Везувий и Помпей – заедно
във вечността
На 06.06.15 г., събота бяхме
на екскурзия до Везувий и Помпей. Първоначално се посетихме кратера на Везувий. Доста се двуумих дали да ще успея да се кача, колко е стръмно и колко време се ходи, но реших да опитам.
 |
| По пътя към Везувий се откриват чудесни гледки към Неапол. |
 |
Гледка към Неапол.
|
 |
| Пътят към кратера на вулкана е ограден с дървени парапети и ясно може да се види наклона му. |
 |
| Долу се вижда паркинга. Това е снимка, някъде по средата на пътя. |
Най-после пристигнах до кратера.
Пътеката продължаваше и обикаляше около кратера, но на мен ми беше напълно
достатъчно това което се виждаше и от тук. А и исках да ми останат сили и за
Помпей, защото там също е много обикаляне. Аз не съм любител на вулканите, но
поне мога да спокойно да кажа „Дойдох, видях, победих“.
Няколко думи за Везувий:
Това е единствения активен вулкан в континентална Европа. Той се намира на 1277
м. надморска височина в близост до Неаполитанския залив. Кратерът му е дълбок
217 м. и обиколка 1400 м. Последното му изригване е било през 1944 г., но
въпреки, че е било сравнително слабо има 45 жертви. Разбира се най – голямото
известно и унищожително изригване е през 79 г. от новата ера и е погребало под
тонове пепел градовете Херкулан и Помпей. Но днес Везувий изглежда спокоен и
„заспал“.
 |
Кратера на Везувий.
|
 |
| Поглед към Неапол. |
 |
| Кратера на Везувий. |
 |
| Кратера на Везувий. |
 |
| Кратера на Везувий. |
 |
| Поглед към Неапол. |
Слизането, обратно към
паркинга, не беше толкова уморително, но доста по-„цапащо“. Вдигаше се много
по-голям прахоляк, а дребни камъчета непрекъснато влизаха в сандалите ми.
Препоръчително е вулкана да се изкачва със затворени обувки, но аз предпочетох
по-удобните ми сандали.
 |
| Надолу към автобуса. |
Хубава идея са реализирали
няколкото сувенирни магазини. Точно на 20 м. от кратера, поставят печат върху
избрана от теб картичка, че си изкачил Везувий.
Остава приятен спомен.
Времето напредваше. Поехме
към Помпей, където имахме време за обяд до 14 часа. Помотахме се по сувенирните
сергии, хапнахме пица, сладолед и дойде най-после моментът да влезем в стария
град.
Историята на Помпей всеки я
знае. По точно историята за неговата гибел – погребан под тонове пепел при
изригването на Везувий през 79 г. от н.е. И точно това злощастно събитие прави
града толкова известен 2000 години по-късно. Вулканичната пепел практически е
„запечатала“ и запазила града във вида в който е бил в деня на изригването.
Разкопките започват още през 1748 г. и до ден днешен продължават мероприятията
по съхранението и консервирането на античния град.
Смята се, че вулканът е
изригнал внезапно и не е дал възможност на жителите на Помпей да избягат. Но е
имало доста предхождащи земни трусове, на които не е обърнато внимание.
Везувий изригва на 24 август
79 г., като изхвърча „тапа“ от втвърдена лава. Следват огромни количества
пепел, лава и отровни газове. Вятърът отвява огромни черни облаци към Помпей, а
парчета пемза летят със скорост 200 км/ч.
Изригването затихва след
около 15 часа и тези които не са загинали от отровните газове или „каменната“
градушка, стават жертва на високите температури.
Векове наред Помпей остава
погребан под вулканичната пепел, но сега е източник на ценна информация за живота
преди 2000 години.
За този археологически музей
на открито много е написано и още много вероятно ще бъде написано. Според
древно-гръцката митология той е основан от Херкулес, но практически много
племена и народи са оставили своя отпечатък върху Помпей – гърци, етруски,
римляни и др. Всички са идвали със своите богове и култове. За това в града има
огромно разнообразие от храмове, обществени сгради и домове.
Аз ще се опитам да преразкажа
накратко, това което видях. Още с първите стъпки след входа се потопихме в
античната атмосфера на мъртвия град.
 |
| Помпей |
 |
| Помпей |
 |
| Помпей |
Първата забележителност,
която посетихме беше Казармата на гладиаторите. За мен е доста странно,
предверието на два театъра да бъде превърнато в казарма. Около 80 г. преди н.е. тази зона е служела за
отдих и подслон от дъжда за зрителите на близките
театри, но след разрушителното земетресение от 62 г. от н.е. е реконструирана,
разширена и превърната в училище-казарма за гладиатори. Правоъгълното
пространство е оградено от 74 дорийски колони и е първото място, за което има исторически
сведения, че е използвано за разговори на публиката от близките театри в
антрактите на представленията.
 |
| Казармата на гладиаторите. |
 |
| Казармата на гладиаторите. |
В далечен план на горните
две снимки се виждат метални конструкции за нуждите на предстоящ концерт. Там
се намира големият театър, до който ние не ходихме. Посетихме малкия
театър – Одеон. Той имал капацитет от 1000
зрители и за разлика от големия театър, имал постоянен покрив,
изработен от дърво, което подобрявало качеството
на звука. Театърът е бил използван повече за малки лични изяви като
концерти, рецитали и представления на
мимове.
 |
| Нашата голяма група почти запълни Одеона. |
 |
| Статуи на Атлас (там са поставяни вази с цветя) и на още „нещо“ неопределено за мен. |
На следващата снимка се вижда едно от кръстовищата на Помпей. Улиците са
били павирани с коловози, в които са минавали колесниците. Имало е точно
определен стандарт за разстоянието между колелата на колесниците. Повдигнатите
камъни са „пешеходната пътека“ по която са минавали гражданите на Помпей за да
не се изцапат от калта и мръсотията на улицата.
 |
Пешеходната пътека на Помпей.
|
Къщата на Менандър
е следващият голям обект, който посетихме. Това е голяма, богато декорирана
къща на заможен човек. По пръстена с печат, намерен наблизо, се съди, че имотът е собственост на Quintus Poppaeus, вероятно роднина на Poppea Sabina,
втората съпруга на император Нерон.
Името си
къщата носи от портрет нарисуван на стената в една от стаите. Това е портретът
на Менандър - гръцки драматург, поет и
писател.
 |
| Портретът на гръцкия драматург Менандър. |
От входа на къщата се попада
в атриума. Голямо богато декорирано помещение с малко езерце и „параклис“ за
боговете (горе в ляво на снимката). Предполага се, че там е имало мека мебел за
посетителите, които са изчаквали да ги приемат.
 |
Атриума в Къщата на Менандър.
|
 |
| Декорация, боята е все още много добре запазена. |
От атриума се излиза във добре
оформен вътрешен двор. Навес с колони обикаля двора. От там има достъп до
множество, богато декорирани и с различно предназначение стаи – спални, детски стаи,
трапезарии, холове и дори малко „СПА“ помещение.
 |
| Къщата на Менандър – вътрешния двор. |
 |
| Къщата на Менандър – вътрешния двор. |
 |
| Баня с колони и мраморна мозайка в Къщата на Менандър. |
Друга забележителност в
къщата е нишата с бюстове на предците на собствениците, което доказва, че са
били от много известен род.
 |
Нишата с бюстове в Къщата на Менандър.
|
 |
| Ловната сцена с Диана, която е превърнала в елен мъжът, който я е наблюдавал докато се къпе. |
Още много интересни картини
видяхме в тази чудесна къща, но за съжаление повечето снимки, които направих не
са достатъчно добри. Е, това е повод да посетя отново Помпей.
Времето вече се разваляше
и ние бързо продължихме по нататък. От следващите снимки може да се добие още
по-добра представа за древния град. За такива улици много днешни селища могат
да мечтаят.
 |
Улица в Помпей.
|
 |
А това е обществена кухня за
бедни.
|
Зад железни решетки беше
притихнала Къщата на банкера. За съжаление доста забележителности бяха
заключени зад решетки и огради, поради реставрационни работи. Къщата на банкера е разположена на няколко стъпала над улицата, за да се намали
шума от преминаващите колесници и особено от отсрещния бръснарски салон, от
където се чували виковете на мъжете, които се епилирали. Поне това ни каза
екскурзоводката…. Но самата къща е била наистина голяма и представителна.
 |
Къщата на банкера
|
Следващата емблематична
забележителност беше Публичният дом (Lupanara). Тази къща привличаше много
посетители и имаше опашка, която трябваше да се изчака за да се разгледа.
 |
| Опашка за Публичния дом |
Много е писано за
проституцията в Помпей. Има намерени ценоразписи за видовете услуги. В много
къщи на стените има изрисувани еротични картини, но в предверието на публичния дом
те са обект на голям интерес от страна на туристите. За съжаление само една от
снимките ми става за публикуване (и то с компромис), но бях забравила в автобуса
втория ми фотоапарат, който правеше по-хубави вътрешни снимки без светкавица.
 |
| Lupanara |
Точно излязохме от Публичният
дом и заваля дъжд. За щастие беше съвсем кратък и ние продължихме към някои от най-големите забележителности
на Помпей.
Форумът – центърът на политическия, икономическия и религиозен живот на античния град. Внушителните му размери 157 м.
на 38 м. са осигурявали възможност при
тържества форумът да побере по-голямата част от градското население. Тук се
намират и едни от най-известните сгради на Помпей. Офисите на общината,
Базиликата, Храмът на Аполон, Храмът на Юпитер, Сградата
на Eumachia и други сгради са превърнали Форума в естествен
център на градския живот.
 |
| Форумът |
 |
| Форумът |
 |
| Форумът |
Храмът на Юпитер е посветен триада на Юпитер, Юнона и Минерва. Той датира
от 2 век пр.н.е. и е част от разширяването на форума по това време. Римското
влияние е в основата на доминирането на Юпитер като главен бог, над гръцкия
Аполон, който до тогава е бил най-почитаното божество в Помпей. Земетресението през 62 г. от н.е. нанася
сериозни щети Храма на Юпитер и след това много по-малък храм става главният
храм на Юпитер, докато се възстанови основния, но изригването на Везувий слага
край на всичко.
 |
| Храмът на Юпитер |
Храмът на Аполон
се намира на Via Marina
северно от базиликата в западната част на форума. Артефакти открити в района на храма свидетелстват за съществуването на култа към Аполон в Помпей още в 5-ти век преди
новата ера. С попадането под римско влияние на града, са направени
редица реконструкции, водещи до изолирането на Храма на Аполон от Форума.
 |
| Храмът на Аполон |
Сградата
на Eumachia – в бързането ни, не й отделих подобаващо
внимание. Тя е посветена на жрицата Eumachia е построена в началото на
първи век от н.е.
 |
| Сградата на Eumachia |
Последната забележителност беше Базиликата. Провирайки фотоапарата през оградата,
направих няколко снимки. Напълно недостатъчни да се предаде огромната енергия
на това място.
Базиликата се намира в близост до западния
ъгъл на форума и е
най-старата и най-важна обществена
сграда в Помпей. С размери
24 м. на 65 м., построена между 120 г. и 78
г. пр.н.е. тя е най-добрият
пример в града от предримската архитектура. Сградата е играела
важно място в обществения живот – тук се е раздавало правосъдие, но е бил
и центърът на търговията в града.
 |
| Базиликата |
 |
| Базиликата |
Излизайки от античния град направих още няколко снимки на руините.
 |
| Помпей |
Помпей и Везувий са неразривно свързани от един от най-големите
природни катаклизми – изригването на вулкана през 79 г. от н.е. Огромната трагедия,
сполетяла гражданите на древния Помпей, ни кара да потръпваме. Но тоновете вулканична
пепел, засипала града, е съхранила за историята това, което времето би
разрушило. И аз можах да се докосна до бита и традициите на хората населявали
Помпей, преди повече от 2000 години.
След края на екскурзията ни усетихме натрупалата се умора, но
удовлетворението от видяното ни караше с нетърпение да очакваме следващата
екскурзия до Соренто и о.Капри.
Но преди това, на следващия ден, ни предстоеше да мързелуваме на
морския бряг.
 |
Бая Домиция
|
 |
Бая Домиция
|
(Следва)
Коментари
Публикуване на коментар