ВИЕТНАМ – ПОТОМЦИ НА ДРАКОН И ФЕЯ, ХАНОЙ И ЗАЛИВЪТ ХА ЛОНГ– ЧЕТВЪРТА ЧАСТ

 В събота вечерта, 11.11.2023 г. пристигнахме в Ханой – столицата на Виетнам. Историята на Ханой датира от трети век пр. н. е., когато част от съвременният град е служил като столица на историческата виетнамска нация  Ау Лак (Âu Lạc). През вековете градът многократно е сменял името си за да се преименува на Hà Nội („вътре в реките“) през 1831 г. Това остава официалното му име до наши дни. След обединението на Северен и Южен Виетнам, Ханой през 1976 г. става столица на Социалистическа република Виетнам. В архитектурата на града могат да се видят различните сфери на влияние – китайска, японска и особено френска. Будизмът, даоизмът и конфуцианството са основните религии в Ханой. Географското разположение на столицата, както подсказва и името й е в делтата на Червената река, без излаз на море в северния регион на Виетнам, на близо 90 км от брега на Южно Китайско море.

Заливът Ха Лонг (Ha Long Bay)

Неделя, 12.11.2023 г. Денят започна с мъгли, все пак хотелът ни беше покрай езеро, после слънце и завърши с дъжд. Първо минахме покрай паметник на американския сенатор Джон Маклейн, който през войната е свален над езерото Truc Bach през 1967 г. Той е бил военнопленник близо пет и половина години и въпреки това Маккейн подкрепил нормализирането на отношенията на САЩ с Виетнам през 1995 г.

Гледка от стаята в хотела

Всъщност основната забележителност, която посетихме до езерото Truc Bach беше пагодата Tran Quoc – най-старата пагода в града, построена на брега на Червената река през шести век. През 1615 г. будисткият храм е преместен на остров Ким Нго (Златна рибка) на Ho Tay (Западното езеро). В пагодата се съхраняват древни реликви. На територията на храма има ступа с форма на лотос , построена от 1998 г. до 2003 г. Голямата ступа има 11 етажа и е висока 15 метра. Всеки етаж на кулата има 6 сводести арки, във всяка от които е поставена по една скъпоценна каменна статуя на Амитабха Буда или 66 статуи.  Върхът на кулата има девететажна платформа с лотос (наречена Nine-Rank Lotus), също изработена от скъпоценни камъни. Честно казано на кое казват скъпоценни камъни, не разбрах. По-скоро ми прилича на бял мрамор, но това по никакъв начин не ги прави по-малко изящни.

Следващата забележителност беше Храмът на литературата - смятан за първия национален университет на Виетнам и основан през 1070 г. от император Ли Тхан Тонг като храм за поклонение на китайския философ Конфуций. Не зная дали в други дни има толкова посетители, но този ден – неделя беше пълно с хиляди ученици дошли да се снимат в униформи. Дали бяха снимки за завършването или просто за спомен – не мога да кажа, но предвижването на моменти направо беше затруднено, а за хубави снимки дори не можех да мисля. Но колкото – толкова.

Храмът на литературата, който е заобиколен от древна тухлена стена, се състои от пет двора в различни стилове. Първият двор е Dại Trung Mon (голямата централна порта), вторият е с Khue Van Cac, (павилион на съзвездието – изображението е на банкнотата от 100 000 виетнамски донга), третият е  Кладенецът Тиен Куанг (кладенеца на небесната яснота), четвъртият двор е  Dại Thanh Mon (портата към големия успех) и пети двор - Територията на Императорската академия.

Първи двор Dại Trung Mon

Втори двор, павилионът Khue Van Cac

Трети двор и Кладенецът Тиен Куан

Четвърти двор Dại Thanh Mon

Пети двор - Територията на Императорската академия

В трети двор могат да се видят каменни костенурки с големи стели на гърбовете си, възхваляващи конфуцианството и императора и философията на тази династия, както и информация за изпитите и докторатите.

В четвърти двор се намира Къща на церемониите и светилището на Конфуций с олтар, който трябва да има 5 основни елемента - метал, дърво, вода, огън и земя, както и дарове и ароматни пръчки с миризма на тамян.

Денят ни продължи с разходка с рикша из стария град на Ханой. Колоритно място с малки магазинчета, много шум и мотори във всички посоки. Беше интересно да се видят жителите на града в тяхното ежедневие, понякога толкова различно от нашето.

Готови за Коледа

Пет в едно

Не мога да не отбележа и Мавзолея на Хо Ши Мин, макар и сниман от автобуса.

Следващият ден и половина в Ханой беше под знака на лошото време. След като обядвахме имахме свободно време за пазар. Е почти не се получи, поне за мен. А следващия ден по програма беше предвидено екскурзия до Нин Бин. Аз предпочетох да не отида, защото освен лошото време и дъжда ме очакваше изкачване над 200 стъпала (можех да ги пропусна, но тогава защо щях да ходя там) и 3 часа с малка лодка. Природата на Нин Бин е великолепна, но при тези обстоятелства (вкл. травмата в коляното) за съжаление трябваше да се откажа. „Оползотворих“ този ден в един голям мол, в който до всеки ескалатор имаше служител в униформа, покланящ се на всеки един посетител. А след обяд си починах и приготвих за следващото приключение – круиз в залива Ха Лонг. Вечерта отново се насладихме на вкусната виетнамска кухня.

Понеделник, 13.11.2023 г. – може би един от най-очакваните от мен дни – круиз в залива Ха Лонг (Ha Long Bay)- обект на световното наследство на ЮНЕСКО.

Не случайно заливът Ха Лонг е най-известната природна забележителност на Виетнам – хиляди малки карстови острови разпръснати сред изумрудените води създават неповторими картини.

 Името Ха Лонг означава „спускащ се дракон“. Легендата за залива гласи, че когато преди много векове Виетнам е нападнат от нашественици, боговете им изпратили на помощ семейство дракони. Драконите започнали да бълват скъпоценни камъни и нефрит, които се превърнали в острови и преградили пътя на нашественическите кораби и те се разбили в тях. И наистина заливът изглежда като безразборно „посипани“ острови – големи и малки, с причудливи форми и образуващи множество заливи и пещери.

Нашият круиз беше на юг от Ха Лонг в залива Лан Ха (Lan Ha Bay). Практически Лан Ха като пейзажи не се различава от Ха Лонг, но е по-малко посетен. Нашият кораб беше нов, пет звезден, прекрасен интериор, балкон на всяка каюта и с всякакви удобства. До него достигнахме с моторна лодка от пристанището Туан Чау (Tuan Chau).

Единствено съжалявах, че времето не беше слънчево, но поне не валеше. Имаше възможност да се слезе за 2 часа до остров Кат Ба (Cat Ba), но аз предпочетох да остана на кораба и да се насладя на гледката и на предлаганите услуги, а храната беше на много високо ниво, особено на вечеря.

Вторник, 14.11.2023 г. – последен ден във Виетнам. Сутринта започна с ранно ставане за да отидем на кратка разходка с лодка до Светлата пещера. Прекрасно преживяване. С моторна лодка отидохме до понтон с малки дървени лодки за по 6 души. Следващите снимки най-добре илюстрират какво видяхме там.

След късна закуска, освободихме каютите и отплавахме за пристанището Туан Чау. Нашата екскурзия във Виетнам завърши. Обратен полет с дълъг престой през Доха и на следващия ден бяхме у дома.

За мен това беше преди всичко пътуване, изпитващо волята ми, но се справих и нито за миг не съжалих, че тръгнах. Да, може би имах и малко късмет, но съдбата обича смелите. Празнувах рождения си ден и успях да видя голяма част от Виетнам и да посетя още една желана от мен дестинация. Останах впечатлена от растежа, който са постигнали виетнамците, запазвайки добронамереността и гостоприемството си. Довиждане и до нови срещи Виетнам!

(Край)