Цветовете на Кападокия
Този ден започна с незабравимо преживяване – полет с балон над уникалната Кападокия. След кратка почивка и закуска, трябваше да реша как най-добре да оползотворя свободното си време, защото се отказах от натоварващата екскурзия до подземните градове. Първо направих няколко панорамни снимки на местността и на последните за деня, реещи се балони.
Крепостта Учхисар (Uchisar) се намираше на около 700 метра от хотела. |
Долината на гълъбите |
След това реших да отида до един много популярен сред
блогърите магазин за килими в Гьореме, в който се правят фотосесии. Но се оказах неподготвена, дори още не съм сигурна дали предоставяха
носии и аксесоари за снимките. Тук е мястото да кажа, че това удоволствие е платено.
И така, взех такси от центъра на Учхисар до Гьореме и се отзовах на това
популярно място. Там течеше друга фотосесия и аз си уговорих час за след 20
минути. На снимки магазинът изглежда атрактивно, но основното помещение е
открито, като вътрешен двор постлан с черги и има доста прах. Направих няколко
снимки, след това дадох фотоапарата на едно момче от персонала. Може да се
желае повече, но честно казано аз нямах план какво ще правя там. Ето няколко
снимки пропити с цветовете на Кападокия:
След кратка разходка из Гьореме, реших да взема рейс до Учхисар, като очаквах да ме свали в центъра на града, но уви – спирката беше някъде в покрайнините. Добре, че градчето беше малко и имах ориентир – Крепостта Учхисар. След петнайсетина минути бях пред внушителната скала, служила за римска и византийска крепост. Предишния ден разгледахме скалните жилища в подножието й, днес бях от страната на Долината на гълъбите, където е и централният вход. Който иска може да влезе в крепостта и след положените усилия по изкачването да се наслади на прекрасна панорама.
Този ден, изпълнен с емоции,
завърши с прекрасната гледка от хотела към Крепостта Учхисар.
05.09.2021 г. (неделя) Още в
6.30 ч. изтичах в градината за да снимам летящите балони. В далечината десетки
шарени балони танцуваха над Гьореме. Този ден явно въздушното течение беше
по-слабо, защото почти всички се приземяваха на площадка преди Учхисар и само
единици стигаха до нас. Но все пак беше чудесно.
Помотахме се още известно време из улиците на Ортахисар,
направихме някоя друга снимка на бутиковите хотели на известна турска фамилия и
отидохме да обядваме в типичен турски ресторант.
За следващите, най-интересните забележителности от
програмата за деня ще разкажа в четвърта, последна част от пътеписа за
Кападокия.
(Следва)
Коментари
Публикуване на коментар