ШРИ ЛАНКА: СТРАНА НА СЛОНОВЕ И ЧАЙ – ЧЕТВЪРТА ЧАСТ

Кралската Ботаническа градина в Перадения (Peradeniya), Пинавала (Pinnawala) – сиропиталище за слонове, Нуара Елия и чаените плантации


След посещението ни в Храма на зъба (The Temple of the Scared Tooth Relic) в Канди отидохме в магазин за бижутерия и скъпоценни камъни. В икономиката на Шри Ланка скъпоценните камъни са най-печелившият бизнес и с пълно основание. Разнообразието им е голямо, а цените приемливи. Тук са едни от най-големите световни залежи на сапфир. Но рубин, син топаз, аметист и много други скъпоценни камъни също се добиват в недрата на Шри Ланка.

След студената красота на скъпоценните камъни ни предстоеше среща с не по-малко прекрасни гледки по време на посещението ни в Кралската Ботаническа градина в Перадения. Ботаническата градина в Перадения официално е създадена през 1843 г. на обща площ 147 акра. В градината има повече от 4000 вида растения, включително прекрасна колекция от орхидеи, подправки, лечебни растения и палми. 

Орхидеи
В следващите снимки ще се опитам да представя красивата градина. Тук са засаждали дървета известни хора от цял свят: крал Джордж V на Обединеното кралство и кралица Мери са посадили през 1901 г. дърво Cannonball, руският цар Николай през 1891 г. е посадил желязно дърво, има дървета посадени от Хенри Кисинджър, Юри Гагарин и много други.

Кралската Ботаническа градина
Кралската Ботаническа градина
Кралската Ботаническа градина, бамбук
Кралската Ботаническа градина
Кралската Ботаническа градина
Кралската Ботаническа градина
Кралската Ботаническа градина
На заден план е дървото "Слонски крак".
Желязното дърво, посадено от руския цар Николай.
В клоните на дървото са накацали прилепи.
Кралската Ботаническа градина
Кралската Ботаническа градина
Кралската Ботаническа градина, орхидеи
Кралската Ботаническа градина, орхидеи
Кралската Ботаническа градина
След като се насладихме на красивите градини и поуморихме от жегата и големите разстояния, хапнахме в един ресторант, на долния етаж, на който имаше магазин за сарита. Може да се пробват и да се правят снимки с тях. За съжаление времето ни притискаше и само една от нас успя да го направи.
Заредени с нови сили, потеглихме към Пинавала – сиропиталище за слонове. На площ от 25 акра е създаден резерват за хранене и осигуряване на грижи и за остарели слонове или осиротели слончета, които са открити в дивата природа. Питомниците на Пинавала варират около 70 - 80 слона и около 50 водачи (гледачи), два пъти дневно водят животните до близката река да се къпят. Така и не разбрах кога точно се извеждат слоновете, въпреки, че многократно питах гида ни. Пристигайки в сиропиталището, заварихме само няколко животни – бременни и вероятно болни, които не бяха заведени до реката. Добре, че възразихме на предложението на гида да дочакаме останалите като се върнат от банята им и да пропуснем най-интересната атракция. С бърз ход се отправихме към мястото на което се къпят слоновете. Интересното е, че за да стигнат до водата, те трябва да пресекат шосе и да минат по улица с магазини за сувенири за да влязат в реката. Дори полицайка регулираше движението когато слоновете преминават. А сирена известява когато стадото тръгва, вероятно за да се спуснат металните щори на магазините. Тъй като пристигнахме в последния момент слоновете вече бяха скупчени за последния душ, готови да ги подкарат към дома им. Но въпреки всичко бях във възторг от срещата ми с тях. Те бяха само на 5 -10 метра от терасата на която се настанихме. Дори варио-обективът, който бях сложила ми беше излишен, защото бяха твърде близо.

Пинавала – сиропиталище за слонове. Този слон има бивни. Само 10% от индийските слонове и 35% от африканските имали бивни.
Пинавала – сиропиталище за слонове
Пинавала – сиропиталище за слонове
Пинавала – сиропиталище за слонове
Пинавала – сиропиталище за слонове. Вечерен душ. 
Пинавала – сиропиталище за слонове
Дали успях да се скрия?
Пинавала – сиропиталище за слонове, банята свърши.
Пинавала – сиропиталище за слонове, към дома по улицата с магазините.
Пинавала – сиропиталище за слонове. Към дома.
Пинавала – сиропиталище за слонове. Реката на която къпят питомниците.
Много харесах слоновете и единствено съжалявам, че нямахме достатъчно време да ги видим когато са разпръснати из реката, за да направя повече и по-интересни снимки.
Доста уморени (бяхме минали пеша повече от 10 км.) и изпълнени с впечатления от видяното през деня, отпътувахме за Нуара Елия. Това е високопланински курорт, предпочитан от английските колонизатори заради постоянната му по-ниска температура и по-близка до английския климат. Тук времето целогодишно е до около 20-25 градуса през деня, а нощем градусите могат да паднат до 8-10. Пътят беше с много завои и се пътуваше доста бавно. 
Денят е 08.09.16 – четвъртък. Хотелът, в който се настанихме имаше невероятна гледка към околните хълмове и сутринта пред нас се разкри картина, която ни омагьоса.

Нуара Елия, гледки в околностите й.
Нуара Елия, гледки в околностите й.
Нуара Елия, гледки в околностите й.
Нуара Елия, водопад.
Нуара Елия, гледки в околностите й.
Нуара Елия, гледки в околностите й.
След закуска потеглихме към следващите обекти от програмата ни. По пътя видяхме чаени полета и спряхме за 5 минути за да ги снимаме. 

Чаени полета на Нуара Елия
Чаени полета на Нуара Елия
Чаени полета на Нуара Елия
Чаени полета на Нуара Елия
През Нуара Елия минахме без да спираме и не можах да направя снимки. Градът носеше духа на стара Англия, със сградите построени в колониален стил, голф игрищата и конните бази. Продължихме спускайки се отново по изпълнен със завои път, като спряхме спряхме за кратка фотосесия пред един водопад.

По пътя видяхме и един хиндуиски храм.
Водопад близо до Нуара Елия
Водопад близо до Нуара Елия
Предстоеше ни дълго поне 4 часа пътуване до Националния парк за диви животни Удавалаве, но за него ще разкажа в следващата част.

(Следва)










Коментари