ПЕТРА – едно от новите седем чудеса на света
02.05.2015 г. Закусихме и
напуснахме палатковия лагер в пустинята Wadi Rum. Чувството на възхищение от
фантазията на природата не ни напускаше, ощe повече, че ни предстоеше да посетим
Петра – скалния град, в който са се слели в едно природния и човешки гений.
 |
| Петра – розовия град |
Но преди това ни предстоеше
около 2 часа път, инспекция на няколко хотела и настаняване в хотела в който ще
нощуваме. Направлението беше Wadi
Musa
– градът в покрайнините на Петра. Най-много ми хареса Mariott Petra Hotel разположен малко преди Wadi Musa. От
терасата му се открива омайваща гледка.
 |
| Mariott Petra Hotel |
Настанихме се за нощувка в Petra Guest House –
чудесно разположен в непосредствена близост до входа на Петра. Хотелът предлага
отлични условия, а храната мога да кажа, че беше една от най-добрите от тези
които опитахме в Йордания.
 |
| Petra Guest House |
Времето доста напредна и малко след 14 часа се отправихме
към моята голяма мечта – Петра. Беше доста топло, но поносимо, особено като се
има в предвид какви температури се достигат там през летния сезон.
Екскурзоводът ни вървеше много бързо и налагаше темпо, което допълнително ме
изтощаваше, но нищо не можеше да ме разколебае да видя и да заснема колкото
може повече от това изключително място.
Всеизвестно е, че името Петра идва от гръцката дума
за „камък“. Скалният град има богата и древна история. Има следи за човешко
присъствие в района преди повече от девет хиляди години, но разцветът идва с
развитието на връзките между двете велики цивилизации на Месопотамия
и Египет. Петра, защитена от високия и тесен пролом, става естествена спирка на
многобройните керваните със стоки. В Библията също се говори за Петра, когато
Мойсей удря с тояга скала и от нея потича вода. В района е погребана и сестрата
на Мойсей – Мириам. Не случайно района носи името Долината на Мойсей - Wadi Musa.
Още от IV пр.н.е. в Петра са живели набатейците.
Множеството фасади в скалния град са изсечени от тях. Набатейците отначало се
занимавали с земеделие и скотовъдство, но после охранявали керваните и
развивали търговия, което довело до разцвет на Петра. Славата й и разказите за
богатството и разкоша на града се разнесли из целия античен свят.
Векове наред скалния град е
кръстовище на търговските пътища между Египет, Арабия и Сирия, както и между
Източна Азия и Средиземноморието. Това оказало влияние върху множеството
стилове при изграждане на храмовете и домовете на местните жители. Градът е в
апогея си под управлението на набатейците
до 100 г. от н.е. След смъртта на последния набатейски цар Rabbel II,
Петра минава под управлението на Римската империя и става главен град на
Провинция Арабия. Градът бива реновиран, изградени са и са реконструирани много
сгради и инженерни съоръжения. Петра е бил доста важен град за Римската империя
щом през 131 г. от н.е. е посетен от император Адриан, а през 199 г. от н.е. от
император Север. Но към 300 г. от н.е. градът не устоява конкуренцията на Палмира,
запада и потъва в забвение. Земетресение през 363 г. нанася огромни щети на
града. По това време християни населяват града и се опитват да го възстановят,
но при ислямската инвазия през 7 век, Петра вече е била изоставена и
занемарена. Ново земетресение през 749 г. окончателно обезлюдява града. И така
с малки изключения скалния град е бил „загубен“ за историята.
През 1812 г. швейцарският
изследовател Йохан Лудвиг Буркхарт
преоткрива Петра за Западния свят. Той е първият известен европеец,
посетил тези земи след кръстоносците
през 12 век. Краткото му посещение, множеството скици и бележки, които е
направил, върнали интереса към скалния град. Петра е обявен от ЮНЕСКО за
световно културно наследство през 1985 г., а през 2007 г. е обявен за едно от
новите седем чудеса на света.
След това кратко историческо
въведение, преминавам към моята среща с розовия скален град – магнетичната
Петра. Първите забележителности, които виждаме са три масивни Djinn блокове.
Смята се, че това са най-ранните набатейски гробници, а има мнение, че са
резервоари за вода.
 |
| Djinn блокове |
Обелисковата гробница - Obelisk
Tomb е изсечена от набатейците в 1 в. от н.е. и се състои от две части: триклиниум
– трапезария за погребални ритуали и втория етаж, който се състои от 4 пирамиди
и една ниша с статуя – барелеф. Те символизират петимата, които са погребани в
гробницата.
 |
| Obelisk Tomb |
 |
| Obelisk Tomb - фрагмент |
За инженерните умения на
набатейците свидетелства и този тунел за пренасочване на придошлите води и да
предпази града от наводнения.
 |
| Водния тунел |
А това е проходът Сик – SIQ. Това е главният вход, водещ към Петра, с дължина
1 200 м. и ширина от 3 до 12 м. Височината му достига до 80 м. Повечето от
скалите са естествени природни образувания, но има и част, която е изсечена от
набатейците.
 |
| SIQ |
 |
| SIQ |
През целия път по стената от
лявата страна на Сик в скалата е изсечен от набатейците канал за вода, а от
дясната страна се виждат останки от теракотени тръби за вода, които, вероятно
датират от същото време.
 |
| SIQ |
Преминаването през прохода
предизвиква страхопочитание и възхита от природните творения, допълнени от
умела човешка намеса. Подът на Сик е бил постлан с каменни плочи, които на
места все още могат да се видят.
 |
| SIQ |
 |
| SIQ |
 |
| SIQ |
На места в скалите са
издълбани различни фигури - барелеф изобразяващ камила с камилар, ритуални фигури
за закрила на преминаващите през прохода а също и някои религиозни паметници
като този, които наричат „Очите на господ“.
 |
| Барелеф изобразяващ камила с камилар |
 |
| SIQ - ритуални фигури |
 |
| „Очите на господ“ |
След малко повече от половин
час интензивно ходене, в опит да заснема всичко, да внимавам да не се спъна от
неравния терен, зяпайки към върховете и в
опит да избегна връхлитащите каляски, коне и магарета, съзрях през процепа
между скалите Съкровищницата. Това е гледка спираща дъха. Колкото и снимки да
съм изгледала, нищо не можеше да ме подготви за усещането от срещата с изящната
красота на Al Khazneh (арабското име на Съкровищницата).
 |
| SIQ и Съкровищницата |
Не зная колко време я съзерцавах, на връщане дори просто си седях на
една пейка и й се любувах. Правих доста снимки, както на цялата сграда, така и
на отделни фрагменти.
 |
| Съкровищницата |
Набатейците са
изсекли гробницата в скалата, като са я декорирали с елементи от различни
култури: елинската и някои близкоизточни. На върха, силно повредени, виждаме
два орела – символ на главния бог на набатейците – Dushara. Централната фигура
под урната е определяна като египетската богиня Изида и нейния набатейски
вариант богинята ал-Оза. Два лъва, също символизиращи ал-Оза, красят арката
между двата етажа. Има други фигури в нишите, които не са идентифицирани. На
нивото на земята са изсечени ездачи Кастор и Полукс, синове на Зевс.
Едната колона
очевидно е нова, а тухли и мазилка са заместили на оригиналната, която е
паднала в древността. Това демонстрира нивото на набатейската архитектура –
всяка друга сграда отдавна щеше да се срутила.
 |
| Съкровищницата - фрагмент |
 |
| Съкровищницата - фрагмент |
Разходката ни продължи по
Улицата на фасадите – това име е дадено на редицата от монументални набатейски
гробници, издълбани в южната скална стена. Между тях има и редица пещери,
използвани за жилища. Цветовете и формите на скалите са невероятни.
 |
| Улицата на фасадите |
 |
| Уникалните цветове в една от пещерите. |
 |
| Улицата на фасадите |
 |
| Улицата на фасадите - фрагмент |
 |
| Скални домове |
 |
| Скални домове |
 |
| Скални домове и гробници |
Другото забележително място
е Амфитеатъра. Издълбан в скалите от набатейците около 27 г. от н.е. и
реконструиран (основно сцената) от римляните, театъра е една от
най-внушителните постройки в Петра. Седем стълбища водят към над 8000 места в
театъра, който сериозно е пострадал от земетресението през 363 г.
 |
| Амфитеатърът |
Следващите зашеметяващи
фасади са на „царските гробници“. Много исках да се кача до там, но вече бях
толкова уморена, че реших да ди съзерцавам отдалече, а още повече, че отблизо
едва ли ще успея да направя панорамни снимки.
Това са поредица от няколко
гробници. Аз съм заснела четири от тях, които са на преден план. От дясно на
ляво са: Дворцовата
гробница (Palace Tomb), Коринтската гробница (Corinthian Tomb), Копринената
(Silk Tomb) и Гробницата с урната (Urn Tomb).
 |
| Царските гробници |
Дворцовата гробница (Palace Tomb)
Фасадата на тази гробница е една от най-големите в
Петра и е в доста лошо състояние. Сградата има пет различни етажа, като
последните са зидани, тъй като скалата се е оказала ниска.
 |
| Дворцовата гробница (Palace Tomb) |
Коринтската гробница (Corinthian Tomb)
Тя се намира между Palace Tomb и Silk Tomb. Гробницата
доста напомня на Съкровищницата в горната си част и се смята, че там е гробът
на набатейски цар.
 |
| Коринтската гробница (Corinthian Tomb) |
Копринената (Silk Tomb)
Гробницата не
разполага с богато украсена фасада, а нейната красота се дължи на
разнообразието на цветове на скалата, преливащи от розово и жълто до синьо. От
там тя носи името си – копринена.
 |
| Копринената (Silk Tomb), в средата |
Гробницата с урната (Urn Tomb).
Това е една от най-добре запазените гробници. Тя се
състои от няколко етажа с колоната и арковидни сводове. На върха има съд,
оприличаван на урна, от където идва и името й. Urn Tomb се смята, че е гробница
на набатейския цар Аретас IV. Има, вероятно негов, паметник –
бюст на мъж облечен в тога. След завземането на Петра
от византийците, тази гробница е била използвана за византийска
църква (до около 447 г.).
 |
| Гробницата с урната (Urn Tomb) |
 |
| И още един поглед към Царските гробници |
Доста време
преди да посетя Петра се чудех дали ще имам сили и време да се кача до
Манастира. Това е другата емблематична сграда на скалния град. Но времето беше
напреднало, аз бях доста уморена и варианта да изкача над 800 стъпала по доста
неравен терен беше отхвърлен. Трима души от групата успяха и бяха много доволни
от това което видяха, но аз не рискувах, а още повече, че обратния път е под наклон
за изкачване.
Аз продължих с
другите няколко забележителности, разположени преди началото на стълбите за
Манастира. Покрай Great Temple минах без са се изкачвам по стръмните стъпала и
сега малко съжалявам. Животът на набатейците е бил повлияни от уникална смесица
от култури и това намира изражение в Great Temple.
 |
| Great Temple |
Колонадата (Colonnaded Street) е построена от набатейците
но е реновирана от римляните. Паважът е издигнат в средата с цел водата да се
оттича. По цялото продължение на улицата с се издигали колони. В древни времена
покрай улицата са били разположени домове и магазини.
 |
| Colonnaded Street |
В края на Колонадата се
намира Temenos
gateway. Тази врата с три арки е ярко свидетелство за сливането на изкуството
на набатейците и римляните.
 |
| Temenos gateway |
 |
| Temenos gateway |
 |
| Temenos gateway |
Беше дошло време да се
връщам обратно. Светлината беше променена, цветовете на Петра също. Бавно,
спирайки да се наслаждавам на невероятните форми и окраски на скалните
творения, направих множество нови снимки. Малко преди Съкровищницата, на
Улицата на фасадите пред мен се разкриха, обагрени в „изгарящи“ цветове,
поредните гробници.
 |
| Огнените цветове на гробниците на Петра |
 |
| Огнените цветове на гробниците на Петра |
Пред Съкровищницата вече
нямаше хора. Поседнах няколко минути да й
се любувам и да се сбогувам.
 |
| Съкровищницата на Петра |
Обратно през Сик. Причудливи
форми оприличавани ту на слон, ту на риба.
 |
| SIQ - цветовете вече са променени |
 |
| "слон" |
 |
| "риба" |
Това са оброчни ниши в стената
на Сик (Baetyls), изсечени от Sabinos
Alexandros, майстор на религиозни церемонии и предлагат
защита на тези, които ходят
в Сик. На тях са
изобразени с яйцевидна форма символ
на бог Dushara.
 |
| Baetyls |
Беше уморителен, но изпълнен
с задоволство ден. Красотата на мистичната Петра изпълваше всяка клетка на
съзнанието. Причудливите природни форми и майсторската ръка на древните набатейци
в съчетание с искрящите омагьосващи цветове са сътворили истинско Чудо. Едно от
новите седем чудеса на света и аз успях да се докосна до него. Това ме кара да
се чувствам щастлива!
(Следва)
Благодаря! Уникален разказ!
ОтговорИзтриване