ЮЖНА ИТАЛИЯ - ВУЛКАНИ, МОЦАРЕЛА, ЛИМОНЧЕЛО - ПЪРВА ЧАСТ

Амалфийско крайбрежие – гледки, които се помнят за цял живот

Мина доста време откакто не съм пътувала в Италия. Напоследък все ме теглеше към далечни, екзотични страни и когато ми се предостави възможността да посетя Кампания, Южна Италия, реших, че е време да се „върна“ в Стара Европа. Настаняването ни беше в Бая Домиция, малък курорт на 70 км. северно от Неапол, но бях предвидила доста екскурзии в областта.

На 03.06.2015 г. пътувахме с чартърен полет до Неапол, а след това за малко повече от час с рейс до Бая Домиция. Курортът беше почти пуст, явно сезонът не беше започнал, но градините бяха прилежно подредени. Хотелите не са наблъскани един до друг, а има и много вили. Бая Домиция ми напомняше за Дружба през 70-години – спокойно, чисто и подредено, почти без магазини и забавления.

По време на множеството екскурзии, екскурзоводката не спираше да ни разправя за гордостта на местните животновъди – порода крави (мисля, че може да са биволи) от които се прави прочутата моцарела. Пътувайки през Кампания, от време на време чувахме: „а това е еди-кой си вулкан“. Загубих им бройката. Дори някои са частна собственост. Един от вулканите, малко преди Неапол е станал „прототип“ на Дантевия „Ад“. А във всички магазинчета се предлагаха огромни количества лимончело. И така заглавието на пътеписа ми само се „написа“ – „Южна Италия – вулкани, моцарела, лимончело“.

Така изглеждат магазините в Кампания

На 04.06.2015 г. отидохме на екскурзия до Неапол. Бяхме за кратко в града и ми направиха впечатление множеството реконструкции, които се извършваха в центъра. Доста забележителни сгради и площади бяха в скелета. Но това е нещо, което не може да се предвиди…. Отначало направихме кратка автобусна обиколка, а след това и пешеходна разходка в центъра на града. Екскурзоводите често наблягаха на различията между северна и южна Италия и твърдяха, че преди обединението южна Италия е била с доста по-развита промишленост, но фабриките са били изнесени умишлено на север. Разбира се, не пропуснаха да споменат, че мафията е с огромно влияние в областта. 

Пешеходната ни обиколка започна с Plaza del Plebiscito. Кралския дворец е в реконструкция, но Базиликата Сан Франциско де Паула я видяхме в цялото й величие. Това е най-важната италианска църква от Неокласическия период и една от най-големите в Неапол.

Plaza del Plebiscito

В началото на 19 век, кралят на Неапол, Joachim Murat (роднина на император Наполеон) планира построяването на площада и голяма сграда с колонади като знак на почит към императора. Когато Наполеон е окончателно е напуснал Неапол, Бурбоните са възстановени на трона и Фердинанд I продължава строителството и през 1816 г. площадът е завършен. В крайна сметка е построена църквата, която виждаме днес. Тя е посветена на Свети Франциск де Паула.

Църквата напомня на Пантеона в Рим. Куполът е висок 53 метра. А страничните колонади силно напомнят на Базиликата Свети Петър в Рим. Двете конни статуи на площада са на крал Фердинанд I (дело на Антонио Канова) и баща му, Чарлз III, крал на Неапол и Испания (дело на Антонио Кали).

Базиликата Сан Франциско де Паула

Следващата ни спирка беше в Галерията Умберто I, като по пътя минахме през Piazza Trieste e Trento.

Piazza Trieste e Trento

Галерията Умберто I е публично търговски комплекс. Той се намира точно срещу сградата на Операта Сан Карло. Галерията е построена между 1887-1891г. и е крайъгълен камък във възстановяването на Неапол. До тогава градът е бил в доста лошо състояние, без градоустройствен план, мръсен, без канализация. С приетия през 1885 г. Закон за възстановяване на град Неапол се започва модернизацията на града, а Галерията Умберто I е една от първите сгради по този проект.

Галерията е трябвало да комбинира обществено пространство - бизнес, магазини, кафенета и лично пространство, представено от апартаментите на третия етаж. Галерията представлява два пътя, които се пресичат под прав ъгъл, покрити с изящни куполи от стъкло и желязо. Централните сгради, образуват осмоъгълен площад, покрит с мозайки със зодиакалните знаци.  Декорациите са впечатляващи. Осем женски фигури красят стъкления купол. А звездата на Давид също присъства като декоративен елемент.  Причината за нейното присъствие се дължи на факта, че Галерията Умберто I е историческия дом на неаполитанското масонството - Grande Oriente d'Italia, чиито символ е звездата. Галерията Умберто I много напомня на Галерията Виктор Емануел в Милано.

Галерията Умберто I

Галерията Умберто I

Галерията Умберто I

Галерията Умберто I

Галерията Умберто I

Друга забележителност е Castel Nuovo, често се наричан Maschio Angioino - средновековен замък, разположен в предната част на Piazza Municipio, в близост до кметството в центъра на Неапол. Замъкът е поръчан от Чарлз I при преместването на столицата от Палермо в Неапол през 1279 г. Castel Nuovo е разположен на морския бряг в близост до пристанището. Величествената сграда с пет кули с бойници гордо посреща пасажерите от множеството круизни кораби, които ежедневно пристигат в града.

Castel Nuovo

Внушителна триумфална арка от бял мрамор се намира между двете западни кули на замъка. Тя построена през 1470 г. и отбелязва влизането на Alfonso of Aragon's в Неапол през 1443 г. 

Castel Nuovo

На следващия ден, 05.06.2015 г. се отправихме на екскурзия по Алмафийското крайбрежие. Отново минахме покрай Неапол, продължихме на юг към Соренто и след това по живописния крайбрежен път. Пътят е осеян с множество завои и след всеки един изникват прекрасни гледки на малки градчета, накацали по хълмовете. Надвисналите над морето луксозни вили са собственост на редица известни личности. Самата София Лорен, която е прекарала детските си години недалеч от Неапол, има къща там. 

Позитано е малко чаровно градче, но повечето снимки успях да направя в движение от автобуса. Беше истинско предизвикателство по завоите, изправена, да се държа с едната ръка, а с другата да снимам, но спирането по тесния път е почти невъзможно, с изключение на едно – две места за фото-пауза. За наше съжаление, в Позитано туристически автобуси не влизат.

Позитано

Позитано

Позитано

Позитано

Позитано

Позитано

Позитано

Амалфи – сякаш е нарисуван. Всичко в него ми се струваше „кукленско“. Малко, цветно и нереално. Единствено, великолепната катедрала Свети Андрей ни връщаше в реалността. 

Катедрала Свети Андрей

Катедрала Свети Андрей

Катедралата на Амалфи е от IX век и многократно е реконструирана, преоформяна и допълвана. В нея са вплетени редица архитектурни стилове, включващи арабски, романски, византийска, готически и барокови елементи. В катедралата е и криптата на Свети Андрей.

Камбанарията на катедралата в романски стил е започната в 1180 г., и е завършена повече от 100 години по-късно.

Катедрала Свети Андрей

Шестдесет и две широки и стръмни стъпала водят до бронзови врати на катедралата. Вратите датират от 1060 г. и са съставени от 24 правоъгълни плочи. Централните 4 са украсени със сребърни фигури на Христос, Богородица, Свети Андрей и Свети Петър. Дева Мария е поставена вляво на Христос, с вдигнати за молитва ръце. Тя води молитвите на Свети Андрей и Свети Петър за душите на всички, които влизат в църквата. Вратите са изработени в Константинопол от майстора Symon от Сирия и са дарени на църквата от търговеца Pantaleone от Амалфи, който е живял в Константинопол.

Бронзови врати на катедралата

Катедралата на Амалфи Свети Андрей е изпълнена с великолепни произведения на различни творци от средновековието. Снимките, които направих, само в малка степен показват красотата и изяществото на този християнски храм.

Катедрала Свети Андрей - музей

Катедрала Свети Андрей - музей

Катедрала Свети Андрей - музей

Катедрала Свети Андрей - музей

Катедрала Свети Андрей - музей

Катедрала Свети Андрей – вътрешен двор

Катедрала Свети Андрей – интериор

Катедрала Свети Андрей – интериор 

Катедрала Свети Андрей – интериор

Катедрала Свети Андрей – интериор

Катедрала Свети Андрей – интериор

На площада пред катедралата има бароков фонтан от 1760 г. със статуята на Св.Андрей. 

Амалфи

Амалфи

Фонтан със статуята на Св.Андрей.

Едни от най-красивите гледки от Амалфи са от пристанището.

Амалфи

Амалфи

След чудесната разходка из Амалфи и подкрепени с любимия ми италиански сладолед, продължихме за Равело.

Равело, уникално градче, разположено на хълм, на около 380 м. надморска височина с прекрасни гледки към Тиренско море, беше истинска находка за мен. Трудно ще опиша с думи красивите градини, зеленината и безбрежната морска шир, които ме омагьосваха и въпреки приближаващия се дъжд ме караха да снимам непрестанно.

Равело

Равело

Вила Руфоло е построена в  XIII век, но е преустроена основно през XIX век. Вилата се намира в центъра на Равело, на главния площад с прекрасни градини с изглед към морето. Първоначално е принадлежала на заможното семейство търговци Rufolo, увековечени от Бокачо в Декамерон, след това преминава по наследство на други собственици, а в XIX век става собственост на шотландеца Francis Neville Reid, на който се дължи възстановяването и днешното оформление на вилата.

Вила Руфоло 

Вила Руфоло 

Вила Руфоло 

Вила Руфоло 

Вила Руфоло  

Вила Руфоло 

Вила Руфоло 

Вила Руфоло 

Вила Руфоло 

От красотата на това място е бил запленен и немският композитор Рихард Вагнер. В негова чест ежегодно се провеждат Вагнерови дни.

Катедралата на Равело се намира на централния площад, от който се разкриват прекрасни гледки към зелените хълмове на около.

Катедралата на Равело

Зелените хълмове на  Равело

Искам да завърша тази част от пътеписа ми за Южна Италия с думите с които започнах - „Амалфийско крайбрежие – гледки, които се помнят за цял живот“. Това е едно наистина райско кътче и ми достави огромно удоволствие да го посетя.

(Следва)