ИНДИЯ ПРЕЗ МОИТЕ ОЧИ - ЧАСТ IV

Една седмица за Индия е малко и много

20.09.2013 г. - Денят на Джайпур.

Третата част завърших с пристигането ни в Джайпур. Вече беше станало късно. Настанихме се в хотел Clarks Amer Jaipur Hotel. Хотелът беше доста по-лош от предишните два хотела. Не беше проблем, че е четири звезди, а че вече беше доста овехтял и позахабен. Все пак можеше да се спи, но при условие, че вече бяхме попретръпнали от заобикалящата ни действителност.  В стаята имаше сет за кафе и бутилирана вода, както и всичко останало за изискванията на четирите звезди, но въпреки всичко не бих препоръчала този хотел. На следващия ден разгледахме един тризвезден, който ми допадна много повече.

И така петък сутрин, закусваме и се отправяме към една от емблематичните за града забележителности – Форт Амбър. Хотелът ни се намира на голям булевард, на който е и World Trede Park, Jaipur. В последствие разбрахме, там че има не само офиси, но и магазини, а водачът ни изпрати до един друг „Mall“, слагам го в кавички, защото нямаше нищо общо с голям шопинг център и практически почти нищо не можахме да пазаруваме и в този град. 

World Trede Park, Jaipur

Пътувайки почти през целия град, имаме възможност да забележим, че той е доста по-чист и по-добре устроен. Джайпур  е столицата и най-големият град на индийския щат Раджастан в Северна Индия. Той е обявен за столица на 18 ноември 1727 г. от махараджа Савай Джай Сингх II, владетел на Амбер. Джайпур е и един от най-добре планираните градове. Разделен е на шест квартала, отделени от главни улици с широчина от 34 метра. Всъщност, смята се, че той е първият град в Индия с градоустройствен план. Градът днес е с население от 3,1 милиона. Джайпур е известен като Розовия град на Индия. Името му идва от розовия цвят на мазилката на сградите в стария град. За посещението на принца на Уелс (по-късно крал Едуард VII) през 1876 г., махараджа Рам Сингх наредил да се боядисат всички сгради в розово и от тогава този цвят е задължителен за историческата част. Добрите отношения между Индия и Великобритания са традицията и до днес, а настоящият Махараджа е добър партньор по поло на Принц Чарлз.

Една от градските врати на Розовия град.

Из улиците на Розовия град

По време на престоя ни в Джайпур няколко пъти минавахме по главната улица на Розовия град. Просто не можех да се удържа да снимам в движение. По-голяма част от снимките за нищо не стават, защото снимах през стъклото на автобуса и освен, че се движехме, слънцето грееше от моята страна и стъклото хвърляше доста отражения. После се усетих, че прозорецът може да се отваря и аз, усукана в някаква особена поза, за да промуша апарата през прозорец зад мен, натисках копчето дори без да виждам какво снимам. Просто бях като омагьосана от картините, които изникваха пред мен. Не само розовите сгради, а и шарените сарита на жените, висящите дрънкулки за продан, сувенири, домашни потреби, дрехи, плодове и зеленчуци (с не особено привлекателен вид) и всякакви дюкянчета бяха само малка част от този шумен (ама много шумен), колоритен и не на последно място изпълнен с миризми град.

Из улиците на Розовия град

Забележете бамбуковото скеле

Още една добре реставрирана сграда

Най-забележителната сграда на Розовия град е Дворецът на ветровете - Хавамахал (Hawa Mahal). Построен е през 1799 г. от махараджа Савай Пратап Сингх по проекта на Лал Чанд Уста във формата на короната на Кришна. Дворецът, не е предназначен за живеене. Той е разположен на една от най-оживените пазарни улици и от него придворните дами са можели спокойно да наблюдават живота навън без да бъдат гледани от хората. Това ставало през 953-те прозореца разположени на пет етажа. През каменната дантела на прозорците преминавал вятър (Hawa) и носел прохлада на дамите. Дворецът на ветровете не може да остави безразличен нито един турист. В подкрепа на това, всеки път когато минавахме покрай него (а това бяха поне 5-6 пъти за ден и половина) аз се „скъсвах“ да снимам, като че нещо ще се е променило за последните два часа.

Дворецът на ветровете (Hawa Mahal)

Дворецът на ветровете (Hawa Mahal) - бижуто на Джайпур.

Следващата ни цел беше разположеният на 11 км. от Джайпур, Форт Амбър. След около 30 мин. в далечината на хълма пред нас се издигна величествената снага на тази великолепна архитектурна и военна забележителност. 

Амбер Форт

Името Амбер Форт (някъде се среща като Амер Форт) на хинди означава „небе“, което също се отъждествява с бог Шива. Фортът е започнат от Раджа Ман Сингх I (доверения генерал на император Акбар) в 1592 г. и окончателно завършен от Джай Сингх I.  Амбер Форт е изпълнен с художествени елементи в индуски и мюсюлмански стил, изграден от червен и бял пясъчник, покрит и боядисан в жълто и декориран с изящно обработен мрамор. В основата на форта е притихнало езерото Маота. Гледката, наистина спира дъха.

Тук е момента да напиша няколко думи за най-голямата атракция по време на пътуването ми в Индия. Изкачването към Амбер Форт е на гърба на слон! Да, точно така на жив слон. Е няма такова изживяване! Но да карам по ред. Рейсът ни остави в подножието на форта и се подредихме на една доста голяма опашка, която вървеше бързо. Температурата вече превишаваше 30 градуса и все повече се покачваше. Имаше едно две дървета, но нямаше как да се стои на сянка. И за капак на всичко беше пълно с нахални търговци. Аз не се впечатлявам от досадните ориенталски продавачи (имам вече доста голям опит и смея да кажа, че индийците не са най-напористите), но тези бяха като „конски мухи“. Най-лошото е, че някои туристи взимаха да гледат стоката, която се предлага и да се пазарят за цена. Тогава нямаше отърваване. Налагаше се да повишаваме глас, а те гледаха като паднали от небето и пак ти бутат в ръцете всякакви джунджурии.

Опашката

„Паркинга“ на слончетата

След около 30 минути ни дойде редът да се качим на слон. Самото качване става много лесно. Слонът се допира до една висока рампа и туристът се обръща с гръб към него и сяда странично на една доста първобитно направена седалка. На следващата снимка се вижда добре как изглежда седалката и разположението на туристите. Водачът седи на врата на слона, малко зад ушите му.

Така наречените седла бяха метални, боядисани в странен розов цвят, на места ръждясали с някаква „тапицирана“ седалка от неизвестен произход. Отделям толкова внимание на тях, защото през цялото пътуване се опитвах да се закрепя без да стана цялата в синини. Като върви, слонът доста се клати. Водачът на нашия постоянно ми казваше да седна по-назад и в един момент бях почти полегнала, стискайки металната пръчка с едната ръка и правейки снимки с другата. Комична гледка! През цялото време си мислех, дали добре са закрепили седлата и ако се разположа нормално дали няма да се изхлузим заедно със седалката от гърба на слона.

Самото изкачване траеше 15 минути, а може и по-малко. Нашият водач отначало пришпори слона и той започна да изпреварва другите. След като му направихме забележка, намали темпото, съответно и клатенето беше по-малко и можеше да се насладя на гледката. Имахме уговорка да се снимаме един друг с колегите от групата, но снимките са винаги странични. Предприемчиви фотографи бяха заели подходящи позиции по целия път и правеха снимки. Ако ги харесаш – купуваш. Е тук беше голямото пазарене. Излизайки от форта тълпи фотографи те преследват за да те „оскубят“ максимално. Ние бяхме подготвени, но за „пазарлъка“ ни ще разкажа по-късно.

В този момент адреналинът ми беше на „шест“. Опитвах се да се закрепя върху гърба на слона, който от време на време пръхтеше и хвърляше пръски, от не искам да мисля какво. Опитвах се да не се охлузя от стената, покрай която минавахме твърде близо, като се отблъсквах с крака от нея и междувременно щраках с фотоапарата във всички посоки. Гледах да застана в някаква по-прилична поза, че ме снимаха отвсякъде и махах с ръка, както ни поръчваха фотографите и същевременно с това исках да се насладя на момента и чудесните гледки към езерото Маота. Страхотна емоция и изключително преживяване – спомен за цял живот.

Нашият слон е ТЯ :)

Снимка от гърба на слона

Нашият слон беше женски и се казваше „Добро утро (Good Morning)“. Много добричка, за разлика от водача. Има обичай да се дават пари за слона - 50 рупии, което е по-малко от долар. Ние му дадохме 100, а водачът започна да прави едни скръбни и жални физиономии, за да измъкне още някоя и друга рупия. До преди минута „юркаше“ слончето доста грубо, а сега само дето не зарева. Ние бяхме наясно, че даваме двойно и не се впечатлихме, но този театър не ми е приятен. До колкото разбрах, слончетата правят не повече от 3 курса на ден и след 1 час вече ги нямаше никакви. Ако някой не иска да се качва със слон, може да вземе джип. С такъв джип ние се върнахме до рейса. За мен возенето на слон беше най-емоционалното ми преживяване в Индия и горещо го препоръчвам на всеки. 

Рампата за слизане

След изключително емоционалното пристигане във форта, дойде време да разгледаме  тази най-голямата забележителност на Джайпур. Амбер Форт се състои от четири двора. Първият двор, най-външния е Jaleb Chowk (на арабски означава място за войници). Той е голям площад на който са се провеждали военни паради и екзекуции. 

Площада, на който се разделихме със нашата слоница „Добро утро“.

Вратата на победата. През нея се влиза във форта.

По тези стълби се влиза във втория двор.

Във втория двор се помещава залата за публични аудиенции Divan-i-am. Красива сграда с колонада, която в основата си е в мюсюлмански, а капителите, украсени с глава на слон, са в хиндуиски стил. Тук махараджите са получавали петиции от населението, приемали са чуждестранни пратеници.

Красивата декорация на Divan-i-am.

Divan-i-am.

Втория двор и Divan-i-am

Между втория и третия двор се минава през Вратата на Ганеша (Ganesh Pol). Това е едно изключително творение на изкуството. Изрисувана в раджастански стил, Ganesh Pol е една от „визитните картички“ на Амбер Форт.

Вратата на Ганеша

Вратата на Ганеша – фрагмент.

Снимка за спомен

Вратата на Ганеша ни отвежда до третия двор. Там се намират личните покои на махараджата и семейството му. Погледнете на горната снимка над вратата има малко прозорче и дантелена решетка (Suhag Mandir). Оттам дамите от кралското семейство са могли да наблюдават работата на махараджата и висшите чиновници в залата за публични аудиенции Divan-i-am.

След кратка фото-пауза влязохме в третия двор, където ни очакваха нови изненади. Там се помещава емблематичния за Амбер Форт, Дворец на огледалата (Mirror Palace). Divan-i-Khas или залата за частни аудиенции е била построена по времето на Раджа Джай Сингх Мирза I, управлявал през 1621 г. до 1667 г. Декорирана с хиляди малки огледала и цветни стъкла, Divan-i-Khas не случайно носи името Дворец на огледалата. Отново изпаднах в това особено чувство, че не мога всичко да заснема. Въртях се нагоре - надолу и се чудех, кое по напред да фотографирам и как да избегна многото туристи да не влязат в кадър (е това си беше невъзможна кауза).

Divan-i-Khas или Дворецът на огледалата

Mirror Palace, хилядите огледала са внос от Белгия.

Mirror Palace

Divan-i-Khas или Дворецът на огледалата

Mirror Palace, фрагмент

Запленена от изключителните огледални мозайки, не обърнах достатъчно внимание на другите архитектурни забележителности в третия двор на форта. А именно Дворецът на удоволствията (Sukh Mahal) и прекрасните градини пред него.

Дворецът на удоволствията (Sukh Mahal) - сградата в дясно.

В далечината се вижда Jaigarh Fort. Той е построен, за да защитава Амбер Форт и е свързан с него с подземни тунели. В Jaigarh Fort се намира най-голямото в света, оръдие на колела. Този форт никога не е бил превземан и все още се използва от военните.

В далечината - Jaigarh Fort( снимката е от третия двор на Амбер Форт)

Обиколката продължихме с изкачване до Suhag Mandir – мястото над Вратата на Ганеша, от където жените от харема са наблюдавали случващото се в Divan-i-am .

Suhag Mandir През малкото прозорче се вижда залата за публични аудиенции Divan-i-am.

Suhag Mandir (все някой трябва да го чисти)

До Suhag Mandir се намира една ъглова кула от която се откриват чудни гледки. Дантелените решетки осигуряват постоянна циркулация на въздуха и дават прохлада за дамите от харема, които са се любували на градините и езерото Маота.

Вече няма и следа от слоновете, които превозват туристите.

Saffron Garden и езрото Маота.

Поглеждайки към третия двор може да видим и Divan-i-Khas или Дворецът на огледалата от високо.

Divan-i-Khas

Последно посетихме четвъртия двор, който включва и Zenana (харема). Той е резиденция на царските майки, съпруги, наложници, заедно с техните придворни. Тук са разположени личните покои на царското семейство. Все още могат да се видят по стените рисунки с ловни и еротични сцени.

Покоите на жените на махараджата.

Декорация

В павилиона  Baradari  кралицата е прекарвала времето си сред своите придворни.

Павилион Baradari 

Времето доста напредна, а ние разгледахме почти всичко от прекрасния Амбер Форт. Беше време да си тръгваме. Но предстоеше следващото препятствие – фотографите. Излизайки до първия двор, там където ни оставиха слоновете, десетки фотографи ни нападнаха, за да ни продадат вече готовите снимки. Първият, който ми предложи наши снимки беше направил само 2-3. Едната ми хареса, но той се опита да продаде всички (за какво са му чужди снимки и то не достатъчно добри). Падна пазарене. Аз се отказвах, той си тръгваше, но накрая спзарих една, мисля, че беше за 50 рупии. Но това беше само за загряване. Дойде друг, който беше направил повече снимки и се опитваше да продаде албумче на мен и на моята спътничка върху слона. Тя реши, че няма да даде повече от 200 рупии за тях, въпреки че ги харесвахме и се театъра започна. Снимките бяха доста и после ни беше малко криво, че платихме толкова малко, но бяхме загряли от изнудването на всички (за сувенири, за слон, за снимки) и се заинатихме. Той се тръшкаше, че го ограбваме, после реши, че ги подарява и не иска пари, но ние не отстъпихме. Вече се бяхме качили в джипа, а той висеше на задната врата и продължаваше да се пазари за албума. В един момент аз държах в една ръка албума, а в другата парите и му казах да избира едно от двете. Знаехме, че той вече иска да се отърве от снимките, а ни беше леко антипатичен, така че си държахме на цената. Джипа тръгна, индиеца висеше и се обясняваше. Накрая взе 200 рупии скочи в движение. Колко ли се е ядосвал, че не можа да вземе повече. Вече мислехме, че сме се отървали, но при рейса малко преди да тръгнем от паркинга, той отново се появи. Добре, че скоро тръгнахме, че направо ни хвана страх. Беше доста агресивен. То беше ясно, че нищо няма да направи, но прекаляваше с настойчивостта си.

В джипа с екскурзовода (този със засукания мустак)

Като цяло мога да кажа, че за мен това беше една от най-интересните забележителности на Индия. Разделихме се с Амбер Форт уморени, но изпълнени с положителни емоции. Слънцето напичаше, но вече започваха да се събират облаци. Дали щеше да ни вали? Все пак бяхме в края на дъждовния период. Близо до форта спряхме за кратка фото-пауза до езеро с приказния Воден дворец - Jal Mahal. Под водата имало още няколко етажа, които стават достъпни през сухия период, когато езерото пресъхва.

Водния дворец - Jal Mahal

Продължихме към Джайпур, за да разгледаме още 2 хотела и след това да обядваме. След това ни очакваха още от забележителностите на Розовия град. Но за това ще разкажа в следващата част.

Следва...