ПУЛИЯ ИЛИ РАЗХОДКА ПО ТОКА НА ИТАЛИАНСКИЯ БОТУШ

Бари – столицата на Пулия

И тази година не пропуснах Италия. Но може да се каже, че съм била в различни държави – толкова различни и характерни са отделните й области. Сега наред беше Пулия и скалният град Матера в съседната провинция Базиликата. Провинция Пулия се намира в югоизточната част на Италия или образно казано на „тока на ботуша“. С население от 4 милиона души и с главен град Бари, бреговете на Пулия се мият от две морета - Адриатическо и Йонийско. Географското й положение е предпоставка за бурно историческо минало с множество войни и нападения от испанци, маври и османци. Разбира се, като част от римската империя, провинцията е богата на забележителности, но и всички завоеватели са оказали силно влияние върху нея. Всеки един от посетените от мен градове имаше своя специфика, но и общи за южна Италия черти. Пътуването ми започна на 23.09.17 г. (събота) с вечерен полет София – Бари. Следваше около 2 часа пътуване до хотела, в който щях да бъда следващите седем дни. Той се намираше на йонийското крайбрежие на около 80 км от Таранто – голям индустриален център с рафинерии и металургически заводи. Хотелът беше с голяма добре поддържана градина, два басейна и собствен плаж, но аз почти не бях там, а всеки ден пътувах из Пулия.

Пристанището на Бари

На 24.09.17 г. (неделя) обиколката ни започна от пристанището и Пиаца дел Ферарес (Piazza del Ferrarese), където има останки от най-важния път от времето на Римската империя в южна Италия - Вия Апия Траяна (Via Appia Traiana).

Църквата на Пиаца дел Ферарес (Piazza del Ferrarese)

На площада имаше и неделен фермерски пазар.

Продължихме по булевард Виктор Емануел, на който се намират Общинския театър Пичинни, Общинския съвет на Бари, други красиви сгради и множество палми.

Булевард Виктор Емануел

По булеварда имаше шествие на стотици мотоциклетисти. Театър Пичинни.

Общината на Бари

Пиаца Масари (Piazza Giuseppe Massari)

Минахме покрай Замъка на Бари (Castello Normanno Svevo) и се впуснахме в лабиринта от малки улички в стария квартал на града.

Замъкът на Бари (Castello Normanno Svevo)

Бари

Характерна гледка за Бари са домакините, които приготвят прясна паста на улицата.

Бари

Пастата се суши на сита.

Бари - старият град

След кратко криволичене по малките улички се отзовахме пред внушителната сграда на Катедралата на Бари. Но там се провеждаше официална служба, която се предаваше от италианската телевизията и пред входа бяха струпани камионите с техника. За това успях да направя само няколко снимки.

Катедралата на Бари

Съвсем наблизо беше изградената в романски стил - Базиликата Св.Никола (Basilica Di San Nicola). Светецът Св.Никола е покровител на града, моряците, банкерите и жените а в църквата се пазят неговите мощи.

На 09 май 1087 г. с кораб в Бари пристигнали мощите на Свети Никола. На сушата тленните останки били превозвани с каруца теглена от два вола. И докато всички се чудели къде да бъде погребан светецът, воловете, едва на двадесетина метра от брега се легнали на земята и повече не мръднали. Това било прието за знак и там била изградена базиликата, на мястото на византийски дворец. Във връзка с тази случка главната порта е украсена със статуи на волове.

Базиликата Св.Никола

Главната порта е украсена със статуи на волове.

Базиликата Св.Никола

Главната порта е украсена със статуи на волове.

Интериорът на Базиликата Св.Никола е строг и изящен. Таванът е прекрасно декориран.

Базиликата Св.Никола

Базиликата Св.Никола, гробът на светеца

На следващата снимка е колона, която е оградена за да се съхрани, защото се смятало, че като се докосне ще изпълни желания на млади жени да заченат. Сега се пускат листчета с написани желания.

Колоната

Още прекрасни скулптури, този път на лъвове, на северната порта.

Разходката ни продължи към Търговския площад (Piazza Mercantile), като по пътя дегустирахме вкусна фокача с червено вино.

Бари

На Piazza Mercantile се намира позорния стълб, където връзвали крадци и измамници за всеобщо порицание.

Позорният стълб

Часовниковата кула на Piazza Mercantile

И разбира се каноли и кафенце.

Не пропуснах да се кача на крепостната стена и да се полюбувам на панорамата към Адриатическо море. А в стария град имаше толкова много за разглеждане…