ИНДИЯ ПРЕЗ МОИТЕ ОЧИ - ЧАСТ II

Една седмица за Индия е малко и много

19.09.2013 г. – Денят, който е апогея на пътуването ни в Индия.

Още в 5:00 ч. станахме и се приготвихме да посетим едно от седемте нови чудеса на света – Тадж Махал. Вече развиделяваше, когато стигнахме на паркинга. Оказа се доста по-мръсно от колкото очаквах. Все пак цените за чужденци са 750 рупии, а за индийци 200 рупии и можеха да отделят поне малко, за да почистят паркинга и алеята със сувенирни „магазини“. Въпреки ранния час беше топло и влажно и миризмата на урина се усещаше по целия път докато стигнем до опашките за влизане. Те бяха 4. За жени-чужденки, мъже-чужденци, жени-индийки и мъже-индийци. Отвориха в 6:00 ч. След преминаване на скенера на проверка за сигурността и „опипване“ за експлозиви или не знам там каквото търсеха ни раздадоха по бутилка вода от 500 мг и калцуни, които трябваше да обуем по пътя до самата гробница. Индийците там ходеха боси. Вече положението с чистотата беше съвсем друго. Можело значи! Видимо развълнувани всички се запътихме към представителния вход на Тадж Махал. Фотоапаратите не спираха да щракат. Екскурзоводът се опитваше да ни събере да каже нещо, но не му се отдаваше. Едно, че не му разбирахме индийско-английския и второ, че не можехме да откъснем очи от гледките, които започнаха да се разкриват със всяка следваща стъпка.

Огромният мавзолей от бял мрамор е построен в Агра през периода между 1631 г. и 1648 г. по заповед на император Шах Джахан, в памет на неговата любима съпруга. Тадж Махал (Taj Mahal) е скъпоценният камък на мюсюлманското изкуство в Индия и един от почитаните по цял свят шедьоври от световното наследство. Пристъпяме към Главния вход.  

Главния вход на Тадж Махал

Самата врата е богато декорирана със 22 малки кубета, които казват, че отговарят на броя години за които е построен Тадж Махал. Чудя се как са знаели, че ще се строи 22 години? Но да пропуснем екскурзоводските легенди. Самата история за Тадж Махал е многократно описвана и аз ще я спомена само с няколко думи за пълнота на разказа.

Главния вход на Тадж Махал

Главния вход на Тадж Махал - фрагмент

Шах Джахан бил много влюбен във втората си съпруга персийската принцеса Мумтаз Махал (светлината на двореца). Те били неразделни и тя го следвала навсякъде. По време на поход за потушаване на бунтове, Мумтаз Махал умира при раждането на четиринадесетото им дете. Последната й молба била, шахът да направи гробница, в която да идва всяка година в деня на смъртта й. Шах Джахан бил безутешен. Отначало наложил двегодишен траур. След това събрал най-добрите архитекти и майстори и след 22 години с участието на 20 000 строители гробницата заблестяла в цялото си великолепие. Освен това, което виждаме днес е имало и много скъпоценни камъни с които била декорирана вътрешността на гробницата. Смята се (но без доказателства), че Шах Джахан е искал да изгради гробница и за себе си от черен мрамор от другата страна на река Ямуна. Дори терена бил разчистен, но синът му Аурангзеб убил брат си, който бил законния престолонаследник и свалил шаха от власт с идеята да ограничи огромните и изтощителни разходи на които било подложено кралството. Построяването на Тадж Махал сериозно изпразнило хазната, а новата гробница щяла да я довърши. Шах Аурангзеб, затворил баща си Шах Джахан във Форта на Агра, от където до края на дните си шаха щял да наблюдава в далечината Тадж Махал.

И така, с мисълта за силата на любовта прекрачихме прага на главния вход към градините на Тадж Махал. Чувството е особено. Всеки е затаил дъх да зърне това велико човешко творение. Може би това, че е едно от седемте нови чудеса, може би, че толкова се говори за гробницата и любовта, която олицетворява, но във въздуха се усещаше особено напрежение или нетърпение. Не намирам точните думи, но моментът беше зареден с много емоции. Всички фотоапарати „жужеха“ в желанието си да запечатат първия миг, в който се вижда призрачния силует  на Тадж Махал. Облян от меката светлина на изгряващото слънце, Тадж Махал розовееше в далечината. Когато с настъпването на деня  светлината стане по-силна, гробницата е искрящо бяла, но в този ранен час тя грееше в мека розова светлина. Наистина е прекрасна гледка.  

Първи поглед към Тадж Махал

Следващите минути започва една суматоха да се намери най-доброто място за снимка, да се изчака опашка докато всеки заеме най-причудливите пози, с които иска да увековечи своето присъствие. Хора, фотоапарати, от най-малките до такива с мега обективи, таблети, мобилни телефони и всякаква снимаща техника неуморно запечатваше този непреходен символ на човешката любов. Разбира се и снимка от „пейката на лейди Даяна“ беше в списъка със задължителните места. И аз разбира се, правех снимки на всяка крачка и под всякакъв ъгъл. Това е някаква надпревара, като че гробницата ще изчезне и трябва са я снимаме докато е на мястото си.

Суматоха за най-добро място за снимка

Бледо розовото сияние на Тадж Махал.

Една от снимките ми е със нашия екскурзовод. Атрактивен сикх с тюрбан и аз пред Тадж Махал. Е това ако не е тематична снимка!

След като премина първата вълна от емоции се отправихме към самата гробница. Сложихме калцуните, за да не се повреди мрамора и отново „канонада“ от снимки в близък план. Вътре снимките са забранени. Не разбрах защо. Имаше възможност за някоя и друга тайна снимка въпреки пазачите, но аз не се опитах да снимам. Реших да отдам почит, по този начин на тази безмерна любов. 

Тадж Махал – близък план

Тадж Махал – фрагмент

Тадж Махал – фрагмент

Във вътрешността се намират двата саркофага – в средата на Мумтаз Махал и вляво от него този на Шах Джахан. Единствено неговия саркофаг разваля абсолютната симетрия на целия комплекс. Около двата саркофага има паравани от мраморна дантела. Изключителна изработка. Смята се, че са били обсипани и със скъпоценни камъни. Декорацията по стените е сякаш рисунка, а не инкрустации на всякакви камъни върху мрамор. Плетениците от цветя са навсякъде. 

Това е снимка, която намерих в интернет и я публикувам тук, за да е по-пълна представата за този изящен паметника на човешката любов.

Излизайки отново навън, фотоапаратите започват пак да се „трудят“. От ляво на гробницата е все още действаща джамия от червен камък, а от дясно нейната сграда-близнак, т. нар. къща за гости. Не е известно дали някога е използвана за нещо, но е била построена за да се запази симетрията. Слънцето вече се беше издигнало и сега Тадж Махал беше оцветен в златно. Още и още снимки. Фрагменти и снимки на виждащия се в далечината Форт. Искаше ми се всичко да запечатам, за да мога да предам собственото си усещане за този миг.

джамията Тадж Махал

Тадж Махал, джамията огряна от утринното слънце

река Ямуна и червения форт в далечината

Тадж Махал, страничната фасада

Къщата за гости

Къщата за гости – фрагмент

Поглед към Taj Mahal от Къщата за гости. Този кадър го видях от един японец.

Тадж Махал в златно сияние

Времето напредваше. Неусетно бяха изминали 3 часа. Трябваше да се разделим с това прекрасно творение. Последен поглед и последни снимки. Вече Тадж Махал е сияйно бял.

Тадж Махал – любов и изящество

Обратно към изхода

Тадж Махал трябва да си тръгваме...

Разделихме се със спокойната красота на това забележително място и потънахме в реалността. А тя беше доста миризлива и шумна. Уличните търговци вече бяха на своя пост, приканваха ни в магазините си за сувенири и ни предлагаха всевъзможни дрънкулки. Разбира се спазарих една мраморна чиния с инкрустация и една книга с илюстрации за Тадж Махал и се отправихме към хотела за закуска, след което щяхме да освободим стаите и да продължим със следващата забележителност на Агра – Червения форт. Закуска, кафе, смяна на дрехите (въпреки ранния час си бяха мокри) и сме готови. Може би тук е мястото да опиша ритуала „мазане“. Преди излизане се мацотех с три вида мазила. Стандартния овлажняващ крем за след баня, който в последствие спрях, че вече идваше в повече, слънцезащитен крем с УВ фактор 30 и накрая спрей против комари и други насекоми. В Индия комар не ме ухапа. Явно не им е понасял коктейла от мазила, но и нямаше чак толкова комари, освен в Агра. След тази подготовка отидох на закуска. Леко започва да ми омръзва индийската храна. Тестени неща и сладкиши избягвах да ям, но все се намираше по нещо прилично за хапване.

Отново на път. Потапяме се в шума на уличното движение. Картината е колоритна. Има всичко. Камиони, коли, рикши, тук-тук, крави, свине, хора, прахоляк и всичко е „озвучено“ максимално. Фортът е  наблизо. Червеният форт на Агра. Внушителната му червена крепостна стена сякаш няма нищо общо с хаоса и шума наоколо.

Има много информация за великите могулски владетели. Всеки един от тях е сложил своя отпечатък върху градежа на Червения форт.  Това е била предпочитаната крепост в която са живели 6 поколения могулски владетели, дори когато столицата е местена в Делхи. Фортът е построен върху останките на крепост изградена от Раджа Бадал Сингх. Като основна заслуга има Шах Акбар. Той е третият могулски владетел след Бабур и Хумаюн. По негово време и по време на неговия внук Шах Джахан, могулската империя бележи най-големия си разцвет. При посещението си на следващата забележителност - Фатехпур Сикри ще се върнем отново на царуването на Акбар.

Преминаваме през три врати. До първата се стига по мост над крепостен ров пълен с жабурнясала вода.  Казват, че навремето там са плували хищни крокодили, а между втората и трета стена са се разхождали кръвожадни тигри. Нали не мислите, че фотоапарата си почива. 

Червения форт – крепостната стена

Ред форт - Akbari Gate в последствие наречена Amar Singh Gate.

Ред форт, крепостния ров, в който са плували крокодили, а някъде зад стената са се разхождали и тигри.

Не слушам беседата на екскурзовода, нищо не му разбирам, а се оглеждам за интересни кадри. Продължаваме към последната от трите врати. Пътят към нея е съобразен със защитните функции на форта - стръмен, за да се търкалят камъни, а на стените има улеи, по които са изсипвали врящо масло.

Кулите на музикантите  - оттук се оповестявало пристигането на шаха.

От вътре фортът е голям, добре подреден и чист. Една част все още се ползва от армията и там се намира джамията Моти Масджит. Тази част е забранена за посещение от цивилни лица. Ние посетихме по-голямата част от останалите сгради във форта, но екскурзовода ни съкрати маршрута и едно-две неща пропуснахме. Много съжалих, но по време на обиколката не мога да преценя кое къде е, за да мина и да ги разгледам самостоятелно.

Зад стената е джамията Моти Масджит.

Първата сграда е залата за публични аудиенции Диван-и-ам. Там са приемани държавни глави, там се е раздавало правосъдие. Разбира се, мястото на шаха е изящно декорирано. Историците са я наричали „Залата на четиридесетте колони“.

Ред форт, залата за публични аудиенции Diwan-i-Am.

Ред форт, залата за публични аудиенции Diwan-i-Am. От тук Шах Джахан е раздавал правосъдие.

Ред форт, залата за публични аудиенции Diwan-i-Am.

Продължаваме към вътрешен двор с градини пред помещенията на харема, Дворецът на кралската фамилия на Шах Джехан - Каас Махал и Zanjir-i-Adl или Двореца на огледалата с „Веригата на правосъдието“. Дори и сега ми е трудно да се ориентирам, коя сграда, коя е.

Ред форт, помещенията на жените от харема с прекрасната градина.

Дворецът на кралската фамилия на Шах Джехан – Khas Mahal.

Zanjir-i-Adl или Двореца на огледалата с „Веригата на правосъдието“.

За да направя тази снимка се катерих, провирах и правих  всякакви други маймунджулъци с цел да избегна една ужасна решетка, която са поставили, така че посетителите да нямат достъп до уникалните мозайки.

Следва Musamman Burj – изящно декорирана осмоъгълна кула е мястото, където Шах Джахан е би затворен до живот от сина си Шах Аурангзеб, тъй като почти е разорил кралството след построяването на Тадж Махал. От тук Шах Джахан е наблюдавал Тадж Махал последните 8 години от живота си.

Musamman Burj – тук са минали последните години на Шах Джахан.

В далечината река Ямуна и Тадж Махал. Последната гледка, която Шах Джахан е виждал.

Продължихме  към  Каас Махал  и изящните му фрески от злато. 

„Дворецът на огледалата“ – луксозната баня на Khas Mahal.

Императорът използвал тези помещения да провежда тайни срещи, в които са присъствали само на няколко избрани благородници.

Khas Mahal. „Дворецът на огледа“ -  декориран със злато и огледала.

Покоите на една от дъшерите на Шах Джахан.

Следващият забележителен дворец е този на Шах Акбар. Изцяло изграден от предпочитания от него червен пясъчник, той представлява внушителна сграда пред която има странна „дупка“. Това е система за отводняване, но доста елегантно изпълнена.

Дворецът на Акбар

Тази "дупка" е служела за отводняване на двореца.

Дворецът на Акбар

Преминавайки през тази врата на дворецът на Акбар, се отзоваваме в помещенията на харема. Нещо започнах да се обърквам от толкова дворци, хареми, но това е факт. Явно всеки шах е държал на комфорта на жените си. Освен чудесната архитектура, имахме възможност да видим начина, по който се почистват сградите. Ръчно, с четка и вода.

Почистването на харема

Харема

Харема – фрагмент. Каменната дантела е изключителна.

Прекосихме двора на харема и се отзовавахме пред фасадата на Jahangiri Mahal, среща още и под името Bengali Mahal, т.е. Бенгалския дворец.

Ред форт, Jahangiri Mahal

Преди да тръгнем по обратния път, минаваме покрай огромна вана. Издълбана от един блок от гранит, с 1,22 м дълбочина, 2,4 м в диаметър и 7,62 м в периферията, ваната може да се пренася от едно място на друго. Тя може да бъде пренесена и използвана за къпане както в лагера, така и в харема. Издълбан надпис датира построяването й през 1611 г. Датата съвпада с брака на Шах Джахангир (бащата на Шах Дажхан) с Бенгум Нур Джахан и може да се прави извода, че това е сватбен подарък.

Вана

Надолу по наклона, по който преди векове са се търкаляли каменни топки и врял катран към нападателите на форта.

С бързи крачки, през трите порти се отправихме към спасителната прохлада на климатика в автобуса. Там ни чакаше нова бутилка вода (незнам коя по ред до сега). Температурата вече беше близо 40 градуса. В интернет пишеше: „39 градуса с усещане за 47 градуса“. Беше топло, много топло, а ни предстоеше още една изключителна забележителност близо до Агра - Фатехпур Сикри.

Следва...