БАЛИ - ЦВЕТЯ И ХРАМОВЕ. ЧАСТ ТРЕТА

Екскурзия до остров Ява. Борободур и Прамбанан.

Борободур
21.11.2015 г. – събота. Този ден по програма беше предвиден рафтинг, но аз реших да посетя остров Ява. С мен дойде и още една дама и двете рано сутринта се отправихме към летището. Екскурзията ни включваше трансфер от хотела, самолетни билети в двете посоки, билети за забележителностите по програмата, обяд, екскурзовод и превоз на острова.
Полетът ни беше в 6 ч. сутринта, с продължителност около час, но о.Ява и о.Бали са с един час разлика, така че на Ява пристигнахме около 6 ч. По време на пътуването се насладих на прекрасните изгреви.

Изгрев над о.Бали (Mandara toll road)
Планините на о.Ява
Изненадите започнаха още от самолета. Тъй като самолета е сравнително тесен (все пак е нискотарифен) и стюардесите видяха, че се затруднявам, любезно ни поканиха, мен и моята спътница да се настаним на първия ред, където е по-широко. През цялото време от престоя ми в Индонезия и в Бали, и в Ява, бях обграждана с внимание и мога да кажа, че там са най-любезните хора, които съм срещала.
На летището ни чакаше дребничък индонезиец с табелка с моето име. Очаквах той да ни заведе до автобус, където ще е сборна група. Но ето я и втората изненада – джип Тойота с персонален гид (човекът, който ни посрещна) и шофьор. Разположихме са като ВИП персони и през цялото време ни накараха да се чувстваме като такива. Програмата се съобразяваше с нашето темпо и желания, дори можеше да включим и нещо допълнително ако искахме. Гидът говореше основно руски, снимаше ни и беше изцяло на наше разположение.
След около час и половина – два пътуване от летището на Джогджакарта пристигнахме до основната цел на нашата екскурзия величествения и неповторим Борободур.

Борободур
Борободур
Борободур – най-големият будистки храм в света.

Борободур се смята, че означава „храм на хълма“. Разположен на хълм сред тучни поля в близост до планинската верига на Menoreh на остров Ява, Борободур е най-стария, най-големия и най-красивия будистки храм. Смята се, че е построен в края на осми век, началото на девети, по време на златната ера на династията Sailendra. След завладяването от исляма на острова, храмът е бил изоставен и потънал в забвение. Вулканична пепел и джунгла са скрили това изключително човешко творение от погледа на света до началото на 19 век, когато сър Томас Стамфорд Рафълс, британски губернатор на Ява чува за него и започва разкопки. Последва дълъг период, в който част от артефактите са били откраднати за частни колекции (най-често това са глави на статуите на Буда), а дори камъни от храма са използвани за строителен материал от населението. Всичко това приключва с  грандиозната реставрация от правителството на Индонезия в сътрудничество с ЮНЕСКО от края на 70-години на миналия век до 1982 г., когато Борободур е бил напълно възстановен. По време на този процес над един милион камъка да били разглобени, почистени и отново сглобени. Панелите с барелефи са третирани срещу изхабяване, направена е и дренажна система за отвеждане на водата. В резултат на това Борободур е по-красив и по-величествен от всякога. Уникалните барелефи и статуи са запазени за следващите поколения.

Борободур
Борободур
Борободур погледнат от птичи поглед е проектиран като мандала - будистката представа за формата на света. Състои се 9 разположени една над друга тераси – шест квадратни и три кръгли, а на върха е една голяма камбановидна будистка ступа, наричана Светинята на лотоса. Терасите символизират трите елемента на космогонията в будизма: Камадхату - светът на желанията, Рупадхату – светът на формите и материята и Арупадхату - пространството на безформеност, намиращ се в опозиция с материалния свят (някъде го наричат светът на духовното). Основата на храма е квадрат със страна 123 м., а височината му е близо 40 м. Прекрасни барелефи с дължина близо 2 километра могат да се видят на 2672 релефни панела монтирани на първите 6 нива. От тях  1460 скулптурни пана описват самата будистка доктрина, а още 1212 разказват за исторически събития и показват сцени от живота на хората.

Борободур
Борободур, барелеф.
Борободур, барелеф.
Борободур, барелеф.
Борободур, барелеф
Борободур, барелеф.
Борободур, барелеф.
Борободур, барелеф.
Борободур, барелеф.
Борободур, барелеф.
Борободур, барелеф. 
Борободур, барелеф.
Борободур, барелеф.
На трите горни нива са разположени 72 ступи във формата на решетъчни каменни ”камбани”. Храмът има 504 статуи на Буда, в това число и 72-те статуи, разположените във вътрешността на ажурните „камбани“, като всички те се различават само по положението на ръцете си. За съжаление част от статуите са откраднати, а на други липсва главата. 

Буда
Буда
Буда в ступа
Легендата разказва, че "архитектът" на Боробудур е монахът Гунадарма, за чието съществуване обаче няма исторически доказателства. Гунадарма медитира на хълма и заради силната енергия решава, че там трябва да се построи храм. Релефът на планината се припознава с контурите на легнал човек. Легендата гласи, че това е архитектът, който се любува на своето творение.

Борободур, планината 
Уникални са гледките от последното ниво в подножието на голямата ступа. Нашият гид ни каза, че има ритуал за сбъдване на желание: да се обиколи ступата 3 пъти по часовниковата стрелка в пълно мълчание. Нали ви е ясно, че обикаляхме. J

Ступите на Борободур.
Ступите на Борободур.
Ступите на Борободур.
Светинята на лотоса
Светинята на лотоса
При нашата обиколка попаднахме под обкръжението на ученици дошли на екскурзия и да упражняват английски език. Носеха едни картончета, в които искаха да им напишем оценки и да се подпишем. Разбира се, всички получиха максималния брой – 100 точки. Но аз се чувствах като холивудска звезда. Може би на Анджелина Джоли биха отделили по-малко внимание отколкото на мен. Тя Анжелина е дребна и черничка като тях, та няма да я разпознаят, но аз се чувствах като бяла врана – голяма и бяла, абсолютно различна. Колко снимки отнесох – с мое съгласие или тайничко, просто нямам представа. Сигурно половината от времето в храма ми мина във фотосесии и автографи, а жегата вече беше „разтапяща“. И накрая се оказа, че нямам нито една снимка на мой фотоапарат с децата…
Обиколката ни завърши с панорамна снимка на Борободур, но тази снимка щеше да е по-добра, когато слънцето е в друга позиция. 

Борободур
На излизане в градините около храма забелязахме и един берач на кокосови орехи.

Градините на Борободур
Изпълнени с прекрасни впечатления напуснахме Борободур и продължихме по програмата. По наше искане посетихме магазин за сувенири, от където си взех ажурна малка ступа от вулканичен камък (или поне прилича на такъв), която като се отвори се вижда статуя на Буда.
Следващите два обекта за посещение бяха Дворецът и Замъкът на султана на областта. Султанът има само представителни функции, а дворецът му беше доста скромен.
Дворецът на султана зала с музикални инструменти.
Дворецът на султана
Дворецът на султана
Дворецът на султана - охраната
На близо беше разположен Замъкът на султана, който е служел основно за развлечение и почивка. Сауна, басейни, градини.

Замъкът на султана
Замъкът на султана
Замъкът на султана
Замъкът на султана
Замъкът на султана
Обядът ни беше в типичен индонезийски ресторант, а храната мога да обобщя като азиатска. Хубав ресторант и добра храна.

Индонезийски ресторант
Индонезийски ресторант
Докато обядвахме заваля дъжд. И добре, че почти се изваля, защото оставаше да видим и втората голяма забележителност на Ява – храмът Прамбанан. Пътувайки до него почти заспахме, от умората, ранното ставане, изтощителната жега а и обилния обяд.  Пристигайки се оказа, че още прекапва дъжд. Изненадата беше, че в колата имаше и чадъри за нас. Дъждът почти не беше проблем, но облачното време повлия негативно върху качеството на снимките. Все пак успях да направя някоя друга снимка.

Прамбанан
Прамбанан (Prambanan) е най-големият и най-красивият хиндуистки храмов комплекс в Югоизточна Азия. Разположен недалеч от будисткия храм Борободур, Прамбанан е построен в средата на девети век, вероятно като свидетелство за края на почти вековното господство на будистката династия Sailendra. Комплексът се характеризира с типична хиндуиска архитектура – високи островърхи здания. Най-големият, централен храм е висок близо 47 м. и е посветен на бог Шива – Разрушителя. От двете му страни са два по-малки, но също толкова красиви и внушителни храма на бог Брахма – Създателя и бог Вишну – Пазителя. Тези три храма са с лице на изток. За построяването на Прамбанан е било дори изместено коритото на река Опак. Храмовият комплекс е огромен и е включвал общо 240 храма. Вътрешната зона, най-святата, освен трите големи храма е включвала още, 3 по-малки - храма на Nandi, Garuda и Hamsa с лице на запад, два други разположени на север и на юг и осем малки светилища. В средната зона са били разположени останалите 224 храма, но те са били много разрушени и от тях са останали само разпръснати камъни. Външната зона е квадрат със страна от 390 м. и е оградена със стена (от нея почти нищо не е останало) и е с неясен произход, но вероятно там са били постройките, в които са живели монасите. На посетителския вход има макет на Прамбанан, на който се вижда как е изглеждал храмовия комплекс.

Прамбанан - макет
Храмът на Шива
Храмът на Hamsa
Храмът на Hamsa
Южният малък храм

Малко светилище 
Руини
Храмът на Nandi
С Прамбанан е свързана и една местна легенда. Дори комплексът е известен и под името Roro Jonggrang. Легендата разказва, че принц Bandung Bondowoso се влюбил в красивата принцеса и я поискал за жена от баща й. Царят се съгласил, но Roro Jonggrang не искала и решила да постави условие на принца, че ще се омъжи за него, ако успее да построи 1000 храма за една нощ. Bandung Bondowoso притежавал магически способности и чрез медитация се свързал с джинове и духове за да му помогнат в изграждането. Той почти изпълнил задачата и построил 999 храма. Тогава Roro Jonggrang накарала жените от селото да разхвърлят и запалят снопове ориз и така да заблудят петлите, че вече е изгрев и те да пропеят. Разбирайки за коварния план Bandung Bondowoso вкаменил принцесата и това станал последния – хилядния храм. Смята се, че статуята на Дурга в храмът на Шива е статуята на неблагодарната Roro Jonggrang.
За мое съжаление аз не влязох вътре в храмовете, дори не съм сигурна, че сега се допускат посетители, но освен статуята на Дурга, в храма на Шива има още три статуи. В главната зала се намира статуя на Шива, а в другите три - има статуя на Дурга (въщност това е на съпругата на Шива, но легендата я припознава като Roro Jonggrang), на Агастия( учителят на Шива) и Ганеша (синът на Шива).

Храмът на Шива
Храмът на Шива 
Храмът на Вишну
Храмът на Вишну
Въпреки облачното време се опитах да направя снимки на този невероятен храмов комплекс. В Прамбанан има панели с релефи на откъси от Рамаяна, които приковаха моето внимание. На по-голяма височина съзрях и барелефи с аспари – танцьорките (подобно на тези в Анкор Ват). Ето още една част от снимките, които направих.

Барелефи на аспари - танцьорки, на по-горното ниво.
Прамбанан, барелефи
Прамбанан, барелефи
Прамбанан, барелефи
Прамбанан, барелефи
Прамбанан, барелефи
Прамбанан, барелефи
Прамбанан, барелефи
На тръгване направих една последна снимка на Прамбанан.

Прамбанан
Може би ако не беше толкова мрачно времето, щяхме да останем още повече, защото имахме достатъчно време до обратния полет, но вече бяхме много уморени и след кратко пазаруване на сувенири се отправихме към аерогарата. Там се разделихме с нашите любезни домакини и се влязохме в залата за чекиране доста по-рано. Залата се оказа препълнена с хора, а нашият полет го нямаше на таблата. Помолихме за информация един от служителите на скенерите за проверка на багажа. И отново получихме любезно отношение. Не само, че ни упъти, но като видя, че летим само с ръчен багаж, взе билетите, чекира ни и ни преведе в транзитна зала, много преди да отворят чекирането за нашия полет. Наистина навсякъде ни отделяха специално внимание. Обратния полет мина неусетно, отново на „широките“ места, а в Бали ни чакаше кола за да ни закара до хотела.

В заключение мога да кажа, че екскурзията ни до остров Ява беше чудесна. Видях две от най-големите забележителности на Индонезия: будисткия храм Борободур и хиндуисткия комплекс Прамбанан. И двата уникални, прекрасни и незабравими. Препоръчвам на всеки посетил остров Бали, да намери време за да разгледа тези шедьоври на древността.

(Следва)



Коментари