Сигирия и Храмът на Зъба в
Канди
 |
| Сигирия, Шри Ланка |
Денят е 06.09.2016 г.-
вторник. Предстоеше ни натоварена програма и за това, рано сутринта, след хубава закуска потеглихме. Основен акцент за деня е Сигирия (Sigiriya) и Лъвската скала, но преди
това решихме да направим разходка със слон. Екскурзоводът ни беше предложил ако
имаме желание, за около час да се „повозим“ на огромното животно. В Индия аз бях
се качвала на гърба на слон и казах, че ще се включа ако седалката е добра. За
мое нещастие, гидът или не беше проверил какви са седалките или просто се е
направил на „луд“. След като платихме и отидохме до рампата да се качим на
слона, установих с ужас на какво трябва да седна. Толкова бях изненадана, че
дори не успях да реагирам и да се откажа от разходката. Рампата беше скована от
дъски, а стълбата беше почти разпаднала се. Но това не беше най-лошото. Аз
самата съм жена на възраст и доста едра. Не знам как им хрумна да ме подложат
на това изпитание. Първо седалка нямаше. Върху гърба на слона беше метнато
някакво зебло пълнено със слама, а над него вързана с въжета конструкция,
състояща се от рамка от дървени дъски, оградена с метални прегради. За да се
седне, трябва да се върви по гърба на слона, като усещах всяко негово помръдване.
А и се оказа, че гърбът му не е равен, а гръбначният му стълб стърчи и
стъпвайки започвах да се изхлузвам настрани. Но първо трябваше да прескоча
около 50-сантиметровата метална преграда. В Индия слонът заставаше странично до
рампата и хората сядаха странично на
пейката. А сега след еквилибристика върху слона се стоварваш на зеблото, а
дъсчената рамка и въжетата ти прерязват бедрата. Приятелката ми седна с крака
провесени на другата страна за да балансира, но тя е по лека от мен, а
седалката не е здраво захваната и очаквах през цялото време да се изхлузим.
Толкова бях ядосана, че въобще не можах да се насладя на разходката. Едва
намерих снимки, на които да не съм намръщена или да не съм полегнала назад за
да правя баланс.
 |
| На слон в Шри Ланка |
 |
| Снимка със слона Комари |
Може би доста се разпрострях
в описанието на седалката, но за тези които предприемат такава разходка, мисля
че ще е полезно при избора на агенция с която да го направят. Иначе самото
приключение е забавно, но като си спомня в Индия какъв смях беше, това тук
въобще не може да се сравнява.
 |
| На слон в Шри Ланка. Имаше и водни препятствия. |
Слава богу, оцеляхме и
накрая след лазене на колене върху гърба на слона успях да сляза натъртена, но
цяла. Иначе слоницата (май беше женска) се казваше Комари и беше много кротка.
След това екстремно за мен
преживяване потеглихме за Сигирия. Това е 200-метрова огромна скала, насред
равно плато в централна Шри Ланка. А най-забележително е, че на върха на
скалата, в края на Vв. е
построен царски дворец.
 |
| Сигирия, Шри Ланка |
В 477 г.,
Kashyapa, незаконният царски син на крал Dathusena, след преврат сваля от власт баща си, а по-късно и го убива. Законният наследник, Mugalan,
страхувайки се за живота си избягал в Южна Индия. Крал Kashyapa, страхувайки се
от отмъщение премества столицата от Анурадхапура в Сигирия, като построява двореца
си на върха на непристъпната скала. Царуването му е от 477 г. до 495 г., а
казват, че дворецът е бил построен за 11 години. Някак ми се вижда нереално,
имайки в предвид местоположението му, но е факт, че това е забележително за
времето си градоустройствено планиране. Царуването на крал Kashyapa завършва
със самоубийството му, когато на бойното поле, в бой срещу законния наследник
Mugalan, неговата армията го изоставя и той си прерязва гърлото за да не
попадне в плен. След смъртта на крал Kashyapa, столицата отново е преместена в
Анурадхапура, а дворецът изоставен. Сигирия е превърната в будистки манастир обитавана
от монаси до около 14-ти век.
 |
| Сигирия, водния ров ограждащ скалата. |
Освен царските палати на
върха на скалата, в Сигирия има още доста забележителни елементи. Градините, в
подножието на скалата, които са перфектно планирани, цялостната водопреносна
мрежа, огледалната стена, стотиците скални рисунки, от които днес са останали
едва 18 и Лъвската порта (днес са останали само лапите на лъва, ограждащи
стълбите към двореца, но се смята, че е имало и глава) са причината местото
население да нарича Сигирия – „осмото чудо на света“.
 |
| Сигирия, езерото с лотосите. |
 |
| Сигирия, градините. |
За мое съжаление, не се
качих до върха. Знаех, че 1200 стъпала ще бъдат непосилни за мен, а и скалните
рисунки, които се намират на средата на пътя вече са забранени за снимане, така
че останах да разгледам повечето от артефактите в подножието. Другите от
групата са стигнали до първо ниво, а само 2-ма успяха да стигнат до двореца. В
следващите снимки ще покажа това, което аз посетих – градини, пещери, Зала за аудиенции и др.
 |
| Сигирия, с приближаването й, скалата ставаше все по-внушителна. |
 |
| Сигирия, между тези две скали започва изкачването към върха. |
 |
| Сигирия, будистки монах |
 |
| Сигирия |
 |
| Сигирия, това не са стъпала, а дупки в който са били основите на защитни стени. |
 |
| Сигирия, почти всички пещери са били използвани от монаси в средните векове. |
 |
| Сигирия, върху тази полукръгла скала е била Зала за аудиенции . |
 |
| Сигирия, полукръглата скала изглежда като "отрязана". |
 |
| Сигирия, Зала за аудиенции и прецизно изработеният царски трон. |
 |
| Сигирия, още един ювелирно изсечен в скалите диван в Пещерата Асана. |
 |
| Сигирия |
 |
| Сигирия. И в подножието има доста интересни места. |
С групата имах среща на
скалата Кобра (наистина прилича на изправена кобра), а до тогава ме
придружаваше един „помагач“. Били лицензирани, каквото и да значи това, за да
помагат на туристите при изкачването. Е това, разбира се е платено. Аз се
опитах да се отърва от него, но той упорито ме следваше и ми показваше
по-интересните места. Дори имах, чувството, че гидът ни му каза да ходи с мен.
Теренът е доста труден – стълби с различна големина, пътеки между скалите. Накрая, като така и така върви с мене, реших поне да ме снима. После имаше малък пазарлък
за размера възнаграждението, но се спазарих на наполовина от исканата сума.
 |
| Сигирия, скалата Кобра |
 |
| Сигирия, част от водопреносната система. |
След посещението на Лъвската
скала в Сигирия, разгледахме и един хотел, където имаше копия на скалните
рисунки.
 |
| Копия на скалните рисунки от Сигирия |
 |
| Копия на скалните рисунки от Сигирия |
 |
| Копия на скалните рисунки от Сигирия |
Какви са тези полуголи жени
от рисунките не е изяснено. Едни смятат, че това са наложници на краля, други,
че са жени, които участват в религиозни обреди, а
има и версии, че символизират богинята на плодородието в хиндуизма. Но каквито
и да са, рисунките са великолепни. Останали са толкова малко, защото монасите
са ги изстъргвали от скалите за да не им пречат на уединението и медитацията.
След
посещението ни на Сигирия - един от
най-ценните исторически паметници на Шри Ланка, продължихме към старата столица
Канди. По пътя посетихме Градина на подправките, където видяхме как изглеждат
някои от тях преди преработката им и от магазина си купихме аюрведа лечебни
средства. Цените им бяха многооо високи. Да видим дали качеството им е на
същото ниво. Посетихме и магазин за чай. Изобилието е огромно, а пробваният вид
беше много ароматен и ободряващ. Пътят, разбира се беше с натоварено движение и
успяхме да стигнем в последния момент за представлението, което беше предвидено
за късния следобед. В доста скромна зала, на брега на езерото в Канди се
провежда ежедневно фолклорно представление под егидата на Червения кръст.
Предполагам, че част от средствата са за благотворителни цели, което е
похвално. Самото представление не ме впечатли, а може би причината беше вече
налегналата ни умора. Но артистите в колоритни костюми се раздаваха на сцената.
 |
| Танцовото шоу в Канди |
 |
| Езерото в Канди |
След толкова
емоции и пътуване вече беше време да се настаним в хотел ни. Той се намираше на
хълм над града с прекрасна гледка (която видяхме едва на сутринта), но за да се
достигне до него беше истинско приключение. Всъщност тежестта падна на шофьорът
ни, но той явно имаше опит в подобно шофиране. Улиците по които се
придвижвахме, освен че бяха стръмни и тъмни, бяха ужасно тесни и със завои. Два
автобуса не можеха да се разминат, а там минаваше градски транспорт. На няколко
пъти се изчаквахме или връщахме назад до по-широко място за да се разминем. Но
все пак благополучно се добрахме и се отдадохме на заслужена почивка.
 |
| Панорамната гледка от хотела в Канди |
Денят 07.09.16
– сряда също беше с натоварена програма. Веднага след закуска освободихме
стаите и се отправихме към най-святото място за Шри Ланка – Храмът на зъба (The
Temple of the Scared Tooth Relic).
 |
| Шри Ланка – Храмът на зъба в Канди (The Temple of the Scared
Tooth Relic). |
На кратко ще
запиша историята на тази свещена реликва, така както ми я разказаха и както
прочетох за нея, без да се впускам в подробности. По време на кремацията на Буда,
монах взима един от кучешките му зъби и го дава на царя в Kalinga, Източна
Индия. Поради големия интерес към реликвата и многото опити тя да бъде
унищожена, цар Guhasiva от династията Kalinga, след почти осем века
притежание на зъба, за да го съхрани решава да го даде приятеля си и крал на
Шри Ланка – крал Mahasena. С отговорната задача се заема дъщерята на цар Guhasiva
– принцеса Hemamala и съпругът й принц Danta. За целта те се обличат като
аскети, а принцесата скрива зъба в косите си. След множество перипети те
успяват да стигнат до Шри Ланка, но крал Mahasena е починал и те дават
реликвата на силно вярващия в будизма, негов син и крал на Шри Ланка - Kirti Sri Meghavanna. Крал Kirti Sri Meghavanna отдава царски почести на
Зъба на Буда и му построява Храм в столицата
Анурадхапура, в който реликвата да бъде
съхранявана. От тогава насам Зъбът на Буда най-внимателно се пази от кралете на Шри Ланка, защото се вярва, че който държи реликвата държи управлението на страната. Не
случайно винаги, когато се мести столицата, кралят взима свещената реликва и й
построява храм, а тържествата в нейна чест са едни от най-големите и най-тачени
от будистите. Във втора част на пътеписа описах храмовете в Полонарува в които
е бил съхраняван Зъбът. А тук ще разкажа за последния дом на реликвата - Шри
Далада Малигава (Sri Dalada Maligawa) или Храмът на Зъба (The Temple of the Scared Tooth Relic) в
Канди, въпреки че градът вече не столица на Шри Ланка.
 |
| Цветя за дарове в Храма на Зъба |
 |
| Кръстовището пред Храма на Зъба се регулира от конни полицаи. |
Храмът се
намира в центъра на Канди, на брега на езерото. В края на 16 в. крал
Vimaladharmasuriya премества столицата в Канди и построява храм за реликвата в
близост до кралския дворец, но няколко години по-късно храмът бива разрушен. Сегашният
вид на Храма е дело на поколения крале, многократно повреждан от множеството
войни и след това възстановяван и разширяван. Последната реконструкция е след
бомбардирането му от тамилските сепаратисти през януари 1998 г.
Отвън Храмът
на Зъба не е богато украсен, бели постройки с червени покриви и бяла ограда
около водния канал, но интериорът му е пищен. Веднага след входа има рисунки на
сцени от процесията със слонове при изнасянето на Зъба един път годишно. Гидът
ни каза, че е един път на пет години, а някъде прочетох, че от 1990 г. не е
изнасян. Но тържеството е ежегодно и върху богато украсен слон се изнася
ступата в която се съхранява реликвата. Шествието се съпровожда от екскорт от
100 слона, музиканти, духовни лица и стотици хиляди поклонници.
 |
| Рисунки на сцени от процесията със слонове при
изнасянето на Зъба. |
На първия етаж
Храмът има вътрешен двор с колони и малка сграда (Vada Sitina Maligawa), с 8
бивни на слон пред вратата, покрита с червен килим. По-късно тук започна
ритуал, но първо искам да спомена за една друга залата, която посетихме. Освен
позлатената статуя на Буда, в нея бяха изложени картини (не зная дали не са
репродукции), които описват историята на Зъба на Буда.
 |
| Vada Sitina Maligawa |
 |
| Храмът на зъба в Канди |
 |
| Рисунки, описващи как Зъбът на Буда е бил пренесен в Шри Ланка. |
 |
| Залата с картини |
 |
| Рисунки, описващи как Зъбът на Буда е бил пренесен в Шри Ланка. |
 |
| Рисунка, описваща как Зъбът на Буда е бил взет от кладата от монах. |
След това посетихме музея. Там бяха изложени доста интересни предмети, но снимането беше забранено. После отново се върнахме към Vada Sitina Maligawa. Тук е бил съхраняван Зъбът на Буда в златна ступа, чието изображение е извезано на килима за който споменах по-горе. Но по време на ежедневни ритуали в точно определени часове, килимът се маха и се разкрива богато декорирана позлатена врата. На платформата пред Vada Sitina Maligawa музиканти с барабани изпълняваха ритуален обред, а монаси и други служебни лица непрекъснато влизаха и излизаха в помещението. Един път седмично (в сряда) Зъбът се „къпе“ в отвара от благовонни билки.
Докато бяхме в Храма на Зъба, започнаха да прииждат поклонници облечени в бяло с дарове, предимно цветя
и се образува огромна опашка. Гидът каза, че понеже е делничен ден имало
по-малко хора, а в почивните дни въобще не можело да се влезе.
 |
| Vada Sitina Maligawa |
 |
| Vada Sitina Maligawa |
 |
| Vada Sitina Maligawa |
 |
| Външната част на Храма на Зъба |
 |
| Храмът на Зъба в Канди |
 |
| Храмът на Зъба в Канди |
Постояхме известно време,
погледахме и продължихме по програмата си, а в този ден тя беше доста
натоварена: посещение на магазин за бижута и скъпоценни камъни, разходка в
ботаническата градина, посещение на сиропиталище за слонове и пътуване до
високопланинския град Нуара Елия. Но за всичко това в следващата част от пътеписа.
(Следва)
Коментари
Публикуване на коментар