ПРИКАЗНАТА АНДАЛУСИЯ

Севиля – прекрасната столицата на Андалусия

Площад Испания, Севиля

Поредно то ми пътуване ме отведе в едно отдавна желано от мен място – Андалусия, Испания. Всъщност това беше почивка в Коста дел Сол, но се превърна в екскурзии из Андалусия. Ежедневно пътувах до някои от най-красивите градове на Южна Испания. Но да карам подред. На 14.04.18 г. (събота) в късния следобед с полет на България Ер заминах за Малага, от там на около час път се намира Фуенхирола, курорта в който се настанихме. Градчето е с широка плажна ивица и 7 километрова плажна алея, която е притегателен център за спортуване, разходки или просто за отмора в множеството крайбрежни заведения.

15.04.18 г. (неделя) беше отделен за аклиматизация и запознаване с Фуенхирола – типично испанско курортно градче, което в този сезон беше посетено предимно от по-възрастни летовници. Плажният сезон още не беше започнал, въпреки слънчевото време, тъй като предишната седмица е било необичайно студено за Коста дел Сол. Температурата на въздуха беше около 21-23 градуса, идеално за целта ми – екскурзии до различни прекрасни андалусийски градове.

Фуенхирола, крайбрежната алея

Фуенхирола, яхтеното пристанище

16.04.18 г. (понеделник) Екскурзия до Севиля. Пътуването до там е доста продължително и за столицата на Андалусия ни останаха само няколко часа, недостатъчни за да разгледаме всички забележителности, но напълно достатъчни да харесам Севиля. Имахме късмет да попаднем в града по време на ежегодния фермерски панаир и въпреки, че не го посетихме, бяхме завладени от неговата колоритна атмосфера. Навсякъде се виждаха дами облечени в типичните рокли с волани и закичени с големи рози в косите. Стотици каляски с коне се движеха по улиците, а пасажерите им гордо позираха за снимки. Чудех се кое по-напред да гледам – красивите сгради в типичния за регион стил „мудехар“ или дамите с пъстроцветни премени.

Първата ни спирка в Севиля беше Площад Америка (Plaza America) в Парк Мария Луиза (María Luisa Park). Точно в този момент разбрах, че ни очакват незабравими моменти и гледки носещи истинска наслада.

Площад Америка (Plaza America)

Тук се намира и Музеят на изкуствата и традициите построен от Анибал Гонзалес през 1914 г. за Иберо-американското изложение от 1929 г., още познат като Павилиона Мудехар (Pabellón Mudéjar) заради прекрасния му архитектурен стил. Впечатляващата сграда е допълнена от красив парк и езеро с водни лилии. Надявам се със следващите снимки да успея да разкрия поне малка част от обаянието му.

Павилиона Мудехар (Pabellón Mudéjar)

Мисля, че сега е моментът да напиша няколко думи за Иберо-американското изложение от 1929 г. На това изложение присъстват освен всички испански региони и всяка от провинциите на Андалусия, много страни от Централна и Южна Америка и САЩ. Същата година в Барселона има световно изложение, но Иберо-американското изложение не му отстъпва по стил и класа, още повече, че е подготвяно 19 години. А ето някои от участниците: Португалия, Уругвай, Мексико, Перу, Аржентина, Чили, Република Колумбия, Куба, Венецуела, Доминиканската република, Боливия, Панама, Ел Салвадор, Коста Рика и Еквадор.

За Иберо-американското изложение са построени множество уникални павилиони, разположени в Парка Мария Луиза, проектиран от Жан-Клод Никола Форстие в "мавритански райски стил". Но най-впечатляващ е Площад Испания (Plaza de España), превърнал се в един от символите на Севиля. Днес в сградите на площада са разположени общински и държавни учреждения, а самият площад се превръща в център на обществения и културен живот на града.

Площад Испания – централната сграда

Със следващите снимки съм се опитала да предам уникалната атмосфера на площада, допълнена и с множество каляски, возещи облечени в национални костюми дами.

Площад Испания – северната кула

Каналите на Площад Испания

Площад Испания

Площад Испания отново е дело на Анибал Гонзалес, като за да създаде един неповторим шедьовър той е комбинирал стиловете Арт Деко, "Мудехар" и "Нео-Мудехар". Сградите са разположени в полукръг, а пред тях са изградени плавателни канали с лодки. Червените тухлени стени на сградите контрастират с множеството декорации от рисувани фаянсови плочки и с порцелановите синьо-бели парапети на четирите моста и всичко това създава една приказна картина изпълнена с цветове и топлина.

Фонтанът на Виченце Травър

В ниши по целия полукръг от сгради на Площад Испания са изложени керамични пана от най-известните области в Испания.

Последен поглед към площада и поемам към следващата забележителност – Катедралата на Севиля.

Преди да напиша за Катедралата на Севиля е редно поне с няколко думи да спомена тази част от историята на Испания, която има отношение към повечето от забележителностите, които посещаваме в Андалусия. А именно почти осем вековното господство на арабските владетели и мюсюлманската религия, като най-дълго са се задържали именно в Южна Испания. Всичко започва с навлизането на войските на Тарик Ибн Зияд през 711 г. в земите на вестготите, населявали тогава Иберийския полуостров. Войниците на Тарик са предимно бербери, но те изпълняват заповедите на арабската аристокрация от Дамаск. Разпокъсана на отделни графства и провинции, раздирана от междуособици и противоречия, Испания не е дала сериозен отпор и мюсюлманите биват спрени едва при Портие от френския Крал Мартел през 732 г. До 1492 г., когато е паднал и последния мюсюлмански владетел на Иберийския полуостров – Боабдил, арабската култура и традиции са определяли живота в Андалусия. За това намираме множество свидетелства, включително и т.н. „мудехар“ - архитектурен стил, получил се от тясно вплетени арабски и испански стилове. За някои сгради в стил „мудехар“ вече писах, а сега ще разкажа за Катедралата на Севиля - още една сграда олицетворяваща многовековната история на Испания.

Катедралата на Севиля

Началото й започва още през 12 в., когато по нареждане на Алмохадският халиф Абу Якуб Юсуф през 1198 година е построена нова джамия, която да замести построена между 829 и 830 г. от Умар Ибн Адабас. Новата джамия е построена в близост до дворецът Алказар (за съжаление не остана време да го посетим). Малко след завоюването на Севиля от Фердинанд III и връщането на християнството като основна религия, джамията на Якуб Юсуф е превърната в катедралата на града. През юли 1401 г. градските лидери решават да се построи нова катедрала, която да замени голямата джамия, която до тогава служи като катедрала. Строежът продължава до 1506 г. Строителите са запазили някои елементи от древната джамия. Вътрешният двор за очистване на вярващите, преди да влязат в молитвената зала, днес е известен като Patio de los Naranjos. Той съдържа фонтан и портокалови дървета. А минарето на джамията, построено по подобие на минарето на джамията Кутубия в Маракеш, Мароко е превърнато в камбанария. Кулата La Giralda е най-известният символ на града.

Камбанарията на Катедралата в Севиля и Кутубия минаре в Маракеш

Името на камбанарията идва от голямата статуя - "El Giraldillo" ("Вяра"), изобразяваща жена в класическо римско облекло, с щит в дясната ръка и палмова клонка в ляво. Статуята на върха, е била поставена през 1568 г. и символизира триумфа на християнската вяра.

Кулата La Giralda

По времето на моето посещение в Андалусия, във вътрешния двор на Катедралата (Patio de los Naranjos) цъфтяха портокаловите дръвчета, а ароматът им беше опияняващ.

Patio de los Naranjos

Към Patio de los Naranjos води и Вратата на зачатието (Puerta de la Concepción) построена в готически стил от 1895 г. до 1927 г. На фасадата са статуите на Исус и неговите апостоли.

Вратата на зачатието (Puerta de la Concepción)

Катедралата на Севиля носи името "Света Мария де ла Седе" и след завършването й в началото на 16 в. заменя Света София като най-голямата катедрала в света, титла, която византийската църква е държала почти хиляда години. Катедралата на Севиля е третата по големина църква в света, както и най-голямата готическа църква. И тъй като двете най-големи църкви в света (Базиликата на Националния храм на Дева Мария от Апарейда, Бразилия и Базиликата Свети Петър, Ватикана) не са седалище на епископи, катедралата в Севиля все още е най-голямата катедрала в света.

Интериорът на Катедралата

Интериорът на Катедралата е не по-малко впечатляващ. Там са погребани редица знатни особи, включително и крал Фернандо III Свети, който освобождава на 22 ноември 1248 г. Севиля от арабите. Но може би най-популярна е гробницата на Христофор Колумб. Четиримата мъже, които носят саркофага му символизират кралете на Навара, Кастилия, Леон и Арагон.

Гробницата на Христофор Колумб

Уникален е и главният олтар (Retablo Mayor). Той е най-големият олтар в света и се състои от тридесет и шест позлатени релефни панела, изобразяващи сцени от стария завет и живота на светиите. На олтара пред златната стена се намира статуята на Света Мария де ла Седе, покровителката на Катедралата.

Главният олтар (Retablo Mayor)

Моето внимание беше привлечено и от Параклисът на Дева Мария от Антигуа. С него е свързана една легенда. Преди завладяването на Севиля от християните, един ангел води крал Фердинанд III Светият в главната джамия на града, където зад стена, която станала прозрачна, той вижда образа на Дева Мария Антигуа, останала скрита там от векове. Няколко дни по-късно крал Фердинанд III Светият влиза триумфално в града.

Параклисът на Дева Мария от Антигуа

След впечатляващите забележителности на Севиля, които посетих беше време за малка почивка и кратка разходка из центъра на града.

Кафе с алкохол – Carajio и десерт Тия Мария

Това е входът на кралския дворец Алказар и огромната опашка от посетители.

Паметникът на Непорочното зачатие на площад „Триумф“

Plaza Virgen de los Reyes

Hotel Alfonso XIII

Севиля беше първият от градовете, които смятах да посетя по време на това пътуване и много ми хареса. Столицата на Андалусия има толкова много забележителности, толкова атмосфера и автентичност, че бих искала да остана поне няколко дни, но ме очакваха още много нови места. На следващия ден ми предстоеше да се запозная с Кордоба. Вълнувах се!

(Следва)

СВЕТЪТ ПРЕЗ МОИТЕ ОЧИ - ПЪТЕПИСИ

Търсене в този блог

ПРИКАЗНАТА АНДАЛУСИЯ - ПЪРВА ЧАСТ

Коментари

Публикуване на коментар