ПУЛИЯ ИЛИ РАЗХОДКА ПО ТОКА НА ИТАЛИАНСКИЯ БОТУШ - ШЕСТА ЧАСТ

Лече – бароковата столица на Италия.

27.09.17 г. (сряда) – след впечатляващата екскурзия предишния ден до Алберобело и Локоротондо, този ден беше ред на Лече (Lecce), един изящен и запомнящ се град. Лече има древна история, бил е завладяван от различни империи, имал е много имена и много култури са оказвали влияние върху него.

Катедралата Успение Богородично (Cattedrale di Santa Maria Assunta - Duomo)

Има данни, че градът е съществувал още по времето на Троянската война под името Сибар (Sybar) и е бил основан от Месапий (Messapii), а през 3 в. пр.н.е. е завладян от римляните, които сменят името му на Лупия (Lupiae). По времето на император Адрин около 2 в.от н.е. градът вече се е казвал Лицеа или Литиум, имал е театър и амфитеатър и е бил свързан с пристанище на Адриатическо море. В този период първият християнски епископ, който става и покровител на града е Свети Ороцо (Sant Oronzo), но за него ще пиша по-долу. Следват времена на войни с готите, а в 549 г. отново е възстановено римското господство и то продължава пет века с кратки прекъсвания поради завладяването на града от сарацини, ломбарди, унгарци и славяни.

В периода от 1053 до 1463 г., като една от най-големите и важни провинции на Кралство Сицилия, Лече процъфтява и бележи развитие. От 15-ти век Лече е един от най-важните градове на южна Италия. Главна роля за града изиграва император Карл V, който не позволява Лече да падне под османско владичество в началото на 16 век.

Следва период на възход и градът е обогатен с прекрасни барокови сгради. Именно те предизвикаха силния ми интерес и ме очароваха.

Порта Наполи (Porta Napoli) 

Нашата обиколка започна от Порта Наполи (Porta Napoli) и издигнатият пред нея Обелиск - един от паметниците, символ на Лече. Обелискът е построен през 1822г. от Вито Карлучио на Муро Лечезе (Vito Carluccio di Muro Leccese), за да отбележат посещението на Фердинанд I Бурбон, крал на Двете Сицилии.
Монументът е изцяло от местен камък и е висок около десет метра, а отстрани има барелеф на делфин - герба на провинция Тера д'Отранто (Terra d’Otranto), както и на други митични същества представящи четирите града: Бриндизи, Галиполи, Таранто и Лече съответно елен, петел, скорпион и вълк.

Обелискът 

Срещу Обелискът, накрая на алея с цъфнали закуми се намира внушителната Порта Наполи, известна още като Триумфалната арка, построена през 1548 г. от Джан Джакомо дел Акая (Gian Giacomo dell'Acaya), в чест на император Карл V. В горната част на арката има барелеф на двуглав орел символа на Свещена Римска империя.

Порта Наполи (Porta Napoli) 

Близо до Порта Наполи се намира църквата Санта Мария дела Порта (Chiesa di Santa Maria della Porta). Тя е построена в нео-класически стил на мястото на стара малка църква с статуя на Дева Мария, която сега се намира в параклиса на новата църква.

Църквата Санта Мария дела Порта (Chiesa di Santa Maria della Porta)

В стария град продължихме по Via Giuseppe Palmieri, а аз не знаех какво  по-напред да снимам. Бароковите фасади на дворците и градски къщи на средновековния елит впечатляваха с детайлите си. Балкони от ковано желязо или подпрени от статуи на причудливи същества, кариатиди, каменни цветя и множество „завръртулки и лимбички“ просто изпълваха града.

Via Giuseppe Palmieri, Лече

В началото на улицата е Palazzo Guarini, построен през първата половина на XVIII век. в стил рококо грабва вниманието ми с ефектната форма на прозорците си.

Palazzo Guarini 

Palazzo Guarini

Още една сграда с елегантни „дантелени“ балкони от ковано желязо е Palazzo Palmieri. Дворецът, заедно с много други аристократични резиденции и обществени и религиозни сгради, са били реновирани през 18 век при вълната от ремонти и модернизация на целия град. Palazzo Palmieri през 1807 г. и 1813 г. е посрещал Джузепе Бонапарт, а и впоследствие Гуачино Мурат, който в памет на великолепното гостоприемство "подписва" с диамантен пръстен огледалото на двореца.

Palazzo Palmieri

Via Giuseppe Palmieri

Via Giuseppe Palmieri

Via Giuseppe Palmieri

Красивите фасади се редуваха, коя от коя по-хубави, но Palazzo Marrese, намиращ се на Piazzetta Falconieri ме грабна. Елегантната сграда е една от най-известните в Лече, а изисканата й фасада с  четирите кариатиди около входната врата е прекрасна. 

Palazzo Marrese

Palazzo Marrese

До Palazzo Marrese

Барокова фасада на двореца Риналдис на Via Palmieri в Лече, Пулия, Италия

Срещу Via Palmieri, която завършва на пресечката с Via Libertini е Пиаца Дуомо (Piazza Duomo). Площадът е затворен между свещени сгради на Дуомо или Катедралата, епископския дворец, Двореца на Семинарията и Камбанарията. Входът за площада е през Пропилеите (Propilei), построени в края на осемнадесети век от Емануеле Маниери (Emanuele Manieri).

Пропилеите (Propilei)

От дясната страна на Пиаца Дуомо е Дворецът на семинарията, построен в края на 17 в. г. от архитекта Джузепе Чино, който черпи идеи от Двореца на Celestini на архитекта Джузепе Зимбало, намиращ се близо до църквата Санта Кроче и който ще видим по-късно.

Дворецът на семинарията

Дворецът на семинарията

Срещу Семинарията се издига Камбанарията (Campanile del Duomo), построена по волята на великия покровител на Лече, епископ Луиджи Папакода (Luigi  Pappacoda). С височина от 72 м. тя е една от най-високите в Европа и е по проект на Джузепе Зимбало (Giuseppe Zimbalo). От върха на кулата се вижда Адриатическо море.

Камбанарията (Campanile del Duomo)

Камбанарията (Campanile del Duomo)

Епископският дворец, в който живее архиепископът на Лече се намира в централната част на Пиаца дел Дуомо, до Катедралата. Оригиналната сграда на датира от 15-ти век, а през 1758 г. съществуващата фасада е променена в от Емануеле Маниери и е превърната в шедьовър на барока. Над главния вход има три статуи, средната от които е на Дева Мария.

Епископският дворец

Но най-впечатляващата и най-красива сграда на площада е Катедралата посветена на Успение Богородично (Cattedrale di Santa Maria Assunta - Duomo). Създадена през 1140 г. Катедралата е напълно реставрирана по искане на епископ Луиджи Папакода (Luigi  Pappacoda) в периода от 1659 до 1670 г. Архитектурният план за преструктуриране е на Джузепе Зимбало. Особеното в проекта е, че страничният вход, който е видим при влизане на площада е по-пищен и привлича повече внимание от централния вход. Аз дори не бях разбрала, че входът от страната на Епископския дворец е главния, а веднага бях привлечена от разкошната барокова фасада на страничния.

Катедралата Успение Богородично (Cattedrale di Santa Maria Assunta - Duomo).

Пред Катедралата. Случайният ми фотограф явно нямаше представа какво е експозиция.

От двете страни на входната врата на Ктедралата има ниши с статуите на San Fortunato епископ и мъченик (вляво) и San Giusto e мъченик (вдясно), покровители на града. В горната част на фасадата доминира арка с благословената статуя на Свети Ороцо (Sant Oronzo) и два ангела до него. В ляво от арката е статуя на Дева Мария, а в дясно на Св.Ирина. И всичко е допълнено с красиви мотиви на цветя и растения, а на върха може да се види гербът на епископ Луиджи Папакода – Лъв захапал опашката си.

Катедралата, страничния вход

Главния вход не е толкова пищен. Там може да се видят на долното ниво статуите на Св.Петър и Св.Павел, а в горната част на Св Дженаро и Св. Лудовико от Тулуза.

Интериорът на Катедралата е не по-малко впечатляващ. Дванадесет колони, богато декорирани със злато водят към главния олтар, където на централно място е картината  на Oronzo Tiso  „Успение богородично“ ( 1757 г.)

Интериорът на Катедралата

Главния олтар и картината  „Успение богородично“ 

Таванът е винено червен с позлата и картини в златни рамки с библейски сюжети. А срещуположно на главния олтар в другия край на Катедралата е органът.

Интериорът на Катедралата - таванът

Интериорът на Катедралата - органът

Страничните олтари не отстъпват по пищност и красота на главния.

Олтарът на Св. Антоний

Олтарът на Непорочното зачатие. Този монументален олтар, от Джузепе Зимбало се откроява със своята пищност. Много позлатени орнаменти обгръщат статуята на Дева Мария, а маслените картини са сцени от живота й. 

Олтарът на Непорочното зачатие

Олтарът на Разпятието или СС. Сакраменто е с прекрасно изрисуван купол, а витражът на прозорецът „Сърцето на Исус“ е невероятен. Централно е разположена творбата на  Пласидо Буфели (Plasido Buffelli) - „Разпятие“. Алегоричните статуите на Вярата (вляво) и Надеждата (вдясно) са произведения на Анджело и Джакомо Вива.

Олтарът на Разпятието

Олтарът на Св.Карло Боромео 

Силно впечатление ми направи главната врата на Катедралата (в момента не се влиза през нея). Въпреки, че беше внушителна и красива, тя сякаш не пасваше на цялата обстановка. Изчистена, с два прозореца във формата на слънце и луна, през които навлизаше светлина, вратата изглеждаше като чуждо тяло,  прикачено към пищната барокова Катедрала.

Главната врата на Катедралата 

Много харесах Катедралата - прекрасна сграда, изящна и изтънчена, но вече трябваше да тръгваме.

След като разгледахме Пиаца дел Дуомо продължихме по Via Vittorio Emanuele II, където отново се наслаждавахме на прекрасни образци на барока.

По Via Vittorio Emanuele II

Там се натъкнахме на една прекрасна църква - Църквата на Св Ирина покровителка на Лече до 1656 г. Построена през 1591 г. по дизайн на Франческо Грималди фасадата на църквата е забележителна. Наред със статуята на Св.Ирина, може да се види и гербът на Лече – дърво с вълк под него.

Църквата на Св Ирина

Продължихме покрай Общината на Лече и Църквата на Исус.

Общината на Лече 

Църквата на Исус или Мадоната дел Буон Консилио е йезуитскиа църква в историческия център на Лече. 

Църквата на Исус

Видяхме и паметника на Sigismondo Castromediano. Той е поръчан през 1898 г. от кмета на Лече Giuseppe Pellegrino, на скулптора Antonio Bortone. Скулптурата в основата на паметника символизира Свободата.

Паметникът на Sigismondo Castromediano

Из улиците на Лече 

Hotel Patria Palace Lecce 

Не след дълго се отзовахме пред Базиликата Санта Кроче (Basilica di Santa Croce). И тук дойде моето разочарование, че фасадата на Базиликата беше в реконструкция и само можехме да си предполагаме колко е красива, като гледахме снимката на платното, прикриващо скелето.

Базиликата Санта Кроче (Basilica di Santa Croce)

Първият камък е от строежа е положен още през 1353, но изграждането му е прекъснато почти веднага заради смъртта на неговия патрон, Валтер Ди Бриен. Работата продължава едва през 1549 г., а през годините по проекта са работили най-важните архитектите на Саленто: Габриеле Рикарди, Чезаре Пена и Джузепе Зимбало, подкрепени от майсторското изпълнение на каменоделци и художници от района на Лече. Църквата Санта Кроче е завършена едва през 1699 г. и е блестящ пример за архитектурния стил барок, който дори бил определян като „барок от Лече“, толкова характерен и неповторим е.

Интериорът на Базиликата не ме впечатли толкова, сравнявайки го с този на Катедралата. И той е много внушителен и красив, но някак си не ме грабна.

Интериорът на Базиликата

Интериорът на Базиликата

Интериорът на Базиликата

В замяна на това, сградата до Базиликата ме плени. Това е Палацо Целестини (Palazzo dei Celestini), който в продължение на три века е бил манастир. За този дворец споменах по-горе, че е дизайна на Дворецът на семинарията е взаимстван от него. Palazzo dei Celestini във вида в който го виждаме сега е направен от двама архитекти в Лече, Джузепе Зимбало и Джузепе Кино (1659-1695) и е тясно свързан с Базиликата Санта Кроче.

Палацо Целестини (Palazzo dei Celestini)

Палацо Целестини (Palazzo dei Celestini), вътрешният двор.

Палацо Целестини (Palazzo dei Celestini)

След толкова много „барок“ беше време да отидем на централния площад на Лече – Площад Св. Ороцо (Piazza Sant'Oronzo). И разбира се площадът носи името си в чест на светеца Ороцо, покровител на града. От благодарност към него, че е покровителствувал града и го е спасил от разпространение на чума през 1656 г. е издигната 29 метрова колона със статуята на светеца на върха. Строежът на паметника е започнат през 1666 г. у завършен едва през 1681 г. В първия вариант си венецианската статуята е била дървена с бронзово покритие, но по време на тържествата на града през 1737 г. е запалена от ракета (не знаех, че тогава е имало фоерверки). Новата статуята е направена през 1739 г. отново във Венеция и е поставена върху мраморна колона направена от мраморни късове от Виа Апия.

Площад Св. Ороцо (Piazza Sant'Oronzo) с колоната.

Св. Ороцо е в акт на благославяне на града.

Друга голяма забележителност на Piazza Sant'Oronzo е Римския амфитеатър. Датиран от първи - втори век от н.е. той е построен още когато градът е бил в границите на Римската империя под името Лупия (Lupiae). Амфитеатърът е побирал 25000 души и е бил с размери 102 м. на 83 м. Открит е при изкопаване на основите на Банка ди Италия в края на 19 в., а разкопките са завършени през 1940 г.

Римският амфитеатър

Римският амфитеатър

Римският амфитеатър

Римският амфитеатър

На Piazza Sant'Oronzo, точно над амфитеатъра е надвиснала сградата на Националния застрахователен институт, построен в дъга за да описва овала на античното съоръжение и с извисяваща се часовникова кула.

Националния застрахователен институт и амфитеатъра

Друга интересна сграда на площада е Църква Санта Мария дела Грация. Прави впечатление елегантната й фасада, с барелеф на Дева Мария с младенеца над вратата и двете статуи на Св.Петър и Св.Павел. Църквата е издигната в края на 16 в. за да подслони на фреска на Мадоната, датираща от 14 в.

Църква Санта Мария дела Грация

Информационния център и колоната на Св. Ороцо 

Представителството на Венеция

След дългата разходка из града беше време за кратка почивка. Не устоях на станалия ми любим сладкиш Pasticciotto, но с допълнение на кафе “Лече“. Препоръчаното ми кафе „Лече“ напълно си заслужаваше славата. Ароматно еспресо върху кубчета лед, подправено с бадемов ликьор – вкусотия!

Кафе “Лече“

Сладкиш Pasticciotto и кафе “Лече“. 

Преди да се отправя обратно към Порта Наполи се разходих из уличките около площада и попаднах да още една прекрасна барокова църква - Църквата Санта Киара (Chiesa di Santa Chiara).

Църквата Санта Киара (Chiesa di Santa Chiara)

Из улиците на Лече

Из улиците на Лече

Лече ме покори - прекрасен град, великолепни сгради. С удоволствие бих останала по-дълго време, но екскурзията ни продължаваше към пристанищния град Отранто. Време беше да се разделим с бароковата столица на Италия – Чао Лече!

(Следва)