ДО ТАЙЛАНД И НЕНАДЕЙНО ДО КАМБОДЖА - ЧАСТ V

Крокодилската ферма и Alcazar Show

14.02.2014 (петък) Уж е деня на влюбените, но за нас той протече в друга насока. По програма ни предстоеше посещение на Крокодилска ферма, а след това инспекция на три хотела в Патая.

След закуска се отправихме към една от атракциите на Патая – Крокодилската ферма и каменните градини (The Million Years Stone Park & Pattaya Crocodile Farm). Каменните градини подчертано ми харесаха. Добре подредени с различни цветя и причудливи каменни композиции, градините доставят истинска наслада за окото.

The Million Years Stone Park

The Million Years Stone Park

The Million Years Stone Park

The Million Years Stone Park

The Million Years Stone Park

The Million Years Stone Park

Следва неголяма зоологическа градина. Там на няколко места има вързани с къса верига тигри, с които можеш да се снимаш. Е, тук дойде голямото ми разочарование. Животните бяха толкова упоени, че едвам помръдваха. Единия от гледачите, като видя, че идва група, почна така грубо да бута с пръчка един задрямал тигър, че направо ми скапа настроението. Горкото животно едвам отваряше очи, а той продължаваше да го ръчка и потупва за да застане за снимка. Ето го нещастния сладур.

Спи му се та две не вижда.

И един друг задрямал негов събрат.

Тези бяха далеч в по-добра форма. Обикаляха точно както се казва „като тигър в клетка“.

От там веднага отидохме на шоуто с крокодили. И там голямо разочарование. Животните или са упоени или дрогирани, но поведението им е абсолютно ненормално. „Дресьорът“  ги влачеше за опашките, бъркаше им в устата и вадеше  лиги :( и накрая си сложи главата в устата на един от тях. Но той горкия, поне 10 минути си я държеше все отворена. А бе, не ми хареса. Нито номерата, нито отношението към животните.

Уф

Настроението ми се пооправи когато отидохме до площадката със слончетата и ги нахранихме с банани. Там дори по-смелите можеха да се снимат на хобота на слона.

:)

Най-много ми харесаха жирафите. Жалко, че не запазих банан за да им дам и на тях.

Твърде много жирафи на това малко нясто.

На връщане съжалявам, че не минах отново покрай тигрите, защото бяха изнесли малко тигърче и можех да се снимам с него докато го храня с мляко. Е, друг път…

Следващата точка от програмата ни беше инспекция на хотели.

Първият хотел, Dusit Thani Hotel Pattaya изглеждаше доста добре, беше на първа линия със собствен плаж.

Зимната градина на хотела.

От него започва крайбрежната улица на Патая.

На плажа на хотела имаше сватба.

Езерото в хотела

Вторият хотел беше Resort Amari Orchid Pattaya. Пет звезди, на втора линия.

Resort Amari Orchid Pattaya

Третият хотел много ми хареса - Centara Grand Mirage Beach Resort. Той е от същата верига в която ние бяхме отседнали.

Хотелът има много хубава територия, на първа линия, стаите също ми харесаха и има собствен неповторим (според мен африкански) стил.  Слонът е основен елемент е декорацията. Там ни предложиха и чудесен разхлаждаш коктейл. Нещо като лимоново дайкири с мента и джоджен. Много ми хареса, но не успях да определя точните съставки.

Градините на Centara Grand Mirage Beach Resort.

Част от фасадата на хотела.

Елемент от голямото пано над лоби бара.

Centara Grand Mirage Beach Resort

Някои си правят фото-сесия на басейна.

Хотелската стая

С това нашата програма завърши и се отправихме към центъра на Патая за да хапнем. Междувременно се беше зародила идеята в следващите 2 свободни дни да се отида на екскурзия да някоя от атракциите на Патая или до Камбоджа. Колкото повече го обсъждахме, толкова по-примамлива за мен ставаше идеята да посетя Ангкор Ват в Камбоджа. След доста лутане да открием агенция, от която да купим екскурзията, стигнахме до едни индийци с които бях разговаряла предишната вечер. Тяхната агенция ни предложи добра цена за два дни и една нощ, хотел 4*, 2 обяда, една закуска и една вечеря и транспорт. Но екскурзията ще опиша подробно в следващата част.  Решено, на следващия ден в 5 часа тръгваме за Камбоджа. Индиецът щеше да дойде вечерта в хотела за да вземе данните от паспортите, а сега само капарирахме и запазихме места. Толкова скоростно решение за тръгване, от днес за утре и то за сравнително непозната страна не бях взимала. Но понякога неочакваните неща са най-интересни. Няма да описвам драмата на по-голяма част от групата, дали няма да ни измамят с парите и въобще всякакви черни сценарии, но честно казано, някои от тях ми скъсаха нервите. Ама какво да се прави, нали уж сме група, макар и само 10 души да решихме да отидем до Камбоджа.

И докато се опитвахме все пак да хапнем нещо, след толкова емоции, дойде новата идея – да отидем още тази вечер от 18.30 на травеститското шоу на Алказар. Тъй като следващите два дни нямаше да сме в Патая и не остана друга вечер в която можеше да го гледаме, решихме въпреки умората да отидем. Билетите купихме пак от индийците с уговорката, че ще ни върнат до хотела. След неуспешни опити да си вземем нещо за хапване или пиене в оставащите 15 минути до началото на програмата, с бърз ход се отправихме в почти неизвестна посока до залата в която е шоуто. С малко лутане и много питане стигнахме навреме, но почти разглобени и доста уморени. Добре, че на входа ни предлагаха кока-кола или сок (включен в цената на билета) та поне малко утолихме жаждата си.  Залата се оказа доста голяма, а нашите места се оказаха и ВИП (това били първите 5 реда).

Самото шоу от гледна точка на артистичност е нищо особено. Особеното беше, че всички участници са травестити. Тоалетите и декорите бяха пищни. Представяха песни от различни епохи и различни кътчета на земята. Когато започна известна (но не за мен) руска песен – залата се взриви. Тогава разбрах колко много руснаци има. И пак казвам, без претенциите за танцувални или артистични умения, шоуто беше приятно за гледане и най-вече провокираше все един и същ въпрос: „ Ама това не са ли жени?“

Alcazar Show

Alcazar Show

След представлението, на площада пред театъра се подреждат част от участниците за да се снимат с желаещи срещу 100 бата. А ако искаш да ги снимаш само тях, нямаше проблем. Ето няколко снимки на травеститите от Alcazar Show.

Приканват желаещи за снимка.

Ехоо...

 

Само 100 бата….

Ангелите на Патая

А може би и дяволите….

Вече беше станало време най-после да хапнем. Имахме половин час преди трансфера до хотела. Влязохме в първия приличен ресторант, който се оказа, че предлага и руска кухня. Хапнах набързо едни пелмени и пак „бегом“ за да не изпуснем транспорта до хотела. Да, ама не! Другата част от групата вече седяха и чакаха, но никой не идваше. Помотахме се и решихме да си търсим такси, от тези за по 10-12 души, като открит пикап. Спазарихме един и аз седнах при шофьора за да му показвам пътя. Е няма такова, човече. Хем незнае английски, хем е една педя от земята, хем лъже, а и се занася. През цялото време се опитваше да разбере, като аз съм висока близо 1.80 м, колко ли е висок мъжа ми. Хахахахаха Опита се да каже, че незнае къде отива, но аз му казах да ни закара до Светилището на истината, а от там аз поемам. Оказа се, че много добре знае къде е хотела. Но в шеги и закачки се прибрахме и започна другата драма. Къде е индиеца и не е ли „духнал“ с парите. След един телефонен разговор от рецепцията, положението се успокои като се разбра, че до няколко минути ще е при нас.

Тук е мястото да кажа колко добро впечатление ми направи персонала на хотела. Веднага помогнаха в преснимането на паспортите и всичко друго във връзка с нашето пътуване. Дори ни казаха, че доста изгодна е цената на екскурзията (те я предлагаха на двойна) и вместо както у нас би се случило да се цупят, че не сме купили от тях – те бяха любезни и в наша услуга. Това е добро обслужване!

След като предадохме копията на паспортите, се разбрахме на следващата сутрин да дадем на шофьора на минибуса остатъка от парите. Поръчахме сух пакет за закуска и отидохме да стягаме багажа. Аз междувременно успях само да проверя курса на камбоджанската валута и доста уморени се опитахме да поспим поне 3-4 часа.

В следващата част ще разкажа за необикновената ни екскурзия до Камбоджа.

(Следва)