Уарзазат – Тингир – Каньона
Тодра - Ерфуд
На 11.05.17 г. (четвъртък) ни
предстоеше пътуване до пустинята Сахара. Още от сутринта красиви гледки
изпълваха сетивата ни. Панорамата от хотелът ни в Уарзазат (Ouarzazate) беше великолепна.
 |
| Панорамата от хотелът ни в Уарзазат |
 |
| Панорамата от хотелът ни в Уарзазат |
 |
| Панорамата от хотелът ни в Уарзазат |
Уарзазат или наричан още
„Вратата на пустинята“ (това име май дават на всички градове в близост до
пустинята) се намира на юг от Високите Атласи и на север от Сахара в долината
на река Драа, носеща същото име. Съчетанието от високи върхове в далечината,
червеникавата почва и зеленината на палмите в долината създават впечатлението
за филмов декор. И наистина, природата на Уарзазат е привлякла множество
международни филмови компании, които са открили свои студия. Дори можем да
наречем града – „филмовата столица на Мароко“. Но Уарзазат е имал своето
регионално значение и преди филмовата индустрия. Той се е намирал на пътя на
керваните от Европа, през пустинята, за централна Африка.
 |
Уарзазат
|
 |
| Уарзазат - Музеят на филмовото изкуство, но него ще посетим в друг ден. |
Първа точка в програмата ни
беше посещението на Касбата в Уарзазат. Касбата на най-влиятелната в южно
Мароко фамилията Ел Глауи (El Glaoui) е построена в края на 18 в. и довършена
през 19 в. Тя е служела и като военен форт от където е осъществяван пълен
контрол на пътищата на юг от Атласките планини. Архитектурния стил е берберски
– кирпичени постройки с равни покриви и орнаменти по фасадата, а отвътре
лабиринт от множество малки помещения свързани помежду си с голям брой стълби и
коридори. Касбата е културно-исторически паметник под закрилата на ЮНЕСКО.
 |
| Касбата в Уарзазат, фасдата от към площада. |
 |
| Цветовете на Уарзазат |
 |
| Касбата в Уарзазат, вътрешния двор. |
 |
| Касбата в Уарзазат |
 |
| Касбата в Уарзазат. Просто не мога да избера коя снимка да сложа... |
 |
| Касбата в Уарзазат |
 |
| Касбата в Уарзазат |
 |
| В Касбата имаше търговци, които предлагаха картини. |
 |
| Касбата в Уарзазат |
 |
| Касбата в Уарзазат, детайлите на фасадата. |
 |
| Касбата в Уарзазат |
 |
| Касбата в Уарзазат |
За Стария град на Уарзазат
нямаше време, но все пак направих няколко бързи снимки преди да потеглим за
Ерфуд, крайната точка от нашето пътуване.
 |
| Старият град на Уарзазат |
 |
| Старият град на Уарзазат, някои постройки вече са руини. |
 |
| Старият град на Уарзазат |
По пътя се редуваха скалисти
полупустинни пейзажи с зелени оазиси. На подходящи места спирахме за фотопауза
за да запечатим колоритните картини на южно Мароко.
 |
| По пътя |
 |
| По пътя |
Следващата ни цел беше
каньонът на река Тодра (Todrha). Пътят ни минаваше покрай град Тингхир (Tinghir),
столица на едноименната долина. Това е около 50-километров оазис между Високите
Атласи и Малките Атласи. Наличието на водни запаси дава възможност в региона да
се отглеждат редица земеделски култури.
 |
| Оазисът около град Тингхир (Tinghir) |
 |
| Панорамна гледка към град Тингхир (Tinghir) |
 |
| Към каньона на река Тодра |
Продължавайки по поречието
на река Тодра, навлизаме в тесен каньон с ширина на места едва 10 м. Отвесни
скали с височина до 160 м., обграждат малката река и често са любимо място за
алпинисти от цял свят. И ние видяхме неколцина, а и дори бяха си направили
малък бивак по средата на скалата. Естествено каньона се посещаваше от много
туристи, а това означаваше, че и търговия ще върви.
 |
| Каньонът на река Тодра |
 |
| Каньонът на река Тодра |
 |
| Каньонът на река Тодра и снимка с колоритен представител на берберите. |
След каньона, продължихме
към пустинята. Пейзажът навън все повече ни напомняше за близостта й. Дори
станахме свидетели на пясъчна буря. Както беше ясно, изведнъж всичко се замъгли
от пясък и видимостта силно намаля. На места се виждаха спиралите на малки
пясъчни турнада, а на места пустинната буря беше като „отсечена с нож“. На ляво
- буря, на дясно – ясно време.
 |
| Пустинна буря |
Пристигнахме в Ерфуд в
късния следобед и за щастие бурята беше утихнала. Това беше важно, защото на
следващия ден ни предстоеше най-емоционалното преживяване от програмата ни –
посрещане на изгрева в пустинята. Но за това – в следващата част от пътеписа.
(Следва)
Коментари
Публикуване на коментар