Агадир – Уарзазат
Този път моят
пътешественически дух ме отведе в Кралство Мароко. От доста време замислях
пътуване до тази северно-африканска страна и най-после, то се осъществи. След
известно проучване избрах да посетя южно Мароко и Маракеш, а не имперските
столици и не съжалявам.
 |
| Южно Мароко - Аит Бен Хадду |
На 09.05.17 г. (вторник) в
късния следобед кацнах в Агадир след директен петчасов полет от София. Агадир
е неголям град на Атлантическия океан с голяма плажна ивица, която не посетих поради липса на време. Кратка вечерна разходка ми даде възможност да снимам хълма над града с осветения надпис „За Бога, страната и краля!“. Този надпис доста често го срещахме по
време на пътуването ни, а в последствие разбрах, че това е девизът на Мароко.
 |
| Хълмът над Агадир с девиза на Мароко |
На следващия ден 10.05.17 г.
(сряда) имахме доста натоварена програма, така че тръгнахме сравнително рано.
Първоначално посетихме хълма, за който стана дума по-горе. Там в подножието на
крепостната стена се разкрива прекрасна гледка към Агадир.
 |
| Агадир, хотелът ни. |
 |
| Агадир |
 |
| Агадир, Крепостта |
 |
| Агадир, гледка към пристанището. |
След това набързо преминахме
през пазара на Агадир Сук
ел-Хад, но повечето сергии бяха затворени и се отправихме на повече от
6-часово пътуване до Уарзазат.
 |
| Цветовете на Агадир |
По пътя многобройните
арганови дървета започваха да отстъпват място на полупустинни храсти и треви, а
около източниците на вода – палми. Пейзажът все повече ни напомняше, че
приближаваме пустинята. По-старите постройките бяха от червеникава глина, а
по-новите често бяха боядисвани в същите цветове за да запазят традицията на
берберския стил.
Първата ни спирка беше в Тарудант (Taroudant) – често, наричан "Малкият Маракеш". Тарудант е разположен в долината Сус, в подножието на Атласките
планини, на 80 км от Агадир, на границата на Сахара. Това е древен град с
история, дълга повече от хиляда години. Бил е собственост на династията на
Алморавидите, а от 16 в. - на Саадитите. Именно по това време градът бележи
своя разцвет и тогава е построена и запазената до днес петкилометрова крепостна
стена. Бидейки на пътя на керваните Тарудант е бил център на търговията в
региона.
 |
| Крепостна стена в Тарудант |
 |
| Крепостна стена в Тарудант |
 |
| Крепостна стена в Тарудант |
Лично аз очаквах с най-голям
интерес да посетя следващата забележителност по маршрута ни – ксарът Аит Бен
Хадду (Ait Benhaddou). Първо да дам малко разяснение какво е казба и какво ксар или поне така, както аз ги разбрах. Ксар е берберско, укрепено с крепостни стени село от
прикрепени едни с други кирпичени постройки. Често ксарът е разположен на хълм.
Най-много такива селища има в южно Мароко в
оазисите на долината на река Драа. Казба
е резиденция на управителя или високопоставен служител, в която той живее със
семейството си. Постройките са в берберски стил, също измазани с кирпич и
намиращи се в пределите на крепостните стени или медината на селищата.
Айт
Бен Хадду се намира на 29 км от Уарзазат, на хълм на левия бряг на река Асиф Оунила (Asif Ounila). Гледката, която се открива към берберското селище е прекрасна.
Пирамидално разположен, сред палмови насаждения ксарът не веднъж е ставал декор
за различни филмови продукции. Някои от най известните са: „Перлата на Нил“,
„Гладиатор“, „Мумията“, „Александър“.
 |
| Ксарът Аит Бен Хадду |
До селището може да се достигне по мост или
пресичайки полупресъхналата река по поставените за целта чували с пясък. В Айт
Бен Хадду практически вече не живеят хора, а идват търговци за да продават
сувенири на туристите. Местното население живее на десния бряг в новия град.
 |
Мостът към Айт
Бен Хадду
|
 |
| Айт Бен Хадду и река Асиф Оунила (Asif Ounila) |
Ние
влезахме в ксара по моста и се върнахме през реката. За съжаление бяхме за
кратко време и минахме набързо по „най-долното“ ниво, но все пак добихме
представа за берберския живот. Навсякъде на фона на червеникавите кирпичени
стени можеше да се видят провесени черги, шалове и всякакви стоки за продажба
на посетителите. Пъстрата картина се допълваше от най-разнообразни, шарени
грънчарски изделия – купи, чинии, плата…
 |
| Ксарът Аит Бен Хадду |
 |
| Ксарът Аит Бен Хадду |
 |
| Цветовете на Аит Бен Хадду |
 |
| Ксарът Аит Бен Хадду |
 |
| Цветовете на Аит Бен Хадду |
 |
| Ксарът Аит Бен Хадду |
 |
| Цветовете на Аит Бен Хадду |
Ако
имахме повече време вероятно можех да направя стотици снимки. Цветовете и
природата на Мароко ме омагьосваха, а Айт Бен Хадду беше един от шедьоврите на
берберите и не случайно е под закрилата на ЮНЕСКО.
 |
| Айт Бен Хадду |
 |
| Айт Бен Хадду - новата част |
 |
| Айт Бен Хадду - Вратата на Лорънс Арабски |
 |
| Айт Бен Хадду |
 |
| Айт Бен Хадду |
 |
| Айт Бен Хадду |
След
раздялата ни с това прекрасно място ни предстоеше да пропътуваме още 29 км до
Уарзазат, където ще нощуваме. Но на пътя имаше обърнат камион, който беше
затворил движението още преди да се отбием за Айт Бен Хадду. Наложи се да
чакаме още едни час, но все пак към 20 часа успяхме да се настаним в хотела. Доста
уморени от дългия преход, след вечеря почти веднага си легнахме за да съберем
сили за следващия ден, в който ни предстоеше се отправим към Ерфуд и пустинята.
(Следва)
Коментари
Публикуване на коментар