ПУЛИЯ ИЛИ РАЗХОДКА ПО ТОКА НА ИТАЛИАНСКИЯ БОТУШ - ОСМА ЧАСТ

Остуни - очарованието на малките градчета в Пулия


Денят беше 29.09.17 г. четвъртък и беше предвиден за екскурзия до Остуни и Мартина Франка. Сутринта беше отделена за Остуни – чаровно, бяло градче с малки улички, разположено на хълм, на върха на който величествено се издига Катедрала.

Арката на Скопа (Arco Scoppa)
Най-красивите гледки към града са от долината, но нямаше подходящо мяско на което можеше да спрем и за това директно се отправихме към стария град. И в Остуни, както в цяла Пулия можем да открием влиянието на различни култури и стилове в резултат на множеството владетели и завоеватели преминали през годините. Минавайки по Corso Giuseppe Mazzini аз се впечатлих от спокойствието, което се излъчваше от красивите фасади и цъфналите закуми на улицата. Сякаш времето беше спряло.

Corso Giuseppe Mazzini

Corso Giuseppe Mazzini
Не след дълго се отзовахме на Площада на Свободата (Piazza della Libertà) – голям красив площад в „сърцето“ на града. Там са някои от най-красивите сгради в Остуни - Църквата на Свети Франциск от Асизи и Кметството, както и монументът на Св.Ороцо.

Църквата на Свети Франциск от Асизи и Кметството
Църквата на Свети Франциск от Асизи (Chiesa san Francesco d'Assisi) е построена през 14-ти век, но сегашният й вид се дължи на реконструкция в средата на 18-ти век наложила се в следствие на силно земетресение. Фасадата включва неокласически и барокови елементи и е по проект на архитект Гаетано Ирлео (Gaetano Iurleo).

Църквата на Свети Франциск от Асизи
През 1985 г. е добавена великолепна бронзова врата, дело на римския творец Егидио Гиароло (Egidio Giarolo), на която са показани най-значимите моменти от живота на Св. Франциск от Асизи и някои библейски теми: Изгонването на Адам и Ева от Рая, сцена с възпроизвеждането на чудото, извършено от Свети Франциск в Остуни когато болен кон, бива изцерен след като светецът обикаля с него три пъти около църквата Свети Стефан, Инокентий III одобрява францисканското правило, Голгота, Рождество и др. Мраморните статуи в нишите, от двете страни на вратата, са на Св. Франциск с вълка (вляво) и Св. Антоний от Падуа благославя деца (вдясно).

Св. Франциск извършва чудо и изцерява кон.

Св. Франциск с вълка (вляво) и Св. Антоний от Падуа благославя деца (вдясно)

Бронзова врата
Интериорът на църквата е не по-малко впечатляващ. Живопис от школата на Лука Джордано от 18-ти век, дървена статуя на Непорочната Дева от неаполитанския скулптор  Джакомо Коломбо и мраморни олтари от братята Моргезе са сред многобройните артефакти, които си заслужава да споменат. Главният олтар доминира над всички останали с цветните си мраморни инкрустации и двата ангела, носещи свещ, дело на неаполитански скулптор от 18-ти век.

Барелефът „Молитви към Дева Мария“  

Главният олтар

„Непорочната Дева“ на Джакомо Коломбо

Куполът
До Църквата на Свети Франциск от Асизи е бил долепен едноименният манастир, който е бил францисканска обител от 1304 до 1809 г. След потушаването на религиозните размирици на монасите през 1813 г. манастирът е закупен от общината и превърнат в кметство, наречено „Palazzo del Municipio“. Фасадата на манастира е реконструирана в неокласически стил по проект на Фердинандо Айролди (Ferdinando Ayroldi) в периода 1861 – 1887 г. Единственият декоративен елемент е часовникът с двата атланти, които поддържат изминалото време и над тях герба на града.

Palazzo del Municipio

Часовникът 
Palazzo del Municipio
На най-високото място в града е изградена величествена катедрала. Именно към нея се отправихме, минавайки през тесни стръмни улички с кафенета, ресторанти и сувенирни магазини.

Остуни

Остуни

Остуни
По пътя минахме покрай Църква Сан Вито (Chiesa di San Vito), построена по волята на епископ Франческо Антонио Скопа (Francesco Antoni Scoppa) между 1750 г. и 1752 г. в стил рококо. Изграждането й е след земетресението през 1743 г. и е в върху основите на разрушените древна средновековна църква Сан Вито и три съседни сгради, които са принадлежали на благородническия род на Patrelli. Върху красивата фасада над вратата се забелязва гербът на епископ Скопа и Орденът на Кармелитките.

Църква Сан Вито (Chiesa di San Vito)
На най-високото място в Остуни е разположена бившата катедрала на града. А защо бивша? Ами епархията на Остуни е обединена с тази на Бриндизи и от 1986 г. седалището на епископа не е вече в града. Аз обаче ще я наричам Катедралата на Остуни. Тя е посветена на Успение богородично и е построена между 1469 и 1500 г. Земетресението от 1743 г. и тук е нанесло сериозно поражения, а възстановяването й е било възложено на Джовани Ломбардо. Фасадата  и е очарователна смесица от романски, готически и византийски стилове, а красивата розетка счита за една от най-големите в Европа. 

Катедралата на Остуни
Интериорът е стил барок, като са се опитали да покрият готческите носещи конструкции. Запазени са прекрасни картини от 18-ти век, три от които, изобразяващи сцени от живота на Исус, може да се видят на тавана.

Катедралата на Остуни

Катедралата на Остуни
Точно когато бях пред Катедралата, започваше някакво честване на най-високо ниво (запознати казаха, че са разпознали членове от правителството), което за съжаление не ми позволи да разгледам по-добре храма.
Непосредствено пред Катедралата е една друга емблематична за Остуни постройка -  Арката на Скопа (Arco Scoppa). Тя свързва Митрополията (Palazzo Vescovile) с Двореца на семинарията. В първият си вариант арката е била дървена, но по поръчка на епископ Франческо Антонио Скопа през 1750 г. е реконструирана и изградена от тухли. За това свидетелства надписът в горната й част. Точно над дъгата на арката може да се види и гербът на Антонио Скопа.

Арката на Скопа (Arco Scoppa)

Арката на Скопа (Arco Scoppa)
Разходката ми продължи с посещение на една площадка, от която се откриваше прекрасна панорама към долината, а после из малките улички на стария град.














Не след дълго излязох отново на Площада на Свободата и Колоната със статуята на покровителя на града Св. Ороцо (Sant'Oronzo), същия, чиято статуя видяхме и на централния площад на Лече. Колоната е дело на Джузепе Греко, построена с елементи на барок през 1771 г. И тук Св. Ороцо е в акт на благославяне на града, а на по-долните нива могат да се видят статуи на Св.Антонио да Падуа, Св.Ирина и др.

Св. Ороцо (Sant'Oronzo)

Св. Ороцо (Sant'Oronzo)

Св. Ороцо (Sant'Oronzo)

В близост до площада има друга панорамна площадка с още по-хубава гледка към долината и Църквата Мадона дела Грата  (Chiesa Madonna della Grata).


 Църквата Мадона дела Грата  (Chiesa Madonna della Grata)
 И разбира се разходката завърши с огромен сладолед.

Куполите на Катедралата



Разделихме се с Остуни и се отправихме към Мартина Франка, едно също толкова чаровно градче.

(Следва)





Коментари