Отранто най-източния град на полуостров Саленто
След прекрасния Лече се отправихме към
Отранто, малък пристанищен град с богата история. И този град както повечето в
района на Пулия е бил завладяван от други народи и племена. Създаден от
древните гърци, след това последователно в границите на римската и византийски
империи, Отранто се е развил като важно
икономическо средище. Местоположението му като най-източен град на полуострова,
само на 70 мили от Албания, на брега на едноименния проток, свързващ
Адриатическо море с Йонийско море, прави града търговски център, на моменти
по-развит и от Бриндизи.
 |
| Отранто |
Именно фактът, че е лесно достъпен по море
става предпоставка и за една от най-големите трагедии в историята на Отранто.
През 1480 г. Мехмед завоевателя изпраща отоманска флота, за да нахлуе в Рим под
командването на Гедик Ахмед паша. Армадата достига до бреговете на Апулия на 28
юли 1480 г. и градът е завладян след две седмици. На 11 август 1480 г. около 800
граждани, известни като "мъчениците на Отранто", били обезглавени
след като отказали да се приемат исляма. Тринадесет месеца градът е под
османско владение, до смъртта на Мехмед
II, който умира по време на поход за завладяване на останалата част от Италия.
Неговият наследник Баязид II нарежда Гедик Ахмед паша да бъде обесен и на 11
септември 1481 г. турците напускат Отранто.
След оттеглянето на османците император
Фредерик II подсилва, а през периода 1485 – 1498 г. Алфонс ІІ от Неапол
разширява и възстановява стария Арагонски замък (Castello Aragonese). Вече
подсилен, опасан с дълбок ров, крепостна стена с кули и вход с подвижен мост,
Арагонски замък става надежна защита на жителите на Отранто.
 |
| Арагонски замък (Castello Aragonese) |
Нашата разходка в крайбрежния град започна от яхтеното
пристанище в подножието на Замъка. Там видяхме и паметник на една друга, много
по-скорошна трагедия. През 1997 г. албански мигранти се опитват да пресекат
пролива с малък катер. Но лодката била толкова претоварена, че потъва близо до
италианския бряг и загиват 81 души. В памет на жертвите местната власт изважда
потъналия катер и гръцкия скулптор Костас Вароцос създава инсталация от ръждясалия плавателен съд и стъкло, която да напомня за нещастието.
 |
| Паметникът - катер |
Денят беше облачен и на
моменти снимките придобиваха особена драматичност, но това придаваше очарование
и неповторимост, а отраженията в спокойните води на пристанището допълнително
подсилваха ефекта.
 |
| Пристанището на Отранто |
 |
| Крепостните стени, Отранто |
 |
| Пристанището на Отранто |
В стария град влязохме през
Порта а маре на Крепостта. От крепостната стена се откриваха още по-красиви
гледки към пристанището и новия град.
 |
| Пристанището на Отранто |
 |
| Отранто, новият град |
 |
| Отранто, новият град |
След това потънахме в
лабиринта от малките улички и сувенирни магазини на стария град за да стигнем до Катедралата.
 |
| Отранто |
 |
| Отранто |
Католическа катедрала на
Отранто (Cattedrale di Santa Maria Annunziata) е построена през 1068 г. върху
основите на раннохристиянски храм от норманския епископ Уилям.
Мозаечният под създаден между
1163 и 1165 г., носи подписа на монах Панталеоне (Pantaleone) и представлява с алегорични изображения старозаветни теми вкл. Вавилонската кула, Потопа,
Соломон и Савската царица, средновековен календар, Ад и Рай. Това е
единствената мозайка останала непокътната от норманския период в Италия.
За мое най-голямо съжаление,
в Катедралата имаше църковна служба и аз само успях да надникна и да снимам
едно ъгълче от „Дървото на живота“ (така наричат мозайката) и богато
декорирания таван.
 |
| Мозайката „Дървото на живота“ |
 |
| Таванът на Катедралата |
Освен прекрасната мозайка,
друга забележителност, ако може така да се нарече, е параклиса „Мъчениците на
Отранто“. Както вече споменах, през 1480 г. когато османците са завладели
града, в църквата са се скрили църковни служители и мирно население. Всички те
били обезглавени, защото отказали да приемат исляма, църквата превърната в
джамия, а стенописите - заличени. Параклисът на мъчениците е построен по
нареждане на Фердинанд I на Неапол и възстановен през 1711 г. Мощите на
мъчениците са положени зад стъклени прегради в седем големи помещения.
Мъчениците на Отранто са канонизирани от папа Франсис през май 2013 г.
Фасадата на Катедралата е
била подложена на многобройни ремонти през вековете. През 1674 г. е добавен
бароковият портал с герба на архиепископ Габриел Адарсо де Сантандер и два
ангела отстрани.
 |
| Католическа катедрала на Отранто (Cattedrale di Santa Maria Annunziata) |
Друг малък портал е построен
от лявата страна на базиликата между края на 15-ти и началото на 16-ти век от
Никол Фернандо по волята на архиепископ Серафино да Скилас.
 |
| Катедрала на Отранто |
Камбанарията е построена в
непосредствена близост до катедралата през 12-ти век.
 |
| Камбанарията |
От лявата страна на
катедралата има страничен вход към криптата. Аз влязох там от любопитство, без
да зная какво да очаквам и бях изненадана от това което видях. Криптата
датира от 11-ти век и е миниатюра на известния Цариградски Цистерни или
Джамията на Кордоба. Представлява сравнително малко помещение с 42
колони с различни орнаменти на капителите, наскоро ремонтирано (с години
влагата е създавала проблеми) и с няколко запазени стенописа. Най-силно впечатление
ми направи намиращата се отдясно на олтара фреската на черната Мадона Одегитрия
(Madonna nera Odegitria).
 |
| Madonna nera Odegitria |
 |
| Криптата |
 |
| Криптата |
След посещението на Криптата
на Катедралата се отправих към крайбрежния площад и Монумента в памет на героите
и мъчениците на Отранто. Но по пътя се изкуших от поредния италиански сладолед.
 |
| Монумента в памет на героите и мъчениците на Отранто |
От площада с Монумента се
разкриваше чудесна гледка към новия град и плажа на Отранто. Жалко, че вече
доста притъмня, което ни подканяше да се сбогуваме с това чаровно градче.
 |
| Отранто, новият град |
 |
| Обратно към Порта а маре |
 |
| Арагонската крепост |
 |
| Фрагмент от Арагонската крепост |
Изпълнен с много и прекрасни впечатления и този ден отминаваше. Видяхме Лече и Отранто - два града със собствена идентичност и красиви забележителности. Всеки един от тях допълваше образа на многоликата Пулия. На следващия ден ми предстоеше нова екскурзия из италианската провинция и аз я очаквах с нетърпение.
(Следва)
Коментари
Публикуване на коментар