ВЕЛИКДЕНСКИ КРУИЗ – ГРЪЦКИ ОСТРОВИ, ТРЕТА ЧАСТ

Остров Патмос


След разходката в античния Ефес и следобедната дрямка на слънце в Егейско море, акостирахме на остров Патмос. Там ни предстоеше да посрещнем Великден. До острова ни извозваха с корабчета, които сновяха непрекъснато между сушата и круизния кораб.

Остров Патмос
Патмос е най-малкият и най-северният остров от Додеканезите - група от дванадесет гръцки острова, известни още като Южни Споради. Той е скалист и почти обезлесен, с площ от само 28 кв.км. Той, както и останалите острови (Родос, Самос, Кос и др.) са със средиземноморски климат. Характерни средства за препитание на жителите му, които са около 3000 души, са туризмът и ловът на сюнгери, както и в по-малка степен, земеделието и риболовът. Главният му град също се нарича Патмос.

Остров Патмос
Най-важното в културната история на острова е двугодишното изгнаничеството на Св.Йоан Богослов около 95 г. Според преданието именно на Патмос, по време на изгнанието,  той е създал две съществени части от Новия Завет: едно от четирите канонични Евангелия (Евангелие от Йоан) и Откровението. На острова има пещера (днес известна като Свещената пещера), където след като е чул Божия глас, Св.Йоан е написал тези глави от Библията. Днес пред пещерата има изграден малък параклис – „Света Ана”, който датира още от 11 в.
Първото място, което посетихме беше именно Свещената пещера. На острова такситата бяха добре организирани и ни обслужваха бързо. Първо до пещерата, уточняваме колко време ще разглеждаме, после същото такси идва и ни кара до манастира и след определено от нас време ни взима и ни връща обратно в града. 

Параклис „Света Ана”
Изглед от параклиса „Света Ана”
Пред параклиса се извиваше опашка, но за 20-на минути успяхме да влезем. В самата пещера снимането е забранено, а и пещерата беше препълнена и имаше служба, но отвън имаше чудесна гледка към главния град на острова и залива.

Изглед от параклиса „Света Ана” 
Параклис „Света Ана”
Изглед от параклиса „Света Ана”
Следващата ни спирка беше манастира „Св. Йоан Богослов“, който се намира на най-високата точка на Патмос. Това е старинен манастир с богата библиотека, която според местни монаси през XVII в. е била посещавана и от български духовници. Около 1088 г. по нареждане на император Алексий l Комнин, целия остров се дарява на свети Христодул, за да изгради тук манастир. Той е изграден като крепост и в пределите му се пазят важни културни съкровища. Днес манастирът е дом на около 40 монаси . Той се състои от няколко сгради, а в главната църква може да се види саркофага на свети Христодул. В по-малката църква „Теотокос” се съхраняват уникални стенописи с Дева Мария от византийско време. До преди 1958 г. не се знаело за тях, но след силно земетресение красивите рисунки излезли наяве.  

По пътя към манастира „Св. Йоан Богослов“
Манастирът „Св. Йоан Богослов“
Изглед от манастира „Св. Йоан Богослов“ към кораба ни - Celestyal Olympia.
Богатата библиотека и архиви на „Св. Йоан“ отстъпват само на сбирката на Атон. Библиотека разполага с над 3000 книги, много от които - изключително редки и над 1300 ръкописи. Манастирът е украсен със забележителни картини, дърворезби и скулптури, а престижната роля, на която и днес той се радва го прави средище на православната вяра.  Това е и причината остров Патмос да се нарича Гръцкия Ерусалим.
Манастирът „Св. Йоан Богослов“ е включен  в списъка на ЮНЕСКО на световното наследство.  

Манастирът „Св.Йоан Богослов“
Манастирът „Св.Йоан Богослов“
Манастирът „Св.Йоан Богослов“
Манастирът „Св.Йоан Богослов“
Разгледахме музея на манастира, съхранил богата колекция от църковни експонати (отново снимките бяха забранени). Лично на мен ми направи голямо впечатление, как толкова ценни предмети се пазят в манастир на един сравнително малък остров някъде из Егейско море, а не са иззети за по-големите музеи, но явно Патмос наистина е важен духовен център с богата традиция и история.

Манастирът „Св.Йоан Богослов“
Манастирът „Св.Йоан Богослов“
Манастирът „Св.Йоан Богослов“
Манастирът „Св.Йоан Богослов“
Когато напуснахме манастира „Св. Йоан Богослов“ вече притъмняваше. Изпихме по нещо загряващо, наслаждавайки се на прекрасната гледка към залива и окъпаният в светлина кораб, който ни очакваше. В уреченото време таксито дойде да ни откара до града в който вече се усещаше оживление около Великденската вечерна литургия.

Патмос по залез

Патмос по залез

Облян в светлина, корабът Celestyal Olympia ни очакваше.

Патмос в навечерието на Великден.
Леко понамръзнали се от хладния вятър, се прибрахме на кораба за вечеря. Много от групата ни, след вечеря се върнаха на брега за да отидат на църковната служба. Аз обаче останах на кораба и се насладих на прекрасното изпълнение на кубинския оркестър и много добрата кубинска певица в един от баровете. След полунощ, когато останалите от групата се завърнаха от литургията, отпразнувахме Великден. Круизната компания беше подготвила типичната за Гърция, великденска супа – „магерица“, козунаци, червени яйца и други среднощни „похапвания“.

И този ден от нашия круиз завърши. Неповторимо беше чувството, че на Великден сме били на толкова свято за православното християнство място. А на следващия ден ни предстоеше да посетим „перлата в короната“ на този круиз – остров Санторини.

(Следва)







Коментари