Екскурзия
до храма Uluwatu и посещение на
спектакъла с танца Кечак /Kecak
Dance/, храмовете Tanah Lot и Besakih
 |
| Залез на Tanah Lot |
22.11.2015 – неделя. След чудесната екскурзия до остров Ява,
този ден беше с по-малко натоварена програма, което за мен беше добре дошло.
Спокойна закуска, размотаване в Novotel Bali Nusa Dua и напускане на хотела в
12 ч. Трансферът до следващият ни хотел Nusa Dua Beach Resort отне 15-20
минути. Настанихме се и до тръгването ни за вечерното мероприятие се разходих
из територията му за да направя малко снимки. Не мога да кажа защо това ми е
любимият хотел в Бали, но ме грабна. Гледахме и по-големи хотели и по скъпи, но
този ми допадна най-много, без да мога да дам конкретна причина.
 |
| Nusa Dua Beach Resort |
По програма имахме екскурзия
до храма
Uluwatu и посещение на спектакъла с танца Кечак, а след това вечеря в рибен
ресторант на плажа на Джимбаран (Jimbaran).
Храмът Uluwatu, един от седемте основни
храмове, считани за духовни стълбове на Бали, е
известен със своята великолепна локация,
кацнал на върха на стръмна скала на около 70
м над морското равнище. Наименованието му в превод от балийски означава
"Улу" - "отгоре" или "върха" и "watu"
означава "камък" или "скала". Т.е. „На върха на скалата“.
 |
| Uluwatu |
Местоположението на Uluwatu е основната причина за наистина
впечатляващата гледка. Храмът изглежда някак нереален и недостижим, разположен
на върха на скалата, а в подножието бушуващия Индийски океан. А залезите са
невероятно красиви. Пътят към храма минава по високия бряг и покрай малка гора,
обитавана от стотици маймуни. Смята се, че маймуните пазят храма от злите сили.
За мое щастие не се срещнах с тях. Казват, че тук са най-крадливи и агресивни
маймуни. Често отмъкват очила или други предмети. Дори при нашето посещение,
хора от групата са присъствали на поредната маймунска кражба на очила от
някаква туристка.
 |
| Uluwatu - скалистия бряг. |
За да се влезе на
територията на храма трябва мъжете и по-разсъблечените дами да облекат саронг,
а останалите поне да сложат колан. Идеята на колана е да се привърже лошото,
ако някой го носи в себе си и да не го предава на храма.
 |
| Uluwatu |
Балийците вярват, че трите
божества Брахма, Вишну и Шива се сливат тук в едно и храмът става място за
поклонение на Siva Rudra, божество
обединяващо всички елементи и аспекти на живота във Вселената. Uluwatu, също е предназначен
да защити Бали от зли духове на морето.
В самия храм няма достъп за
туристи, а снимките на вратата, направени срещу светлината не стават хубави.
Така, че се задоволих с няколко кадъра и продължих към мястото, където щеше да
се проведе спектакъла с танца Кечак на фона
на индийския океан, впечатляващия залез и кацналия на скалата храм Uluwatu.
Спектакълът се провежда всеки ден на неголяма сцена
от 18 до 19 ч. За да заемат по-добри места повечето туристи отиват по-рано,
включително и ние и поне 15 – 20 минути се наложи да чакаме под все още жарките
лъчи на залязващото слънце.
 |
| В
очакване на Kecak Dance |
Спектакълът Kecak Dance пресъздава сцени от Рамаяна в
съпровод от песнопение на около седемдесет мъже, които повтарят в ритъм една
единствена дума – Чак. Повтаряйки я многократно, тя започва да се чува като
„качак“. Аз си мисля, че от там идва и името на спектакъла.
 |
| Kecak Dance |
 |
| Kecak Dance |
Представлението продължава с театрална постановка, в
която основно се танцува със специфични движения на ръцете и очите. Историята е
горе-долу следната: Сита и мъжът й Рама се разхождат във вълшебната гора. Те
виждат златен елен и Рама тръгва след него. Сита остава сама в гората. Злодеят Рахуана
искал да отвлече Сита, но вълшебната гора я пазела. Тогава Рахуана прибягнал до
измама. Преоблякъл се като старец и поискал вода от младата жена. Сита немогла
а му откаже и злодеят я отвлякъл. По пътя за двореца му той побеждава и птицата
Гаруда. Победената птица отлетяла при Рама и му разказала какво се е случило
със съпругата му. Принцът тръгва да търси дворецът на злодея и по пътя среща
царят на маймуните Сугрива (това е червената маймуна), който му помага да го
намери. Включва се и бялата маймуна Хануман, която чрез магически сили предава
на Сита пръстена на Рама в знак, че той я обича и ще я спаси. Всъщност образът
на Хануман е на спасителя. Той се опитва да убие злодея, но е хванат от слугите
му великани и те го завързват за клада. Разбира се, идва свещеник, който с
молитва и светена вода развръзва Хануман.
Огънят вече е запален, но Хануман, който е с магически сили с боси крака го
стъпква и разпръсва. След загасване на огъня, армия от маймуни, Рама и Хануман
хващат злодея Рахуана и освобождават Сита, която се хвърля в обятията на мъжа
си. И през цялото време хорът припява: „Чак-чак-чак-чак“.
 |
| Kecak
Dance |
 |
| Kecak
Dance |
След представлението отидохме до известните рибни
ресторанти на плажа на Джимбаран, където вечеряхме разнообразна морска храна.
 |
| Вечерята |
23.11.2015 – понеделник. Денят започна с
закуска в ресторанта на Nusa Dua Beach
Resort. Както във всички хотели и тук имаше фрешове от екзотични плодове, но
това което го прави различен е голяма маса с всякакви тропически плодове.
Толкова богато разнообразие и на пазара не бях виждала. Това беше възможност да
опитам някои нови за мен видове.
 |
| Това приятелче ни наблюдаваше на закуска в Nusa Dua Beach Resort. |
По програма този ден
разгледахме няколко хотела, а в късния следобед помързелувахме на плажа.
24.11.2015 – вторник. Програмата почти
се дублираше с предходния ден, но успяхме да включим посещение на един от емблематичните за Бали храм
- Tanah Lot. Идеята беше след
посещенията по хотелите да отидем до храма малко преди залез. Залезите там са
уникални и искахме да им се насладим.
 |
| Tanah Lot |
 |
| Tanah Lot |
 |
| Около Tanah Lot |
За възникването на храма Tanah Lot има доста легенди, но аз ще разкажа тази, която най-често я чувах
и ми хареса най-много. През 16 в. Dang Hyang Nirartha, първосвещенник от
Ява, идва на Бали за да разпространява своето учение, но това не се харесва от
местните управници. Те му забраняват да проповядва на тяхна земя. Но Dang Hyang
Nirartha отива на малка скала в морето. Там той усеща голяма енергия и казва на
рибарите да построят храм на това свято място. И така, храмът не е на земята на
управниците и може да проповядва. В превод Tanah Lot означава „земя е морето“ и
е един от седемте морски храма. За Dewa Baruna - бог на морето
или морска сила е предназначена основната сграда с 5 покрива, а по-малката 3
покрива е в чест на , първосвещенника Dang Hyang Nirartha. Тука е мястото да
кажа, че храмовете винаги са с нечетен брой покриви, като за главните богове
Брахма, Шива и Вишну са с 11 покрива и така, надолу по йерархията на
божествата, но честно казано не съм убедена в тази логика, защото Bedugul
Temple е с 11 покрива, а е в чест на Деви Дану.
Легендата за Tanah Lot гласи, че храмът
се пази от отровни змии, а гигантска змия е защитавала Dang Hyang Nirartha.
И днес в скалите до храма има свещеник със змия, който събира дарения. Аз
мислех, че е на острова и едно момиче от групата каза, че ще остави и моето
дарение, но май пещерата е била на сушата, а аз съм се разсеяла.
 |
| Tanah Lot |
 |
| Tanah Lot - отливът |
До островът се
достига когато е отлив. Тогава, по тясна пътека може да се отиде до него.
Когато ние пристигнахме, приливът вече беше започнал и пътеката се криеше във
вода до коляно. Местни хора, не знам дали доброволно или са на служба, бяха
застанали в редица и помагаха на желаещите да преминат. Аз се отказах, защото
бях с много дълга пола, но 2 жени от групата отидоха до острова. Там има
сладководен извор, който се смята са свещен и туристите могат да пият от него,
но до самия храм не ги допускат.
 |
| Tanah Lot |
 |
| Tanah Lot прилича на кораб |
Гледан от сушата Tanah Lot прилича на кораб. Скалата под него е започнала да ерозира и през
1980 г. с помощта на японското правителство са направени възстановителни работи.
В момента, голяма част от скалата под храма е изкуствена, но това по никакъв
начин не намалява очарованието му.
Нашият
гид ни каза, че в комплекса са включени общо 3 храма. Така и не разбрах дали
2-та са на острова, но другият - Batu Bolong е непосредствено до входа на
комплекса и е разположен на полуостровче. Легендата за него е, че скалата под
храма не се разрушава, защото е чудо, а останалата е разрушена от ерозията и е
оформила естествен мост до храма.
 |
| Batu Bolong |
Най-забележителната
част от нашето пребиваване около Tanah Lot
беше залезът. Гидът ни заведе на високия бряг срещу храма, където има множество
заведения. Срещу консумация можахме да се настаним на маса на първа линия, да
наблюдаваме и основно да снимаме невероятната красота на залеза. Всъщност дори
и снимките не могат да предадат красотата на момента, когато слънчевия диск се
потапя в Индийския океан и само очертава силуета на притихналия храм. Има нещо
мистично в тази картина обагрена в златно.
 |
| Залез на Tanah Lot |
 |
| Залез на Tanah Lot |
 |
| Залез на Tanah Lot |
 |
| Залез на Tanah Lot |
Нямам
представа колко снимки направих. Мисля, че на всяка минута снимах, с мисълта,
че това е най-хубавият кадър. После като видях снимките - те са почти еднакви,
но усещането да не изпусна момента ме караше да „щракам“ още и още…
На тръгване, когато минахме покрай храма Batu Bolong се оказа,
че и там гледките са невероятни.
 |
| Залез на Batu Bolong |
След
незабравимото изживяване и след сравнително бавното придвижване, на краткото
разстояние, което ни оставаше се прибрахме в последния от хотелите ни - Melia Bali. Оказа се, че
сме настанени в стаи с директен излаз на басейн. Е познайте, къде киснехме по
цяла вечер с питие в ръка. След 12 ч. гасяха общото осветление и оставаше само
осветлението вътре е басейна, но това не ни пречеше да се плацикаме в топлата
вода и да си говорим. Чудесно си изкарвахме всяка вечер в басейна.
25.11.2015 – сряда. По програма имахме
свободен ден. Всички се разпръснаха – на плаж, по магазини, а аз наех кола за
да посетя най-големия храм в Бали - Besakih Temple, Това е комплекс от 23 храма
на 1000 надморска височина в подножието на планината Агунг
в източната част на Бали.
 |
| Храмът Besakih |
След
закуска, очаквах на рецепция да дойде да ме вземе шофьор и да поемем към храма.
Оказа се, че отново имам персонален гид, кола и шофьор само за мен. Направо ВИП
персона. Гидът ми беше младо момче, което се извини, че няма много опит като
другите си колеги, а аз си помислих, колко души в България биха постъпили така.
Тук всички са по-, по-, най. Но да се върна на разказа ми за екскурзията до Besakih
Temple или както е известен храма-майка. Пътят в началото беше добър и минаваше
на север, успоредно на крайбрежието. Дори видях отдалече къде са плажовете с
черен вулканичен пясък. Но когато се
отделихме от главния път нещата се промениха. Пътувахме по доста тесни и с
много завои пътища, през села от чиито дворове се показваха стотици статуи и
олтари.
За самият храм бях прочела
предварително, че около него има нещо като „синдикат“, който почти изнудва
туристите за дарения или за наемане на скъпи гидове от тях. Незнам дали защото
бях сама жена или защото бях с персонален гид, но никой по никакъв начин не ме
обезпокои. Само не бях взела саронг, защото мислех, че щом съм с дълга пола не
е нужно, но в един от храмовете трябваше да напусна по-бързо, което не беше
проблем, защото аз вече го бях разгледала.
 |
| Храмът Besakih |
 |
| Храмът Besakih |
 |
| Храмът Besakih |
 |
| Храмът Besakih |
Храмът Besakih се намира на
доста високо и беше леко облачно, а планината забулена в мъгла. Пристигнахме сравнително
рано, около 10 ч. и почти нямаше посетители. Моят спътник, след като се
отдалечи на достатъчно разстояние от паркинга и шофьора, извади от раницата
някакъв „сериозен“ фотоапарат. Останах с впечатление, че не искаше да се знае за апарата му. И от тук
започна моята „фотосесия“ Това момче не спря да ме снима, с неговия, с моя
апарат, с мобилния си телефон. Отначало тайно, а накрая дори ме изчакваше да
позирам, а и помоли за съвместно селфи. Разбира се, снимаше и храмовете, но
защо му бяха мои снимки изобщо нямам представа. Надявах се да ми изпрати някои
на имейл, който му дадох, но за сега нищо не е изпратил и се съмнявам, че ще го
направи. Може да не е имал лента. J Май
стана: „Снехте чичо Манчо, снехте!“
 |
| На тази снимка се вижда гида ми, заемащ странни пози докато снима. |
Точният
произход на храма не е ясен, но той
почти сигурно датира от праисторически времена. Каменните основи на Pura Penataran
Agung и
няколко други храмове приличат стъпаловидни пирамиди,
които датират най-малко 2000 години. Те са станали основа за построяването на
хиндуиски храмове, след пристигане на заселници от остров Ява в края на 13-ти
век. Бях чула една легенда за много известен монах (не запомних името му) от
остров Ява, който през 8-ми век дошъл на остров Бали със стотина селяни, които
да разчистят джунглата на определени места за да могат да дойдат заселници. Но
по неизвестни причини всички умрели, а монахът се върнал сам на о-в Ява. Той се
отдал на медитация и помолил боговете за съвет. И боговете го посъветвали първо
да построи храм и тогава да се заселят. Храмът, който монахът построил бил в Besakih, от където идва и името на храмът-майка. Но това е легендата,
а в подножието на планината през 13 век се издигали нови и нови храмове. До
15-ти век, Besakih се е превърнал в главен храм на династията Gelgel.
 |
| Храмът Besakih |
 |
| Храмът Besakih |
 |
| Храмът Besakih |
Храмовете в Besakih, са разположени терасовидно с
множество тухлени огради и стълби, които от своя страна водят до главната
структура или Меру, която се нарича Pura Penataran Agung. Всичко
това е подравненo в една
линия, предназначена да заведе
поклонниците нагоре и по-близо до планината, която се смята за свещена. В
центъра на Pura Penataran Agung е
тронът – лотос, заемащ основна роля в ритуалите на храма.
През 1963 г. изригва вулкан на планината Агунг, при което
загиват близо 1700 души. Потоците лава се отправили към храмовия комплекс, но
малко преди него се разделили и го заобиколили. В това балийците виждат
чудотворен сигнал от боговете, които показали своята сила с изригването на
вулкана, но искали да запазят храма.
 |
| Храмът Besakih |
 |
| Храмът Besakih |
 |
| Храмът Besakih |
 |
| Храмът Besakih |
 |
| Храмът Besakih |
 |
| Храмът Besakih |
 |
| Храмът Besakih |
Besakih е най-големият и най-светият
от храмове на Бали
и играе значителна роля в духовния живот
на острова. Множество фестивали се
честват тук. Това е храм отворен за всеки
поклонник - от всички
кастови групи. И тук е мястото да
спомена, че на Бали продължава да има кастово деление. Кастите са 4 и няма
толкова нисши и обидни касти като в Индия, но все пак си има йерархия. Първата
каста е на свещениците, втората на военните, третата са търговците, а
последната, четвърта е за селяните и хората на ръчния труд. Научих доста
интересни неща за взаимоотношенията на кастите, мислех, че не се спазват, но
тук, на практика се уверих в противното. Както отбелязах по-горе, моя гид ме
следваше навсякъде. Снимаше ме и не се отделяше на далече. В един момент
изостана и аз продължих сама в последния храм. Дори незная как се казваше този
храм. Разгледах го, направих снимки, помолих едни китайски посетители да ме
снимат и си тръгнах. Слизам по стъпалата и виждам, че младежът седи отдолу и ме
снима на всяка крачка. Учудих се, че се не влезе с мен и го попитах дали вече е
бил там и не му е интересно. И какво беше моето учудване от отговорът му: „ Аз
не мога да вляза там, защото съм по-ниска каста.“ Направо онемях. Никой не
знаеше коя каста е, храмът беше празен, но явно е въпрос на вяра, а не на
закони и разпоредби. Това за пореден път ме убеди колко религиозни са балийците
и че те искрено вярват и спазват ритуалите си. Може би това е съхранило добротата,
която виждах навсякъде.
 |
| Храмът Besakih, в този последен храм гидът ми не влезе. |
 |
| Храмът Besakih |
 |
| Храмът Besakih - панорамата от върха. |
 |
| Храмът Besakih |
 |
| Храмът Besakih |
 |
| Храмът Besakih - поклонници |
 |
| Храмът Besakih |
 |
| Храмът Besakih. Младежът продължава със снимките. |
 |
| Храмът Besakih |
 |
| Храмът Besakih |
 |
| Храмът Besakih |
 |
| Храмът Besakih |
 |
| Храмът Besakih |
След спокойната разходка из
храмовете на Besakih се оказа, че в екскурзията има включен
обяд. Почти не бях гладна, но гледката от ресторанта беше замайваща.
 |
Гледката от ресторанта беше замайваща.
|
В
хотела се върнах дори по-рано от определеното време, защото вечерта ни
предстоеше прощална вечеря в един от луксозните хотели на острова – Sofitel, а след
това отново „разпускане“ в басейна.
Определено
бях доволна от видяното и се радвам, че отидох до Besakih – храмът-майка, дори
и сама. Екскурзията беше чудесна.
На
следващия ден щяхме да напуснем Бали, този пъстроцветен и спокоен оазис и да се
отправим към Куала Лумпур, Малайзия, но за това в следващата част.
(Следва)
Коментари
Публикуване на коментар