21.09.2023 г. в 11.30 ч. се срещнах с приятелките ми в хотела и веднага се отправихме към Ankeruhr – най-красивият часовник във Виена. Трябваше да бъдем там преди 12.00 ч., когато всички фигури дефилират.
 |
| Ankeruhr - Императрица Мария Терезия и съпругът й император Франц I от Лотарингия |
 |
| Ankeruhr - Леополд VI Славен и съпругата му Теодора, принцеса на Византия |
Ankeruhr е с много нетипичен вид. Дванадесет изображения на популярни исторически личности се плъзгат по линейна скала, всяко в продължение на един час. На скалата са отбелязани минутите, а над главите на фигурите, с римски цифри е обозначен часа. Всеки ден в 12.00 ч., за около 15 минути дванайсетте фигури дефилират под звуците на различни музикални откъси. Тук съм поместила снимките на някои от тях.
 |
| Ankeruhr - Принц Евгений Савойски |
На площад Hohen Markt освен часовникът Ankeruhr се намира и „Брачният фонтан“ (Vermählungsbrunnen) или още наричан „Йосифовият фонтан“, посветен на брака на Йосиф и Мария (Богородица). Построен през 1706 г. от Йохан Бернхард Фишер фон Ерлах първоначално фонтанът е бил дървен, но е изгнил и неговото възстановяване започнало през 1729 г., този път от бял мрамор и бронз по проект на неговия син Йохан Емануел Фишер фон Ерлах. Фонтанът е открит около 1732 г. В центъра стоят статуите на Мария, Йосиф и първосвещеника Захария по време на брачната церемония и са дело на Антонио Корадини.
 |
| Брачният фонтан |
След „представлението“ на Ankeruhr се отправихме към резервираното ни място за обяд. Пътьом минахме през ул. „Lugeck”, където вниманието ми привлече едноименна красива традиционна сграда, една от най-впечатляващите във Виена. На партера от 2014 г. има заведение „Lugeck” на гастрономическата династия Figlmüller. Но по-интересна е историята на сградата. Тя е позната като Regensburger Hof, построена през 14-ти век и е преустроена през 1897 г. като е разширена, но е запазен стила й. Сградата е била не само общежитие и търговски център за регенсбургските търговци, но и място за представителни тържества на кралското семейство Хабсбург.
 |
| Regensburger Hof |
Пред
заведението „Lugeck” се намира паметник на Йоханес Гутенберг (Johannes
Gutenberg) – пионерът на печатарската преса, направил революция в
печатарството. Паметникът е дело на Макс Фабиани, издигнат през 1900 г. Хареса
ми надписа на латински: post nubila phoebus или в превод „След облаците [идва]
слънце... "
 |
| Йоханес Гутенберг (Johannes Gutenberg) |
За
обяд моята приятелка беше избрала класическия ресторант Figlmüller Bäckerstraße,
Wien. Истинският шницел Figlmüller e по оригинална рецепта от 1905 г. Хареса ми един текст от сайта на ресторанта: „Всеки, който има прародина,
трябва да има и корени. Нашите са във виенския Wollzeile. Защото там ще
намерите световноизвестния ресторант Figlmüller, където се събират известни
личности, туристи и местни жители. Идват отвсякъде и може да има различия между
тях, но защо идват и какво ги обединява. Защото всички се събират, за да хапнат
най-известния шницел в света в уютна атмосфера и да изпият чаша от нашето вино.
И точно това винаги е искал нашият дядо.“ И въпреки, че има няколко ресторанта Figlmüller
във Виена пред всеки един от тях се вият опашки за да ги посетят. А шницелът
наистина си заслужава…
 |
| Ресторант Figlmüller Bäckerstraße |
 |
| Без думи… |
Порциите
са наистина огромни. И единственият начин да компенсираме беше нова разходка из
центъра на австрийската столица. Посоката беше към Парламента. Минахме покрай
елитното Кафе Централ. Café Central е традиционно виенско кафене и заема
приземния етаж на сградата на бившата банка и фондова борса, днес наречена
Palais Ferstel на името на своя архитект Heinrich von Ferstel Кафенето е
открито през 1876 г., а в края на 19 век се превръща в ключово място за срещи
на виенските интелектуалци. Последната му цяростна реновация е през 1986 г. И
тук има опашки, нали е много популярно.
 |
| Café Central |
Вървейки по малките улични на Виена попаднахме на Виенската Minoritenkirche (Италианска национална църква на Мария от Сняг). Тя е римокатолическа църквата и е дом на италианоговорящата общност във Виена. Миноритите са били францискански монаси ( на латински : „fratres minores“ ). Те са назначени във Виена през 1224 г.
 |
| Minoritenkirche |
Неоготическият висок олтар е направен от Фердинанд Хоенберг. На олтара е изображението от Игнац Унтербергер на Дева Мария, подобно почитанaтa в Рим Дева Мария от Сняг. В църквата има и прекрасни витражи.
 |
| Неоготическият висок олтар |
 |
| Органът и прекрасните витражи |
На северната стена на църквата има копие на Тайната вечеря на Леонардо да Винчи в реален размер. Това е мозайка, направена от римския мозаечен художник Джакомо Рафаели, поръчана от Наполеон I през 1809 г., но все още незавършена след неговата абдикация. Франциск II от Австрия я купува, като иска да я монтира в Белведере във Виена. Тъй като е твърде голяма за сградата, тя е дарена от император Фердинанд I Австрийски на италианската конгрегация и е поставен на северната стена на Minoritenkirche, където остава и до днес.
 |
| Тайната вечеря |
И така, лека полека стигнахме до три от най-известните сгради на Виена: Бургтеатър (Burgtheater), Кметството (Rathaus) и Парламента, за които в следващите редове ще дам малко информация.
 |
| Бургтеатър (Burgtheater) |
Бургтеатър
(Burgtheater) съществува още от 1741 г., но тогава се помещава в сграда на Michaelerplatz,
близо до дворецът Хофбург. През 1776 г. император Йозеф II превръща сградата в
официален съд и национален театър. Хофбургският театър е първият по рода си в
немскоговоряща Европа. Йозеф II често посещава представленията, което
естествено води до популярността на театъра.
Хофбургтеатър
отваря врати в нова сграда срещу Кметството (Rathaus) през 1888 г. и е ремонтиран
11 години по-късно, за да се коригира лошото разположение на местата и лоша
акустика.
През
1918 г. императорският театър става Burgtheater и за първият път е използвано
официално сегашното име.
Интериорът на Burgtheater е с пищен бароков декор. Oт 1886 до 1888 г. известният виенски художник Густав Климт, заедно с брат си Ернст Климт и Франц Мач, създават таванните рисунки в двете стълбища на новия театър. Император Франц Йосиф I толкова харесва рисунките на тавана, че награждава със Златен кръст за заслуги членовете на художническата компания на Климт.
 |
| Кметството на Виена (Rathaus) |
Кметството на Виена (Rathaus) е построено по проект на Фридрих фон Шмид между 1872 и 1883 г. и е една от многото исторически сгради, построени по Рингщрасе по това време. Фасадата на кметството е изключителен пример за светска неоготическа сграда. Екстериорът, особено високата 98 м. кула, е вдъхновен от традицията на фламандските готически кметства. На върха на главна кула стои висока 5,4 м фигура, изработена от мед във формата на знаменосец в броня. Предполага се, че моделът е била великолепната броня на император Максимилиан I. Заедно със статуята и нейната основа, кулата е висока 103,3 м, което я прави една от най-високите сгради във Виена.
 |
| Парламентът |
Сградата
на австрийския парламент е завършена през 1883 г. Архитектът, отговорен за
нейния гръцки възрожденски стил е Теофил Хансен. Той е отговорен и за
вътрешната декорация, като статуи, картини, мебели, полилеи и много други
елементи. За заслугата му по осъществяването на проекта на Парламента, Хансен е
удостоен от император Франц Йосиф с титлата Freiherr (барон).
Фронтонът
на сградата не е променян от времето на монархията и е украсен със символи и
алегории на 17-те провинции на старата Австро-Унгарска империя. Колоните са в
коринтски стил. В двата края на покрива има квадриги (колесници с четири коня).
Фонтанът
на Атина пред парламента е издигнат между 1893 и 1902 г. по планове на барон
фон Хансен. Четирите фигури, лежащи в подножието на Атина, са алегорични
изображения на четирите най-важни реки на Австро-Унгарската империя. Те
представляват отпред Дунав и Ин, отзад реките Елба и Вълтава. Отстрани малки
купидони яздят делфини. Женските статуи
по-горе представляват законодателната и изпълнителната власт на държавата. Те
са доминирани от богинята на мъдростта Атина, стояща на пиадестал. Атина е облечена
в броня с позлатен шлем, лявата й ръка държи копие, а дясната – Нике, богинята
на победата.
Вече леко уморени от разходката се отправихме към Народната градина (Volksgarten) за да се „подкрепим“ в Cafè Meierei, което е построено още през 1890 г. Паркът е прекрасно поддържан, с изобилие от цветя и прилежно оформени храсти и е приятно място за почивка.
 |
| Cafè Meierei |
 |
| Народната градина (Volksgarten) |
 |
| Народната градина (Volksgarten) |
Не
мога да не отбележа и Храма на Тезей, построен между 1819 и 1823 г. от
придворния архитект Петер фон Нобиле и предназначен да побере едно съвременно
произведение на изкуството: бялата мраморна скулптура на Антонио Канова - Тезей,
побеждаващ кентавъра. Шедьовърът е стоял сам в храма почти седемдесет години,
докато не е преместен в току-що завършения Художествено-исторически музей през
1890 г., където до великолепното стълбище и сега може да се види. Днес в
храма се помещават временни изложби.
 |
| Храма на Тезей (Theseustempel) |
И
този ден, изпълнен с приятни моменти отмина. А какво видях на другия ден ще
разкажа в следващата част.
(Следва)
Коментари
Публикуване на коментар