ИНДИЯ ПРЕЗ МОИТЕ ОЧИ - ЧАСТ V

Една седмица за Индия е малко и много

След емоционалното посещение на Амбер Форт се върнахме обратно в Джайпур. Там ни чакаше друга наслада за очите - бижутерски магазин. Индия е голям производител на скъпоценни камъни и от векове е изнасяла накити в целия свят. Най-големият диамант в света – Кох-и-нор,105 карата е намерен в Индия. Сега той краси короната на английската кралица Елизабет. Джайпур е известен с традиционно добра ювелирна школа. Смята се, че тук са най-добрите бижутери. Не случайно наричат Джайпур диамантения град. В магазина имаше много хубави бижута предимно със скъпоценни и полу-скъпоценни камъни. Някои колеги от групата си купиха това – онова.

След малката шопинг терапия продължихме с инспекция на хотели. Хотелите, които разгледахме бяха в близост един до друг. Първият е хотел Либра. Това е хубав и чист, не голям бутиков хотел с басейн на покрива. Там обядвахме. Много добра кухня и добро обслужване. Дори се престраших да ям сладолед, а това по моите критерии е добра оценка за хигиената.

Следващият хотел беше съвсем на близо. Хотел Парадайз е малко по-голям, но също хубав четири звезден хотел. Имаше и панорамен бар на открито, на последния етаж, където можеха да се организират тържества.

Следващите обекти на нашето внимание бяха други две забележителности на Джайпур – обсерваторията Джантар Мантар и Сити Палас. А те са в сърцето на Розовия град. Фотоапаратът - в готовност, прозорецът - отворен и отново една серия от снимки бяха „изщракани“ на един дъх.

Ама си личи, че е правена без да се гледа. :)

Из улиците на Розовия град. Любимият Хава Махал и камилски впряг.

За да стигнем до обсерваторията Джантар Мантар трябваше да повървим пеша из кварталните улички. Не знам кой повече се зазяпваше. Ние по индийците или индийците по нас. Там можеха да се видят всякакви натуралистични картини. Лъхаше доста на урина и в един момент ми стана ясно защо. Един мъж най-спокойно си припикаваше стената. Чудя се, когато това е на „туристическо трасе“ защо не направят нещо, но явно не виждат нищо нередно. И така, опитвайки се да не стъпим в нещо миризливо, с бърз ход се добрахме до входа на обсерваторията. Направи ми впечатление, че на хората в Джайпур им бяхме много интересни и особено аз. И в другите градове ни заглеждаха и снимаха, особено девойките ни, но тук бяхме като на фото сесия. Един мъж дори любезно ме помоли да се снимам с жена му. И не бяха някакви младежи, я хора на възраст. Бях решила вече да искам по 10 рупии за снимка, както те ми искаха.

Когато влязохме на територията на обсерваторията,  все едно бяхме в друг град. Чисто, подредено и спокойно. Джантар Мантар (Jantar Mantar) в превод означава инструмент за пресмятане. Обсерваторията представлява комплекс от 14 астрономически инструмента и е построена от махараджа Джай Сингх II около 1730 г. С тях са определяли времето, следели са местоположението на звездите, слънчевите затъмнения, определяли са зодиакалните знаци. Тук е и най-големия слънчев часовник – 27 м. височина, който се слави с изключителната си точност (до 2 секунди отклонение). Инструментите са изработени от камък и мрамор. От 300 години насам всички уреди работят безупречно! Екскурзоводът ни разказа с подробности как се пресмята колко е часа.

Джантар Мантар. Лекцията за поредния уред. Доста е топло и всички търсят сянката.

Джантар Мантар. Един от инструментите.

Джантар Мантар. Тези странни елементи са по един за всеки зодиакален знак.

Джантар Мантар

Джантар Мантар

Джантар Мантар. Може и да е чисто, а?

Както се вижда и от последната снимка облаци започнаха да се скупчват на небето. Решихме да побързаме към следващия обект Градския дворец (City Palace). Той беше съвсем на близо и до там отново повървяхме пеш.

Провирайки се през зяпащи „кибици“ стигнахме до City Palace - дворецът на махараджата на Раджастан. Дворецът е построен между 1729 г. и 1732 г. от махараджа Савай Джай Сингх ІІ. Той включва известните Чандра Махал и Мубарак Махал, както и други сгради, които образуват дворцовия комплекс.

Първата сграда, която видяхме е Мубарак Махал, което означава „Щастлив дворец“. Той е построен в синтез на ислямските, раджатпурски  и европейски архитектурни стилове в края на 19 век. Днес, е превърнат в музей, който е дом на уникални ръчно изработени продукти, различни униформи на владетелите и още много други неща, свързани с кралското наследство на City Palace.

City Palace, Мубарак Махал.  Чудесна сграда.

Мубарак Махал, „Щастлив дворец“, дали да си го купя. :)

Но ще ми трябва охрана.

Разгледах набързо музея, че ми беше топло и излизайки двамата индийци ме привикаха за снимка. Първият път отказах, но като толкова настояваха, връчих фотоапарата на някакви случайни европейци и се сдобих с тази страхотна снимка. След снимката, двамата направиха опит да си поискат пари, но да се бяха пазарили преди това. Всякакви опити да измъкнат пари при мен бяха неуспешни. Ако се договорим предварително – моля, имаме сделка, а не първо се натискат за снимка, а после искат пари. Но това е Индия, ако мине номера, никой не се срамува от нищо. Нито когато просят, нито когато спят по улицата или когато се „облекчават“ където им падне.

И тук разбира се има зала за частни аудиенции (Divan-i-Khas). Тя се намира между оръжейната и Художествената галерия. Divan-i-Khas е чудесно декорирана с множество кристални полилеи.

Divan-i-Khas

Другата забележителност в зала за частни аудиенции са двете огромни сребърни делви. Те са с височина от 1,6 метра и всяка с капацитет от 4 000 литра и с тегло 340 кг. Направени са от 14 000 отливани сребърни монети, без запояване и са официално регистрирани от Книгата на рекордите на Гинес като най-големите делви от сребро в света. Тези делви са специално изработени за махараджа Савай Мадхо Сингх II, който бил силно религиозен индус. Предназначението им е за пренасяне и съхранение  на вода от Ганг, за да пие махараджата по време на пътуването си в Англия, за коронацията Едуард VII през 1901 г. Съдове се наричат Gangajelies (Ганг-водни урни). 

Gangajelies (Ганг-водни урни)

Точно срещу Мубарак Махал е входа, който се ползва само от кралското семейство и води към резиденцията на махараджата - Чандра Махал. В този момент дори пристигна някой от тях.

 

Частния вход за Чандра Махал

City Palace. Чандра Махал. Облаците вече са „драматични“.

Времето предвещаваше дъжд и ни караше бързо да се насочим към външния двор на Чандра Махал. Той е позволен за посещение от външни лица. Чандра Махал е най-главната сграда в комплекса City Palace и е под флага на кралското семейство, който се развява когато махараджата е в двореца. Чандра Махал е  на седем етажа и всеки един е с конкретно име: Sukh-Niwas, Ranga-Mandir, Pitam-Niwas, Chabi-Niwas, Shri-Niwas и Mukut-Mandir или Mukut Mahal. Дворецът съдържа множество уникални картини. В момента е резиденция на потомците на бившите управници на Джайпур. Само на приземния етаж е разрешено за посетители, където се намира музей. В него са изложени килими, ръкописи и други вещи, принадлежали на кралското семейство.

Чандра Махал. Явно махараджата си е у дома, щом флага е развят.

Чандра Махал. Дава усещането за ефирност.

Чандра Махал. Вътрешния двор с вратата на пауна (в ляво).

Вече започна да превалява и всички се подредиха под навесите. Това е вътрешният двор, който осигурява достъп до Чандра Махал. Тук има четири малки врати (известни като Ridhi Sidhi Pol), които са украсени с мотиви, представляващи четирите сезона и четири индуски богове. Портите са:

• на североизток е Peacock Gate с мотиви на пауни, символизиращи есента и всеотдайния Вишну;
• на югозапад е  Lotus Gate с цветове на лотос, символизиращи лятото и е посветена на бог Шива-Парвати;
• на северозапад е Green Gate, наричан още Leheriya (в превод: "вълни"). Врата в зелен цвят, символизиращ  пролетта и е посветена на Ганеша;
• и на югоизток е  Rose Gate с множество цветя символизиращи зимния сезон и е посветена на богиня Деви.

Ако не греша това е Leheriya.

·

Време беше да тръгваме и да се разделим с прекрасния City Palace.

Последен поглед към City Palace.

На излизане от двореца се сблъскахме с укротител на кобри, разположил се необезпокояван на улицата. И разбира се си иска парите за снимката с кобра. Нали не се съмнявате. Добре, че кобрата не хукна да бяга, както не беше захлупена.

21.09.2013 г. - Последен ден в Индия. 

Закусихме, и се отправихме на инспекция първо на хотела в който спахме, а след това и на един много приятен тризвезден хотел Red Fox. Обзаведен семпло, но доста артистично и младежки, видимо чист, Red Fox ми направи много добро впечатление.

Хотел Red fox – залата за закуски.

Хотел Red fox. Навсякъде има картини и малки закачливи карикатури.

Хотел Red fox. Пластика.

Време е да потеглим за Делхи, но преди това отново ще се отбием до магазина за бижута, защото колеги от групата са размислили и са решили да купят обеци. Ами и аз докато разглеждах, се „сдобих“ с един пръстен с лунен камък. Реших, че така и така почти не можахме да пазаруваме, но и да се купят дребни боклучета – не си струва. А пръстена е спомен за цял живот. Не само аз, но и други колеги от групата се „зарадваха“ с по някое бижу.

Последният хотел, който инспектирахме беше Fort Chandragupt. Там обядвахме. Хотелът беше изцяло декориран в раджастански стил. Интересен е. Приличаше на етнографски музей.

Fort Chandragupt. „Лоби бара“

 

Fort Chandragupt. Още антични мебели.

След снимка за спомен с управителя, заехме местата си в автобуса и потеглихме към Делхи. Часът беше около 15 ч., а ни престоеше да изминем 220 км. Идеята е за 5-6 часа да стигнем и да си починем преди полета. Да, ама сметките ни се оказаха „криви“. Няма такова дълго пътуване – 220 км. за 9 часа. Да 9 часа, няма грешка. Магистралата, ако това въобще може да се нарече магистрала, беше в строеж и непрекъснато се минаваше през участъци от „оф роуд“ трасе. А в комплект с това имаше огромен трафик от камиони. Учуди ме, че почти не видях коли. Не знам какво беше станало и защо имаше толкова камиони, дали са имали забрана да пътуват в жегите и днес защото беше по-хладно (29 градуса) бяха тръгнали или нещо друго, но трафикът беше ужасен. 3-4 колони от каращи по собствени правила и непрекъснато свиркащи камиони. Имаше и такива, които минаваха в насрещното платно на магистралата, защото беше по-малко натоварено и там си пътуваха с включени аварийни светлини. Направо не е истина! Около 24 ч. вече бяхме в хотел Lemon Tree. Вечерята ни чакаше. Хората се бяха подготвили и с гирлянди цветя, а ние – нервни и уморени. Ако като включим и обиколките в Джайпур, в рейса с малки почивки сме изкарали 14 часа. Хотелът беше от една верига с Red fox и също ми хареса. Вечерята беше добра, имаше и кафе, а стаите и особено банята бяха на ниво. С душ и 2 часа почивка успяхме да се възстановим. Чакаше ни 7 часов полет до Истанбул и 8 часов престой там.

Летището беше на 30 мин. път и в около 3.00 ч. сутринта бяхме там. Последни покупки на фришопа, за да изхарчa рупиите и веднага се настаних във ВИП салона за да изпия нещо ободряващо (дори и един ром „ударих“). Изпратих няколко СМС-а. В салона предлагаха доста неща за хапваме, включително и топло приготвени ястия, но аз се задоволих само с дребни сладки.

Полетът мина спокойно. Бях се настанила на последната двойна седалка и почти през цялото време спах. В Истанбул имахме организирана обиколка, която започна в 12 ч. на 22.09.13 г. Първо хапнахме в едно ресторантче. Менюто беше фиксирано: крем супа леща, салата, пилешко шишче, хляб, пъпеш и Пепси. Вкусно и напълно достатъчно. След това посетихме 3 обекта: Синята джамия, Водохранилището и Света София, без да чакаме на опашки. Много съм доволна от тази обиколка. Вместо да висим 8 ч. на летище, ние се разходихме чудесно.

Синята джамия.

Образът на Медуза във Водохранилището.

 

Стенопис в Света София.

 

Аквадукта, на път към летището.

Полетът до София беше толкова кратък, че едвам успяха да сервират преди да кацнем. София ни посрещна със студено време, но ни се видя чиста и подредена след доста стресиращите гледки в Индия.

За финал ще обобщя моето индийско приключение и ще споделя няколко, според мен основни правила:

1.   За Индия човек трябва да бъде подготвен и информиран. Всеки, който иска да посети страната трябва да знае къде отива, не само в географски смисъл. Мръсотия, бедност и миризми има на всяка крачка. Дори и когато се пътува с климатизиран рейс, спи се в 4 и 5 звездни хотели и се храни в хубави ресторанти, човек не може да се изолира от действителността.

2.  Индия може да се посети и без да се получат здравословни проблеми. Основният проблем със стомашно-чревни разстройства може да се избегне, спазвайки лична хигиена и дисциплина. Споделям моя опит, в резултат на който нямах проблеми:

• Преди хранене си мия ръцете с вода, после с антибактериални кърпички и накрая с антибактериален гел.
• Не ям пресни салати, защото не зная с каква вода са измити зеленчуците.
• Не пия напитки с лед.
• Вода и безалкохолни само от бутилки и капачка, която отварям лично.
• Не ям нищо от улицата.
• От комари се предпазвах със всевъзможни препарати, с които щедро се „овкусявах“.
  

Жегите са преодолими с много вода, широки дрехи, очила, ветрило и слънцезащитни кремове. Който търпи шапка добре е да си я носи. 

И накрая вместо епилог мога да кажа: Индия е наистина многолика и невероятна. Не всеки може да я разбере, но всеки може да я усети по един или друг начин. Дали ли ми хареса – Да, дали бих отишла отново – Да. Не успях да се докосна до духовността на Индия, до нейните храмове и религии. Те останаха някак в страни, но се запознах с историята на великите могули. Индия за мен беше приключение и изпитание. Индия ме научи да приемам различните от мен. Припомняйки си за моето посещение се усмихвам, а какво повече човек може да иска. Радвам се, че го имаше. 

Написах този пътепис с желанието да споделя видяното, като същевременно го систематизирам и подредя. До като пишех, мислено се връщах там и го преживявах отново. Ще се радвам, ако написаното от мен е представлявало интерес за вас и съм успяла да преразкажа как аз видях и усетих Индия.

Мисля, че снимка на Taj Mahal е подходящ завършек на пътеписа ми.

КРАЙ