РЕПУБЛИКА ДОМИНИКАНА: ПАЛМИ, МОРЕ, СЛЪНЦЕ И РОМ

Остров Саона и Алтос де Чавон

Все пак реших, че освен хотела ни, колкото и да ми харесва, трябва да видя други места в Република Доминикана. Мързелуването на плажа с коктейл в ръка или многократното „разхлаждане“ в морето (да се чете Атлантическия океан) беше време да се сменят с подобно занимание но на остров Саона (Saona). Слагам „разхлаждане“ в кавички, защото водата беше като чай.

Решихме в сряда 08.06.16 г. да отидем до този карибски остров известен с това, че там е снимана рекламата на десертите „Баунти“. Островът се намира в Карибско море на югозапад от основния остров Еспаньола. До острова се пътува с лодка от пристанището на Байябе (Bayahibe), намиращо се не далеч от Ла Романа – главния курортен град на Карибско море. Беше ни необходим малко повече от един час за да стигнем от Пунта Кана до Байябе. Там се събрахме интернационална група от французи, унгарци и ние и се качихме да не голяма бърза лодка. Казаха, че е тримаран, каквото и да значи това. Не беше особено луксозна, но персонала беше приятелски настроен към всички, а ром и кока-кола се лееха в изобилие по време на цялата екскурзия.

Е, това не е нашата лодка, но е хубава.

Снимка преди тръгване.

Имаше леко вълнение, но поради високата скорост, лодката подскачаше и друсаше доста. Отначало по брега се виждаха хотели и резорти, а после навлязохме по навътре в морето. А цветът на водата непрекъснато се менеше. Уникално красиво е Карибско море!

По пътя към о.Саона.

По пътя към о.Саона. Често срещахме различни лодки.

Брегът на Мано Хуан.

Първата ни спирка беше в единственото селище на острова – Мано Хуан, а население около 250 души. Много малко селище с дървени, цветно боядисани къщи, жителите на което основно се изхранват от туризма. Имаше няколко магазина за сувенири, а на дървени маси, прилежно застлани с хартиени покривки щяхме да обядваме с лобстери (раци), ориз и салата. Е, разбира се ром, кола и спрайт… Обстановката беше доста „походна“ и не мога да кажа, че е по мой вкус, но не трябва да се обръща чак толкова внимание на детайлите.

Лобстерите.

Лобстерите бяха вкусни.

Мано Хуан

Брегът на Мано Хуан

Мано Хуан

Островът имаше „див“ вид, което беше и най-голямото му преимущество. Морска вода преливаше във всички нюанси на синьото. Просто не можех да й се наситя да я гледам.

Мано Хуан

Още едно място за пикник.

Остров Саона

Отидохме и до ферма за костенурки, но предишния ден са били пуснали новоизлюпените в морето и нямаше малки костенурчета, които да видим.

Следващата спирка беше на безлюден див плаж, където останахме около два часа. В допълнение към рома имаше кафе и Мама Хуана. Но тук дойде моето разочарование. Нямаше шезлонги и чадъри, а аз на земята не лежа. Нямаше и пейки, освен една, сравнително отделена. Почти всички влязоха във водата и се забавляваха, но аз пропуснах. Щях да изгоря много под рехавата палмова сянка и само обикалях с идеята да направя повече снимки на този девствено красив остров.

Синьо…..

Нашата лодка

Вятър, море, палми и ром

Саона. Красиво!

И пак, красиво и диво.

Третата, последна спирка беше в плитка лагуна, на връщане от Саона. Точно това място беше основната причина да отида на тази екскурзия. Тук на дълбочина до 1 м. могат да се видят морски звезди. И не само да се видят, а и да се направят снимки с тях. Много исках такава снимка. Но апаратът ми с калъф за подводно снимане имаше една капка точно на обектива и малко от снимките ми са качествени. Но все пак изживяването беше невероятно за мене.

В търсене на звезди.

Лагуната със звездите.

Морска звезда.

Невероятно е да я държиш в ръцете си.

На следващия ден, 09.06.16 г. (четвъртък) отидох до Алтос де Чавон (Altos de Chavon) и плажа на Баваро.

Алтос де Чавон

Алтос де Чавон, Ла Романа, Доминиканска Република – едно уникално новопостроено градче в средиземноморски стил. Италианският архитект Роберто Копа и индустриалецът Чарлз Блудорм реализират свой проект през 1980 г. и построяват селището на хълм над река Чавон, като подарък за пълнолетието на дъщерята на индустриалеца. Алтос де Чавон привлича художници и дизайнери от цял свят със множеството си галерии и Академия по изкуствата. Градчето е често посещавано от редица холивудски звезди. А църквата Свети Станислав, кръстена на полския светец в чест на посещението на Папа Йоан Павел II в Доминиканската Република, е предпочитано място за сватбени церемонии. С уникалната си архитектура Алтос де Чавон, често става сцена на различни събития: от концерти до модни дефилета. Направих доста снимки, част от които ще покажа тук.

Алтос де Чавон

Алтос де Чавон, църквата Свети Станислав. Много я харесах!

Алтос де Чавон, църквата Свети Станислав.

Алтос де Чавон

Река Чавон. Тук е сниман филмът "Апокалипсис".

Алтос де Чавон, църквата Свети Станислав.

Река Чавон

Алтос де Чавон

Република Доминикана е родина на открития едва през 1916 г. нов минерал. Името Ларимар му е дал местен бижутер, който го е кръстил на дъщеря си Лариса и море, ,заради синия му цвят. Доминиканците смятат, че синият минерал е "камък на одухотвореността". В Алтос де Чавон разгледах малка изложба на минерали и бижутерен магазин.

Ларимар

Ларимар - бижута.

Кихлибарът също е много разпространен в Доминикана.

Увеличавайки снимката, открих, че на прозореца се е запечатило моето отражение.

Алтос де Чавон, оригиналната снимка.

Алтос де Чавон

Река Чавон

Алтос де Чавон

Алтос де Чавон, амфитеатърът

Алтос де Чавон, амфитеатърът. На сцената му често гостуват известни изпълнители.

Много приятно място е Алтос де Чавон, макар че беше доста безлюдно по времето, когато го посетих. От там отидохме в Каза де Кампо (Casa de Campo). Мога да го сравня с Квартала на богатите или Коста Смералда. Затворен комплекс, с ваканционни къщи на богати и известни личности. В центърът на градчето има търговска зона и голямо яхтено пристанище, което разгледахме.

Casa de Campo

Денят беше доста топъл и беше време вече да отидем до плажа Баваро, за да купя сувенири и нещо, което предварително си бях наумила – картини. Повечето картините са нарисувани в стил карибски наивизъм и са неподражаеми и разпознаваеми, а за мен най-добрият спомен от Доминикана. След доста пазарене купих картините, които ми харесаха. Купих разбира се и Мама Хуана. Няколко пъти споменавам за това питие. Тази напитка е характерна единствено за Доминикана. Букет от различни билки се заливат с алкохол, по-често с ром, но може и с вино и се добавя мед. Смята се, че има лечебно действие. Рецептата датира още от средните векове. Индианците са приготвяли билкова лечебна отвара (лекувала почти всичко). Когато испанците завладяли острова „подобрили“ рецептата, като добавили ром. На мене ми хареса комбинацията Мама Хуана с кафе.

Картини на местни художници.

Плажът на Баваро

Мама Хуана

След шопинга, този ден завърши на плажа на хотела. А на следващия ден бях решила да отида до съседния хотел от същата верига Catalonia Royal Bavaro 5*. Хотелът е предназначен само за възрстни. Двата хотела, нашият и Catalonia Royal са един до друг и общите им части може да се ползват от всички клиенти.

Плажът на Catalonia Royal Bavaro

Catalonia Royal Bavaro

Catalonia Royal Bavaro, вечер.

С това завършва моят разказ за приказната ми почивка в Пунта Кана, Доминикана. Има още много за разказване и стотици снимки, но не може да се опише всичко – трябва да се преживее. Последният ден прекарахме на плажа до обяд, хапнахме за последно в ресторанта и тъкмо се приготвих да изпия едно Мохито, когато фирмата с трансфера ни се появи един час по-рано. След дълги „разговори“, реших да тръгна веднага с тях, защото рискувах после да не дойдат. Но изненадите не свършиха с това. Ер Франс стачкуваха. Добре, че полетът Пунта Кана – Париж не беше отменен, а само Париж – София. Билетите бяха прерутирани Париж – Франкфурт, Франкфурт – София. С доста обяснения по гишетата на летищата, все пак успяхме да се приберем в неделя, само с няколко часа закъснение. Но всичко това не можеше да помрачи чудесното ми настроение от разтоварващата и релаксираща почивка в Catalonia Bavaro Beach Golf & Casino Resort.