ТРИ ДНИ ВЪВ ВИЕНА – ЧЕТВЪРТА ЧАСТ

Този ден, 22.09.2023 г. обикалях самостоятелно из австрийската столица. Исках да видя още няколко забележителности в центъра, а и да посетя отново други за да направя още снимки. Разбира се имаше време и за почивка на по едно питие.

Sky Bar @ Steffl

Разходката ми започна от площад Neuer Markt. Целта ми беше Криптата на капуцините (Kapuzinergruft).Тя се намира точно под малка църква и манастир на Ордена на братята капуцини, където са положени тленните останки на владетелите на Хабсбургската империя. В тази част от пътеписа ми отделям голямо внимание на Императорската гробница, но е истина, че останах силно впечатлена.

Императорската крипта (Kapuzinergruft)

Криптата на капуцините във Виена е семейната гробница на Хабсбургите от 1618 г., в която почиват над 150 членове на техните семействата, включително  12 императори и 22 императрици и кралици. Императорската гробница е разширявана и преустройвана през годините за да достигне сегашния си вид с  10 зали, в които са останките на Хабсбургите от различни периоди. Почти всяка от тях носи името на император. Първата и най-малката е Криптата на основателите. Там са саркофазите на дарителите и основателите на имперската гробница - императрица Анна Тиролска и император Матиас. „Молете се за мен и моята Австрия“ - Императрица Анна Тиролска

Императрица Анна Тиролска и император Матиас

Крипта на Леополд носи името на император Леополд I, които поръчва разширение, което да побере останките на членове на семейството, включително и на баща му Фердинанд III. „Pietate et iustitia. – благочестие и справедливост.“ Девиз на император Фердинанд III.

Саркофазите на император Фердинанд III (с цветя пред саркофага), Леополд Йосиф, син на Леополд I в ляво и Мария Антония, дъщеря на Леополд I в дясно.

От ляво на дясно саркофазите на: Мария Анна Йозефа, дъщеря на Фердинанд III, Елеонора Мария, дъщеря на Фердинанд III, съпруга на Михаил, крал на Полша и след смъртта му на Карол V, херцог на Лотарингия и Елеонора от Мантуа-Невер, императрица, 3-та съпруга на Фердинанд III.

От ляво на дясно саркофазите на: Леополд Йохан, единствен син на Карл VI, Maria Magdalena, дъщеря на Леополд I и Елеонора Магдалена от Пфалц-Нойбург, императрица, 3-та съпруга на Леополд I, баба на Мария Терезия.

От ляво на дясно саркофазите на: Мария Амалия, сестра на императрица Мария Терезия и Мария Анна Испанска, императрица, 1-ва съпруга на Фердинанд III, погребана заедно с дъщеря си Мария (пред саркофага има и испанско знаме).

Крипта на Карл Велики е построена между 1710 и 1720 г. в стил късен барок. В Карловата крипта има общо седем саркофага и урна със сърце, включително четирите внушителни церемониални саркофага на императорите Леополд I, Йосиф I, Карл VI и императрица Елизабет Кристин. Те са творения на най-значимите леяри на калай, скулптори и театрални инженери на своето време. Може би саркофазите там ме впечатлиха най-много. "... да знаеш, скитнико, че величието никога не загива, дори когато е погребано." Надпис на ковчега на император Карл VI.

Саркофагът на Леополд I, император, син на Фердинанд III.

Саркофагът на Йосиф I, император, син на Леополд I.

Саркофазите на Мария-Елизабет, губернатор на Холандия, дъщеря на Леополд I и Мария Анна, сестра на Мария Терезия.

Елизабет Кристин от Брауншвайг, императрица, съпруга на Карл VI и майка на императрица Мария Терезия.

Чарлз VI, император, син на Леополд I, баща на императрица Мария Терезия.

Крипта на Карл Велики със саркофазите на императрица Елизабет Кристин от Брауншвайг и император Чарлз VI. 

Една от най-впечатляващите е криптата на Мария Терезия. Мавзолеят в стил рококо е построен през 1753-1754 г. от майсторите Жан Никола Жадо дьо Вил-Исей и Николаус фон Пакаси, 25 години преди смъртта на императрицата. Куполът е дело на Йозеф Игнац Милдорф, а великолепният двоен саркофаг е от Балтазар Фердинанд Мол. Върху капака на богато украсения саркофаг са поставени скулптурите на императорската двойка, обърнати един към друг. „Тук ще си починем добре“ Думите на императрица Мария Терезия след завършването на нейния мавзолей.

Двойният саркофаг на Мария Терезия, императрица, майка на 16 деца и Франциск I Стефан, император, син на херцог Леополд от Лотарингия, велик херцог на Тоскана, съпруг на Мария Терезия

Куполът на криптата на Мария Терезия

Двойният саркофаг на Мария Терезия и Франциск I Стефан

Тленните останки на 16 души почиват в криптата на Мария Терезия: 15 Хабсбурги - императорската двойка и тези на техните деца, починали преди императрицата, както и императорската графиня Фукс-Моларт, гувернантката на Мария Терезия.

От ляво на дясно саркофазите на Мария Йозефа Баварска, императрица, 2-ра съпруга на Йосиф II, Изабела от Парма, кронпринцеса, 1-ва съпруга на Йосиф II, Кристина, новородената дъщеря на Мария Изабела, Мария Терезия, дъщеря на Йосиф II, Мария Каролина, дъщеря на Мария Терезия

През 1824 г. следва ново разширение на Императорската гробница по решение на император Франц II (I). Новото крило носи неговото име – Криптата на Франц. В нея се помещават тленните останки на император Франц II (I) и  четирите му съпруги. "Справедливостта е в основата на империите." Девиз на император Франц II (I).

Франц II (I) (1768-1835), син на Леополд II и внук на Мария Терезия, носител на римско-германската императорска корона до 1806 г., император на Австрия от 1804 г.

Следващата крипта е тази на император Фердинанд I  - "RECTA TVERI. Защита на правата" (буквален превод Право, Точно) и с пиедестален надпис върху саркофага на, "Доброто". Криптата на Фердинанд е поредното разширение на Императорската гробница през 1840 г. Сега в нея са само саркофазите на император Фердинанд I и съпругата му императрица Мария Анна от Сардиния-Пиемонт, но преди заедно с Тосканската крипта са били „пренаселени“. Днес само четири мраморни плочи разкриват имената на 37-те Хабсбурги, които са били погребани тук в мащабна кампания за препогребване през 1960 г., за да се облекчи липсата на място.

Саркофагът на Фердинанд I, император, син на Франц II (I)

Тосканската крипта, която граничи с криптите на  Франц и Фердинанд е построена от Йохан Хьоне между 1840 и 1842 г. по искане на Фердинанд I. Тя е построена по същото време като криптата на Фердинанд и е отделена с арка. В криптата днес почиват само 14 саркофага.

"SED BREVIS DIES. HOMINIS. SVNT. ET. IVDICIA. DEI. ABYSSVS. Но дните на човека са кратки и Божиите съвети са дълбока бездна." Надпис на саркофага на ерцхерцог Фердинанд Карл Антон.

Следващата зала е Новата крипта, построена между 1960 и 1962 г. в реалистичен стил от 60-те години на миналия век, като нейните сурови бетонни стени създават впечатление за изкопан гроб. Чрез прегрупиране на капуцинската крипта, тя помещава 26 саркофага от три века, като по този начин облекчава тясната крипта. Ковчезите на духовните сановници от династията на Хабсбургите са разположени на западната тясна страна, а родителите и роднините на император Франц Йосиф I са поставени на източната тясна страна.

Карл Йосиф от Лотарингия, принц на Лотарингия, принц-архиепископ на Трир

„Не искам да загина в долината, последният ми поглед е стеснен от принуда: бих искал да умра на планина, при златен залез.“ Поема от император Максимилиан от Мексико.

Максимилиан Мексикански, император, брат на император Франц Йосиф I

Криптата на Франц Йосиф. През 1908 г., по случай 60-годишнината от царуването си, император Франц Йосиф I използва допълнителни сутеренни помещения на манастира и възлага изграждането на параклис и достоен мавзолей за себе си, неговата съпруга императрица Елизабет и престолонаследника принц Рудолф. „Да се защитава, доколкото е възможно, да изпълни дълга си докрай и ако трябва, да загине с чест“. Император Франц Йосиф I.

Саркофазите на Франц Йосиф I, император (в средата), Елизабет, императрица, съпруга на император Франц Йосиф (в ляво), Рудолф, престолонаследник, син на император Франц Йосиф и императрица Елизабет (в дясно).

Параклисът в криптата е последната зала в Императорската гробница. Заедно с мавзолея си император Франц Йосиф поръчва и параклиса в криптата,  изграден в стил сецесион. „С народа за отечеството“. Девиз на император Карл I, беатифициран (обявен за блажен) на 3 октомври 2004 г.

Саркофазите на Зита, последната императрица на Австро-Унгарската империя, съпруга на император Карл I и Карл Лудвиг, син на император Карл I.

Статуя на Мадоната в памет на императрица Елизабет

За да опиша по-добре всичко, което съм снимала в Императорската гробница, използвах информация от прекрасно направения сайт на Kapuzinergruft, за което съм благодарна.

В програмата ми за деня бях предвидила да отида до Виенската опера. Пътьом минах покрай музея Албертина. Колекцията, която е създадена през 1776 г. от херцог Алберт от Саксония-Тешен, зет на императрица Мария Терезия, включва над един милион отпечатъци и 60 000 рисунки, както и вълнуващи произведения на изкуството от последните 130 години. Когато имам повече време, с удоволствие ще посетя музея.

Музеят Албертина

Паметник в знак на почит към ерцхерцог Албрехт, втори син на ерцхерцог Карл и Хенриет от Насау-Вайлбург е разположен на терасата на второ ниво пред музея Албертина. ерцхерцог Албрехт е известен с военния си успех срещу нововъзникващата тогава пруска държава. Паметникът е бронзова конна скулптура на Албрехт, облечен в неговата фелдмаршалска униформа. Лявата му ръка държи юздите на коня, а дясната държи маршалската палка.

Паметник на ерцхерцог Албрехт

Само няколко метра от музея Албертина се намира величествената сграда на Виенската опера. Да се направи снимка на цялата сграда вероятно е възможно само с дрон, за това съм снимала само части от нея. Виенската държавна опера (Wiener Staatsoper) е построена в неоренесансов стил в периода от 1861 до 1869 г. по планове на Август Сикард фон Сикардсбург и Едуард ван дер Нул и проекти на Йозеф Главка. Операта е открита като Виенска придворна опера (Wiener Hofoper) в присъствието на император Франц Йосиф I и Императрица Елизабет Австрийска.

Виенската държавна опера (Wiener Staatsoper)

Екстериорът на Операта е украсен с арки в ренесансов стил. На главната фасада са поставени две статуи на конници създадени от Ернст Юлиус Хенел и символизират двата крилати коня на Ерато, водени от Хармонията и Музата на поезията. В арките над верандата има пет бронзови статуи на Hähnel, представящи отляво надясно: героизъм, трагедия, фантазия, комедия и любов.

Главната фасада на Операта

От дясната и лявата страна на операта има два фонтана от Йозеф Гасер, представляващи два различни свята: отляво музика, танц, радост и лекомислие, а отдясно съблазън, скръб, любов и отмъщение.

Фонтан музика, танц, радост и лекомислие

Фонтан съблазън, скръб, любов и отмъщение

Разходката ми продължи по Кернтнер страсе, покрай хотел Сахер и емблематичната му сладкарница.

Опашка пред сладкарница Сахер

В един момент попаднах на Малтийска католическа църква Св. Йоан Кръстител Katholische Malteserkirche St. Johannes der Täufer и веднага се напъхах да я разгледам.

Малтийска католическа църква Св. Йоан Кръстител

Не далеч от Stephansplatz на покрива на един магазин видях бар-ресторант. Вече се бях поуморила, а и вече беше станало топло, та реших да си почина малко. Ами оказа се страхотно попадение - Sky Bar @ Steffl. Много ми хареса, а панорамната гледка към покрива и кулата на катедралата Св.Стефан беше уникална.

Sky Bar @ Steffl

Sky Bar @ Steffl

Просеко с горски плодове беше прекрасно и точно от това имах нужда. Близо два часа бях  в Sky Bar @ Steffl и чудесно си изкарах.

Просеко с горски плодове в Sky Bar @ Steffl

В следващите часове обиколих отново центъра, а и се „подкрепих“ преди вечеря с уникален италиански сладолед.

На 23.09.2023 г. имах половин ден преди да тръгна за летище. Отново наминах до дворецът Хофбург за няколко допълнителни кадъра и спокойно се отправих за полета до София.

Харесах Виена. Изкарах прекрасни няколко дни, видях се с приятелки, разгледах доста от забележителностите в центъра. Имам още доста неща, които искам да посетя. Ще се върна с удоволствие! До нови срещи Виена!

(Край)