ТРИ ДНИ ВЪВ ВИЕНА – ТРЕТА ЧАСТ

 21.09.2023 г. в 11.30 ч. се срещнах с приятелките ми в хотела и веднага се отправихме към Ankeruhr – най-красивият часовник във Виена. Трябваше да бъдем там преди 12.00 ч., когато всички фигури дефилират.

Ankeruhr  - Императрица Мария Терезия и съпругът й император Франц I от Лотарингия

Но нека разкажа малко за този шедьовър на сецесиона. Застрахователната компания "Der Anker" през 1911 г. поръчва голям обществен часовник в новата си централа. Художественият дизайн е разработен от Франц Мач, художник и скулптор в стил Арт Нуво, докато императорският и кралски придворен часовникар Франц Моравец проектира часовниковия механизъм. Ankeruhr е пуснат за първи път на 18 август 1915 г., на рождения ден на император Франц Йосиф I, но скоро след това е спрян до края на Първата световна война.

Ankeruhr  - Леополд VI Славен и съпругата му Теодора, принцеса на Византия

Ankeruhr е с много нетипичен вид. Дванадесет изображения на популярни исторически  личности се плъзгат по линейна скала, всяко в продължение на един час. На скалата са отбелязани минутите, а над главите на фигурите, с римски цифри е обозначен часа. Всеки ден в 12.00 ч., за около 15 минути дванайсетте фигури дефилират под звуците на различни музикални откъси. Тук съм поместила снимките на някои от тях.

Ankeruhr  - Принц Евгений Савойски

На площад Hohen Markt освен часовникът Ankeruhr се намира и „Брачният фонтан“ (Vermählungsbrunnen) или още наричан „Йосифовият фонтан“, посветен на брака на Йосиф и Мария (Богородица). Построен през 1706 г. от Йохан Бернхард Фишер фон Ерлах първоначално фонтанът е бил дървен, но е изгнил и неговото възстановяване започнало през 1729 г., този път от бял мрамор и бронз по проект на неговия син Йохан Емануел Фишер фон Ерлах. Фонтанът е открит около 1732 г. В центъра стоят статуите на Мария, Йосиф и първосвещеника Захария по време на брачната церемония и са дело на Антонио Корадини.

Брачният фонтан

След „представлението“ на Ankeruhr се отправихме към резервираното ни място за обяд. Пътьом минахме през ул. „Lugeck”, където вниманието ми привлече едноименна красива традиционна сграда, една от най-впечатляващите във Виена. На партера от 2014 г. има заведение „Lugeck” на гастрономическата династия Figlmüller. Но по-интересна е историята на сградата. Тя е позната като Regensburger Hof, построена през 14-ти век и е преустроена през 1897 г. като е разширена, но е запазен стила й. Сградата е била не само общежитие и търговски център за регенсбургските търговци, но и място за представителни тържества на кралското семейство Хабсбург.

Regensburger Hof

Пред заведението „Lugeck” се намира паметник на Йоханес Гутенберг (Johannes Gutenberg) – пионерът на печатарската преса, направил революция в печатарството. Паметникът е дело на Макс Фабиани, издигнат през 1900 г. Хареса ми надписа на латински: post nubila phoebus или в превод „След облаците [идва] слънце... "

Йоханес Гутенберг (Johannes Gutenberg)

За обяд моята приятелка беше избрала класическия ресторант Figlmüller Bäckerstraße, Wien. Истинският шницел Figlmüller e по оригинална рецепта от 1905 г. Хареса ми един текст от сайта на ресторанта: „Всеки, който има прародина, трябва да има и корени. Нашите са във виенския Wollzeile. Защото там ще намерите световноизвестния ресторант Figlmüller, където се събират известни личности, туристи и местни жители. Идват отвсякъде и може да има различия между тях, но защо идват и какво ги обединява. Защото всички се събират, за да хапнат най-известния шницел в света в уютна атмосфера и да изпият чаша от нашето вино. И точно това винаги е искал нашият дядо.“ И въпреки, че има няколко ресторанта Figlmüller във Виена пред всеки един от тях се вият опашки за да ги посетят. А шницелът наистина си заслужава…

Ресторант Figlmüller Bäckerstraße

Без думи…

Порциите са наистина огромни. И единственият начин да компенсираме беше нова разходка из центъра на австрийската столица. Посоката беше към Парламента. Минахме покрай елитното Кафе Централ. Café Central е традиционно виенско кафене и заема приземния етаж на сградата на бившата банка и фондова борса, днес наречена Palais Ferstel на името на своя архитект Heinrich von Ferstel Кафенето е открито през 1876 г., а в края на 19 век се превръща в ключово място за срещи на виенските интелектуалци. Последната му цяростна реновация е през 1986 г. И тук има опашки, нали е много популярно.

Café Central

Вървейки по малките улични на Виена попаднахме на Виенската Minoritenkirche (Италианска национална църква на Мария от Сняг). Тя е римокатолическа църквата и е дом на италианоговорящата общност във Виена. Миноритите са били францискански монаси ( на латински : „fratres minores“ ). Те са назначени във Виена през 1224 г. 

Minoritenkirche

Неоготическият висок олтар е направен от Фердинанд Хоенберг. На олтара е изображението от Игнац Унтербергер на Дева Мария, подобно почитанaтa в Рим Дева Мария от Сняг. В църквата има и прекрасни витражи.

Неоготическият висок олтар

Органът и прекрасните витражи

На северната стена на църквата има копие на Тайната вечеря на Леонардо да Винчи в реален размер. Това е мозайка, направена от римския мозаечен художник Джакомо Рафаели, поръчана от Наполеон I през 1809 г., но все още незавършена след неговата абдикация. Франциск II от Австрия я купува, като иска да я монтира в Белведере във Виена. Тъй като е твърде голяма за сградата, тя е дарена от император Фердинанд I Австрийски на италианската конгрегация и е поставен на северната стена на Minoritenkirche, където остава и до днес.

Тайната вечеря

И така, лека полека стигнахме до три от най-известните сгради на Виена: Бургтеатър (Burgtheater), Кметството (Rathaus) и Парламента, за които в следващите редове ще дам малко информация. 

Бургтеатър (Burgtheater)

Бургтеатър (Burgtheater) съществува още от 1741 г., но тогава се помещава в сграда на Michaelerplatz, близо до дворецът Хофбург. През 1776 г. император Йозеф II превръща сградата в официален съд и национален театър. Хофбургският театър е първият по рода си в немскоговоряща Европа. Йозеф II често посещава представленията, което естествено води до популярността на театъра.

Хофбургтеатър отваря врати в нова сграда срещу Кметството (Rathaus) през 1888 г. и е ремонтиран 11 години по-късно, за да се коригира лошото разположение на местата и лоша акустика.

През 1918 г. императорският театър става Burgtheater и за първият път е използвано официално сегашното име.

Интериорът на Burgtheater е с пищен бароков декор. Oт 1886 до 1888 г. известният виенски художник Густав Климт, заедно с брат си Ернст Климт и Франц Мач, създават таванните рисунки в двете стълбища на новия театър. Император Франц Йосиф I толкова харесва рисунките на тавана, че награждава със Златен кръст за заслуги членовете на художническата компания на Климт.

Кметството на Виена  (Rathaus)

Кметството на Виена  (Rathaus) е построено по проект на Фридрих фон Шмид между 1872 и 1883 г. и е една от многото исторически сгради, построени по Рингщрасе по това време. Фасадата на кметството е изключителен пример за светска неоготическа сграда. Екстериорът, особено високата 98 м. кула, е вдъхновен от традицията на фламандските готически кметства. На върха на главна кула стои висока 5,4 м фигура, изработена от мед във формата на знаменосец в броня. Предполага се, че моделът е била великолепната броня на император Максимилиан I. Заедно със статуята и нейната основа, кулата е висока 103,3 м, което я прави една от най-високите сгради във Виена.

Парламентът 

Сградата на австрийския парламент е завършена през 1883 г. Архитектът, отговорен за нейния гръцки възрожденски стил е Теофил Хансен. Той е отговорен и за вътрешната декорация, като статуи, картини, мебели, полилеи и много други елементи. За заслугата му по осъществяването на проекта на Парламента, Хансен е удостоен от император Франц Йосиф с титлата Freiherr (барон).

Фронтонът на сградата не е променян от времето на монархията и е украсен със символи и алегории на 17-те провинции на старата Австро-Унгарска империя. Колоните са в коринтски стил. В двата края на покрива има квадриги (колесници с четири коня).

Фонтанът на Атина пред парламента е издигнат между 1893 и 1902 г. по планове на барон фон Хансен. Четирите фигури, лежащи в подножието на Атина, са алегорични изображения на четирите най-важни реки на Австро-Унгарската империя. Те представляват отпред Дунав и Ин, отзад реките Елба и Вълтава. Отстрани малки купидони яздят делфини.  Женските статуи по-горе представляват законодателната и изпълнителната власт на държавата. Те са доминирани от богинята на мъдростта Атина, стояща на пиадестал. Атина е облечена в броня с позлатен шлем, лявата й ръка държи копие, а дясната – Нике, богинята на победата.

Вече леко уморени от разходката се отправихме към Народната градина (Volksgarten) за да се „подкрепим“ в Cafè Meierei, което е построено още през 1890 г. Паркът е прекрасно поддържан, с изобилие от цветя и прилежно оформени храсти и е приятно място за почивка.

Cafè Meierei 


Народната градина (Volksgarten)

Народната градина (Volksgarten)

Не мога да не отбележа и Храма на Тезей, построен между 1819 и 1823 г. от придворния архитект Петер фон Нобиле и предназначен да побере едно съвременно произведение на изкуството: бялата мраморна скулптура на Антонио Канова - Тезей, побеждаващ кентавъра. Шедьовърът е стоял сам в храма почти седемдесет години, докато не е преместен в току-що завършения Художествено-исторически музей през 1890 г., където до великолепното стълбище и сега може да се види. Днес в храма се помещават временни изложби.

Храма на Тезей (Theseustempel)

И този ден, изпълнен с приятни моменти отмина. А какво видях на другия ден ще разкажа в следващата част.

(Следва) 




Коментари