О.Корсика
27.05.2016 г. (петък) Денят на Корсика (Corsica). Може би с най-голямо нетърпение очаквах екскурзията до
о.Корсика, Франция. Въпреки, че пътувам доста, Франция някак съм я
„заобикаляла“. Но е доста трудно да се каже, че Корсика е френска. Почувствах я
много по-близо до Италия и не случайно. Корсиканците не обичат да ги „прикачат“
към една и ли друга държава. Те и сега имат по-разширен статут като френска
провинция. И тяхната история, както повечето средиземноморски острови е
изпълнена с войни и нашествия. Завладявана и подчинявана от много държави,
Корсика остава с независим и горд дух. В древността от тук са минали гърци,
римляни, картагенци, етруси и др. В средновековието Корсика е в рамките на
Византия, Френското кралство, Ломбардскоро кралство, отбива набезите на
маврите, докато през 965 г. става част от Римската империя. Последват години
под властта на различни градове държави – Тоскана, Пиза, кралство Арагон и
Генуа, под чийто контрол е до закупуването на Корсика, чрез таен договор от
Франция през 1764 г. Островът е бил и под английско влияние след 1770 г, до
1796, когато е върнат отново на Франция.
Не може цялата тази история да не остави
своите следи върху острова. Но най-известният корсиканец, разбира се е Наполеон
Бонапарт. Няма повече да се спирам на историята на Корсика, а ще опиша как аз
видях този красив планински остров.
 |
| Белите скали на Бонифачо |
От Сардиния до Корсика пътувахме с ферибот по
маршрут Санта Тереза - Бонифачо. Да си кажа право, не разбрах как е правилно да
се казва: Бонифасио, Бонифацио, Бонифачио или Бонифачо, както е записано в
картите на Гугъл. Аз ще го наричам Бонифачо, но по-важното е, че да се
пристигне в града по море е изключително вълнуващо. Не случайно още Омир в
своята „Одисея“ е възпял острова.
 |
| Фериботът по маршрут Санта Тереза - Бонифачо |
До Бонифачо се достига през около двукилометров фьорд сред отвесни бели скали. На върха им е разположен старият град
и крепостта. Идвайки от Сардиния първо се вижда скалата с пещерата на Свети Антоний или наричана още пещерата
на Наполеон, защото отворът прилича на шапката на Наполеон.
 |
| Пещерата на Наполеон |
Фериботът навлизаше бавно, а картината пред
нас се сменяше непрекъснато. Фотоапаратът не спираше да „щрака“ в опит да уловя
всеки миг от приближаването ни към Бонифачо. Светлината на отиване и на връщане
падаше под различен ъгъл и снимките на едни и същи обекти бяха доста различни.
На някои снимки водата е тюркоазена, а на други мастилено синя. Скалите са с
причудливи форми, а наоколо се промъкваха ветроходи, яхти и корабчета за
разходки.
 |
| Белите скали на Бонифачо |
 |
| Белите скали и тюркоазената вода на Бонифачо |
 |
| Белите скали на Бонифачо |
 |
| Бонифачо |
 |
| Белите скали на Бонифачо |
 |
| Белите скали на Бонифачо |
 |
| Марината на Бонифачо |
На острова слязох леко замаяна, но не от
люлеене на ферибота (морето беше като огледало), а от цялата тази красота,
която е сътворила природата. Имаше вариант да остана в Бонифачо или за 2 часа
да отскочим до Порто Векио. Не зная дали не сбърках, че отидох до Порто Векио (Porto
Vecchio), защото това намали времето на престоя ми в Бонифачо,
но реших, че колкото повече видя - толкова по-добре.
 |
| Порто Векио (Porto Vecchio) |
Порто Векио е малък морски град с яхтено
пристанище за около 450 малки плавателни съда и фериботна станция. Градчето е
спокойно с приятна атмосфера. За краткото време, през което бях, разбира се не
видях плажовете, които привличат туристите в Порто Векио, но се разходих из
улиците и направих няколко снимки.
 |
Порто Векио
|
 |
| Порто Векио, Вратата на Генуа(Porte Genoise) |
 |
| Порто Векио |
 |
| Порто Векио, Църквата Йоан Кръстътел |
 |
| Порто Векио, Църквата Йоан Кръстътел |
 |
| Порто Векио, в дъното Porte Genoise |
 |
| Порто Векио |
В ранния след обед отново се завърнахме в
Бонифачо. От пристанището до стария град се качихме с туристическо влакче, като
през цялото време се наслаждавахме на гледките към пристанището. Основната част
от групата следваше екскурзоводката, но аз прецених, че нямам достатъчно време
за беседи и хукнах из уличките с фотоапарат в ръка.
 |
| Улиците на Бонифачо |
 |
| Улиците на Бонифачо |
 |
| Бонифачо |
 |
| Бонифачо |
 |
| Бонифачо |
 |
| Изглед от Бонифачо |
 |
| Бонифачо, кулата на най-старата църква Санта Мария Маджоре - XIIв. |
 |
| Бонифачо, главната търговска улица в стария град. |
Центърът на Бонифачо не е голям и може да се
обиколи спокойно за един час. Навсякъде се разхождаха туристи от различни
краища на света, а кафенетата и ресторанчетата бяха пълни изгладнели хора. Но
аз не се подадах на изкушенията, а продължих към Църква на Св. Доминик.
 |
| Бонифачо |
 |
Бонифачо, Паметник на Френския
чуждестранен легион
|
 |
| Бонифачо |
 |
| Бонифачо |
 |
| Бонифачо, Църква на Св. Доминик |
Дойде време да се разделим с Корсика и да се
качим на ферибота за Сардиния. Последни кадри към прекрасното Бонифачо.
 |
| Марината на Бонифачо |
Бонифачо е построен през 828 г. и носи името на своя
основател Бонифаций II от Тоскана. Крепостта е построена първоначално за защита
от сарацините от Северна Африка. Малко преди да се кача на ферибота направих последни снимки на това невероятно място.
 |
| Бонифачо, крепостните стени. |
 |
| Бонифачо |
 |
| Бонифачо, изхода на фьорда. |
 |
| Бонифачо, причудливи скални форми |
 |
| Бонифачо, Пещерата на Наполеон вече огряна от светлина. |
 |
| Довиждане, Бонифачо! |
Харесах Корсика, въпреки краткия
ми престой на острова. Бонифачо е приятно място и има какво да се види. Но
най-впечатлена бях от изумителните гледки при пристигане по море. Бели скали,
изумрудена вода и извисяващи се над тях крепостни стени са картината, която
остана в съзнанието ми и винаги ще свързвам с Корсика и Бонифачо.
Това беше и последният ден от почивката ми. На следващия ден напускахме хотела и преди полета ни за София, щяхме да разгледаме Алгеро, градът с каталонско излъчване.
(Следва)
Коментари
Публикуване на коментар