ДО ТАЙЛАНД И НЕНАДЕЙНО ДО КАМБОДЖА

Отново стягам куфара и се отправям на пътешествие. Този път е към Тайланд. Предварителната подготовка е свързана с преиздаване на задграничния ми паспорт и взимане на тайландска виза. Следва вече изпитания списък с кремове, репеленти против комари, лекарства против повръщане и разстройство, както и стандартните за болка и простуда. Схемата е позната от предишното ми пътуване в Индия.

Дилемата с какви дрехи да пътувам стана по-лесна в предвид на сравнително високите за февруари температури в София и Истанбул, където имаме над 8 часа престой.

И така на 9 февруари 2014 г. в ранната неделна утрин се отправям към Терминал 2 на аерогара София за поредното ми приключение в Азия. Полетът до Истанбул беше кратък и в 11.30 вече се бързахме за обиколния тур на Истанбул. Той включваше обяд, посещение на Синята джамия, Водохранилището и Двореца Топ капъ. Отдавна не бях посещавала Двореца Топ капъ и бях доволна, че е включен в обиколката, но времето доста захладня и малко развали удоволствието от разходката.

Истанбул

Истанбул - Синята джамия

Истанбул - Водохранилището

Истанбул - Дворецът Топ капъ

В 20.00 ч. излетяхме за Банкок. Полетът беше над 8 часа. Доста досаден, нищо, че този път мониторът пред мен работеше, но все пак 8 часа на едно място, си е поне за мен, некомфортно. Иначе всичко мина без проблемно, а това е най-важното. Към 9.30 ч. на 10 февруари вече бяхме на летището на Банкок – Суварнабхуми. Очаквах да е по-топло и влажно, но температурата беше съвсем поносима – около 30 градуса. Първите впечатления от града са, че Банкок е смесица от модерни сгради и пътища и в същото време схлупени постройки, амбулантни търговци продаващи всякакви безсмислени неща по тротоарите, хилядите колички за храна, висящите от всякъде жици.

Изгрев на повече от 10 000 км височина.

Банкок. Първи снимки от автобуса

Банкок. Модерна сграда и жици.......

И това е Банкок. Китайския квартал.

Около 12 ч. бяхме в хотела ни - DoubleTree by Hilton Sukhumvit Bangkok, но настаняването щеше да бъде след 14 ч. (обичайния час за настаняване). Решихме да отидем да хапнем до близкия мол, за да бъдем в сграда с климатик, че все още бяхме с дебели дрехи. Емпориум мол се оказа с доста скъпи марки, а и умората от над 24-часовото пътуване, ни отказа от обикаляне по магазините и се ориентирахме към хапване. В зоната за хранене имаше множество щандове с най-различни ястия. Предварително се купуваха купони на желаната стойност и с тях се плаща. Ако ви останат може обратно да ги смените за бати. За по лесно смятане 1 лв. – 20 бата, 1$ - 30 бата и 1 Е – 40 бата. Обменните курсове разбира се са със дребни бати отгоре, но когато плащаш така е по-лесно за смятане.

Банкок. Стаята в хотела ни.

Банкок. Изгледът от стаята в хотела ни.

Щандът с изкуствени цветя в мол Емпориум

Самото избиране на храна е доста трудно. Хем изборът е голям, хем на човек му се иска от всичко да пробва, а не познава вкусовете. С доста „умуване“ се справих и изборът ми допадна. Допълнително си взех за 70 бата плодов шейк от най-различни екзотични плодове. Леко се притеснявах от това, че има и лед, но нямах никакви стомашни неразположения през цялото пътуване. Все пак не си позволявах да купувам храна от количките, а само от заведения. Правилото за вода от бутилка и тук важи, но зъбите си миех с вода от чешмата без проблем.

Изборът.

Вече доста уморени се прибрахме в хотела и се настанихме. Хотелът е хубав и на удобно място – до спирка на SkyTrain. Аз останах да си почина малко, а част от групата отидоха да пробват масажите на съседната улица. Като цяло студия за масажи „под път и над път“. Има и по-луксозни и по-мизерни, има за всеки вкус и джоб.

Прибирайки се към хотела попаднахме на тази сценка.

След кратката почивка решихме, че е време за вечеря. По препоръка от охраната на хотела отидохме до доста интересен ресторант – Фиш Маркет. Там сам пазаруваш морските продукти, зеленчуците и плодовете, а после обясняваш как искаш да ти бъдат приготвени. Доста ефектна идея. Цената която платихме е сравнително висока за Тайланд – 20 $ на човек, но за подобна вечеря в Европа това е немислима цена. Изборът ни беше от калмари, скариди, някаква риба (не особено добра), бяло месо от раци, пакет зеленчуци за задушаване (аспержи, броколи, бейби царевички и др.) и някакъв екзотичен плод. Останахме доволни и се прибрахме в хотела за почивка, че на следващия ден Банкок ни очакваше.

Щанда за морски продукти

Щанда за зеленчуци

Част от вече приготвените ястия

11 февруари (вторник) – свободен ден в който решихме да посетим Арун Ват и някой друг мол.

Денят започна с хубава закуска в хотела. Персоналът навсякъде в Тайланд е много любезен. Веднага те обслужват – чай, кафе, фреш… Имаше и доста готвени неща на закуска, но аз наблегнах на плодове. Изкуших от кроасанчета и „охлювчета“ с крем.

След закуска без да бързаме се отправихме към SkyTrain за да стигнем до река Чао Прая. Предварително бях разучила маршрута и се ориентирах лесно. Характерно е, че плащането е с монети на автомат (ако нямате монети – може да ги обмените на гишето, но билета се купува от автомат). Цената е в зависимост от разстоянието. Има схема каква е цената до всяка спирка. Ние трябваше да сменим линията на SkyTrain на централната спирка Сиам и да продължим до Saphan Taksin където е главната речна спирка (нулева) Sathon Pier. От там с оранжево корабче (15 бата) до Ta Thien Pier - N8 - речната спирка на която може да слезете, ако желаете директно да посетите Wat Pho или, както в нашия случай да вземем лодка (3 бата) до отсрещния бряг за Wat Arun– един от символите на Банкок. Wat Phra Kaew или Grand Palace се намират на следващата спирка, но те са включени в обиколката ни на следващия ден.

SkyTrain

Пътувайки по река Чао Прая

Цялото пътуване ни отне по-малко от час. SkyTrain не беше много пълен, но в оранжевото корабче направо беше тъпканица. Явно фактът, че осигурява лесен достъп до най-големите забележителности на Банкок си оказва влияние. Трудно се разбира на коя спирка акустира корабчето и единствено това, че Арун Ват се виждаше на отсрещния бряг ни помогна да се ориентираме къде трябва да слезем.

На отсрещния бряг е Арун Ват

Арун Ват (Wat Arun) е един от най-почитаните храмове в Банкок. Разположен на западния бряг на река Чао Прая, храмът е част от огромен комплекс, състоящ се от езера, алеи, по-малки храмове и ослепителни, бели сгради.

Името Арун Ват или Храма на зората идва от името на индийския бог на зората Арун. Храмовият комплекс символизира планината Меру, която се смята за център на света в будистката космология. Високата 81 м. централна кула и четирите по-малки кули, в които се помещават изображения на пазители-боговете на четирите посоки на света, засилват тази мистична символика. Подобна символика можем да намерим и в храмовете на Ангкор Ват в Камбоджа.

Входът към сградата на храма се охранява от двама впечатляващи митични гиганти, подобни на 12 гиганти в Wat Phra Kaew или Grand Palace.

Входът на Арун Ват

Един от гигантите пазители на храма

Арун Ват

Централната кула има две тераси, до които се достига по стръмни стълби. От терасите се разкриват прекрасни гледки към река Chao Praya и на град Банкок.

Централната кула на Арун Ват

Арун Ват

Стръмните стълби на централната кула на Арун Ват

Гледката към реката, която се открива от първата тераса.

Всички кули са украсени с керамични плочки и фрагменти от многоцветен порцелан, които преди това са били използвани като баласт на кораби, идващи в Банкок от Китай. Мозайките от порцелан изпълват всяко възможно кътче, пролука и стена, и превръщат храма във визуално зашеметяващ паметник. Главното изображение на изображение на Буда, се смята, че е направено от Рама II. Стенописите датират от времето на Рама V.

Арун Ват - Централната кула

Арун Ват - Фрагмент

Арун Ват

Арун Ват - Централната кула (в дясно) и една от четирите по-малки кули.

Извън стените на храма търговци предлагат срещу 100 бата да ви облекат в традиционни носии за да си направите снимки на фона на Арун Ват.

Чао Прая

Следващата цел от нашата програма е да отидем до някой мол на площад Сиам за да хапнем и да направим малък пазар. Вече беше доста топло и прохладата на климатиците беше примамлива. По познатия път с две корабчета и SkyTrain се придвижихме до MBK мол, който е с „топла“ връзка със спирката на SkyTrain. Бях прочела суперлативи за пътищата и ескалатори на няколко нива на площад Сиам, но явно въображението ми е доста по-богато от действителността. Стоките в мола, не ме впечатлиха. Единствено на 5-я етаж имаше сергии със сувенири ви всевъзможни други стоки. Пазаренето там е задължително. Могат да се намерят добри копия на маркови чанти, но все пак това е въпрос на вкус.

Хапнахме след дълго избиране от всевъзможни кухни и ястия. Аз не се справих особено добре с пролетните китайски ролца, но плодовия шейк беше хубав. Неусетно беше станало тъмно, а ние вече бяхме доста уморени. Излизайки от мола за да се качим на SkyTrain се оказваме на митинг-протест. По време на нашето пътуване в Тайланд беше обявено извънредно положение, но протестите протичаха много цивилизовано. Винаги се оставяше поне едно платно или тротоар по който коли и пешеходци да преминават. Малко се затруднихме да намерим точно кой вход за SkyTrain не е блокиран, но едно любезно момче ни заведе, като обиколи с нас целия площад. Прибрахме се в хотела след хубаво прекаран ден: разходка по река Чао Прая, разглеждане на един от най-красивите храмове на Банкок – Арун Ват и малка шопинг терапия.