ЗАНЗИБАР - ЕКЗОТИКА ОТ ДРУГАТА СТРАНА НА ЕКВАТОРА

Занзибар и неговите хора

Разходка до рифа

През седмицата в началото на ноември 2017 г., когато бях в Занзибар имах възможност да наблюдавам местните. Една част са населението на острова, а малка част са масаи (или поне се правеха на такива), дошли от континента. Масаите бяха по-атрактивни, облечени в типичните си червени наметки, но местните са по сърдечни. Основните ми контакти с населението на Занзибар беше или с обслужващия персонал в хотела или с многобройните т.нар. бийч бойс, които обикаляха плажа по време на отлив за да предлагат екскурзии, сувенири или да ни заведат на разходка до рифа.

Масаи

За персонала на хотела мога да кажа, че са доброжелателни, любезни и се опитват да са полезни. Но бийч бойс могат да бъдат досадни. Някои хора се притесняваха от тях, но аз си имах стратегия и им обещавах, че утре ще непременно ще видя магазина им. В общи линии не ми пречеха и отвръщах на постоянните им поздрави с „джамбо“, което означава здрасти. Още две фрази се чуваха постоянно – „хакуна матата“ и “поле поле“, което на суахили означава „нямай грижи“ и „бавно бавно“. Имам чувството, че ги чувах поне 100 пъти на ден. Накрая ги научихме да казват на български „полека полека“. Общо взето местните се опитваха да научат по някоя чужда дума и да посрещат гостите на хотела с поздрав на техния език.

В очакване на клиенти

Приливът идва и платната са вдигнати.

Като цяло населението на Занзибар е доста бедно и за това всеки долар е добре дошъл. Все се опитват нещо да продадат. Имат хубави сувенири изработени от дърво, но аз нямам място за големи статуетки и за това си купих две съвсем малки фигурки на масаи.

Самите масаи са доста ефектни в облеклото си и като цяло не обичат да се снимат без заплащане, но с по добър обектив могат да се хванат в естествената им среда.

Масаи, чакат клиенти

Дори и меч има. :)

На инструктаж.

Насам - натам

Много местни жени са заети със събиране на водорасли и други морски продукти. Те се обличат с ярки шарени дрехи и дори с тях влизат във водата. Всички са забрадени според изискванията на религията им и почти не контактуват с чужденците. За това успях да ги снимам само отдалече.

Събиране на водорасли

Много харесвах дървените лодки с едно платно. С удоволствие ги снимах и в движение и заседнали в пясъкът по време на отлив.

А отливът за мен е една от най-интересните забележителности на острова. Водата се отдръпва навътре до рифа два пъти в денонощие. Часовете на приливите и отливите се менят всеки ден, но в нета може да се намери графикът на това явление. Отливът е плавен и малко преди океанът да се отдръпнал максимално, една слънчева сутрин тръгнахме на разходка до рифа. Поне 2-3 километра трябваше да вървим за да стигнем до края на плитчината. В началото дъното е с фин пясък, после започват да се редуват скали с водорасли, където има доста морски таралежи, а в края са доста остри коралови скали по които е невъзможно да се ходи без аква-обувки. Именно там в едно оформено като естествен кладенец място, местните са събрали доста морски звезди, които са атракция за чужденците. Да си призная, с голямо нетърпение очаквах да видя отново тези прекрасни морски създания.

Отлив

Готова за разходка до рифа. Добре облечена, че слънцето е силно, а аз лесно изгарям.

Морски таралеж. Изглежда красив, но е опасен с отровните си шипове.

В плитчините водата е много топла.

Невероятно място.

Ето и първата морска звезда.

И още.

А това е "кладенеца" с много звезди.

Местните ги подредиха на сушата да им се полюбуваме.

Дано не сме им навредили и местните, които ни ги дадоха да знаят какво правят.

Обратно във водата.

През цялото време бийч бойс се опитваха да си предлагат услугите да ни покажат пътя. Някои дори бяха доста нахални, а един възрастен човечец, в одърпани парцаливи дрехи, без да знае дума английски, мълчаливо вървеше пред нас и с пръчка ни показваше къде да стъпим и да внимаваме за морски таралежи. От време на време махаше някой таралеж от пътя ни или ни даваше интересна мидичка. Така той се превърна в наш водач, а останалите спряха да ни безпокоят. След края на разходката му дадох малко пари, които той толкова бързо прибра, че разбрах, че е доволен от припечеленото.