Рим
– любов завинаги
Последният ден, 09.06.15 г. беше отделен за екскурзия до Рим. Вечния град. Мога да кажa, че обичам този град. Там се чувствам
добре. Харесва ми атмосферата му, харесват ми забележителностите, а бе всичко
ми харесва. Наистина, винаги съм била за много кратко и може би това е причината
да искам пак да го посетя, но определено в Рим има много какво да се види.
С
тази „жажда“ за Рим тръгнах и този път. Пътуването не е много кратко. Над 3
часа в посока, но винаги си струва да се види „вечния град“. Първата спирка
беше на Арката на Константин и Колизеума – едно от новите седем чудеса на
света.
Арката
на Константин е построена в чест на победата на император Константин над
Максенций на 12 октомври 312 г. Откриването на триумфалната арка е през 315 г.
по време на тържествата по случай десетгодишнината от управлението на император
Константин. Арката е с височина 21 метра и ширина 25,7 метра. Характерното за
арката е, че всички нейни елементи са взети от предишни сгради или паметници.
 |
| Арката на Константин |
 |
| Арката на Константин |
Колизеумът
(Colosseum) е най-големият амфитеатър в света. Започнат от
император Веспасиан в 72 г. от н.е. и завършен от сина му император Тит през 80
г. С довършителни работи участва и брата на Тит – Домициан до 96 г.
Грандиозното съоръжение, с възможност да побере 50 000 зрители е
използвано за гладиаторски борби и всякакви други зрелищни забавления на
жителите на Древния Рим. За откриването на Колизеума са били показани на
арената 5 000 диви животни, а тържествата са продължили сто дни. Разходите
по организацията на тези зрелищни борби се поемала от благородниците, но това
си имало цел - да спечелят благосклонността на народа. С годините това скъпо
удоволствие все повече отмирало и се смята, че последните гладиаторски борби са
били през 404 г. За тези повече от
триста години на арената са загинали над 500 000 човека.
През Ранното Средновековие сградата започва да се
използва за други цели – жилища, работилници, укрепление, християнски храм и
дори гробище. Често от Колизеума са се взимали каменни блокове и други
материали, които са били използвани при строежа на дворци в Рим. Това и няколко
земетресения са причината амфитеатърът частично да е разрушен. В края на
миналия век се правят реставрационни дейности за близо 20 милиона евро, които
целят този изключителен паметник на древността да се запази и за бъдещите
поколения.
 |
| Colosseum |
 |
| Зад мен е Форумът. |
Отдавна
не бях ходила в Рим и ми направи впечатление, че Форумът вече е заграден и се
влиза с билети. Нямахме време да влезем, но по-късно отидохме до Капитолийския
хълм и го видяхме като „на длан“.
Следваше
кратка автобусна обиколка на Рим. Ето някои снимки направени „в движение“.
 |
| Крепостта Сант Анжело |
 |
| Храмът на Херкулес на Площадът на Устата на истината |
 |
| Храмът на Portunus до Площадът на Устата на истината |
 |
Teatro
di Marcello.По-големия брат на Колизеума. Това е по-стара сграда, послужила за
прототип.
|
В
следващите три часа се опитахме да обиколим колкото се може повече от забележителностите
на Рим. Аз си бях припомнила някои от основните места и с бодра крачка,
отделяйки се от групата, с приятелката ми „хукнахме“ по улиците на вечния град.
Тя за първи път беше в Рим и аз се опитах да й покажа най-известните площади и
фонтани, някои църкви и много други символи на италианската столица.
Започнахме
от площад Навона – едно мое любимо място. За наше щастие площадът не беше
препълнен с туристи и спокойно можеше да му се любуваме и да направим много
снимки.
 |
| Фонтана на Нептун |
Пиаца Навона, както
площадът е по-известен като наименование, е построена на мястото
на стадиона на Домициан от
1-ви век от н.е., и следва формата на
откритото пространство на стадиона.
През XVI век по поръчка на папа Григорий XIII на площада се изграждат
първоначално два фонтана – на Нептун и на Мавъра. Фонтаните не се имали
сегашния си вид, а постепенно са допълвани с нови статуи. Фонтана на Нептун
отначало е бил само мраморно „езерце“ а прекрасната статуя на „Нептун се бори с
октопод" от Antonio della Bitta е добавена чак през 1873 г. По същото
време е добавена и статуята на коня и херувима на Gregorio Zappalà.
 |
| Фонтана на Нептун |
 |
| Статуята на коня и херувима на Gregorio Zappalà. |
Централно
на Пиаца Навона е разположен Фонтана на четирите реки. Той е проектиран от Бернини и е открит през 1651 г. от папа Инокентий X
Памфили. В центъра на фонтана, стои египетски обелиск построен 81 г. преди
н.е., който е взет от арената на Максенций (circo di Massenzio). Гербът на
семейство Памфили, гълъб с маслинена клонка в човката, украсяват стените и на
върха на обелиска. В основата му е поставена скала и четири гигантски статуи,
създадени от ученици на Бернини, изобразяващи реките на четири континента: Нил
символ на Африка от Giacomo Antonio Fancelli; Ганг, символът на Азия от Claudio
Poussin; Дунав представляващ Европа от Antonio Raggi и Рио де ла Плата,
представляваща Америка от Antonio Francesco Baratta. Всяка статуя, по начина по
който е изобразена, има асоциативна
връзка с континента, който представлява. Нил е със забулена глава, което
характеризира все още неизвестната (за седемнадесети век) Африка, Рио де ла
Плата (думата Плата означава "сребро" на испански) представя неговия
континент с разпръснати монети, символ на богатството на американските
територии. Също така, Рио де ла Плата изглежда уплашен от змия, и показва
страха на богатите мъже, че парите им могат да бъдат откраднати. Ганг носи
дълго гребло, символизиращо плавателността на реката. Река Дунав докосва
личния герб на папата, тъй като тя е
най-голяма река близо до Рим. Още много фигури на цветя, плодове и животни
допълват декорацията на фонтана.
 |
| Фонтана на четирите реки |
 |
| Фонтана на четирите реки |
 |
| Фонтана на четирите реки и църквата Света Агнеса. |
Третият
фонтан на Пиаца Навона е Фонтанът на Мавъра. Дизайнът на фонтана е на Джакомо
дела Порта от 1575 г. Той е включвал делфинът и четирите тритона. През 1653г. е
добавена статуята на мавъра, дело на Бернини. През 1874 г. по време на
възстановителни работи, оригиналните статуи са преместени във Вила Боргезе и заменени
с копия.
 |
| Фонтана на Мавъра |
 |
| Фонтана на Мавъра |
 |
| Пиаца Навона |
Следващият
обект на нашето възхищение беше Пантенонът. Това е най-добре запазената сграда
от времето на римската империя. Пантенонът е построен от Марк Виспаний Агрипа,
приятел и генерал на Октавиан Август през 27 – 25 г. пр.н.е. Първоначално е бил
храм на деветте божества на седемте планети от официалната религия на Древен
Рим, в последствие е бил на два пъти напълно унищожаван от пожари и изграждан
на ново по различен проект. Съвременният му вид датира от 126 г. от н.е.
вероятно по проект на Аполодор от Дамаск. От 7-ми век сградата е християнски
храм.
В
Пантенона се намират гробовете на последните италиански крале: Виктор Емануил II, съпругата му – кралица Маргарита и синът
им Умберто I.
Вечен покой там намира и художникът Рафаело Санцио.
 |
| Пантенона |
Уникално
е архитектурното решение за 8,9 м. в диаметър отвор на покрива на Пантенона.
Наричат го „Окото“ и от там влиза единствената светлина (не броим вратата) във
вътрешността на сградата.
 |
Тук
ясно се вижда, как слънчевата светлина е огряла Пантенона през „Окото“.
|
Площадът
на който се намира Пантенона е Пиаца дела Ротонда. Там се намира и един чудесен
фонтан на Леонардо Сормани по проект на Джакомо дела Порта започнат през 1575 г. и многократно променян, допълван и
реконструиран до чак 1992г.
 |
| Пиаца дела Ротонда |
Следващата
забележителност, към която се отправихме беше Фонтана ди Треви, но минавайки
покрай една църква с внушителна фасада, приятелката ми предложи да влезем. Това
беше Църквата Сант Игнасио ди Лойола. За мен този храм беше невероятна
изненада. Църквата носи името на основателят на йезуитския орден и е с уникално
красив интериор. Не носех фотоапарата, който прави по-добри вътрешни снимки и
за това ще покажа само една снимка от телефона, но и тя дава представа за
богатата декорация на олтарите с красиви барелефи и изящни колони от зелен
мрамор. Бях впечатлена от рисунките на тавана, които много ми напомняха на тези
в Сикстинската капела във Ватикана. Препоръчвам на всеки, който посети Рим да
отдели поне 10 минути за този прекрасен храм.
 |
| Църквата Сант Игнасио ди Лойола |
 |
| Църквата Сант Игнасио ди Лойола |
Леко
замаяни от красотата и величието на Църквата Сант Игнасио ди Лойола, ние
продължихме към Фонтана ди Треви. Първоначално мислех да го пропуснем защото е
в реконструкция, но минавахме наблизо и се отбихме за да го види приятелката ми.
Фонтана
ди Треви е поръчан от папа Климент XII и с конкурс е избран проектът на Nicola
Salvi, а изпълнител е Giuseppe Pannini. Фонтанът е завършен през 1762 г. като е
проектиран така, че да запази фасадата на сградата зад него. Едната версия за
името му е, че идва от италианското „tre vie“ – трите улици, които се пресичат
на площада.
Фонтанът
представлява триумфална арка в която е разположена статуята на бога Нептун в
колесница от мидена черупка теглена от два буйни коня. Двете женски фигури са
на Изобилие – тази, която разлива вода и Здраве – тази от чиято чаша пият змии.
И
когато се говори за Фонтана ди Треви, но може да не се спомене прословутата
сцена от филма на Фелини - La Dolce Vita.
 |
| Фонтана ди Треви в реконструкция |
При
фонтана се задържахме малко, нямаше какво да правим в тези условия, и снимки не
ставаха, и паричка не хвърляхме. Нищо, следващия път. А за нас беше време да
хапнем и да си починем малко. Хапнахме пица „в движение“, но поседнахме на
сладолед и кафе пред друга емблематична забележителност на Рим – Монумента
Виктор Емануил II.
Паметникът
на Виктор Емануил II
поражда смесени чувства, от възхвала до отхвърляне като кич. Не случайно е
познат с прозвището си „Пишещата машина“. По проект на Джузепе Сакони, в него
са вплетени огромно количество символики и изобразителни стилове включително и
девизите „Единство на Отечеството“ и „Свобода на гражданите”, завещани от
Виктор Емануил II,
а строежът е продължил от 1885 г. до
1935 г. За да бъде построен монумента е било необходимо да се съборят много от
сградите, намиращи се в подножието на Капитолийския хълм, а някои като църквата
Света Рита да бъдат демонтирани и преместени. За този паметник в името на
„Бащата на Отечеството“ може да се пише много, а за да се разгледа обстойно
може да отнеме и цял ден. Но ние се задоволихме само съзерцаването му отдалече, наслаждавайки се на перфектния
италиански сладолед и със заснемането на няколко панорамни снимки.
 |
| Пиаца Венеция |
 |
| Монумента Виктор Емануил II |
 |
| Монумента Виктор Емануил II |
Съвсем наблизо до Монумента Виктор Емануил II се намира Капитолийския
хълм и Площад Кампидолио (Piazza del Campidoglio). Красивият площад на върха на
Капитолия е построен по проект на Микеланджело и по поръчение на папа Павел III през 1537 г. Фасадите на
Дворецът на сенаторите (Palazzo Senatorio) и Дворецът на консерваторите
(Palazzo dei Conservatori), ограждащи площада също са били включени в този
проект, но са довършени след смъртта на Микеланджело от Джакомо дела Порта, като той е внесъл известни промени. Третият
дворец на площада - Новия дворец (Palazzo Nuovo), по проект на Джироламо
Риналди и синът му Карло е построен през ХVII век. Днес в трите двореца се помещава
Капитолийския музей. Изящни стълби водят до площада и статуята на Марк Аврелий.
От 1997 г. на площада е нейното копие, а оригиналът е в Капитолийския музей и
все още личи златното му покритие.
 |
| Piazza del Campidoglio |
 |
| Piazza del Campidoglio |
 |
| Palazzo Senatorio |
 |
| Статуята на Марк Аврелий |
 |
| Palazzo Senatorio |
В
Капитолийския музей е и оригиналът на символът на Рим – Вълчицата и Ромул и
Рем. Разбира се, историята за основаването на Рим е свързана с борба за власт,
братоубийство и божествена намеса.
 |
Откърмените
от Вълчицата Ромул и Рем
|
По
време на пътуването ми в Италия на няколко пъти попадахме на стачки и протести.
Събират се 50 души и почти толкова полицаи и говорят, викат…. На такъв митинг
или протест попаднахме и на Капитолийския хълм. Исках да вида и снимам Форума
от терасата на площада, но беше „окупирана“ от протестиращи, но се сетих да
заобиколя от другата страна и успях да направя няколко панорамни снимки.
 |
| Форума |
 |
| Форума |
Форумът
или Forum Magnum, както е бил известен, е
бил центърът, около който Древният Рим се е развивал. Бил е средище на
търговията, религията, проституцията, съдебната система. Руините на най-старите
сгради датират от VIII
век преди н.е. Десетки са храмовете,
базиликите, дворците и административните сгради, които се издигали в долината
между Колизеума и Капитолийския хълм. Да преразкажа за Форума е почти
невъзможно, но усещането за докосване до древността е неповторимо.
Една
от най добре запазените постройки е Арката
на Тит. Тя е от император Домициан скоро след смъртта на неговия
по-голям брат Тит през 81 г. от н.е. в чест на превземането на Ерусалим през 70
г. от н.е. Арката е еднопроходна и е висока 15,4 м. Тя е обсипана богато с барелефи. Под арката минава главната улица на Римския форум - Виа Сакра.
 |
| Арката на Тит и Форума |
След
Капитолийския хълм тръгнахме обратно към Пиаца Навона. Минавайки през малки и
големи улици и зяпайки по витрините, спряхме за кратка почивка пред Ларго ди Торе
Аржентина (Largo di Torre Argentina).
Ларго
ди Торе Аржентина е площад в Рим, включващ
останки от четири римски храма и театъра на Помпей, където е бил екзекутиран
Цезар. Площадът се намира на древното Марсово поле. Днес
е дом на стотици котки, които вече създават сериозен проблем на града.
Първоначално целта е била котките да се „борят“ с милионите плъхове в Рим, но в
резултат плъховете не са намалели, а котките са се увеличили драстично.
На
снимката по-долу е храмът на Juturna построен от Gaius
Lutatius Catulus през III век преди н.е. след победата си срещу картагенците в 241 г.
пр.н.е., а по-късно е преустроен в църква. До него е кръгъл храм с шест
останали колони построен от Quintus Lutatius Catulus в 101 г. пр.н.е. и
посветен на Fortuna Huiusce Diei. Fortuna Huiusce Diei е римската богиня на съдбата и късмета,
която има силата да донесе добри неща и късмет
точно сега, в „днешния ден“.
 |
Ларго
ди Торе Аржентина
|
По
нататък пътя ни отведе покрай Обелиска със слон. Харесвам този паметник и дори
специално минах покрай него за да мога да го снимам. Скулптурата
е проектирана от Бернини, а е изпълнена
от Ercole Ferrata. Египетския обелиск донесен в Рим
от Диоклециан за близкия храм на Изида е открит векове по-късно при разкопки
през 1655 г. и издигнат по нареждане на папа Александър VII на Пиаца дела Минерва през 1667 г. Интересен е фактът, че Бернини е правил проекта без никога да
е виждал слон, а само по разкази (вероятно и рисунки) на очевидци. По тази
причина се смята, че слонът прилича на прасе и римляните често се шегуват като
го наричат слона-прасе. На мен това не ми беше направило впечатление, но сега
като го загледам виждам доста несъответствия като прекалено дълъг хобот, „накъдрени“
уши…
 |
| Обелиска със слон |
Времето
напредваше и ние се приближавахме към мястото на срещата. Предварително си бях
набелязала една църква в близост до Пиаца Навона – Сант Луиджи ди Франчези (San
Luigi de' Francesi) в която има платна на Караваджо. Това е цикъл от три
световно известни картини за
живота на Св. Матей рисувани в периода 1599 -1600 г.: „Свикване
на Свети Матей“, „Вдъхновението на Свети Матей“
и „Мъченичеството на Свети Матей“.
 |
Църквата на San Luigi dei Francesi
|
 |
Последни
кадри от Пиаца Навона
|
С
това завърши разходката ни в Рим и почивката ни в Италия. Видях нови прекрасни кътчета,
върнах се на любими места и си набелязах още много нови, които искам да посетя.
Италия, както винаги, ме очарова и покори. Гордият Везувий и притихналият
Помпей, чаровното Соренто, накацалото на скалите Позитано, гостоприемният
Амалфи, артистичното Равело, шикозният Капри, забързаният Неапол и вечният Рим ме
оставиха безмълвна и единствено, което мога да кажа е: „Bella Italia, amore mio.“
(Край)
Коментари
Публикуване на коментар