ДО ТАЙЛАНД И НЕНАДЕЙНО ДО КАМБОДЖА

АНГКОР ВАТ, Камбоджа

16.02.14 (неделя) Закусихме в познатото заведение (в хотелът ни нямаше ресторант) и потеглихме към Ангкор Ват – най-големият храмов комплекс в целия свят. С входна такса от 20$ на ден, той осигурява 70% от приходите в Камбоджа (дано вече този процент да се е променил). До Ангкор Ват пътувахме с голям автобус, а вътре в комплекса ни разделиха в два по-малки. За да се издаде билет, се прави дигитална снимка, която се отпечатва на билета.

Първите ми впечатления от комплексът бяха прашните, без настилка пътища, почти пълната липсата на места от където да се купи вода или друго безалкохолно (видях само 2-3 за толкова голям комплекс) и многото деца търговци на сувенири. Реставрация, явно до скоро е нямало, но сега, тук-там вече може да се видят скелета. Този храм е бил оставен близо пет века на влиянието на ветровете, дъждовете и джунглата. Цяло чудо е, че е останал до днес.

За Ангкор Ват (Angkor Wat) има много изписано, но никога не е достатъчно. Аз ще се опитам да предам само най-общо фактологията и да покажа храма, така както аз го видях и усетих.

В началото на XII в. крал Суряварман II започва строежа на този изключителен храм. Той е посветен на хиндуисткия бог Вишну. По това време Ангкор е столица на кхмерската държава, но жилищата на тогавашното население били дървени и няма запазени до днешни дни. Останали само каменните постройки на храмовете. В разцвета си Ангкор е имал население от 1 000 000, когато Париж е бил едва с 300 000 души. Ангкор Ват е бил строен близо 40 години, каменните блокове са носени на разстояние поне от 200 км. Смята се, че са използвани толкова каменни блокове, колкото в Хефреновата пирамида, но с тази разлика, че тук има и изкусни декорации и каменни барелефи.

Храмът символизира планината Меру – домът на боговете и център на вселената в хиндуиската религия. Кулите символизирали високите върхове, а водният ров ограждащ храма – космическия океан. Смята се, че конфигурацията на храмовете в Ангкор е огледален образ на съзвездието Дракон по времето на пролетното равноденствие около 10 500 г. Древните кхмери вярвали, че кралят е земно превъплъщение на Вишну, а храмът Ангкор Ват е символ на небесния дворец, в който живее духът на владетеля на страната. Тъй като Ангкор Ват е ориентиран на запад, се смята, че може би е строен за погребален храм.

Моето посещение на Ангкор Ват беше ненадейно, въпреки че винаги съм искала да го видя. Не бях достатъчно подготвена за това което ще видя и се чудех на къде да се обърна. Всичко ми беше толкова непознато и интересно.

За да се влезе в храма трябва да се премине по каменен път, от двете страни на който има езера с водни лилии.

Тази снимка дава чудесна представа за величието на Ангкор Ват.

Първи кадри преди да влезем на територията на храма.

Вече сме от вътрешната страна.

Ангкор Ват

Вътрешния двор на храма.

Езерото с лилиите.

Ангкор Ват

Счита се, че пространството под сградата е било басейн.

Множество сгради са разположени на вътрешната площадка.

Забележителни орнаменти на прозорците и барелефи.

Ангкор Ват

Една от кулите

И разбира се щом има стълби и кула на която мога да се кача - аз съм там. Много стръмни дървени стълби, които са направени върху каменните за да ги запазят, ме отведоха до най-горното ниво.

Поглед от горе

Чудесни, запазени орнаменти могат да се видят на най-високата кула (62 м.)

Тук е момента да разкажа за барелефите на над 3000 полуголи, красавици, изваяни до съвършенство. Всяка една се различава от другата по дрехи, прически, пози и черти на лицата застинали в загадъчни усмивки.

Това са ангелите на Ангкор – божествените танцьорки апсари. Апсарите са били личните танцьорки на царя бог. В митологията се споменава, че за да са в услуга на боговете, апсарите съблазнявали аскетите и отшелниците, за да не станат божества чрез аскетизъм.