Маракеш, Градините Мажорел
 |
Градините на Мажорел (Jardin Majorelle) |
Седемте дни в Мароко се
изнизаха неусетно. Последната вечер в Маракеш прекарахме в един скай-бар в
близост до хотела. От терасата на покрива се откриваха чудесни гледки към
града, а богатият избор на коктейли и приятната музика допринесоха за един
чудесен завършек на деня.
 |
Маракеш |
 |
Басейна на терасата на скай-бара |
 |
В края на булеварда е минарето на Кутубия |
 |
Маракеш, новият град |
 |
Нощен Маракеш |
На 16.05.17 г. (вторник)
преди отпътуването ни за Агадир, от където щяхме да вземем обратния полет за
София, имахме малко време за последни дребни покупки и за посещение на една от
най-красивите забележителностите на Маракеш – Градините на Мажорел (Jardin
Majorelle).
Мога да кажа, че това е едно
очарователно място и въпреки големия брой посетители, успях да го разгледам и
да му се насладя.
Френският художник Жак
Мажорел (Jacques Majorelle) е вложил четиридесет години страст и отдаденост, за
да създаде тази очарователна градина в сърцето на Маракеш. Много любов е вложил художникът в създаването на това райско кътче. Сенчести алеи,
екзотични дървета, басейни с водни лилии, шадравани, кактусови градини и като
свързващ елемент на всичко това акценти от кобалтовото синьо и ярко жълто. Тези
цветове стават запазената марка на градините и дори синият цвят носи името
синьо „мажорел“.
 |
Синьо „мажорел“ |
След смъртта на известния
художник, градините са били изоставени и запустели. Предстояло е унищожаването
им и построяване на хотел на тяхно място. Ив Сен Лоран и Пиер Берже откриват
Градините Мажорел през 1966 г. по време на първия си престой в Маракеш. Те са
запленени от красотата им и правят всичко възможно да ги спасят. През 1980 г. двамата
купуват Градините Мажорел и не само ги възстановяват, но допълнително развиват
и добавят нови растителни видове, като се увеличава общият брой от 135 на 300. Вилата
в градините те преименоват на Вила Оазис и тя става техният марокански дом и
източник на вдъхновение за модния дизайнер.
 |
Вила Оазис |
 |
Езерото с водните лилии |
 |
Висящите градини |
След смъртта на Ив Сен Лоран
през 2008 г., пепелта му е разпръсната в градините и е построен паметник,
оформен като римски стълб, поставен на пиедестал. Така посетителите да могат
да си спомнят за Ив Сен Лоран, неговия
уникален принос за модата и думите му "Това е начин за хората да живеят
..."
А Пиер Берже казва: „След
смъртта на Ив, дарих Градините Мажорел и Вила Оазис на фондацията в Париж,
която носи и двете ни имена“.
 |
Памерникът на Ив Сен Лоран |
Това очарователно място
стана прекрасен завършек на пътуването ми в южно Мароко. Видях чудни места,
изпитах нови емоции, запознах се с нови култури и всичко това съпроводена с
феерия от цветове – цветовете на Мароко.
(Край)
Диана,благодаря ви за сладкодумната африканска приказка!Пътувайте още и пишете!
ОтговорИзтриванеДиана,благодаря ви за сладкодумната африканска приказка!Пътувайте още и пишете!
ОтговорИзтриванеДиана,благодаря ви за сладкодумната африканска приказка!Пътувайте още и пишете!
ОтговорИзтриванеБлагодаря за хубавите думи!
ОтговорИзтриване