Екскурзия до Камбоджа
15.02.2014 (събота) Този
ден станахме много рано, защото в 5 ч. трябваше да дойде микробуса за да тръгнем
за двудневна екскурзия до Камбоджа. Бяхме се уговорили с агенцията да доплатим
оставащата част от парите на шофьора, но той не искаше да ги вземе сега и
остана плащането да направим като се върнем. Странна работа, ние се плашим да
не ни изиграят с парите, а те дори ни дават екскурзия на „вересия“.
С малко закъснение,
микробуса пристигна, но се оказа, че има още трима души (от руските републики),
а ни бяха обещали да сме сами. Бусът беше нов, но доста тесен и се поизкривихме
докато стигнем до границата. Пътя Патая-Банкок (по
околовръстното)-границата, с една малка почивка, взехме за близо 3 часа.
От тук започнаха изненадите. Оказа се, че микробусът ще ни закара само до
границата, която ще минем пеша, а в Камбоджа ще вземем друг автобус. Бяхме
поискали да сме с руско-говорящ екскурзовод и се оказахме в една доста голяма, от
поне 100 души група. Явно от Патая, а може и от Банкок са събирали туристи с
микробуси и сега ги обединяваха. Започнахме да гледаме леко подозрително, но
схемата на провеждането на тези екскурзии беше отработена. Един гръмогласен
руснак, с добро чувство за хумор събра туристите за наставления по
преминаването на границата. Основния проблем бяха тайландските визи. Руснаците
имаха безвизов режим и те веднага тръгнаха. Останахме българите и туристите от
бившите републики. Когато купувахме екскурзията се поинтересувахме, дали ще ни
трябва нова входна виза (аз бях убедена, че ни трябва). Незнам кого питаха, но
казаха, че щом визата е издадена в София, а не на границата – няма да ни трябва
нова виза. Да, ама не! Вече на границата стана ясно, че визите са ни еднократни
и за да влезем пак в Тайланд, трябва да вземем нова виза за 1000 бата. Те
поискаха 1200, явно 200 за услугата. Разбира се трябваше и снимка. Единствено
аз носех. Гръмогласният организатор отсече: „Ами тогава ще сложат снимката на
Рама V, т.е.
100 бата допълнително (на тази купюра е портрета на Рама V)“. Ако са си забравили статистическата форма, която
попълнихме още в самолета и се състои от две части (една входяща и една
изходяща) – пак 100 бата. Събираха паспортите и парите в тях, връщаха ресто,
премятаха пари и документи и как нищо не се загуби – не разбрах. След подробни
разяснения какво да не правим на границата и какво да не кукуваме от Камбоджа,
в индианска нишка се отправихме към КПП-то. Вече ни пое един доста притеснен
тайландец. Казаха ни да чакаме в залата и той отиде да оправя визите. Е сега
започна голямото чакане. Някакви руснаци (от републиките) били вдигнали
скандал, защо цената на визата е 1200 бата, това било за бърза виза и защо се
бавели. И стана каквато стана. Тайландските чиновници показаха кой командва.
Оставиха ни поне 2 часа да чакаме. А в нашия лагер пак започнаха черни
сценарии. Къде сме били тръгнали, а сега без паспорти и т.н… Едвам ги издържах.
След като тайландският организатор почерпи граничарите с това-онова (тичаше с
една торбичка с кока-кола и други неща за хапване), те ни изготвиха визите и ни
пуснаха да минем. Забравих да спомена, че бяхме със залепени цветни точки за да
се отличаваме. Гръмогласният руснак ни беше казал: „Като минете граница търсете
това здание“ и показа една снимка в найлоново пликче на някаква постройка. „Там
ще ви чака екскурзоводът, който ще ви заведе до рейсовете и ще продължите
екскурзията. Как ще го познаете? – Не можете да го познаете. Хахахахах“ –
гръмогласен смях. „Той ще ви познае по цветните точки“. Всичко започна да
прилича на нелегален канал за емигранти. Но се оказа, че такава си е
практиката.
Защо не минават рейсове
– не разбрах, сигурно е скъпо или нещо друго, но в този момент всички гледахме
леко стреснато. Стискайки паспортите с положената заветна тайландска виза,
потичвайки за да не се загубим, намерихме зданието. То беше на 20 м. от
граничния пункт. Веднага ни познаха (Хахахах) и ни заведоха до нещо като
автогара. Градчето беше много мръсно и мизерно и единствено опита ми от Индия
ме предпази от културен шок. След като се събрахме, а как разбрахме, че сме
всички – незнам, ни качиха на някакъв разнебитен автобус. Е няма такова возило.
Седалките полуразпадналисе, няма място за всички, но пък с перденца и драперии
(вероятно не почиствани от години). Викаме си – Ужас, с това поне два часа път
– абсурд! Оказа се, че с него пътувахме не-повече от 15 минути, до нова
автогара, където ни чакаше друг по-голям автобус. Не, че беше луксозен, но поне
имаше места за всички и не беше пред разпадане.
И така: Добре дошли в
Камбоджа! Все още бяхме под емоцията на „екстремното“ пресичане на границата, а
ето последваха нови изненади. Събраха ни паспортите отново, за да ги върнат
този път на камбоджанската граница. Тъй като поставянето на визи е ръчно и
трудоемко и отнема време – те ни пускат да продължим екскурзията, а връщат
паспортите за да ги оформят и на следващата сутрин ще ни ги раздадат. Нали се
сещате, че пак имаше черни сценарии, но нищо проблемно не се случи. Всичко
работеше като добре смазана машина. Е, не съвсем. Хахахах
Пътувайки вече към Сием
Реп – нашата крайна цел, екскурзоводът започна проверка на туристите. Незнам
какъв списък беше набарал, но никой от него не беше в рейса, освен нас –
българската група. Коля, така май се казваше екскурзовода, се отказа от
проверката и за наша най-голяма изненада каза, че нашата група не е платила за
посещението на езерото Тонле Сап, което беше включено в първия ден от
програмата. Нови „двайсе“! Пак разправии, че вероятно агенцията ни е излъгала,
което не беше така, но се наложи да платим по още 500 бата и тъй като не бяхме
доплатили на индийците не се притеснихме, защото щяхме да си ги удържим.
След приключване на
всички формалности и уточнения вече можехме да погледнем къде сме.
Камбоджа, поне в тази
част се оказа доста равнинна. През дъждовния сезон наводненията са навсякъде.
Много от дървените къщи са наколни жилища, за да може да не се оказват под вода
всяка година.
 |
| Оризища |
 | |
| Наколните жилища |
Но в
същото време имаше нови тухлени къщи в ярки цветове и с кокетни балкони.
 |
| Новите къщи на Камбоджа. |
Държавата е много бедна
и след ужасите по времето на режима на Пол Пот и червените хмери, бавно се
възстановява. Всичко все още е евтино, но в сравнение с минали годиини цените
са се качили в пъти. Има много деца, просещи или продаващи сувенири. Повечето
са боси, а най-малките и по голи дупета, само с една фанелка. Тъжно е. Но
мисля, че Камбоджа е в прогрес. Бавно, но се съвзема.
Нашата екскурзионна
програма за този ден беше: обяд, крокодилска ферма, езерото Тонле Сап и вечеря
в ресторант с традиционна програма. Двата обяда, този и на следващия ден и
закуската, бяха в едно непретенциозно заведение. Сервираха ни традиционни
ястия. Супа, салата, две-три ястия, ориз и плодове. Не големи количества,
но напълно достатъчно. Тук реших да не ям салата. Притеснявах се с каква вода е
измита.
Времето напредваше и
тръгнахме за крокодилската ферма. Крокодилите ми идваха малко в повече.
 |
| Фермата |
 |
| Фермата |
Това беше. Малко пространство (да не кажа дупка)с мост над него за да се правят снимки. Но пък пред фермата имаше сувенирни магазини – бол. А цени като за Европа. Продаваха се и изделия от крокодилска кожа – скъпи. Имах чувството, че си избираш крокодила и ти го приготвят на чанта или обувки….Хаахахааха
Следващата точка от
програмата беше посещение на езерото Тонле Сап и разходка с лодка по залез.
Очаквах нещо много по-романтично. А се оказа, че правят атракция от мизерията
или поне аз така го видях. Дори не искам да описвам нищетата, в която живеят.
Няма да забравя изказването на камбоджанския ни гид, който е преживял режима на
Червените кхмери. Като го питахме има ли змии, той отговори: „Почти няма,
защото по време на режима хората от глад са изяли всички змии и насекоми,
толкова голям глад е било.“
Тонле Сап (в превод от кхмерски
- "Голяма река с прясна вода", но по-често се превежда като "Великото
езеро") е комбинация на езеро и речна
система и е от голямо значение за Камбоджа. То е най-голямото сладководно езеро
в Югоизточна Азия и е екологична гореща точка, която бе определена като биосфера
на ЮНЕСКО през 1997 година. Тонле Сап е необичайно поради две причини: едната
е, че неговият поток променя посоката си два пъти годишно, а втората е, че езерото
променя размера си драстично през сезоните. Езерото се свързва с морето чрез
реката Тонле Сап, която се влива в река Меконг при столицата Пном Пен. По
голямата част от годината езерото е доста малко, с площ около 2700 кв. км . Когато водата придойде от река Меконг в езерото , то увеличава
своята площ приблизително до 16 000 кв. км. Това разширяване наводнява околните
поля и гори, като предоставя чудесна възможност за развъждане на риба. Ето защо
повечето къщи в околността са наколни.
Това са сухите факти, а
ние се качихме на една очукана лодка и потеглихме на разходка.
 |
| Лодките и децата, които са част от „екипажа“ . |
 |
| Водните жилиища и езерото Тонле Сап. |
 |
| Залезът. |
 |
| Водните жилиища и езерото Тонле Сап. |
Честно
казано, не ми хареса особено. След разходката потеглихме към Сием Реп. Вратата
към Ангкор Ват и езерото Тонле
Сап. Там щяхме да посетим магазин за бижута и след това да отидем на вечеря в
ресторант на шведска маса с традиционна програма.
В Камбоджа скъпоценните
камъни са доста изгодни. Ако не са фалшиви, а ни убедиха, че магазина е
сигурен, си струва да се купят. Дори цените на златото беше в пъти по-евтино
отколкото у нас. Имаше интересни неща и доста от нашата група си накупиха
бижута. Аз тази вечер се въздържах.
От там се отправихме към
ресторанта. Огромно хале, за над 1000 души с дълги, банкетни маси и сцена
от едната страна и блок-маса с огромно изобилие от храна, от другата страна.
Храната ми беше много вкусна, всичко което си взех беше чудесно, но такива
опашки бяха, че почти през цялото време се редихме. Това суетене да си вземем
храна, не ни даде възможност да гледаме програмата. Жалко, защото артистите се
стараеха, а почти не им обръщаха внимание.
 |
| Ресторантът. |
 |
| Програмата. |
Този изпълнен с емоции
ден беше към края си. Трябваше да се настаним в хотела. Уж бил 4 звезди, ама
не. Или поне нашата стая не беше добра,
но за една нощ няма да му „връзвам кусур“, а и бяхме много уморени. Много от
групата си поръчаха масажи в стаята. Цената от 6$ за един час (с масажно масло
12$) беше много изгодна. Момичетата от персонала бяха много мили и някак
свенливи. Гледаха с такова любопитство таблета и веднага започнаха да махат на
дъщеря ми, с която говорех по скайпа.
След близо 20 часов ден
трябваше бързо да възстановяваме силите, защото на следващия ден ни предстоеше
да видим Ангкор Ват – целта на нашата екскурзия. За
най-големия религиозен храм в света ще разкажа подробно в следващата част. А
тук ще довърша разказа за екскурзията ни в Камбоджа.
След посещението на Ангкор Ват, което мога да
определя, като забележително, обядвахме отново в познатото заведение от вчера.
Хапнахме на бързо и се отправихме отново до магазин за бижута.
Оказа се, че е от същата
верига от която беше и вчерашния, дори някои от продавачките бяха същите. Разбрах, че си правят реклама, че Анжелина
Джоли е пазарувала от там, когато е посещавала Камбоджа за снимките на филма
(за него ще спомена когато разказвам за Ангкор Ват). След като премислиха една
нощ, повечето от групата решиха да си купят изгодни бижута със скъпоценни
камъни. И аз се подадох на чара на лъскавите накити. Отначало гледах пръстен с
рубин и бяло злато, но не можехме да спазарим цената до сумата, която исках да
похарча. Отказах се от златото и безцелно зяпах витрините. Тогава видях обеци
със сребро и изумруд. Харесвам зеления
цвят. Спазарихме цена и се започна уточняването на закопчалката. Готовият чифт
обеци беше с неподходяща такава и те предложиха да я сменят. Ок, изчаках, но
като ги донесоха, пак не беше исканата от мен. Хайде, отново! На третата вече
беше добре, но нещо не се закопчаваше лесно. Малко центроване и готово. Описвам
го толкова подробно, защото това предизвика следващите събития. Повечето
туристи бяха завършили покупките и с рейса тръгнахме за сувенирен магазин. В
рейса показвам обеците на приятелката ми и какво да видя. Едно от малките
камъчета липсва. Веднага изтичах при екскурзовода с молба да ми съдейства. За
мое щастие част от туристите бяха останали все още в бижутерийния магазин. Взех
едно тук-тук, а екскурзоводът реши да дойде с мен. Разстоянието беше 200-300
метра, но в жегата не помислях да отида пеша.
Разбира се веднага взеха обеците за поправка, а аз зяпайки витрината си
викам: „Защо да не ги направя комплект с пръстен?“ Е сега стана интересно. Всички бяха
приключили с покупките и отишли в другия магазин и аз останах сама.
Продавачката се обади на екскурзовода, че ще ме закарат те и започнаха да ми
търсят пръстен. Проблемът беше, че
ръката ми е по-голяма и трябва да намерят моя номер, да ми хареса модела и да
сменят камъка с изумруд, ако оригиналния модел е с друг камък. Трудна работа за
страшно кратко време. Някой отиде другия магазин и донесе още десетина пръстена
моя номер. Избрах един, непомня с какъв камък и сега трябваше да поставят
изумруд. За да не скучая ми донесоха кока-кола, бананови бонбони, вода…. Десет
души се въртяха около мен за един сребърен пръстен. Разказвам всичко това
толкова подробно за да предам цялото уважение, което демонстрират към туриста.
Наистина искат да ти вземат парите, но поне го правят така, че да ги дадеш с удоволствие.
След като се „сдобих“ и с пръстен, реших, че ще ми викнат тук-тук да ме откара.
Но те ме закараха с един нов джип (това за Камбоджа е голяма рядкост) и аз
почти като Анжелина Джоли се появих пред учудените погледи на групата. Хахаахах
Само се надявам камъните да не са фалшиви, но ни увериха, че магазинът е
сигурен и ни дадоха сертификати. Дано!
Вече беше време да
тръгваме за границата, но по пътя щяхме да се отбием в магазин за кафе. След
поредното пазаруване се отправихме към границата. Още сутринта получихме
паспортите с разни листчета закачени с телбод. След по-малко от два часа ни
оставиха на камбоджанскаото КПП. Някакви „организатори“ ни насочваха къде да
вървим. Бързо минахме и двете граници. На тайландска територия пак ни
насочваха, дори и случайни хора. Явно това е ежедневие. Малко преди паркинга
където ни чакаше същия минибус от вчера,
„гръмогласният" руснак питаше, кой е доплащал за разходката по
езерото. Извади и ни върна парите. Без документ ги взеха, без документ ги
върнаха, а бе страшно…. Но схемата работеше. Явно се бяха разбрали с агенцията
ни. Но ние й дължахме все още пари. Няма да влизам в подробности, как 10 души
смятат оставащата сума в два вида валута. Цирк. Както и да е, в хотела, когато
част от хората взеха пари, че не бяха предвидили за визата и нямаха достатъчно
в себе си, уточнихме точната дължима сума по телефона, разплатихме се съвсем
точно и „авантюрата Камбоджа“ приключи.
На следващия ден
освободихме стаите в 12 ч., но за летището на Банкок тръгнахме около 17 ч. Мотахме
се кой, както намери за добре. Аз мързелувах на плажа, че ни чакаше дълъг път.
Обратния полет до
Истанбул и след това до София минаха безпроблемно и на 18.02.14 (понеделник)
благополучно си бяхме у дома.
(Следва)
Коментари
Публикуване на коментар