ЦВЕТОВЕТЕ НА МАРОКО – ПЕТА ЧАСТ

Маракеш, Кутубия минаре, Саадитските гробници и Дворецът Бахия

Маракеш (Marrakech), „розовия“ град, „дъщерята на пустинята“, една от Имперските столици е разположен на север от Атласките планини. Основан през 11 век от династията на Алморадивите, градът от берберско селище се разраства до четвъртия по големина град в Мароко. Името на града произлиза от берберското значение „земя на Бога“. До скоро Мароко се е наричало Кралство Маракеш. В Маракеш се намира и най-голямата Медина (стар укрепен град, пълен с търговци и сергии) в страната.

Гарата на Маракеш

Моето запознанство с розовия град започна на 15.05.17 г. (понеделник) с посещение на градините Менара. Въпреки, че се смятат за една от забележителностите на Маракеш, аз не се впечатлих особено.  Огромна площ със засадени предимно маслинови дървета и водоем, захранван от стара хидравлична система.

Градините Менара

Всъщност интересното тепърва предстоеше. Минавайки през новите квартали с европейска визия, но разбира се в типичния розов цвят се насочихме към сърцето на Маракеш, където е най-голямата джамия в града - Кутубия. Името и се превежда като „книжна“ и идва от това, че в района й е имало продавачи на ръкописи. Джамията се намира в близост до Медината и се вижда от километри. С височина от 69 м. и ширина от 12,8 м. минарето е проектирано в алмохадски стил и е построено от пясъчник. На върха има четири позлатени медни топки, за които има много легенди. Една от тях е, че са златни и са направени от златните бижута на султанска жена, като израз на покаяние, че е пила вода по време на мюсулманския пост.

Кутубия

Кутубия

Кутубия, Маракеш

Главния вход в Медината - Вратата Баб Агнау

Маракеш

Следващата забележителност на Маракеш, която посетихме бяха Саадинските гробници. Те са построени в края на 16 век, но са отворени през 1917 г. Орнаментите от дърворезба на кедрово дърво и циментова замазка са уникални, а надгробните плочи са от италиански мрамор. Някои надгробни плочи са от разноцветни керамични плочки и предполагам, че са на по-нисши в йерархията на династията на Саадитите. Най-впечатляваща е залата с дванадесетте колони. Тя може да се види само от вратата и се чака на дълга опашка за да се направят няколко снимки.

Саадинските гробници - залата с дванадесетте колони

Саадинските гробници - залата с дванадесетте колони

Саадинските гробници - залата с дванадесетте колони

Саадинските гробници - залата с дванадесетте колони

Саадинските гробници - залата с дванадесетте колони

Другата зала е залата за молитви, а в отделна сграда са гробниците на жените от династията. Оригинална кедрова дърворезба декорира дамското отделение. Неголямата градина е като малък оазис на спокойствието насред хаосът и шумотевицата на Медината.

Саадинските гробници - зала за молитви

Саадинските гробници - женското отделение

Саадинските гробници - женското отделение, дърворезба върху кедрово дърво

Саадинските гробници - женското отделение, орнамент

Саадинските гробници - женското отделение, орнамент

Саадинските гробници

Саадинските гробници - градината

След Саадинските гробници, минавайки през еврейския квартал посетихме дворецът Бахия. Името на дворецът означава „блясък“ и много точно отразява великолепието му. Дворецът Бахия е започнат от Dar Si Moussa и заършен в края на 19-ти век от сина му Великия везир на Маракеш, Бу-Ахмед. Там той живеел с четирите си жени, 24 наложници и много деца.

Старата част, която е от времето на Dar Si Moussa е в северната част на комплекса и има централна градина с няколко фонтана и много кипариси, портокалови, жасминови и бананови дървета. Стаите са с изискана декорация и очарователна пасторална атмосфера.

Дворецът Бахия - дворът на старата част.

Дворецът Бахия - дворът на старата част.

Цветовете на Дворецът Бахия 

Дворецът Бахия - прекрасните тавани

Един от най-добрите елементи на двореца Бахия е големият мраморен двор, построен между 1896 и 1897 г. по времето на Бу-Ахмед. Декорацията и материалите използвани за направата му са едни от най-добрите за времето си.

На всякъде в дворецът Бахия могат да се видят великолепни дърворезби и прекрасни рисувани тавани. Мебелировката, която вероятно е била също толкова красива, се е изгубила в годините, но декорацията ни дава представа за великолепието и разкоша на двореца. 

В дворецът можех да остана още дълго и да заснема всеки детайл - толкова голямо беше многообразието от рисунки и дърворезби, но времето напредваше. Опитвайки се да избегна да не влязат в кадър огромното множество от посетители, аз се постарах да снимам поне най-впечатляващите елементи.

Дворецът Бахия 

След прекрасния дворец Бахия, посетихме магазин за арганово масло и други натурални козметични продукти. Там рисуваха с къна и аз си направих за спомен рисунка на ръката. А след това беше ред на най-известния площад в Маракеш – Джема ел Фна (Jemaa el Fnaa). Навремето на площада са се извършвали екзекуции и наказания, но днес е сцена на всевъзможни атракции: укротители на змии, акробати, огнедишащи хора, маймунки с дресьори и др. Най-интересно е на площада след 17 ч., но аз нямах сили да го посетя вечерта. За това пък се насладих на колоритните сергии на суковете до площада.

Разносвачите на вода са в традиционна униформа.

Джема ел Фна 

Цветовете на Маракеш

Цветовете на Маракеш

За завършек на разходката, пих известния прясно изцеден сок от плодове на сергиите на Джема ел Фна. А вечерта бях предвидила да посетя един скай-бар в близост до хотела ни. Но за това и за последния ден от посещението на Маракеш ще разкажа в следващата част.

(Следва)