Мартина Франка - очарованието на малките
градчета в Пулия
Четвъртък 28.09.17
– следобед. След срещата ни с Остуни, продължихме към Мартина Франка – още едно
прекрасно градче в Пулия. Историческият произход на
града датира от десети век, когато група бежанци избягали от Таранто, след
набезите, разрушенията и плячкосванията на сарацините. Те построили малко село
на върха Сан Мартино. През 13-ти век за да може да се разрасне селото, на
жителите се предлагат привилегии – по-ниски данъци. Оттук произхожда и името
"Франка", което е добавено към името на селището.
 |
| Мартина Франка |
Нашата
разходка из старата част на града започна от парк Villa Garibaldi и енорийската
църква Св. Антоний от края на 15-ти век.
 |
| Църквата Св. Антоний |
 |
| Църквата Св. Антоний - фрагмент |
Минахме
по Площад 20-и септември (Piazza XX Settembre) и се отзовахме пред прекрасна
триумфална арка – Арката на Св. Стефан (L'arco di Santo Stefano). Най-отгоре се
вижда статуята на Св. Мартино на кон, с която се отдава почит на светеца
покровител на града. На арката има и паметна плоча посветена на посещението на
Папа Йоан Павел II в
града през 1989 г.
 |
| Арката на Св. Стефан (L'arco di Santo Stefano) |
Арката
е реставрирана и премествана многократно за да я видим днес като главен вход за
стария град в началото на Piazza Roma, непосредствено до Palazzo Ducale.
 |
| Palazzo Ducale |
Дворецът
е започнат от Petracone V през 1668 г. върху основите на средновековен замък от
14-ти век по проект на G.A.Carducci и съдействието на Бернини (Bernini).
Palazzo Ducale в момента се използва от общинските служби, Съдът, от
обществената библиотека и музикален художествен център "Паоло Граси".
В
Двореца има няколко салона, които могат да се разглеждат от посетители, но не
ми направиха добро впечатление. Изглеждаха похабени с течове и висящи кабели. А
стенописите повече приличаха на декор. Очаквах повече от интериора на Palazzo
Ducale.
 |
| Palazzo Ducale |
 |
| Palazzo Ducale |
 |
| Palazzo Ducale |
 |
| Palazzo Ducale |
 |
| Palazzo Ducale |
 |
| Palazzo Ducale |
Освен
Palazzo Ducale на Площад Рим (Piazza Roma) можем да видим очарователен малък
фонтан с делфини на Francesco Corrente от 1934 г. и елегантния бароков дворец от
18-ти век Palazzo Martucci.
 |
| Palazzo Martucci |
 |
| Piazza Roma |
 |
| Piazza Roma - фонтана |
Разходката
ни продължи по Via Vittorio Emanuele, малка улица, минаваща през сърцето на
града. Там ме впечатлиха масивните входни врати, често допълвани с декоративни елементи
по или около тях. Отделих специално внимание на вратите на Мартина Франка и
направих доста снимки на някои по-интересни.
Не
след дълго Via Vittorio Emanuele ни отведе на Площада на референдума (Piazza
Plebiscito), където се намира главна църква на града Базиликата Сан Мартино
(Basilica di San Martino). Базиликата е построена от 1747 г. до 1785 г. на
мястото на някогашна романска църква, която датира от началото на
четиринадесети век. В сегашния си вид храмът има общо дванадесет олтара, двадесет
и пет на различни по размер прозорци, от тях четири с витражи, пищна барокова
фасада и прекрасно декориран интериор.
 |
| Базиликата Сан Мартино (Basilica di San Martino) |
Проектът за храма е
поверен на Джовани Мариани (Giovanni Mariani), а централната скулптура на
фасадата и декориране на интериора е дело на Джузепе Моргезе (Giuseppe Morgese)
и синовете му Франческо и Гаетано Моргезе (Francesco и Gaetano Morgese).
Скулптурата на която Св. Мартино е на кон и със сабя срязва плаща си за да го
даде на полугол скитник е доминиращата композиция на фасадата. Освен многото
барокови детайли, там, на долното ниво, може да се видят и четири статуи на
светци (отляво на дясно): Св. Йоан
Кръстител, облечен в козя кожа, Св. Петър с ключове, Св. Павел държи меч и Св. Йосиф
с младенеца на ръце. В горната част на Базиликата са поставени две статуи на Св. Комасия (Santa Comasia), светец-покровител на града
и Св. Мартино. Сградата завършва на върха с герба на епископа на Турс.
 |
| Св. Мартино |
 |
| Св. Павел и Св. Йосиф |
Интериорът
на Базиликата е великолепен. Олтарите, украсени с инкрустации от цветни мрамори
са истинско произведение на изкуството. В нишата на главния олтар блести
златната статуя на светеца-покровител, Свети Мартино ди Турс, от Стефано да
Путиняно (Stefano da Putignano). Силно впечатление прави олтарът с Тайната
вечеря на Доменико Карела (Domenico
Carella)
от 1804 г.
 |
| Главният олтар |
 |
| Тайната вечеря |
 |
| Базиликата Сан Мартино (Basilica di San Martino) |
 |
| Базиликата Сан Мартино (Basilica di San Martino) |
 |
| Базиликата Сан Мартино (Basilica di San Martino) |
На Площада
на референдума (Piazza Plebiscito) има още интересни сгради за които искам да
спомена: Университетския дворец (Palazzo
dell'Università) и Часовниковата кула (La torre civica).
Palazzo dell'Università е реконструиран в този вид в
периода 1759 и 1762 г., и е седалище на местния
парламент. Там се помещавали и седалището на сдружението на занаятчиите
и на народната библиотека проф. Микеланджело Семеро.
 |
| Palazzo dell'Università |
Часовниковата
кула (La torre civica) е построена в стил барок
през 1734 г. Над вратата се намира слънчев часовник и данни за географската
ширина. А точно под големия часовника има латински текст, който се превежда
като: „Часовникът бележи времето за пътуване. Поставен за измерване, това е
точно сборник на човешкия живот. В годината на Господа 1734“. Не знам дали това
е точен превод, но ми харесва и ме кара да се замисля над думите от Часовниковата
кула.
 |
| La torre civica |
Точно
до Piazza Plebiscito е площадът който харесах най-много – Площад Дева Мария (Piazza
Maria Immacolata). Разположените в
полуелипса арки с неокласически архитектурни елементи, създават прекрасна уютна
атмосфера. Построени през 1854 г., арките са били част от пазар и под всяка от
тях е имало сергии със стоки. Днес, това е прекрасно място за отмора и срещи, с
възможност да се дегустират местни специалитети и вина в множеството заведения
на площада.
 |
| Piazza Maria Immacolata |
 |
| Piazza Maria Immacolata |
 |
| Piazza Maria Immacolata |
След прекрасната разходка из историческия център на Мартина
Франка, беше време да се отправя към Арката на Св. Стефан, където отново се изкуших
от станалия ми любим сладкиш. А по пътя до там не спрях да снимам бароковите
врати на това очарователно градче.
 |
| Снимка пред Базиликата |
 |
| На Piazza XX Settembre |
 |
| Арката на Св. Стефан и сладкиш Pasticciotto |
 |
| Арката на Св. Стефан |
Следващият
ден 29.09.17 (петък) беше определен за почивка. Така и не успях да разгледам
хотела, в който бяхме настанени и точно през този ден го направих. На брега на
Йонийско море, с чудесна градина, два басейна, амфитеатър за представления и много
добра кухня, хотел Akiris предоставя на гостите си много добри условия за
почивка.
 |
| Хотел Akiris |
 |
| Хотел Akiris |
 |
| Хотел Akiris |
Завърши
още едно прекрасно пътуване. Пулия ме очарова и плени. Всеки един от посетените
градове беше по своему неповторим и уникален. Видах много красиви места, научих
нови неща, опитах вкусна храна. Довиждане Пулия!
Коментари
Публикуване на коментар