ЦВЕТОВЕТЕ НА МАРОКО

Сахара и Ерфуд

Винаги пустинята ме е привличала. Не мога да кажа защо, но емоциите, които събужда у мен ме карат да се чувствам жива. Безкрая, мекия пясък, цветовете - всичко ми харесва. Странното е, че обичам две противоположности – морето и пустинята или може би това са две части на едно цяло. Това е четвъртият път в който съм в пустиня и всеки от тях е различен и очарователен. В Сахара от Тунис, Египет и сега Мароко, а в Йордания посетих Червената пустиня - Вади Рум. И винаги бях запленена от красотата им.

Сахара

Този път щях да посрещна изгрева и да яздя камила. И двете за първи път. Ако кажа, че не се вълнувах за язденето – ще излъжа, но този път бях решила да не пропусна, още повече, че алтернативата беше да навляза в пустинята пеша. Но да караме подред.

На 12.05.17 г. (петък) рано сутринта, в 5 ч. тръгнахме с джипове от хотела в Ерфуд към най-близката пустинна база. Пътят беше около половин час с кола и после трябваше да се качим на камилите. Беше започнало да се развиделява. Подбраха ми една по-едричка камила като за мен, а поне един от водачите ме следеше неотлъчно. Тези които са яздили камила знаят, че тя първо изправя задните си крака и тогава ако не се държиш здраво, като нищо може да направиш кълбо напред. Изправянето на предните крака не е толкова драматично. Аз съм доста висока и дръжката на седлото ми беше ниско, а това променяше центъра на тежестта ми и когато камилата се спускаше по наклон, очаквах да направя предно салто. Толкова бях съсредоточена в усилието да пазя равновесие, че първите ми снимки от гърба на камилата за нищо не стават. После посвикнах и се опитвах да се наслаждавам на гледката, докато дойде момента да слезем от камилите насред дюните. Този път критичното беше сгъването на предните крака на камилата, но опитните водачи ни придържаха (поне мен със сигурност) за да не политнем напред.

Все пак съм горда със себе си :)

Първите лъчи над Сахара

На сред пустинята върху дюните посрещнахме първите слънчеви лъчи. Светлината непрекъснато се променяше и с нея цветовете на пясъка. Всеки кадър беше в различен цвят – от златно жълто до червеникаво, а небето се променяше от оловно сиво, през нежно розово до наситено синьо. Уникални цветове.

Вече Сахара е розова.

А тук е огнена.

Възторг и опиянение от изгрева над пустинята завладява всички.

Сахарааааа!

Нали е красиво!

През пустинята...

Моята камила - Джими Хенрикс

Сахара, накъдето и да се обърна - безкрайно море от пясък!

А тези момчета бяха неотлъчно до мен.

Още една камила от кервана ни.

В Сахара!

Стана на време да се прибираме в хотела за закуска. Вече по-добре се справях с язденето, но от държане за седлото дланите ми се бяха подбили. Водачът водеше моята камила, която всъщност беше мъжка (за туристите й бяха дали известно име – Джими Хенрикс) и подбираше по-полегати дюни за да не ни затруднява. След края на обиколката, момчетата ни предлагаха различни сувенири с вкаменелости и аз с удоволствие си купих за да мога да им се отблагодаря.

Време беше за връщане. Дори успях да направя снимка, която да харесам от гърба на камилата.

След тази невероятно емоционална за мен сутрин и кратка почивка посетихме една фабрика за обработка на гранитни камъни с вкаменелости. В Мезозойската ера част от Сахара е била дъно на море и сега в района на Ерфуд има големи находища на скали с фосили на 400 милиона години.

Фосили на 400 милиона години.

Вкаменелости

Маса с фосили

Хотелът ни в Ерфуд

На 13.05.17 г. (събота) потеглихме за Загора (другата врата на пустинята), по пътя посетихме мавзолея на Мулай Али Шериф (Moulay Ali Cherif), основателят на династията Алауити в Мароко. Мавзолеят се намира в Рисани, град близо до Ерфуд. Мястото е много добре поддържано с прохладен вътрешен двор и чудесни декорации в арабски стил.