Четвъртък, 09.11.2023 г. в късния следобед летяхме от Хо Ши Мин за Да Нанг. След полет от около час и половина и поне час за напускане на летище и път до Хой Ан се настанихме в приятен бутиков хотел с басейн (за който не остана време да се ползва).
 |
| Златният мост (Cau Vang),Ba Na Hills |
 |
| Sun World |
Първата спирка от посещението на това впечатляващо място беше Златния мост (Cau Vang) или още познат като „Мостът в ръцете на бога“. Мога да кажа, че имахме голям късмет с времето. Този сезон предполагаше да случим на мъгли и дъждове, но за щастие само беше облачно, на моменти до ясно. Радвам се, че успях да направя хубави снимки, част от които ще ги споделя тук.
Златният мост е пешеходен и е открит 2018 г., с дължина 150 метра и става една от емблематичните туристически дестинации на Виетнам. Гледките в ясно време са прекрасни, но вниманието ни беше насочено основно как да успеем да направим снимки в тази огромна тълпа от посетители.
Градината на любовта (Le Jardin d'Amour), това е изпълнено с цветя романтично място, впечатляващо с цветните картини, които ни поднася.
Fantasy Park и винарската изба не посетих, но се разходих доколкото можах из Френското село в Sun World. Там всяка сграда беше прекрасен декор за снимки. Ba Na Hills първоначално е построен от французите през 1919 г. като дестинация за отдих за френски туристи. Това обяснява защо повече от половината от сградите имат привидно произволни френски препратки. В комплекса има многобройни кафенета, барове и ресторанти. Улични артисти и музиканти допринасят за празничната атмосфера. Всъщност не мога да кажа, кое най-много ми хареса, но признавам, че не очаквах толкова приятна обстановка, въпреки многото хора и струпването на сгради. Може би фактът, че накъдето и да се обърна, виждах интересна архитектура, статуи, цветя и всичко това даваше възможност да се правят интересни снимки.
Интересно място в Sun World беше Водопад Хелиос (Sun Falls), изработен от галерия Фрили (Frilli Gallery) – известното скулптурно студио във Флоренция, Италия, създадено през 1860 г. Водопадът Хелиос е първият проект на галерия Фрили във Виетнам. Това е комплекс от повече от 40 златни статуи на тема древногръцка митология, пресъздаващи произведения, съхранявани в големи музеи по света и щателно подредени по стъпалата на водопада. Всички статуи в Sun Falls са с реални размери и са покрити със специална златна сплав, която само семейството на Frilli Gallery може да изработи успешно.
Най-забележителният акцент в ансамбъла от златни статуи е Богът на Слънцето – Хелиос на своята колесница с пет величествени коня. Това е световна ексклузивна творба, поръчана от Фрили на Сюзън Лейланд – британски експерт по скулптура на коне.
Съжалявам, че не видях (вероятно нямаше) надписи, всяка статуя на кой бог е и реплика на кое световноизвестно произведение е.
 |
| Тритон – син на морския бог Посейдон |
Напуснахме Ba Na Hills в късния следобед и се отправихме към Хой Ан за разходка с лодка и за да пуснем хартиени фенери в реката. Имах по-големи очаквания към това мероприятие, но явно този ден нямаше много лодки с желаещи да пускат фенери във водата. Очаквах всичко да е по-цветно и по-осветено.
Събота, 11.11.2023 г. Този ден беше предвиден за разглеждане на Хой Ан – малък, живописен и артистичен град. Това е изключително добре запазен пример за малко търговско пристанище, активно от 15-ти до 19-ти век, което търгува широко както със страните от Югоизточна и Източна Азия, така и с останалия свят. Архитектурата на сградите е сплав от традиционни китайски, японски и френски детайли, а копринените фенери, които обсипват улиците създават неповторима атмосфера.
В този сезон там често има
проливни дъждове, а ние уцелихме слънчево време. Но както се казва – „пълно
щастие няма“. Около обяд стана много горещо, а и влажността беше висока, така
че не можах да му се насладя подобаващо. Вероятно привечер щеше да е много
приятно, но тогава ние вече трябваше да сме на летището за полета до Ханой.
Програмата ни започна с посещение на цех за изработка на фенери. Бях леко скептична, но се оказа забавно сами да изберем десен и да направим фенер, с помощта на наставник. Фенерите, които направихме си ги взехме, но ако някой искаше можеше да си купи и от изложените на място.
 |
| Оранжевият фенер пред мен е моят. |
Последва разходка из Хой Ан. Пътят ни беше покрай ръкав на реката Thu Bon. Целта беше известният Японски покрит мост. Оказа се, че тази най-голяма забележителност на града (дори е изобразен на банкнотата от 20000 донги) е в реставрация. Погледнахме през скелето – пълни руини. Дори не мисля да публикувам снимката…
Най-впечатляващата за мен забележителност този ден беше Кантонската конгресна зала Quang Trieu построена през 1885 г. Има данни, че китайските кантонски търговци са построили тази зала. Различните части на сградата са произведени поотделно в Китай. След изработката им, тези части са прехвърлени в Хой Ан и обединени, за да се изгради Quang Trieu. Кантонската конгресна зала се отличава с китайски архитектурен стил. В първия двор има керамичен драконов фонтан, пресъздавайки легендата за превръщането на риба в дракон. Фонтан с дракон има и във вътрешния двор.
Видяхме и стара автентична къща (Phung Hung Old House), отбихме се до фабрика за коприна, където беше забранено да се правят снимки, а след това имахме малко свободно време. Хой Ан е малко, цветно и кокетно градче, но бях доста уморена и реших да си почина и да пробвам типичното за региона кафе с яйце.
По пътя за летище спряхме за
малко на плажа на Да Нанг. Хареса ми. А след това снимах от автобуса прословутия
Драконов мост на Да Нанг, но той е по-интересен вечер, особено през почивните
дни, когато „издишва огън и вода“.
 |
| Мостът в далечината е Драконовия мост – символ на успеха. |
Съжалявам, че имахме много
малко време в Хой Ан, но Ханой ни очакваше. С какво ни изненада – в следващата
част.
(Следва)
Коментари
Публикуване на коментар