Каляри, столицата на
Сардиния и Барумини със селището на нурагите
25.05.2016 г. (сряда) Ден за
мързелуване край басейна.
26.05.2016 г. (четвъртък) Рано
сутринта с пакет за закуска, направен от хотела, потеглихме за столицата на
Сардиния – Каляри (Cagliari).
Пътят беше поне 3 часа, но по-голямата част от времето по магистрала. На
влизане в Каляри, екскурзоводът ни обърна внимание на едно езеро, което е дом на хиляди розови фламинга. Но за съжаление не ги видяхме, а и дори да бяха там,
пътят минаваше доста далеч и едва ли щяхме да видим нещо. С автобуса се качихме
до стария град, носещ името Кастело (Castello). Всъщност това е историческа крепост от 13 век
построена от търговци от Пиза и получила името Кастел
ди Кастро (Castel di Castro). Стратегическото място на средиземноморския
остров е причина за хилядолетни интереси на близки и далечни страни. Най-голямо
отражение върху острова са оставили Република Пиза, Република Генуа, по-късно и
Кралство Италия. А Алегро, за него ще пиша в следващите части, е направо
каталонски град. И всеки от завоевателите е оставил своя културен отпечатък на
острова.
Крепостните стени на Кастело
са много добре запазени, вероятно, многократно реставрирани и създават
представата за мощ и величие.
 |
| Каляри. В подножието на Крепостта. |
 |
| Каляри, Кастел ди Кастро |
 |
| Преминаването през входната врата на Крепостта сега се регулира със
светофар. |
Минавайки през
крепостната врата, а след това и през Вратата на Кристина (Porta
Cristina) се отзовахме на малък площад (Piazza Aquilino Cannas) с чудесен панорамен изглед към
търговското пристанище.
 |
| Каляри |
 |
| Каляри |
След това се
върнахме на Площад Арсенал (Piazza Arsenale), където се намираше Музеят на
Цитаделата, зад познайте какво, Вратата Арсенал (Porta Arsenale). На този
площад имаше 4 врати…
 |
| Porta Arsenale |
 |
| Porta Arsenale |
В музея не ходихме, а
преминахме през поредната врата в подножието на кулата Torre di San Pancrazio,
една от двете емблематични за Каляри кули и се отзовахме на Площада на
независимостта (Piazza dell indipendenza). В дъното на площада се вижда Torre
di San Pancrazio от задната й страна, където са откритите дървени стълбища.
 |
| Torre di San Pancrazio |
 |
| Piazza dell indipendenza |
 |
| Герб на една от сградите на Piazza dell indipendenza |
 |
| Piazza dell indipendenza и Torre di San Pancrazio |
Преминахме по тясна улица
със стари сгради с цветни фасади и се отзовахме на малка тераса с смайваща
панорамна гледка към града.
 |
Крепостните стени и панорамна
гледка към града.
|
 |
Кралския дворец - Palazzo
Viceregio
|
 |
| Крепостните стени и панорамна гледка към града. |
Продължихме към Piazza Palazzo. На дворцовия площад имаше
някаква инсталация, на която беше изписано Евразия, а в дъното на площада се намираше сградата на Старото
кметство (до1900 г.) - Antico Palazzo di Città, което сега е музей на
изкуството на Евразия. На фасадата има надпис,
посветен на посещението на император Карл V в Каляри и герба на града.
 |
| Каляри, дворцовия площад и Старото кметство |
А в края на площада се
намира Катедралата на Каляри. За нея отделихме доста време, но напълно си
заслужаваше. Катедралата Санта Мария, е италианска
католическа църква, посветена на Успение Богородично и Санта Чечилия издигната
до ранга на катедрала в 1258 г. Църквата представлява амалгама от различни
стилове: барокови композиции от седемнадесети и осемнадесети век, а фасадата й
е била реконструирана в неоромански стил, вдъхновен от фасадата на катедралата
в Пиза.
Катедралата Санта Мария се намира на
доста трудно за снимане място, а и светлината в този час на деня допълнително
ме затрудняваше, но успях да направя доста снимки на тази величествена сграда.
 |
| Катедралата на Каляри |
 |
| Катедралата и прекрасните й мозайки |
 |
| Каляри, Катедралата Санта Мария |
 |
| Страничната врата на Катедралата |
Непосредствено, в низкото,
пред катедралата се намира малко площадче (Piazza Carlo Alberto) със стари сгради, с олющени фасади, което
придаваше неповторима южно-италианска атмосфера, сякаш бяха декори от филм на
Фелини.
 |
| Piazza Carlo Alberto |
Денят беше доста горещ, но
вътре в катедралата беше прохладно. Екскурзоводът направи доста продължителна
беседа, но липсата на слушалки доста ме затрудняваше и в един момент просто
останах да се наслаждавам на великолепния интериор, като направих и доста
снимки. Пищният бароков интериор, цветният мрамор по стени и колони,
множеството мраморни скулптори и прекрасно изрисуваният таван са истинска
наслада очите и свидетелство за величието на католицизма през отминалите епохи.
 |
| Катедралата Санта Мария |
 |
| Катедралата Санта Мария |
Параклисът на
Санта Сесилия (Santa Cecilia) е в бароков стил. В центъра е картината,
озаглавена „Мистичните нощи на Санта Сесилия“, оградена с четири колони от червен
камък.
 |
| Параклисът на Санта Сесилия |
Параклис на
Дева Мария от Сан Еузебио, също наречен Параклисът на Черната Мадона по скулптурата на Дева Мария изваяна от тъмен ливански кедър.
 |
| Параклисът на Дева Мария |
Великолепният
олтар на Сан Исидро е изграден през 1683 г., в чест на канонизирането на
светеца. Неговата статуя се намира на върха на олтара, а централно е
разположена картина на Мадоната с младенеца. Четири черни, усукани колони
контрастират на цветния мрамор, с който богато е украсен олтра.
 |
| Олтарът на Сан Исидро |
Олтарът на Св.Михаил е от осемнадесети
век и е произведение на Джузепе Масети (Giuseppe Massetti). В централната
композиция е изобразено как Св.Михаил хвърля непокорните
ангели в ада. И отново виждаме четири усукани каменни колони, но този път с
прекрасен бежов цвят. От двете страни на централната композиция са скулпторите
на Св. Йоан Богослов и пророк Исая. Олтарът е
възстановен през 1939 г.
 |
| Олтарът на Св.Михаил |
Важен елемент
от Катедралата Санта Мария е криптата, построена през седемнадесети век. Тук са
мощите на светци и мъченици на Сардиния, както и на важни личности сред които
Мария Луиза Савойска, кралицата на Франция, и Принц Карло Емануеле ди Савоя.
 |
| Криптата |
Още няколко снимки от
интериора на Катедралата Санта Мария.
 |
| Интериорът на Катедралата. |
 |
| Интериорът на Катедралата. |
 |
| Интериорът на Катедралата. |
 |
| Интериорът на Катедралата. Един от 4-те лъва и входа към Криптата. |
След като обстойно
разгледахме Катедралата, нашата обиколка продължи към втората кула - Torre dell'Elefante. Пътьом минахме покрай
още една тераса с прекрасна панорамна гледка на Каляри.
 |
| Каляри, един от най-зелените градове на Италия. |
Torre dell'Elefante е
втората по височина кула на Каляри (31 м.) след Torre di San Pancrazio. Името й
идва от малката скулптура на слон в единия й край. Построена
през 1307 г., кулата служи като укрепление срещу многото генуезки и мавритански
атаки. Заедно с кулата San Pancrazio, са главните входни врати за Castello. По
време на испанското господство, кулата е била затвор, а отрязаните глави на
екзекутираните са висели на фасадата за назидание.
 |
| Torre dell'Elefante |
 |
| Torre dell'Elefante и фигурата на слона, дал името на кулата. |
 |
| Torre dell'Elefante, дървените стълбища от задната страна на кулата. |
Време беше да
обядваме, но преди това екскурзоводът искаше да ни покаже, къде са ресторантите
и на кое място трябва да се срещнем за да се качим на автобуса ни. Това
подчертано ми създаде неудобство, защото трябваше да слезем до пристанището,
като „профучахме“ през квартала с магазините. А да се върна обратно до тях,
после нямаше време. По пътя отново минахме през поредната врата – на двата
лъва.
 |
| Врата на двата лъва |
И още няколко
снимки от улиците на Каляри.
 |
| Из Каляри |
 |
| Улица в Каляри |
 |
| Каляри, джакаранда е дървото с бледолилави цветове и е много популярно в града. |
 |
| Каляри, един от малките и уютни площади на града. |
 |
| Общината на Каляри след 1900 г. се помещава в Palazzo Bacaredda на Via Roma. |
 |
| Каляри, крайбрежния булевард Via Roma. |
Разделихме се
с Каляри. Имаше още много за разглеждне, но трябваше да се отправим към втория
обект от нашата програма – Барумини (Su Nuraxi di Barumini). Su Nuraxi в превод
от сардинското наречие означава нураги.
Всъщност
нураги наричаха и сградите, но мисля, че и хората от т.нар. Нурагска
цивилизация също са наричани нураги. Тази древна цивилизация на Сардиния датира
от Бронзовата епоха, от осемнадесети век пр.н.е до около втори век пр.н.е. Името
им произлиза от неговите най-характерните паметници – нураги (nuraghes). Те
представляват кръгли каменни кули-крепости, направени с изключително умение, без
използването на спойващ материал между различните по размер каменни блокове. В
Сардиния има повече от 7000 такива нураги, а се смята, че са били над 10000.
Няма писмени свидетелства за цивилизацията на нурагите, а единствената информация, която има, идва от
класическата литература на гърците и римляните, но тя повече може да се счита за
митологична, отколкото историческа.
 |
| Su Nuraxi di Barumini |
И така нашата
цел беше Su Nuraxi - селище, представляващо крепост от четири ъглови кули плюс
централна, което е било обитавано от тринадесети до шести век пр.н.е. Извън
централната сградна структура има множество други постройки, повечето кръгли,
но са запазени само каменните им стени, а се предполага, че покривите са били
дървени или сламени. Не е изяснено предназначението на селището. Дали е било
само за военни цели или е имало религиозно предназначение, или е било убежище,
или просто селище с йерархична структура с управници и парламент…
 |
Su Nuraxi
|
 |
| Su Nuraxi di Barumini |
Моята среща с
нурагите беше доста неочаквана. Предварително почти нищо не бях чела за тях и
не знаех какво да очаквам. Оказа се доста по-вълнуващо и дори екстремно
преживяване. За да се влезе във вътрешния двор на крепостта, освен
изкачването на допълнително построени метални стълби и платформи, което не беше
проблем, е необходимо да се буквално проврем през тесен тунел, който завършваше
с няколко неравни по височина и ширина каменни стъпала. За хора страдащи от
клаустрофобия, този тунел би бил голям проблем. А също и за трудно подвижни
хора. Аз за да не ги счупя, махнах тъмните очила, прибрах фотоапарата и през
цялото време са държах за камъните отстрани. И разбира се добре приведена, за
да не си разбия главата в тавана. На връщане ми се видя по лесно, но на отиване
всички се затрудниха.
 |
| Su Nuraxi. Там долу трябваше да слезем. |
 |
Su Nuraxi.
Вече във вътрешния двор. Долу вдясно се вижда изхода на тунела.
|
 |
| Su Nuraxi. Централната кула в крепостта. |
 |
| А така изглеждаха помещенията на нурагите. |
 |
| А така изглеждаха помещенията на нурагите. |
 |
| Смята се, че е имало механизъм чрез който отворът на
тавана се е закривал при нужда. |
 |
| Ниши в помещенията на нурагите. |
 |
| Su Nuraxi |
 |
Su Nuraxi.
Входа на тунела.
|
 |
Su Nuraxi.
Извън крепостта. Има само догадки, че това са огнища или религиозни олтари.
|
 |
Su Nuraxi.
Извън крепостта. Има само догадки, че това са огнища или религиозни олтари.
|
В заключение
узнахме нещо интересно: В България, в село Гърло, Брезнишко има храм-кладенец -
археолохически обект от късната Бронзова епоха. Той представлява подземна
сводеста зала, изградена над кладенец, към който води стълбище. Откривателката
му, проф. Митова-Джонова го свързва с постройките нураги.
И така, този
ден завърши. Обратния път почти го проспахме, уморени от жегата и обиколките по
забележителностите. Но си заслужаваше. Каляри ми хареса и съжалявам, че нямах
повече време там. А нурагите, един от символите на Сардиния ме изненадаха и
впечатлиха. А на следващия ден ми предстоеше нов остров и нова държава –
о.Корсика, Франция.
(Следва)
Коментари
Публикуване на коментар