Хавана, сърцето на Куба
 |
El Capitolio, Хавана |
Всъщност заглавието на
публикацията ми е перифразирано от един филм с Анди Гарсия – „Изгубеният град“,
в който се описват събитията в Куба в края на 50-те години на миналия век. Този
филм остави у мен дълбока следа и през цялото време на екскурзията ми в Хавана
си спомнях за него.
А самата екскурзия беше с
наета кола (оказа се старо такси – фият) с руско говорещ гид. Пътищата бяха
относително добри и странно ненатоварени. Но как да са натоварени, когато на
10000 души има един автомобил. А самите автомобили да с неопределена възраст.
Вероятно има над 50-60 годишни, че и повече. Някои от автобусите за
междуградски превоз са толкова прогнили, че през ламарините им се вижда паважа.
Има и единични бройки нови коли. А автобусите на туристическата фирма (мисля, че
е една, държавна) с която се извозват чуждестранните туристи са хубави и нови.
Но най-интересни са разбира се ретро американските коли боядисани в
най-причудливи цветове – розови, лилави, зелени, червени - като че излезли от
детско блокче за рисуване.
По пътя до Хавана почти
всички правят кратка почивка и фотопауза на най-високият мост в Куба. И той,
както почти всичко значимо е построен преди революцията. Мостът Бакунаягуа (Bacunayagua Bridge) на главния път Вия
Бланка е с височина 103 метра.
 |
Bacunayagua Bridge |
 |
Bacunayagua Bridge |
На паркинга имаше доста
ретро автомобили.
Разстоянието от 130-140 км
от Варадеро до Хавана ни отне почти 3 часа. Шофьорът караше доста бавно (може и
да е имало ограничения), но на моменти ми се искаше да го сменя. По пътя не
видях нищо интересно, но ми направи впечатление, че никъде нямаше ниви или
градини. И гидът ни потвърди, че селското стопанство почти го няма. Куба се
издържала основно от пари изпращани от чужбина от емигрирали кубинци и от
туризъм.
Навлизайки в Хавана
започнаха да се редуват полу-разпадащи се постройки с вече реновирани такива.
По фасадите на сградите и най-вече на реставрираните можех да си представя
какъв уникален град е бил Хавана. На всякъде може да се видят изящни детайли и
прекрасни балкони от ковано желязо или дърворезба. Реставрираните сгради се
боядисват в наситени, карибски цветове, което носи много настроение. Но някои
от останалите сгради са в отчайващо състояние. На въпросът ми дали не стават
инциденти в тези порутени жилища, гидът отговори – Да, много. Проблемът в това,
че старите колониални дворци и сгради са раздадени след Революцията на бедните
и са превърнати в комунални квартири – пренаселени и занемарени. А сега за да
се реновират, първо трябва да се намерят жилища за многобройните семейства и
после да се започне ремонта.
Нашата обиколка започна от
Стара Хавана. Колата паркирахме точно пред Семинарията San Carlos и San
Ambrosio. Тази сграда е построена от йезуитите в средата на 18 век и в нея са
получили своето образование много кубински интелектуалци.
 |
Семинарията San Carlos и San Ambrosio |
Не повече на 100 м. от
Семинарията се намира Катедралния площад. Но Преди да стигнем до него влязохме
във вътрешния двор на една къща музей. По-късно ми направи впечатление, че
много от кубинските колониални къщи разполагат с такива красиви дворове.
 |
Къща в Стара Хавана |
 |
Къща в Стара Хавана |
 |
Уникална врата от ковано желязо на къща в Стара Хавана |
Катедралният площад е малък
и много кокетен, обграден от три страни с стари колониални дворци, а на
четвъртата страна е разположена прекрасната Катедрала - La Catedral de la Virgen María de la Concepción
Inmaculada de La Habana.
 |
Катедралата на Хавана |
 |
Катедралата на Хавана - фрагмент |
Катедралата на Хавана е
основният религиозен храм в Куба. Това
е католическа църква, посветена на Дева Мария на непорочното зачатие. Изграждането й започва през 1749 г. от
Ордена на йезуитите. През 1789 г. църквата е обявена за катедрален храм на
Хавана. Катедралата барокова сграда, трикорабна, с осем странични
параклиса. Не типичното е, че двете кули на катедралата не са симетрични и да
различна големина.
 |
Катедралата на Хавана - интериор |
 |
Катедралата на Хавана - Икона на Дева Мария |
 |
San Cristóbal е
изобразен в ляво от олтара. Светецът е покровител на Хавана. |
 |
Катедралният площад |
Започвам с кратко описание на сградите на Катедралния площад: La Casa de Don Luis Chacón o Conde de Casa Bayona е
къщата точно срещу Катедралата и е построена в средата на 17 в. или около 100
години преди нея от Хуан Санчес Перейра и Гутиерес – градски съветник. А през 18
в. къщата е ремонтирана от Хосе де Байон и Чакон първия граф на Casa-Bayona,
основател на град Санта Мария дел Росарио. Сега там се помещава Музеят на
колониалното изкуство.
 |
La Casa de Don Luis Chacón o Conde de Casa Bayona |
La Casa del Marqués de Aguas Claras е къщата построена през
1775 г. от Дон Антонио Понсе де Леон, първи маркиз на Aguas Claras. Сега там се
помещава ресторант El Patio.
 |
La Casa del Marqués de Aguas Claras |
El Palacio o Casa del Conde de Casa Lombillo е колониална къща с
изглед към площада построена в средата на 18 в. от граф Конде Ломбило. Сега там
се помещава Градският музей и изложбена галерия.
 |
El Palacio o Casa del Conde de Casa Lombillo (ъгловата къща) |
La Casa del Marques de Arcos е едно архитектурно бижу,
което е били резиденция на семейството Маркиз де Аркос до началото на 19 в. До
една от колоните се вижда скулптура на Антонио Гадес, известният фламенко
танцьор.
 |
La Casa del Marques de Arcos |
Разделихме се с Катедралния
площад и тръгнахме по живописната улица San Ignacio. Там се редуваха реновирани
къщи и такива, отчаяно нуждаещи се от ремонт.
 |
Пластика на улица Сан Игнасио |
 |
Реновирана къща на улица Сан Игнасио |
 |
На една улица открих това бижу. |
 |
На улица Сан Игнасио не всичко е ремонтирано. |
 |
Някои къщи отчаяно се нуждаят от реставрация. |
На същата улица попаднахме и на малък
покрит пазар, който не беше по мой вкус, но напълно автентичен за Хавана.
 |
Пазар |
 |
Пазар |
Продължавайки по улица Сан
Игнасио, не можех да не забележа великолепната барокова фасада на Hotel Raquel
Havana. Тясно свързан с испано-еврейската Синагога, хотел Ракел е построен през
1908 г. по проект на венецуелския архитект Naranjo Ferrer като най-големият
магазин за платове в Куба и собственост на Loriente Company. През годините
сградата е променяла своето предназначение, била е Търговската
камара на Република Куба, била е заета от офиси на тютюнева компания, а между
1970 и 1990 г. в нея се помещават различни офиси и комунални жилища.
Реставрацията започва през 1990 г. и в 2003 г. отваря врати изискания хотел
Ракел.
 |
Hotel Raquel Havana |
 |
Hotel Raquel Havana |
Не след дълго се отзовахме
на Стария площад (Plaza Vieja),
изграден още през 1559 г. Площадът през годините е променял многократно името
си и предназначението си. Plaza Vieja е бил на
мястото на екзекуции, шествия, борбата с бикове и фиести, наблюдавани от
най-богатите граждани на Хавана, които са гледали от балконите си на къщите си.
Бил е дори пазар, а постройките около площада са едни от най-добрите архитектурни
образци за времето си. От началото на осемдесетте
години на 20-ти век, след като Стара Хавана е обявена за световно културно
наследство от ЮНЕСКО, архитекти и реставратори започват проект за
възстановяване на Plaza Vieja.
Всяка една
сграда на Стария площад има своята дългогодишна история.
Ще започна с най-високата
сграда на площада - Gómez Vila. На последния етаж е монтирана Camera Obscura.
Това е перископ, изобретение на Леонардо да Винчи който позволява две лещи и
огледало и дава възможност да се наблюдава 360 градусова панорамна гледка.
 |
Gómez Vila |
На следващата снимка сградата в ляво с червените
сенници е бившият Колеж Santo Angel, а сега е ресторант Santo Angel. До него
в бароковата сграда и в момента е действащо училище.
 |
Колеж Santo Angel |
 |
Училище |
До сградата Gómez Vila се
намират две по-малки, в които се помещават Фотографската библиотека на Куба и
Планетариума.
 |
Фотографската библиотека на Куба (синята къща) и Планетариума до нея. |
Зад мен на следващата снимката са две
сгради - Centro Cultural Vitrina de Valonia и Centro de Desarrollo de las Artes Visuales.
Centro Cultural Vitrina de
Valonia е триетажната светлосиня сграда, помещаваща Културния институт на
белгийската област Валония. Това е бившият дворец на граф Естебан де Канонго построен през 18 в.
Център
за развитие на визуалните изкуства (Centro de Desarrollo de las Artes Visuale) се помещава в бившата
къща на сестри Карденас (Casa de
las Hermanas Cárdenas). Това
е малката двуетажна жълта къща в дясно на снимката.
 |
Centro Cultural Vitrina de Valonia и Centro de Desarrollo de
las Artes Visuales |
До Културния център на
Валония е Casa del Conde de
Lombillo, една от
най-красивите и артистични сгради на Plaza Vieja. Това е бившият
дом на граф Lombillo, а сега е жилищна
сграда.
 |
Casa del Conde de
Lombillo, Centro Cultural Vitrina de Valonia и Centro de Desarrollo de
las Artes Visuales |
 |
Casa del Conde de
Lombillo |
 |
Красивите
витржи на Plaza Vieja
|
След Casa del Conde de
Lombillo се намират две не
по-малко красиви сгради – в едната се помещава салон
за масаж, а другата е Factoría
de Maltas y Cervezas – фабрика за малц и бира по
стара австрийска технология и ресторант към нея.
 |
Factoría de Maltas y Cervezas в ляво
|
Дворецът на Графа на Сан
Хуан де Харуко (ако така се превежда Jaruco) е построен през 1737 от бащата на
бъдещия граф Jaruco. Тук е родена и графиня Мерлин - писателка María de las Mercedes Santa Cruz y Montalvo
известна с книгите си на Куба. Днес в нея се помещава галерия La Casona.
 |
El Palacio del Conde de Jaruco
|
До галерия La Casona се
намира тапас бар Don Pedro Alegre
Той се помещава на втория
етаж на бившата къща на Дон Педро Алегре, колониална сграда от седемнадесети
век.
 |
Casa de Don Pedro Alegre |
Един от най-запомнящите се
символа на Стария площад е статуята на петел, яхнат от гола жена с вилица.
Причудливата скулптура е дело на художника Роберто Фабело.
 |
Старият площад на Хавана |
 |
Старият площад |
 |
Старият площад и скулптурата на Роберто Фабело |
El Café El Escorial на Стария площад е бившият дом
на семейството на Franchi Alfaro, а
сега там се предлага най-доброто кафе, изпечено на място по традиционна
технология.
 |
El Café El Escorial
|
Разходката ни продължи по
малките улички на Стара Хавана в посока Площада на оръжията. По пътя видяхме
чудесни образци на колониалната архитектура, някои реставрирани, а други доста
порутени, чакащи реда си да бъдат обновени.
Casa de Francisco A. de Basabe построена през 1728 г. и
реставрирана от своите нови собственици семейство Агилера
1935 г. е впечатляваща с орнаментите от дърво и ковано желязо.
 |
Casa de Francisco A. de Basabe |
Срещу малка градинка с
паметник на Симон Боливар попаднахме на доста артистичен хотел - Hotel Conde de
Villanueva. Сградата е построена през 1714 г. от
Дон Себастиан Ернандес Кастеланос. Къщата се наследява в средата на 19 в. от
графиня Вилануева и синът й Claudio Martínez
de Pinillos y Cevallos, втори граф на Вилануева,
чието име носи и до днес.
 |
Симон Боливар |
 |
Hotel Conde de Villanueva |
 |
Hotel Conde de Villanueva |
По пътя към
Площада на оръжията минахме покрай колониална сграда от 17в. - Casa de Antonio Hocés Carrillo, в която сега се помещава
музей. Та направих и една папарашка снимка на две кубинки е традиционно
облекло, очакващи да припечелят от снимки с чужденци.
 |
Casa de Antonio Hocés Carrillo |
 |
Хавана |
Следващата емблематична
сграда се намираше на Площада на оръжията. Това беше Градският музей,
разположен в Двореца на Капитаните (Palacio de los Capitanes
Generales, ако така трябва да се преведе), в който се е помещавало
правителството от 65 Capitanes Generales изпратени
от Испания да управляват Куба.
 |
Palacio
de los Capitanes Generales |
 |
Palacio
de los Capitanes Generales |
 |
Palacio
de los Capitanes Generales |
 |
Palacio
de los Capitanes Generales |
Пред двореца се намира
единствената дървена улица – улица Мадера. Тя е постлана с дървени „павета“ за
да не се вдигало много шум, когато минавали каляските.
 |
Calle Madera
|
В близост до Palacio de los Capitanes Generales се намира Palacio
del Segundo Cabo – Дворецът на подуправителя на Куба,
построен през 80-те години на 18 в. от архитекта на Дворецът на Капитаните. През
годините в Palacio del Segundo Cabo са
се помещавали Сената,
Върховният съд, няколко академии и Кубинската библиотека.
 |
Palacio del Segundo Cabo - в ляво |
 |
Palacio del Segundo Cabo - в ляво |
На гърба на Дворецът на
подуправителя се намира El Castillo de la Real Fuerza de La Habana - испанска военна крепост, разположена в залива на Хавана от 16 в.
Ветропоказателят на кулата е един от символите на Хавана. Същият може да се
види на емблемата на Хавана Клуб Ром.
 |
El Castillo de la Real Fuerza de La Habana |
 |
El Castillo de la Real Fuerza de La Habana |
Разходката ни продължи към Paseo
del Prado (Булевард Прадо), но преди това купихме ром и пури. Паркирахме на
улица Аграмонте. Там в близост се намира известният бар Флоридита. Той е открит през 1817 с името La Pina de Plata (Сребърният ананас) на ъгъла на улиците Обиспо
и Монсерат. Почти 100 години по-късно, поради големия брой на
северно-американски туристи собственика се решил да промени името на El
Floridita. Тук е измислен коктейла Ледено Дайкири. Барът е и любимото място за
посещение на Ърнест Хемингуей. Днес хиляди туристи се стичат тук само за да се
снимат със статуята на великия писател и да изпият един коктейл.
 |
Бар Флоридита |
 |
Бар Флоридита и скулптурата на Хемингуей |
 |
Бар Флоридита - винаги е пълно с туристи. |
 |
Бар Флоридита |
Бяхме се отказали от обяд за
да имаме повече време да разгледаме Хавана, но решихме поне да пийнем кафе и
коктейл. Избрахме един от най-престижните хотели с кафене и жива музика - Hotel
Inglaterra на Paseo del Prado. За съжаление обслужването беше ужасно, по
социалистически, питиетата не струваха, само музиката беше ОК. И локацията,
разбира се.
 |
Hotel Inglaterra |
 |
Hotel Inglaterra |
 |
Hotel Inglaterra - гледката от кафенето. |
 |
Паметникът на Хосе Марти в Централния парк |
На Paseo del Prado има две
емблематични за Хавана сгради – Капитолиум и Гранд театър.
El Capitolio е построен през 1929 г. по
подобие на Белия дом във Вашингтон, но е малко по-висок от него, с височина при
купола - 91,73 м. Сградата е била седалище на
Камарата на представителите и Сената до 1959 г. В момента е в реконструкция, но
въпреки това El Capitolio
остава една от най-сниманите сгради в Хавана.
 |
El Capitolio de la Habana
|
Не по-малък магнит за
фотографите е прекрасната сграда на Гранд театъра на Хавана. Прекрасната
барокова сграда с изящни орнаменти и барелефи носи името на Алисия Алонсо –
легендарната кубинска балерина. Гранд театър е бил дом на Кубинския национален
балет и там се е провеждал международен балетен
фестивал на Хавана. Сградата разполага с театри,
концертна зала, конферентни зали, художествена галерия, хоров център, както и
няколко репетиции зали. За първи път театърът орваря врати през 1915 г., а
последната реконструкция завършва на 01.01.2016 г.
 |
Gran Teatro de La Habana |
 |
Gran Teatro de La Habana |
 |
Gran Teatro de La Habana |
В следващите снимки малко
ретро автомобили:
Продължихме към Площада на революцията /Plaza de la
Revolucion/, да си
кажа честно това бетонно поле въобще не ме впечатли.
 |
Площадът на революцията. Едно от министерствата с
ликове на революционери.
Бързо се изнесохме от Площада на революцията и отидохме до
последния обект от нашата програма – крепостта с великолепните гледки към
Хавана.
За да стигнем до Крепостта
Ел Моро (Castillo De Los Tres
Reyes Del Morro) минахме през тунел под канала, построен от
холандци. От върха се разкри гледка към Малекон, крайбрежния булевард на
Хавана. Малекон подчертано ме разочрова. Очаквах кафенеа, барокови сгради,
магазини, но нямаше нищо такова. Единствено 7 км. бетонна дига по която вечер
се разхождат кубинците и гостите н Хавана.
|
 |
Малекон |
От Крепостта направих още
няколко снимки и се разделихме с неповторимата Хавана. Изпратиха ни няколко
ретро автомобила.
 |
Хавана |
 |
Хавана |
 |
Крепостта Ел Моро |
С това завършвам пътеписа ми
за Куба – Изгубеният остров. За повечето от моето поколение, Куба е Островът на
свободата. Но за мен тя се е изгубила някъде по пътя за равенство, свобода и
независимост. В усилието да устои на международната изолация, особено след
разпадането на Източния блок в Европа е изгубила много. Изгубила е селското си
стопанство, може би промишлеността си, изгубила е предприемчивостта на хората,
очакващи всичко да им се разпредели по списък и дажби, изгубила се е във
времето, спряло за Куба някъде в края на миналия век. Иска ми се тази красива
карибска страна да успее да се „реставрира“ и да намери своето място в днешния
ден. Адио Куба, чака те дълъг път!
Коментари
Публикуване на коментар