„Светилището на
истината“ , Патая, Тайланд
13.02.14 (четвъртък)
– вече сме в Патая. Днес имахме свободен ден и реших да посетя „Светилището на
истината“. След отличната закуска в хотела (Centara Grand Modus Resort Pattaya),
повечето от групата се отправиха на плажа. Аз също се помотах там час – два, но
в ранния следобед реших, че е време да тръгвам за поредната забележителност в
Тайланд. Тя се намираше точно до хотела, но за да достигна до входа й, трябваше
да пообиколя поне 500 м.
Тази гигантска дървена конструкция е разположена край морето при Лаем
Ратчаует, Северна Патая. „Светилището на истината” (Sanctuary of
Truth) е построено през 1981 г. от Лек Уирияпан, основателят на Древния град в
провинция Самут Пракан. Притежавайки изключителни архитектурни елементи,
сградата е замислена с идеята, че човешката цивилизация е била породена и
захранвана от религиозна и философска истина.
 |
| „Светилището на истината” |
Всяка статуя или
фреска в тази сграда има някаква символика, но за съжаление няма достатъчно
информация за това, а самостоятелно гид не ми се наемаше.
Но да
карам под ред. Първите ми впечатления от обслужването и организацията в „Светилището
на истината“ не са от най-добрите. Цената от
500 бата (около 25 лв.) е доста висока за това, което предлагат. Много
световни забележителности са с подобна и дори по-ниска цена, но приех, че това
е форма на дарение, защото сградата продължава да се строи и да се развива.
Всяко едно кътче е с дърворезба и продължава да се декорира. За да се стигне до обекта, трябва да се
извърви доста прашен път и след това да се слезе по едни доста „екзотични“
стълби.
 |
„Екзотичните“
стълби
|
 |
| Първите статуи са още преди да се излезе на
площадчето. |
Опитали са се да
направят и други атракции (за тях се плаща отделно), но – „слаба работа“. Имаше
някакъв театър, дори не разбрах дали ще е куклен, за който се опитваха да ме
„зарибят“, но без успешно. Имаше информация за шоу с делфини и това не видях
къде е, а обиколката със слонове е направо смешна - сигурно няма повече от 200
м. на гърба на слон около сградата. Никой не видях да го прави.
В самата сграда
се допуска само с каски. Да – каски, защото още има строителни работи. Самата
каска е безплатна, но доста миризлива L (след това веднага си измих косата…). Но
да не продължавам с критиката, а да опиша изключителното „Светилище на
истината“.
 |
| „Светилището на истината” |
Всеки един елемент е уникален. Незнаех кое по напред да снимам. За
съжаление фотоапаратът ми не е професионален и снимките вътре в сградата ги
правих в поне 3 режима за да видя кой ще е най-подходящия. Светкавицата не беше
достатъчна за да хване по-далечните обекти, от прозорците ( по-точно отворите,
защото рамки на прозорци - няма) навлизаше ярка светлина, която пречеше и
„осветяваше“ кадъра. А бе, въобще беше много трудно за вътрешно снимане (поне
за мен).
И така да започнем разходката.
 |
| Покривът от страната на главния вход. |
 |
| Фрагмент. |
 |
| Главния вход. Фрагмент. |
 |
| Тази композиция ни посреща на „вратата“ – Родителската чиста любов. |
"Спокойствие
и мир, като се започне с едно семейство. Родителят, който дава и не чака отплата и
децата които отвръщат с благодарност и любов на тези, които са им дарили живот.
 |
| Входът.Фрагмент. |
 |
| Входът. |
 |
| Входът.Фрагмент. |
 |
Главната зала (Love- Kindliness-Sacrifice – Sharing)
|
Всеки един детайл има символика свързана с будизма, но нито имаше къде да
ги прочета, нито съм достатъчно запозната с тази религия и затова в следващите
снимки просто ще ви покажа „Светилището
на истината“ така, както го видях аз.
 |
| Фрагмент. |
 |
| Изкусно декорираните колони. |
 |
| И слонът винаги присъства. |
 |
| Изящна дърворeзба. |
 |
| Могат да се видят най-причудливите форми и
фигури. |
 |
| Много трудно става добра снимка с това
осветление. |
 |
| Красота. |
 |
| Изключително. |
 |
| Балкон. |
 |
| Балконите изглеждат привидно еднакви, но ако се
погледнат по внимателно се вижда, че всеки детайл е различен от другия. |
 |
Предполагам, че
статуите с по-червеникав цвят са по-скоро изработвани и още не са избледняли в
следствие на атмосферните условия.
|
 |
| Още едно изключително стълбище. |
 |
| Лицата |
Големите дърворезбовани лица на
Bodhisattava представляват възвишените състояния на ума: любов, доброта,
състрадание, съчувствие и хладнокръвие.
 |
| И в по-близък план |
 |
| И в по-близък план |
 |
| Обиколката продължава. |
 |
| Южната фасада. |
 |
| Южната фасада. |
 |
| Част от покрива. |
 |
| Все още продължава работата по дърворезбите. |
Най-накрая посетих
халето в което продължават да се изработват елементи за „Светилището на
истината“.
Опитах се да
предам само малка част от многообразието на тази изключителна сграда. Т неа
всеки елемент е изпълнен със символика. На върха на покрива има жена с гълъб
кацнал на ръката й и символизиращ мира. А под нея има статуя на мъж държащ
лотос, което символизира създаването на религията. Друга статуя на старец и
дете символизира приемствеността и вечния мир. Но, за съжаление почти нищо не
можах да намеря като описание на елементите на тази неповторима сграда. Остана
удоволствието да се любувам на изкусната изработка и на неизчерпаемата фантазия
на творците.
Времето доста беше напреднало,а жегата беше голяма. Време
беше да се прибирам в хотела за да се приготвя за излизане.
Вечерта отидохме до центъра на Патая. Спазарихме едно
такси, което в задната си част е открито и побираше поне 10 души. Вече бяхме
доста изгладняли и тъй като непознавахме курорта, решихме да отидем в мола и
там да хапнем. След доста умуване избрахме ресторант. Поръчах си комплексно
меню за да мога да пробвам повече неща от тайландската кухня. След известно
безцелно размотаване по магазините решихме да се разходим малко на път за
хотела, а после да вземем такси. От един пазар реших да купя някой тайландски
плод. Спрях се на Longan. Плод с мека сърцевина, леко киселичък малко прилича
на грозде, но много малко..
 |
Longan
|
Исках да пробвам
повече плодове, но освен лангаст пробвах драконов плод и рамбутан (в Банкок в
рибния ресторант). Бананите са им много по-дребни и доста сладки и ароматни.
Папая и манго бях яла и преди и не ги броя за толкова екзотични, но останаха
доста видове плодове за пробване. Очаквах, че по-нататък ще имам време да отида
до някой пазар, но това не се случи.
 |
| Рамбутан |
 |
| Dragon fruit |
Продължавайки
разходката, решихме да свием в една малка улица за по напряко. О боже! Къде
попаднахме. Спокойно мога да я кръстя „улицата на греха“. Оказа се повечето
малки улички вечер се превръщат място за „секс туризъм“, с който Тайланд е така
печално (според мен) известен. За съжаление нямам снимки от там, но ще ви го опиша
така както го видях. Всевъзможни барчета или подобни заведения в които стоят
стотици жени (в доста случаи още непълнолетни) и привикват преминаващите
туристи. Услугите които предлагат са най-разнообразни. От просто компания за
питие до секс услуги или дори постоянно придружаване по време на престоя на
туриста. Последната услуга е най-желана за тайландките, защото им осигурява
постоянен ангажимент за по продължително време. Но да разкажа какво видях.
Купища жени и травестити от едната страна и стотици търсещи на евтини
удоволствия туристи. Ама няма значение кой, как изглежда. Имах чувството, че
всички идиоти, които не могат да си намерят жени от половината свят са там.
Тестостеронът във въздуха „с нож да го режеш“. Тръгнали като на лов, с трескав
поглед една група рокери почти ни прегази (а бяха без моторите J). А „дамите“ (слагам го в кавички, първо
защото полът им е неопределен и второ няма нищо в поведението им, което да ги
прави дами) са включили „касовите апарати“ и виждат всеки турист като $. От
тогава ми се върти все едно и също определение за секс-туризма в Тайланд: „Щеше
да е смешно, ако не беше толкова тъжно“.
Измъквайки се от
уличката, леко замаяни от видяното, хванахме такси за хотела. На следващия ден
имахме предвидено посещение на крокодилска ферма и инспекция на 3 хотела, но за
това ще разкажа е следващата част.
(Следва)
Коментари
Публикуване на коментар