Куала Лумпур, Малайзия
25.11.2015 г. – сряда.
Време е да се разделим с Бали. Полетът ни беше в късния следобед и имахме време
за плаж и почивка. Аз избрах да отида до Bali Collection –
комплекс от магазини и ресторанти, намиращ се точно до нашия хотел. Почти не
бях купувала нищо, освен няколко сувенира от Ява и тази сутрин беше
единствената възможност за това. След кратко пазаруване на 2-3 неща се прибрах
за да направя няколко снимки на хотелската територия и да си приготвя багажа.
Пътуването до Куала Лумпур мина нормално. Веднага след кацане, вечеряхме в един
близък до аерогарата ресторант, че времето беше напреднало и докато стигнем до
града щеше да е късно. Към 23 ч. се настанихме в хотел близо до кулите
Петронас, хвърлихме багажа и бегом за нощни снимки. Едвам успяхме да направим
няколко снимки и светлините загаснаха, а охраната ни помоли да напуснем района
пред кулите. Не знаех, че в 24.00 ч. им гасят осветлението, но поне успяхме да
ги снимаме и да им се порадваме за кратко.
 |
| Кулите Петронас |
26.11.2015 г. – четвъртък.
Предстоеше един много натоварен ден. Екскурзионна обиколка на града, свободно
време до 19 ч. и след това късен полет до Истанбул. Стаята в хотела беше с
чудесна гледка и с отваряне на очи пред нас гордо се извисяваха Кулите
Петронас.
 |
| Кулите Петронас - гледката от хотела ни. |
Закуската беше богата, но
вече азиатската кухня с готвени ястия беше почнала да ми омръзва. Към 9 ч.
освободихме стаите и потеглихме на екскурзионната обиколка. Първата спирка беше
Национално - историческия музей – не ме впечатли. По пътя до там минахме през
половината град. Куала Лумпур ми хареса и бих останала малко по-дълго време за
да го разгледам, но ние разполагахме с по-малко от 10 часа до тръгването за
аерогарата. Следващата ни спирка бяха Пещерите Бату. Предварително знаех, че
трябва да се изкачват 272 стъпала, за да се влезе в пещерите, където има олтари
от варовик на хиндуисткия бог Муруган. Реших да не се качвам и да се разходя в
подножието и направя снимки на двете огромни статуи: на бог Муруган и на Хануман – богът маймуна. В района
има доста крадливи маймуни, които се разхождат навсякъде без притеснения от
многото посетители в района.
 |
| Пещерите Бату - бог Муруган. |
 |
| Пещерите Бату |
 |
| Пещерите Бату |
 |
| Пещерите Бату |
Непосредствено
пред стълбите за пещерите Бату е разположена най-високата в света статуя на бог
Муруган – богът на войната. „Златната“ статуя е с височина 42.7 метра. За
направата й са били нужни 1550 куб.
метра бетон, 250 тона желязо и 300 литра златна боя.
 |
| Пещерите Бату - бог Муруган. |
 |
| Пещерите Бату |
За съжаление в последствие
разбрах, когато вече нямаше време, че в подножието има и други по-малки пещери,
които са по-лесно достъпни и доста интересни, също с олтари и статуи. Но се
задоволих се само със снимките на Хануман – богът маймуна.
 |
| Хануман – богът маймуна |
Автобусната ни екскурзия
продължи с кратко спиране за фото пауза на Площада на независимостта - Площад
"Датаран Мердека". Не получихме много обяснения от екскурзовода и се
наложи да гадая какво съм снимала, но това е положението. Сградата с медни
покриви и часовникова кула носи името на Султан Абдул Самад, по чието време е започнало
изграждането й. В сградата се помещават офисите на Министерството на информацията, комуникациите
и културата на Малайзия.
 |
| Сградата
на Султан Абдул Самад |
 |
| Сградата на Султан Абдул Самад |
Другата символична сграда на Площада
на независимостта е Кралския клуб Селангор. В него членува елита на
Малайзия.
 |
| Кралския клуб Селангор |
След кратка обиколка с
автобус, отидохме до Central
Market
- базар с доста добри цени и богат избор на сувенири. Най-много обаче харесах
последната забележителност от програмата – Кула Menara KL. Със
своите 421 м. тя е седмата по височина телекомуникационна кула в света към
момента. Там имахме включен обяд в въртящ се на 360 градуса панорамен
ресторант. Ресторантът се казваше „Атмосфера“ и се намираше на 282 м. височина. Храната беше на бюфет, доста
богат избор, но почти не й обърнах внимание, защото непрекъснато имаше нещо
интересно за снимане.
 |
| Панорамна гледка от Кула Menara KL |
 |
| Панорамна гледка от Кула Menara KL |
 |
| Панорамна гледка от Кула Menara KL |
 |
| Панорамна гледка от Кула Menara KL |
 |
| Кула Menara KL |
Като цяло харесах това,
което видях от Куала Лумпур. Въпреки небостъргачите, градът има достатъчно
зеленина и не създава чувството за бетонна джунгла.
Веднага след края на
обиколната екскурзия се потопихме в ритъма на града и разбира се отново
отидохме до Кулите Петронас. Не знам за кой път ги снимах, включително и на
всяко минаване с автобуса покрай тях, но те ме привличаха като магнит. Кулите
близнаци носят името на малайзийския петролен гигант, имат 88 етажа и са високи
451,9 м. Двете кули са свързани с мост на 41 етаж, до който посетителите имат
достъп, преди да се качат за панорамна
гледка на 86-ти етаж. За да се посетят кулите е необходимо предварително да се
закупят билети с точен час, нещо което ние нямахме, но не съжалявам, защото мисля,
че гледката от Менара КЛ беше по-интересна.
 |
| Кулите Петронас |
 |
| Кулите Петронас |
 |
| Паркът около Кулите Петронас |
 |
| Паркът около Кулите Петронас |
 |
| Кулите Петронас |
Решихме след фотосесията до Кулите Петронас да отидем до Букит Бинтанг с
цел да шопинг и използвахме безплатния автобус по зелената линия. Нещо района
не ни хареса и се върнахме към мол Павилион и по-точно пред него за да се
снимаме с фонтана „чашата“. Почти навсякъде в Куала Лумпур вече имаше коледна
украса. В мол Павилион тя беше на Сваровски.
 |
| Мол Павилион |
 |
| Мол Павилион |
 |
| Мол Павилион |
 |
| Мол Павилион |
 |
| Мол Сурия в Кулите Петронас. |
 |
| Мол Сурия в Кулите Петронас. |
Вече бяхме доста уморени и се прибрахме с монорелсовия влак, така че пробвахме и този вид транспорт.
Имахме още време до тръгването за аерогарата, но нямах сили за повече разходки.
Пътуването до България мина нормално. На полета Куала Лумпур имаше свободни
места и пак пътувахме на по две седалки, което доста ми помогна да понеса близо
11-часовият полет, а Истанбул – София е толкова кратко, че мина неусетно.
За тази екскурзия мога да
кажа, че отново ме зареди с енергия. Незабравими ще останат спомените ми от
Бали, Ява и Куала Лумпур. Добротата на хората, храмовете, градините, топлият
Индийски океан, чудесното обслужване - всичко това е малка част от
впечатленията, които взех със себе си. Радвам се, че видях такива емблематични
места като Борободур – най-големия будистки храм, Прамбанан - най-големия
хиндуистки храм в Южна Азия, Бесаки – храмът-майка на Бали, Танах Лот и
уникалния му залез, притихналия до водите на езерото храм Бедугул,
Кулите-красавици Петронас и много други. А в спомените ми Бали ще изниква като
пъстра картина от цветя и храмове.
(Край)
Коментари
Публикуване на коментар