Доха, Катар
И това пътуване беше към
своя край. Неусетно изминаха дните на блажено излежаване под палмите на
занзибарския бряг с коктейл в ръка. Почивката ни беше сякаш свалена от
страниците на рекламните брошури, но вече свърши и трябваше да се прибираме у
дома. На 09.11.17 г. (четвъртък) на обяд потеглихме за аерогарата за полета ни
до Доха, Катар. Имаше и приятна изненада, че техническият стоп от поне 1 час в
Салалах, Оман се отменя и пътуването до катарската столица ще бъде по-кратко.
Отново самолетът не беше пълен и пътувахме спокойно и комфортно. В Доха
пристигнахме доста късно, почти полунощ. Сравнително бързо минахме граничната
проверка. Визи вече не бяха необходими, хотелът ни беше предварително
резервиран, а ние бяхме само с ръчен багаж, защото другият беше чекиран до
София. За по сигурно взехме такси, което обслужва аерогарата, въпреки, че ни се
предлагаха разни други, но не исках да рискувам със случайни превозвачи, посред
нощ в непозната страна. Бяхме избрали хотел близо крайбрежния булевард Al Corniche. Хотелът беше много добър с
хубава закуска и отлично местоположение.
 |
| Доха, Музеят на ислямско изкуство |
На 10.11.17 г. (петък) след
закуска освободихме стаята и поехме на разходка. За първи път съм в Доха и
това, което видях ми направи много добро впечатление. Разполагахме с малко
време, до 13.30 и предварително бях изготвила стегната кратка обиколка от Музея на ислямското изкуство до пазара Souq Waqif. Но нещо бях
пропуснала. Денят беше петък и нищо не беше отворено. Явно ще се идва отново.
Но все пак направихме чудесна разходка и се полюбувахме на прекрасните
панорамни гледки към залива и модерните небостъргачи на бизнес район на Уест Бей
(West Bay).
 |
| Доха, Музеят на ислямското изкуство и Уест Бей |
 |
| Доха, Музеят на ислямското изкуство и Уест Бей |
Музеят на ислямско изкуство е
разположен на изкуствен полуостров, който се простира в близост до пристанището
за традиционни арабски лодки "dhow“. Музеят е официално открит на 22
ноември 2008 г. и представя ислямското изкуство от три континента. Неговата
колекция включва метални изделия, керамика, бижута, дървообработване, текстил и
стъкло, датиращи от 7-ми до 19-ти век. Сградата на Музея е с доста
модернистичен вид, но архитектът й, И. М. Пей казва, че е синхронизирал
модерността с историческата ислямска архитектура. Музеят щеше да бъде отворен
чак в 11.30 ч. и това не ни позволи да направим няколко снимки фронтално към Уест
Бей, но пък направих куп снимки на тази геометрична и леко ексцентрична според
мен сграда.
 |
| Доха, Музеят на ислямското изкуство |
 |
| Доха, Музеят на ислямското изкуство |
След Музея на ислямско
изкуство продължихме покрай пристанището с арабските лодки и по седем-километровата крайбрежна пешеходна алея успоредна на булевард Al Corniche. Съжалявам, че не ги
снимах, но на алеята имаше разположени няколко кабини ако мога да ги нарека
така, защото са отворени от всички страни и са по-скоро навеси, където може да
си заредиш телефона. Не ги разгледах дали там не се предлагат и други мобилни
услуги, но подчертано бяха нови и в отлично състояние. И понеже, както споменах
вече, беше петък сутрин, почти нямаше хора и направихме чудесна разходка с
много снимки.
 |
| Крайбрежната пешеходна алея и булевард Al Corniche |
 |
| Corniche Promenade |
 |
| Corniche Promenade |
 |
| Доха, Уест Бей |
 |
| Уест Бей и арабските лодки. |
 |
| Доха |
Не пропуснахме и Перлата –
фонтан във формата на гигантска мида с перла, един от символите на Доха. В
други дни там се събират много желаещи да се снимат на фона на Перлата и в
далечината Уест Бей, а ние имахме удоволствието са да бъдем сами и да си
направим фотосесия необезпокоявани.
 |
| Доха, Перлата |
 |
| Доха, Перлата |
 |
| Доха, Уест Бей и пристанището |
След като привършихме със
снимките на залива се отправихме към Souq Waqif в превод „стоящият пазар“. Той
е с над стогодишна история и е на място, където бедуините и местните
жители са търгували с разнообразни стоки, главно животински продукти. През
2006 г. започва реставрацията на стария Souq, чиито сгради са били в доста лошо
състояние. Реставрацията завършва през 2008 г., като изцяло е запазен
автентичния вид на арабския сук, като дори са използвани автентични техники и
материали. В резултат на това Souq Waqif се превръща в желано и популярно място
за покупки и срещи. Тук има стотици сергии за традиционни облекла, подправки,
занаяти и сувенири, а също така има и десетки ресторанти и кафенета.
 |
| Доха, Souq Waqif |
 |
| Доха, Souq Waqif |
 |
| Доха, Souq Waqif |
Едни от малкото отворени
сергии бяха на пазара за птици.
Помотахме се по празните улички
и с надеждата да отворят сергиите по-късно, седнахме да изпием по нещо. Поръчах
си фреш от манго и джинджифилов чай. И двете много ми харесаха, но такъв чай за
първи път пия. Явно беше правен с пресен джинджифил – леко лютеше и беше доста
гъст. Към 11.30 започнаха да отварят единични сергии та успяхме все пак да
купим някой друг подарък.
 |
| До Souq Waqif е Катарски център за ислямски култури и спирална джамия |
 |
| Souq Waqif |
 |
| Souq Waqif |
 |
| Souq Waqif |
В 13.30 се качихме на такси
(не беше от тези, които са на аерогарата), но беше с включен апарат и цената
беше доста по-ниска. На аерогарата бързо минахме гранична проверка и
оползотворихме оставащото време до полета из безмитните магазини.
 |
| Довиждане Доха! |
В заключение мога да кажа,
че със сигурност искам да посетя Доха отново, а за Занзибар винаги ще си
спомням като едно екзотично място от другата страна на екватора, където чудесно
отпразнувах рождения си ден.
Край
Коментари
Публикуване на коментар