Екскурзия до Каменния град (Стоун
Таун, Stone Town)
В тази част искам да разкажа
за екскурзията ни до главния град на острова, който носи името на островния
архипелаг – Занзибар. Всъщност като се говори за Занзибар, основно се има в предвид
най-големия остров от архипелага, чието име на суахили е Унгуджа, а вторият по
големина е Пемба. Архипелагът Занзибар се намира в Индийския океан, източно от африканския
бряг и е полуавтономна област от Обединена република Танзания. Името Занзибар произлиза
от персийския заанг-бар, означаващ "черно крайбрежие" или „земя на
чернокожите“.
 |
| Англиканската
катедрала - Христовата църква, Стоун Таун |
Свидетелства, че островът е
бил населяван датират от дълбока древност. В средновековието персийски,
индийски и арабски търговци използвали Занзибар като база за пътувания между
Близкия изток, Индия и Африка. Унгаджа,
по-големият остров, предлагал защитено пристанище и макар, че архипелагът разполагал с малко ценни продукти, търговците се установили в град Стоун Таун, удобен пункт
от който да търгуват с другите крайбрежни градове.
Посещението на Васко да Гама
през 1498 г. бележи началото на европейското влияние. Занзибар остава
притежание на Португалия в продължение на почти два века. Това продължава до
1631 г., когато султанът на Момбаса избива европейските жители, а суахилските
патрициански елит в Момбаса и Занзибар канят оманските аристократи, за да им
помогнат да изгонят европейците. От 1698 г. Занзибар е под управлението на
султана на Оман. Дори през 1832 г. Саид бин Султан, султанът на Мускат и Оман
преместил столицата си от Мускат, Оман в Стоун Таун. До около 1890 г. султаните
на Занзибар контролират значителна част от суахилското крайбрежие, известно
като Zanj, което включва Момбаса и Дар ес Салаам. По време на 14-годишното си управление
като султан, Маджид бин Саид (син на Саид
бин Султан) засилил властта си основно чрез търговията с роби, а Занзибар
станал основното
пристанище на брега на Суахили за търговията с роби с Близкия изток. В
средата на 19-ти век всяка година от там минавали около 50 000 роби.
 |
| Султан Маджид бин Саид |
От 1886 г. Великобритания и
Германия имат сериозно влияние върху султанския Занзибар.
Британците принуждават султан Баргаш бин Саид, който наследява брат си Маджид
да премахне търговията с роби в Занзибар. Друг брат на Маджид, Халифа бин Саид
е третият султан на Занзибар и укрепва връзката с британците, което води до
напредъка на архипелага и окончателното премахване на робството.
Смъртта на пробританския
султан Хамад бин Туваини на 25 август 1896 г. и наследилият го на султан Халид
бин Баргаш, когото британците не одобряват, довежда
до Англо-Занзибарската война. Сутринта
на 27 август 1896 г. корабите на Кралския флот разрушават двореца Бейт ал
Хукум. Преустановяването
на огъня било обявено 38 минути по-късно и до днес това е най-кратката война в
историята.
През 1963 г. се отменя
протекторатът на Обединеното кралство над Занзибар и той става независима
държава в рамките на Британската общност. На 12 януари 1964 г. султан Джамшид
бин Абдула е бива свален по време на революцията в Занзибар. Султанът избягал в
изгнание, а управлението се поема от социалистическо правителство на Народна
република Занзибар и Пемба.
През април
1964 г. републиката се слива с континенталната Танганайка. Тази
Обединена република Танганайка и Занзибар скоро се преименува, смесвайки двете
имена на Обединена република Танзания, в която Занзибар остава полуавтономен
регион.
На 05.11.2017 г. (неделя), след закуска потеглихме на екскурзия до Стоун Таун, историческия център на
главния град на острова – град Занзибар. Всъщност, повечето от
забележителностите, които посетихме там бяха свързани с историческите събития,
описани по-горе. Преди да разкажа за екскурзията искам да уточня, че бяхме в
сезона на „кратките дъждове“, което означава, че можеше да се очакват кратки проливни
тропически дъждове, а след това да изгрее слънце. Особеното в климата, което научихме от месните
беше, че повече дъждове падат в Стоун Таун, отколкото на източното крайбрежие,
където беше хотелът ни. На няколко пъти, когато очаквахме, че ще завали,
месните ни уверяваха, че дъждът ще отмине към столицата и това се оказа точно
така. Правя това отклонение за времето на острова, защото именно дъждът беше
този, който промени частично плановете ни. Искахме да посетим и Prison island, но лошото време ни отказа.
Разходката
ни в Стоун Таун започна от пазара Дараджани (Darajani Bazaar) – типичен африкански пазар
основно за земеделска продукция. Подчертано това беше място, което исках бързо да
напусна. В близост до него беше най-красивата и внушителна за мен сграда – Англиканската катедрала - Христовата църква
(The Christ Church, Anglican cathedral).
 |
| Пазарът Дараджани |
 |
| Англиканската катедрала |
 |
| Англиканската катедрала - входната врата |
Англиканската катедрала е построена през 1873 г., по проект на Едуард Стейре, трети англикански епископ на Занзибар, който
активно допринесъл за дизайна. Както
повечето сгради в Стоун Таун, тя се прави предимно от коралов камък. Англиканската катедрала е една от малкото исторически сгради в града, които са наскоро реставрирани.
Архитектурата й е смес от готически и ислямски детайли и е
построена на мястото, където е бил най-големият робски пазар на Занзибар. Построяването
на катедралата всъщност било предназначено да отпразнува края на робството в
Занзибар.
 |
| Англиканската
катедрала |
 |
| Англиканската
катедрала |
Тъй
като денят беше неделя, попаднахме точно по време на неделната служба. Направи
ми впечатление колко много вярващи бяха дошли за да слушат проповедта.
 |
| Англиканската катедрала |
На площада до катедралата се
намира известният Паметник на робите (няколко човешки фигури във вериги, излизащи
от яма), както и Музеят на робството. Силно впечатление ми направиха
помещенията, в които са държани оковани робите – каменни подземия, в които на
малка площ буквално са били натъпквани окованите роби. Потискащо място.
 |
| Паметник на робите в Стоун Таун |
 |
| А как вали само... |
Точно като напускахме музея,
заваля. Силния тропически дъжд ни накара да се скрием под един навес и да
наблюдаваме изливащата се от небето вода. Нашият гид извика колата да ни
прибере за да продължим с екскурзията ни към къщата, в която е роден и е живял
като малък Фреди Меркюри (Freddie Mercury) – фронтменът на Куин (Queen).
Дъждът вече беше спрял, но влагата беше огромна. От нея сградите изглеждаха още
по зле – сиви, мокри, похабели или дори направо разрушаващи се. Само малка част
бяха реставрирани или новопостроени. Една от по-поддържаните къщи беше на Фреди
Меркюри. Още нещо ми направи много силно впечатление. Ако в други градове беше
родена такава звезда като Фреди, те щяха да използват по всякакъв начин да популялизират
този факт, а тук в Занзибар сякаш са му сърдити на Фреди. Това е мое
тълкование, но дори и в хотела ни, нито един път не пуснаха песен на Куин.
Странно!
 |
| Къщата Фреди Меркюри |
 |
| Улицата на Къщата Фреди Меркюри |
 |
| Улицата на Къщата Фреди Меркюри |
Следващият обект от нашата
програма беше Старият форт (Old Fort) - най-старата сграда в града. Старият
Форт, известен също като Арабския Форт и е каменно укрепление, разположено на
главното крайбрежие, в непосредствена близост до друга забележителна сграда на
града, Къщата на чудесата (бивш дворец на султана на Занзибар) и с изглед към
градините Forodhani. Построен през 17-ти век от оманците за да защитава
града от нападения, фортът днес културен център с магазини за сувенири и с
открит амфитеатър, където се провеждат вечерни танци и музикални предавания.
 |
| Старият форт (Old Fort) |
 |
| Старият форт (Old Fort) |
 |
| Старият форт (Old Fort) |
 |
| Старият форт (Old Fort) |
 |
| Старият форт (Old Fort) |
 |
| До Старият форт (Old Fort) |
Къщата на чудесата (Beit-al-Ajaib)
– бивша резиденция на султана, станала по-късно известна и като първата сграда
с електричество в Занзибар, както и като първата с асансьор в Източна Африка. Къщата
на чудесата е един от шестте дворци, построени през 1883 г. от Баргаш бин Саид
и се смята, че се намира на мястото на двореца от 17-ти век на царица Фатима. В
Къщата на чудесата понастоящем се помещава Музеят за история и култура на
Занзибар и на суахилското крайбрежие. Това, което на мен ми направи
впечатление е, че сградата е в окаяно състояние и май от съображения за
сигурност вече не се посещава, но в последното не съм сигурна дали е така.
Жалко е толкова красива сграда да е толкова запусната…
 |
| Къщата на чудесата (Beit-al-Ajaib), поглед от Стария форт |
 |
| Къщата на чудесата (Beit-al-Ajaib) |
 |
| Къщата на чудесата (Beit-al-Ajaib), поглед от градините Forodhani. |
На входа на двореца има две
стари португалски бронзови оръдия от 16-ти век. Те
са били заловени от персите през 1622 г., а по-късно дарени на султаните на
Оман, които са ги взели със себе си в Занзибар. Най-голямото
оръдие има емблемата на цар Джон III от Португалия.
 |
| Оръдията пред Къщата на чудесата |
Вероятно тук е мястото да
спомена за красивите тежки дървени врати с метални шипове. Те са един от
най-характерните детайли в архитектурата на Занзибар. Повечето сгради имат
такива, включително и дворците в Стоун Таун. Видът им е заимстван от Индия, а
металните шипове са за да предпазват от нападения със слонове, но аз не знам на
острова да е имало слонове. Все пак вратите са уникални и аз им отделих голямо
внимание.
 |
| Входната врата на Къщата на чудесата |
 |
| Врата в Къщата на чудесата |
 |
| До Къщата на чудесата |
Точно до Къщата на чудесата (Beit-al-Ajaib)
се намира бившият султански дворец Beit el-Sahel построен в края на 19-ти век,
а днес е Palace Museum с експозиция от предмети и обзавеждане на султанската
фамилия.
 |
| Palace Museum |
 |
| Palace Museum - експозиция |
 |
| Palace Museum - експозиция |
 |
| Palace Museum - експозиция |
 |
| Palace Museum |
Точно пред Къщата на
чудесата са градините Forodhani и пристанището, където има интересни плаващи
ресторанти.
Отново започна да вали и ние
решихме да пием кафе и да си отпочинем. Гидът ни заведе в Къщата на кафето или
нещо подобно, където на горните етажи имаше изложени стари уреди за печене на
кафе. За да стигнем до заведението доста се разходихме през лабиринта от улички
на стария град и ми е невъзможно да кажа къде точно се намира. Но точно
пристигнахме и се изля поредният пороен дъжд. По уличките буквално потекоха
реки и дори когато вече беше почти спряло да вали се налагаше да газим във вода
до глезени. Пороят и реките по улиците не съм снимала с фотоапарата, но почти
всички врати по пътя ни бяха заснети.
След тази дъждовна разходка
и след като се уверихме, че няма шанс времето да се оправи и да отидем до
острова с костенурките - Prison
island, се отправихме към хотела ни на източното крайбрежие. А каква беше
изненадата ни, когато се прибрахме – прекрасно слънчево време. В оставащия
следобед и следващите дни се отдадох на мързелуване край морския бряг и съзерцаване
на прекрасните морски гледки и уникалните отливи. В Занзибар посрещнах и рождения
си ден изпълнен с приятни изненади. Неусетно почивката свърши и беше време да
се прибираме, но преди това ни очакваше кратко запознанство със столицата на
Катар – Доха. Но за това ще разкажа в следващата, последна част от този
пътепис.
(Следва)
Коментари
Публикуване на коментар