Остуни - очарованието на малките градчета в
Пулия
Денят беше 29.09.17 г. четвъртък и беше предвиден
за екскурзия до Остуни и Мартина Франка. Сутринта беше отделена за Остуни –
чаровно, бяло градче с малки улички, разположено на хълм, на върха на който
величествено се издига Катедрала.
 |
Арката на Скопа (Arco
Scoppa) |
Най-красивите гледки към града са от
долината, но нямаше подходящо мяско на което можеше да спрем и за това директно
се отправихме към стария град. И в Остуни, както в цяла Пулия можем да открием
влиянието на различни култури и стилове в резултат на множеството владетели и
завоеватели преминали през годините. Минавайки по Corso Giuseppe Mazzini аз се
впечатлих от спокойствието, което се излъчваше от красивите фасади и цъфналите
закуми на улицата. Сякаш времето беше спряло.
 |
Corso Giuseppe Mazzini |
 |
Corso Giuseppe Mazzini |
Не след дълго се отзовахме на Площада на
Свободата (Piazza della Libertà) – голям красив площад в „сърцето“ на града.
Там са някои от най-красивите сгради в Остуни - Църквата на Свети Франциск от
Асизи и Кметството, както и монументът на Св.Ороцо.
 |
Църквата на Свети Франциск от Асизи и Кметството |
Църквата на Свети Франциск от Асизи (Chiesa
san Francesco d'Assisi) е построена през 14-ти век, но сегашният й вид се дължи
на реконструкция в средата на 18-ти век наложила се в следствие на силно
земетресение. Фасадата включва неокласически и барокови елементи и е по проект
на архитект Гаетано Ирлео (Gaetano Iurleo).
 |
Църквата на Свети Франциск от Асизи |
През 1985 г. е добавена великолепна бронзова
врата, дело на римския творец Егидио Гиароло (Egidio
Giarolo), на която са показани най-значимите моменти от живота на Св.
Франциск от Асизи и някои библейски теми: Изгонването на Адам и Ева от Рая,
сцена с възпроизвеждането на чудото, извършено от Свети Франциск в Остуни
когато болен кон, бива изцерен след като светецът обикаля с него три пъти около
църквата Свети Стефан, Инокентий III одобрява францисканското правило, Голгота,
Рождество и др. Мраморните статуи в нишите, от двете страни на вратата, са на
Св. Франциск с вълка (вляво) и Св. Антоний от Падуа благославя деца (вдясно).
 |
Св. Франциск извършва
чудо и изцерява кон. |
 |
Св. Франциск с вълка (вляво) и Св. Антоний от Падуа благославя деца (вдясно) |
 |
Бронзова врата |
Интериорът на църквата е не по-малко
впечатляващ. Живопис от школата на Лука Джордано от 18-ти век, дървена статуя
на Непорочната Дева от неаполитанския скулптор
Джакомо Коломбо и мраморни олтари от братята Моргезе са сред
многобройните артефакти, които си заслужава да споменат. Главният олтар
доминира над всички останали с цветните си мраморни инкрустации и двата ангела,
носещи свещ, дело на неаполитански скулптор от 18-ти век.
 |
Барелефът „Молитви към
Дева Мария“ |
 |
Главният олтар |
 |
„Непорочната Дева“ на Джакомо Коломбо
|
 |
Куполът |
До Църквата на Свети Франциск от Асизи е бил
долепен едноименният манастир, който е бил францисканска обител от 1304 до
1809 г. След потушаването на религиозните размирици на монасите през 1813 г.
манастирът е закупен от общината и превърнат в кметство, наречено „Palazzo del
Municipio“. Фасадата на манастира е реконструирана в неокласически стил по
проект на Фердинандо Айролди (Ferdinando Ayroldi) в периода 1861 – 1887 г.
Единственият декоративен елемент е часовникът с двата атланти, които поддържат
изминалото време и над тях герба на града.
 |
Palazzo del Municipio |
 |
Часовникът |
 |
Palazzo del Municipio |
На най-високото място в града е изградена
величествена катедрала. Именно към нея се отправихме, минавайки през тесни
стръмни улички с кафенета, ресторанти и сувенирни магазини.
 |
Остуни |
 |
Остуни |
 |
Остуни |
По пътя минахме покрай Църква Сан Вито
(Chiesa di San Vito), построена по волята на епископ Франческо Антонио Скопа
(Francesco Antoni Scoppa) между 1750 г. и 1752 г. в стил рококо. Изграждането й
е след земетресението през 1743 г. и е в върху основите на разрушените древна
средновековна църква Сан Вито и три съседни сгради, които са принадлежали на
благородническия род на Patrelli. Върху красивата фасада над вратата се
забелязва гербът на епископ Скопа и Орденът на Кармелитките.
 |
Църква Сан Вито (Chiesa
di San Vito) |
На най-високото място в Остуни е разположена
бившата катедрала на града. А защо бивша? Ами епархията на Остуни е обединена с
тази на Бриндизи и от 1986 г. седалището на епископа не е вече в града. Аз
обаче ще я наричам Катедралата на Остуни. Тя е посветена на Успение богородично
и е построена между 1469 и 1500 г. Земетресението от 1743 г. и тук е нанесло
сериозно поражения, а възстановяването й е било възложено на Джовани Ломбардо. Фасадата
и е очарователна смесица от романски, готически и византийски стилове, а
красивата розетка счита за една от най-големите в Европа.
 |
Катедралата на Остуни |
Интериорът е стил барок, като са се опитали
да покрият готческите носещи конструкции. Запазени са прекрасни картини от 18-ти
век, три от които, изобразяващи сцени от живота на Исус, може да се видят на
тавана.
 |
Катедралата на Остуни |
 |
Катедралата на Остуни |
Точно когато бях пред Катедралата, започваше
някакво честване на най-високо ниво (запознати казаха, че са разпознали членове
от правителството), което за съжаление не ми позволи да разгледам по-добре
храма.
Непосредствено пред Катедралата е една друга
емблематична за Остуни постройка - Арката
на Скопа (Arco Scoppa). Тя свързва Митрополията (Palazzo Vescovile) с Двореца
на семинарията. В първият си вариант арката е била дървена, но по поръчка на
епископ Франческо Антонио Скопа през 1750 г. е реконструирана и изградена от тухли. За това
свидетелства надписът в горната й част. Точно над дъгата на арката може да се
види и гербът на Антонио Скопа.
 |
Арката на Скопа (Arco Scoppa) |
 |
Арката на Скопа (Arco Scoppa) |
Разходката ми продължи с посещение на една
площадка, от която се откриваше прекрасна панорама към долината, а после из
малките улички на стария град.
Не след дълго излязох отново на Площада на
Свободата и Колоната със статуята на покровителя на града Св. Ороцо
(Sant'Oronzo), същия, чиято статуя видяхме и на централния площад на Лече.
Колоната е дело на Джузепе Греко, построена с елементи на барок през 1771 г. И
тук Св. Ороцо е в акт на благославяне на града, а на по-долните нива могат да
се видят статуи на Св.Антонио да Падуа, Св.Ирина и др.
 |
Св. Ороцо (Sant'Oronzo) |
 |
Св. Ороцо (Sant'Oronzo) |
 |
Св. Ороцо (Sant'Oronzo) |
В близост до площада има друга панорамна площадка
с още по-хубава гледка към долината и Църквата Мадона
дела Грата (Chiesa Madonna della
Grata).
 |
Църквата Мадона дела Грата (Chiesa Madonna della Grata) |
И разбира се разходката завърши с огромен
сладолед.
 |
Куполите на Катедралата |
Разделихме се с Остуни и се отправихме към
Мартина Франка, едно също толкова чаровно градче.
(Следва)
Коментари
Публикуване на коментар