Остров Санторини
01.05.2016 г., неделя –
Великден. Този ден беше посветен на прелестния остров Санторини. Той и
няколкото малки острова около него принадлежат към групата на Цикладските
острови в Егейско море. Малкия архипелаг има вулканичен произход и е образуван
в следствие на изригване на мощен вулкан около 1400 г. пр.н.е. Тогава Санторини
е имал почти кръгла форма, но чудовищното изригване изхвърля централната част
на острова и на нейно място се образува кратер (калдера), който се запълва с
вода, а основния остров придобива сегашният си „сърповиден“ вид. И днес на
малкия остров Нея Камени, „откъснат“ от
основния остров, има действащ вулкан. Това изригване се смята за най-мощното на
земята за което има информация. То се свързва с мита за изчезването на
Атлантида и се смята за причината за изчезването на Критско - Минойската
цивилизация. Този катаклизъм е бил придружен с изхвърлянето на 100 куб.км.
скали, стълб от дим на височина 36 км. и 200 метрово цунами. В резултат на
всичко това Санторини е придобил днешните си очертания.
 |
| Санторини |
Моята среща със Санторини
започна още рано сутринта на Великден. След закуска, с чаша Бейлис айс кафе в
ръка и удобно разположена на задната палуба на Celestyal Olympia, аз се наслаждавах на
гледките, които се разкриваха пред погледа ми. Корабът навлизаше в калдерата с
бавен ход, сякаш за да ни даде възможност да се любуваме по-дълго на нереалната
красота на острова. Трудно е да се опише съчетанието на отвесните
кафяво-червеникави скали, накацалите върху тях бели сгради с контрастиращи на
места сини куполи и невероятния цвят на морето, сякаш някой е изсипал мастило и
го е оцветил в най-наситеното морско синьо на света.
 |
| Санторини, калдерта, а на скалите е Имеровигли. |
 |
| Имеровигли |
Пред очите ми се редуваха
скупчените по хребета градчета. Първа беше Ия, следваха Фиростефани и
Имеровигли и накрая столицата Тира (Фира). Видяното до толкова ме заплени, че
дори нямах време да си взема фотоапарата, а направих само няколко снимки с
телефона. Но това беше само началото. Корабът хвърли котва насред калдерата,
някъде срещу Тира и до брега ни извозваха с малки катерчета. До самата столица
може да се стигне или с магаре, или пеша или с лифт. Първите два начина не са
за препоръчване поради редица причини, вкл. и силния „аромат“, който се разнася
от товарните добичета. Ние се качихме с лифт за около 3-4 минути и се потопихме
в магията на острова. Още от кабинките на лифта започнах със снимки на
уникалните гледки, които се разкриваха пред мен.
 |
| Тира и въжената линия. |
 |
| Поглед от кабинките на лифта към калдерата. |
Първото нещо, което
направихме в Тира е да наемем кола, за да имаме възможност да обиколим и видим
възможно най-много за времето, с което разполагахме. Нашата разходка започна от
най-северното селище на острова – неповторимата Ия. Мога да кажа, че това е
мястото в Санторини, което харесах най-много. Трудно се описват с думи
причудливите форми на сградите, накачурени една над друга с доминиращи над тях
сини куполи и камбанарии открояващи се на фона на коприненото небе. Къщите,
основно боядисани в бяло и някоя друга в тъмно жълто или в нюанс на розово,
колкото да разчупят пейзажа, се редуват с хиляди криволичещи стъпала и блестящи
на слънцето миниатюрни басейни. И навсякъде, където могат са поставени саксии с
цветя или малки акценти - от картини и пластики до декоративни колела или
цветни врати. Със следващите снимки съм се опитала да илюстрирам само малка
част от очарованието на Ия.
 |
| Ия, Санторини |
 |
| Ия, Санторини |
 |
| Ия, Санторини |
 |
| Ия, Санторини |
 |
| Ия, Санторини |
 |
| Ия, Санторини |
 |
| Ия, Санторини |
 |
| Ия, Санторини |
 |
| Ия, Санторини |
 |
| Ия, Санторини |
 |
| Ия, Санторини |
 |
| Ия, Санторини |
 |
| Ия, Санторини |
 |
| Ия, Санторини |
 |
| Ия, Санторини |
 |
| Ия, Санторини |
 |
| Ия, Санторини |
 |
| Ия, Санторини |
 |
| Ия, Санторини |
 |
| Ия, Санторини |
 |
| Ия, Санторини |
 |
| Ия, Санторини |
За Ия, колкото и да се
говори е малко – трябва да се види. А най-забележителното нещо там, казват, че
са залезите. Ние нямахме възможност да им се насладим по две причини: едната е
че към края на деня се струпаха облаци, а втората че в 21 ч. трябваше да
отплаваме. За това и преценихме, че Ия е първата спирка от нашата обиколка.
Около обяд се отправихме към най-южната точка на острова - фара. Самият фар не
можеше да се посети, но в околностите му имаше прекрасни гледки към калдерата и
акостиралите там кораби.
 |
| Изглед от фара |
Обиколката ни продължи с
червения и черния плаж. В близост до червения плаж, на фона на вулканичните
скали се открояваше църквата Св.Николай. Аз останах на паркинга пред нея
зареяла поглед в морето и купчините червени скални късове на брега, които
най-вероятно бяха дали името на мястото – Червения плаж.
 |
| Църквата Св.Николай |
 |
| Червеният плаж |
Черният плаж беше в близост,
около 10-20 км, в курортната зона на Камари, Периса, Периволос. Широк, лесно
достъпен с оловно сиво-черен едър пясък, черният плаж предлага на гостите на
Санторини да прекарат приятни часове на морския бряг. По протежението на плажа
в множеството ресторантчета беше започнал празничния великденски обяд и основно
местните жители се забавляваха под звучите на сиртаки, „унищожавайки“
многобройните чевермета обилно поляти с узо и рецина.
 |
| Черният плаж |
Следващия град, който
посетихме беше Мегалохори. Малко кокетно градче, във вътрешността с толкова
тесни улички, че ние само се провряхме с колата, но не слязохме за разходка. Но
и това което видях от прозореца ми хареса. След Мегалохори продължихме към
Пиргос. Това е най-високо разположеното селище, което до 1800 г. е било главен
град на острова. Пирамидално разположено на хълм, Пиргос притежава
автентичността на средиземноморско селище, с варосани бели сгради и сини куполи
на няколкото църкви на върха. Разходката
в него, далеч от туристическия поток ни връща назад във времето и ни завладява
известна леност, която може би е и в резултат на силното следобедно слънце.
 |
| Пиргос, Санторини |
 |
| Пиргос, Санторини |
 |
| Пиргос, Санторини |
 |
| Пиргос, Санторини |
 |
| Пиргос, Санторини |
 |
| Пиргос, Санторини |
 |
| Пиргос, Санторини |
 |
| Пиргос, Санторини |
В оставащото ни време до
отпътуването на кораба, решихме да посетим
Фиростефани и Имеровигли, а след това да освободим колата и да
разгледаме Тира. Да си кажа честно не разбрах кое е Фиростефани и кое Имеровигли.
Те май са почти слети и ние се разхождахме основно в Имеровигли. Може би защото
беше следобед на Великден и хората вече почиваха, а може и защото няколко от
акостиралите с нас кораби си бяха заминали, но градчето беше доста по-пусто.
Отново се насладихме на прекрасни гледки към калдерата и накацалите по скалата сгради.
 |
| Изгледът от Имеровигли |
 |
| Имеровигли |
 |
| Имеровигли |
 |
| Скалата пред Имеровигли |
Умората беше почнала да си казва думата. Придвижихме се до Тира,
освободихме колата, направихме съвсем кратка обиколка на града и се настанихме
в едно заведение в близост до горната станция на лифта, с прекрасна гледка към
калдерата и островчето с действащия вулкан
- Нея Камени. Дали от еуфоричното настроение от видяното, дали защото
наистина беше хубав, но тук ядох най-вкусния чийз кейк с вишни.
 |
| Гледка към калдерата и островчето с действащия вулкан - Нея Камени |
Очаквахме за лифта да има
опашка, но се оказа почти празен, а на кея ни чакаше катерчето за да ни закара
обратно на кораба. Разделихме се със Санторини, преизпълнени с красотата и
очарованието на това място. Всяко определение за острова като магически,
неповторим, вълнуващ, уникален, божествен и каквато още суперлатива ви дойде на
ум, ще бъде истина. Но за да усетиш Санторини, трябва да го видиш със
собствените си очи, да застанеш на ръба на калдерата и да зарееш поглед в
далечината. И тогава да възкликнеш: „Боже, каква красота!“
 |
| Санторини |
Нашият круиз беше към своя
край. Санторини беше последният остров, който посетихме преди да се върнем в
Пирея. Но това не беше последната точка от програмата ни. Оставаше ни не
по-малко забележителните скални манастири в Метеора. Това е уникално място е
съчетание на природа и човешка дейност.
Местността се намира в региона Тесалия, в планинския
масив Пинд, на няколко километра северно от град Каламбака. Създаден през X в.
манастирски комплекс от някога 24, а сега останали само 6 действащи манастира,
е разположен на върховете на игловидни скали, някои от които достигащи над
600 м. В резултат на сложни геоложки процеси, някога дъно на праисторическо
море, днес скалите напълно отговарят на името си, Метеора – „висящи в небето“.
 |
| Метеора |
В програмата ни беше да
посетим двата манастира: „Големия Метеор“ и „Варлаам“. За наш лош късмет, за
първи път от началото на пътуването, времето не беше с нас. Точно преди Метеора
заваля дъжд, който не ни даде възможност да се насладим на това уникално място.
Дори и снимки почти не успях да направя. Задоволихме се само с посещението на
„Големия Метеор“, а от втория манастир се отказахме поради лошото време. За
това в този пътепис няма да се спирам подробно на манастирския комплекс, но
оставам с надеждата да го посетя отново при по-добри метеорологически условия.
 |
| „Големия Метеор“ |
 |
| „Големия Метеор“ |
Още едно пътуване завърши.
Видях отдавна бленувани нови места, посетих и стари любими забележителности и
всичко това съчетано с удобството на круизното пътешествие. Влюбих се в
Санторини и Миконос, отдадох почит на Патмос, завърнах се в античния Ефес и
уникалните Метеори. Какво повече да кажа от: „Чудесно пътуване!“
(Край)
Коментари
Публикуване на коментар