Тулум и Коба - наследството на маите
 |
| Тулум. Храмът на Бога на вятъра |
05.10.2015 г. – понеделник.
След незабравимото посещение на Чичен Ица, този ден беше определен за почивка,
плаж и забавления в хотела. Часовата разлика от 8 часа с България не ми тежеше,
но се будех неестествено за мен рано – по изгрев. Това ми даваше възможност да се
насладя на всичко което ми предлагаше това прелестно кътче от Карибско море.
Този ден беше отреден за мързелуване, защото на следващия предстоеше екскурзия
до два забележителни древни града на маите. Денят завърши в мексиканския а ла
карт ресторант с текила, мексиканска храна (но не лютива за съжаление) и малка
фотосесия със сомбреро.
06.10.2015 г. – вторник.
Това е денят за посещение до Толум и Коба. Това са двата най-значими древни
града на маите на полуостров Юкатан след Чичен Ица. Екскурзията започна около 9
ч. Бяхме 10 души българи и една млада двойка от Израел. Малката група ни
позволи мобилност и по-стегната организация на предвижване.
Първо посетихме Тулум.
Малък град-държава възникнал в
пост-класическия период на маите едва в през XIII век. Тулум в превод
от испански е „стена“, а името което
дали маите на града е Zama, което
означава "разсъмване" или „изток”, подходящо
име за източното му
местоположение. Тулум е уникален в много отношения. Това е единственият
град на маите, който е разположен на брега. Смята се, че той е морската врата
на маите за търговия с Централно Мексико и Централна Америка. В Тулум са
открити медни дрънкалки и пръстени от мексиканските планините, кремък и
керамика от Юкатан и нефрит от Гватемала. Друга отличителна черта на Тулум е,
че той е един от малкото градове на маите с крепостна стена. Защитната стена е
от три страни (четвъртата е страна е към морето), с пет входа, с дължина 784 м.,
иззидана с камъни от варовик и с внушителната дебелина до 7 метра и височина от
3 до 5 метра. Без съмнение това укрепление е помогнало да се запази морското
пристанище.
Тулум е бил малък град и е бил обитаван от около 600-700 души, по-голяма част
от които са живели извън защитните стени, а в укреплението са били резиденциите
на благородници и свещеници. В града са се намирали церемониални структури, но
и сгради със светски функции. Още една отличителна особеност на Тулум е богът,
който са почитали най-много – the Descending God или Diving God. Аз предпочитам „гмуркащия
се бог“, но често го превеждат като "низходящия/спускащия се бог", или го наричат "богът на пчелата"
(ще използвам и трите имена). На много места има негови изображения, които са
впечатляващи. Това е фигура с главата надолу, сякаш се гмурка. Но някои
асоциират силуетът като летяща пчела и за това го наричат "богът на пчелата". По долу ще
покажа снимки на барелефи на „гмуркащия се бог“. В много малко градове на маите
има негово изображение (в Коба също има), а в Тулум дори има храм посветен на
него.
След това встъпление да се върна към екскурзията. От
съображение да се запазят руините входът е отдалечен на поне 10-15 минути пеша по
асфалтиран, сенчест път. Първото ми впечатление е – парк с руини. Идеално
поддържани градини, палми, и древни руини с забранен достъп и екзотични
животинки – това е, което се забелязва от пръв поглед.
 |
| Тулум |
 |
| House of the Chultun |
Тази сграда е House of the Chultun, на главната улица на Тулум,
гледа на изток и е точно срещу Храмът на фреските. Къщата вероятно
е била резиденция на член на елита.
Фасадата й се отличава с вход с портик, а вътре
има светилище. Цялата сграда е покрита с плосък
покрив от дялани камъни с поддържка от греди.
Над вратата водеща
към вътрешния галерията има останки от гипсова
скулптура, по всяка вероятност на
Спускащия се Бог. Вътрешните стени
са силно украсени,
като останките от червен и черен пигмент са
видими и днес.
 |
| House of the Chultun |
Срещу House of the Chultun е една от емблематичните сгради за града -
Храмът на фреските. За мое съжаление (сега установявам) съм се разсеяла със
снимки на всичко наоколо и съм пропуснала да заснема фасадата, на която има три
фигури на „Гмуркащия се бог“. Но какво да се прави… Затова пък съм снимала
храма от всякъде другаде. J
 |
| Храмът на фреските |
В Храма на фреските има
стенописи разделени в три секции. Първата представя виждането на маите за света
на мъртвите, средната - на живите, а крайната е отделена за Твореца, Бога на
дъжда. Странното е, че има рисунка на човек на кон. Това означава, че стенописите
са правени след нашествието на испанците (1518 г.), защото маите не са
познавали коня преди това. Дори първоначално са смятали, че ездача и коня са
едно същество и по-късно когато един от конете на Кортес е починал, скелета
му бил почитан като бог. Ернан
Кортес де Монрой и Писаро е испански конкистадор,
оглавявал експедиция в началото на 16
век, която завладяла голяма част от
Мексико и го поставила под властта на Испания.
За съжаление фреските не
видях, защото вътре в храма няма достъп, но барелефа на Бога на дъжда – снимах.
Поне него…
 |
| Храмът на фреските. Фрагмент. |
В един момент видях този
приятел и веднага последва „фотосесия на игуана“.
 |
| Игуаните са днешните „господари“ на Тулум. |
Но зад мен един друг
обитател на Тулум ми привлече вниманието. Coatimundi, каквото и
да значи това. Май е от семейството на миеща мечка или енот или поне така каза
Гугъл. J
Те са дневни бозайници в Южна и Централна Америка и югозападната Северна
Америка. По-късно пак се срещнахме с него.
 |
| Coatimundi |
И озъртайки се да снимам разни животинки, се отзовах пред руините на Палата с колоните. Това е един дворец с четири стаи, чиито вход и
лице са от Юг. Шест колони поддържат покрива на основното помещение, а отгоре е
светилището.
 |
| Палатът с колоните |
 |
| Палатът с колоните |
Зад Палатът с колоните се
намира сградата на Palace of the Great Lord (or
King) или по известна като El Palacio. Сламен покрив предпазва барелефа, изобразяващ
Спускащия се Бог
(Гмуркащия се Бог). Смята се, че
повечето от жителите на Тулум
са живяли в традиционни дървени жилища извън защитната стената,
а само няколко ключови политически и религиозни лидери, са
живеели в каменни домове като този, в рамките на защитения от стената
град.
 |
| El Palacio |
 |
| El Palacio. Гмуркащия се Бог. |
 |
| El Palacio от северната му страна. Познайте колко игуани има на снимката? |
От другата страна на
алеята по която се движехме се намираше най-внушителната сграда в Тулум –
Замъкът (El
Castillo). По-късно минахме покрай нея от страната на морето, но лицето на
сградата със стълбището е на запад. За мое съжаление позицията на слънцето не
ми даваше възможност за достатъчно добри снимки на Замъка, но все пак успях да
направя няколко кадъра.
 |
| El Castillo |
До Замъка е Храмът на
Спускащия се Бог (Гмуркащия се Бог). Сградата носи това име заради фигурата над
вратата.
 |
| До El Castillo е Храмът на Гмуркащия се Бог. |
 |
| Храмът на Гмуркащия се Бог |
Нашата обиколка продължи
в посока към морския бряг. На следващите снимки се вижда красотата на
археологическия обект Тулум, отлично поддържан и с прекрасно местоположение.
 |
| Тулум |
 |
| В близост до плажа. |
 |
| Море, палми, пясък и слънце… красота |
Следващият обект, на
който отделихме повече внимание беше Къщата на Сеноте. В предишната част на
пътеписа дадох по-подробна информация за сеноте. Този тук е тип пещера, а на
скалата над него е „кацнала“ къщата. Тя е в близост до северната врата и е
непосредствено до отвесния бряг.
 |
| Къщата на Сеноте |
 |
| Къщата на Сеноте |
 |
| Къщата на Сеноте |
Точно пред Къщата на
Сеноте се открива великолепна гледка към Карибско море и Храмът на Бога на
вятъра. Там разбира се не пропуснах да заснема още едно „приятелче“.
 |
| Храмът на Бога на вятъра |
 |
| Игуана |
Тръгвайки на обратно
за да отидем до El Castillo направих още
няколко панорамни снимки на Тулум.
 |
| Зад палмите е El Palacio |
Малко преди El Castillo
минахме покрай стълбите за плажа. Сега той се използва от хиляди туристи за да
се разхладят в тюркоазените води на Карибско море, но по времето на маите това
е било пристанището в което те са акостирали със своите канута. Не слязох до
плажа и малко съжалявам, като се има в предвид, че се открива прекрасна гледка
към скалите и Замъка.
 |
| Плажът на Тулум |
Замъкът (El Castillo)
е най-голямата и значима структура в Тулум. Първоначално се е смятало, че е
храм, но в последствие е установено, че има и светски функции. Сградата се
намира на 12-метрова скала над водата и вероятно е служила
като ориентир за моряците, а също е
била използвана като наблюдателна кула,
с видимост над
сушата и морето.
El
Castillo е изграден на няколко етажа.
Голямо външно стълбище води
до храма, където
има три ниши над вратата. В централната ниша се намира красива скулптура
на Гмуркащия се Бог, а колоните
са украсени с изображения на перната змия, както в Чичен
Ица, което доказва влиянието на толтеките. El Castillo е бил покрит с циментова замазка и боядисан в червено.
Разположен с ориентация на изток, към изгряващото слънце, силуетът на Замъкът е
представлявал величествена гледка за всички пристигащи по море.
 |
| El Castillo |
 |
| El Castillo |
 |
| El Castillo |
А днес,
от тук се наблюдават едни от най-магнетичните гледки в Тулум.
 |
Красота!
|
 |
| Храмът на Гмуркащия се Бог от страната на морето. |
И така
докато стигнахме до емблематичния за Тулум изглед – Храмът на Бога на вятъра,
плажът, който е затворен за посещение защото там снасят яйца костенурки, скали,
палми и омагьосващо синя вода. Гледка която спира дъха.
 |
| Храмът на Бога на вятъра |
 |
| Но беше мнооого топло… И
все пак прекрасно. |
Трудно се разделих с
тази красота и единствено настъпилата жега ме накара да потърся по-сенчесто
място, а беше и време да отивам към следващия обект от екскурзията ни – плажа
Санта Фе Тулум. По пътя направих още една снимка на Храма на фреските
отдалеко.
 |
Храмът на фреските
отдалеко.
|
 |
| Този път coatimundi го снимах отблизо |
 |
| Плажът Санта Фе Тулум |
 |
| Плажът Санта Фе Тулум |
На плажа бяхме около
час и който искаше можеше да се разхлади. Имаше съблекални, душове и плажно
барче. После обядвахме в ресторант „на бюфет“ в град Тулум и към 14 ч. се
отправихме към Коба – друг древен град на маите. Вече доста се беше заоблачило
и дори се опасявах, че ще завали, но ни се размина. Само на първите снимки в
Коба няма достатъчно светлина, но това е положението…
Коба
е един от най-големите и най-влиятелни градове на маите на полуостров Юкатан.
Градът бележи своя разцвет през края класическия период на маите , V – IX
век. Коба е наброявал население от близо 50 000 души и е бил важен
търговски и селскостопански център. Изграден в джунглата (а как е развивал
селско стопанство не ми е ясно), в близост до водни източници – две езера и
няколко сеноте, градът се разпростира на около 60 кв.км. Названието
Коба (Coba) се превежда като „развълнувана вода“ или „вода набраздена от
вятъра“ и вероятно визират езерата около града.
За да влезем в археологическата зона минахме покрай
едно от езерата. Във водите му живеят крокодили и повърхността му наистина беше
набраздена от вятъра. Ако искат туристите могат да нахранят крокодилите с
пилешко месо.
 |
| Езерото
Коба |
 |
| Езерото
Коба |
Археологическият
комплекс Коба - включва руини на постройки с различно предназначение, сред
които храмове, множество стели (възпоменателни плочи), астрономическа
обсерватория и игрища за игра на пелота. Сградите тук са обединени в групи:
Група Коба, Група Нохок Мул (или
Ноок Мул, не съм сигурна как се произнася)
и Група лас Пинтурас. Но това е само малка част от древния град, който все още
е във владение на джунглата, а археологическите проучвания продължават и днес.
Интерес представляват пътищата строени от маите - "сакбе"
(sacbé).
Това са повдигнати бели каменни пътища, които свързват Коба с други градове на
маите - с Yaxuná на близо 100 км., с
Чичен Ица на около 50 км и поне 50 други по-малки пътя, които водят от града.
Наистина се чудя, че са имали толкова добре развита пътна инфраструктура, а не
са познавали колелото като елемент от механизъм за предвижване. По тези пътища
се предвижвахме и при нашата обиколка.
Първата постройка която
видяхме, наблизо след входа на комплекса, е La Iglesia (Църквата), най-важната
структура в Група Коба. Това е пирамида висока 20 м. (втората по
височина в Коба) и се предполага, че е била център за поклонение. На върха й
има храм. Под сламен
покрив, на преден план в основата на La Iglesia
е Стела 11.
 |
| La Iglesia |
 |
| La Iglesia и новия ми outfit :) |
До
La Iglesia се намира първото от двете
игрища за игра на пелота в Коба. Игрището е много по малко от това в Чичен Ица
и с по-полегати страни, а отворите на ринговете са по-големи. Или са играли с
по-големи топки или са имали различни правила от тези в Чичен Ица. От страни
има стълби, по които публиката се е качвала на върха на игрището за да
наблюдава играта.
 |
| Игрище за игра на пелота |
 |
| Игрище за игра на пелота |
 |
| Игрище за игра на пелота |
На стената на игрището има барелеф, вероятно
изобразяващ играч на пелота.
 |
| Игрище за игра на пелота |
Поради голямото разстояние между отделните
забележителности е подходящо да се наеме велорикша, което и направихме.
 |
Пак давам указания. :)
|
Пътят ни
минаваше покрай различни руини и Стели. На някои спирахме, но така и не слушах
екскурзоводката, а правех снимки.
 |
| Коба, руини |
 |
| Коба, руини |
Второто игрище за игра на пелота много прилича на
първото, но на него има други барелефи, а на едната стена и доста дълг текст с
йероглифи. В средата на полето има и знак вероятно на отбора на „Ягуара“.
 |
| Игрище за игра на пелота |
 |
| Игрище за игра на пелота |
 |
| Игрище за игра на пелота, надпис с йероглифи |
 |
| „Ягуара“ |
 |
| Зад
игрището за игра на пелота , върху руините е израснало голямо дърво. |
Следващата забележителност е пирамидата Xaibe
– овална пирамида, на 4 нива и висока 14 м. Намерих различни описания за Xaibe (в
превод „на кръстопът“). Едното е, че това е древна астрономическа обсерватория,
другото е, че е била „митница“ и са се
плащали такси за пътищата (самата тя е разположена на кръстопът от 4 "сакбе").
Вероятно, поддръжката на тези пътища в джунглата е изисквала доста усилия и
средства.
 |
| Пирамидата
Xaibe |
 |
| Пирамидата
Xaibe |
Последната, най-голямата и най-впечатляваща пирамида,
която видяхме в Коба беше Nohoch
Mul. С височина от 42 м. тя е най-високата сграда в полуостров
Юкатан и една от малкото структури по които все още туристите могат да се
изкачват. На върха има храм с изображението на Гмуркащия се бог. До там водят над
120 неравни стъпала. Качването е трудно, но слизането е направо изпитание. По
средата на пирамидата има спуснато дебело въже, за което хората да се
придържат, но това не облекчава особено положението. Аз реших да не рискувам с
изкачването, но пък направих доста снимки, на които се вижда с какво усилие
слизат някои туристи. Има такива, които сядаха на почти всяко стъпало. Обаче
казват, че гледката от върха е незабравима - зеленото „море“ на джунглата.
 |
| Nohoch Mul |
 |
| Nohoch Mul |
 |
| Nohoch Mul |
 |
| Nohoch Mul |
 |
| Nohoch Mul |
С това завърши нашата „експедиция“
в джунглата на Коба. Велорикшите ни върнаха обратно от където бяхме тръгнали.
Мога да кажа, че водачите доста се затрудниха, защото на рикша бяхме по двама.
Заслужиха си бакшиша.
След Коба, последно в
програмата ни беше посещение на жилище на маи, в което и сега живеят както
преди векове. Не ме впечатли. По-скоро изглеждаше на занемарена колиба и аз
въобще не му обърнах внимание.
С това завърши нашата
екскурзия до Тулум и Коба. Два напълно различни града на маите, но всеки със
своето очарование. Незабравимите гледки на Тулум на фона на Карибско море и
спокойният и притихнал в джунглата Коба, оставиха в мен прекрасни спомени.
07.10.2015 г. – сряда. Това
беше ден за мързелуване и почивка. В този ден взех шнорхел и маска и направих
няколко снимки на рибките на плажа. Когато някой от туристите им носеше хляб,
те се струпваха и тогава можеш да ги снимаш на воля. Имаше и един риф, на който
също имало много риби, но до него не ходих защото не бях взела спасителна
жилетка и без нея не посмях.
Вечерта имахме поредното
забавление. Вече ми е трудно да си спомня, кога имаше карибска вечер с барбекю,
кога мексиканска вечер с мариячи, или посещение на някой от а ла карт ресторантите, но всяка вечер беше
различно.
На 08.10.2015 г.- четвъртък
бях за около 2,5 часа в Плая дел Кармен. Почти нямам впечатления от там.
Единствено „тичах“ от единия край на главната улица (5-то авеню) до другия, за
да видя монумента – символ на Плая дел Кармен и прословутия плаж. Наистина
плажът е много хубав и е „безкраен“.
 |
| Плая дел Кармен |
 |
| Плая дел Кармен |
 |
| Плая дел Кармен |
 |
| Плая дел Кармен |
09.10.2015 г.
– петък. Денят на отпътуването. Сутринта бях на плаж за да си „взема довиждане“
с ласкавото Карибско море, а около обяд за първи път заваля. Имахме късмет с
времето. Въпреки, че се водеше дъждовен сезон, ние имахме чудесно време. Полетът до София, с няколко часов престой в Мадрид мина нормално. Леко уморително, но
си заслужаваше за да „открия Америка“. За мен беше голямо удоволствие да се
докосна до един толкова древен и далечен свят. Мексико ми хареса, а в Карибско
море направо се влюбих. Дано пак се срещнем! Ола Мексико!
(Край)
Коментари
Публикуване на коментар