Алхамбра
- арабската приказка на Гранада
19.04.18
г. (четвъртък) Екскурзия до Алхамбра. Всъщност точно желанието ми да видя това
изумително творение на маврите беше причината да дойда в Андалусия. Оказа се,
че всичко останало, което видях по време на пътуването ми е също толкова
вълнуващо, но от посещението в Алхамбра очаквах да ме плени.
 |
Дворецът на лъвовете (Palacio de los Leones), Алхамбра |
Алхамбра в превод „червената
крепост“ се смята, че носи името си от цвета на материала, от който е изградена,
но има и друга легенда, че един от владетелите й е бил рижав и от там –
„крепостта на червения“. Първи исторически данни за Алхамбра датират от 9-ти
век, когато Салар Бен Хамдън потърсил убежище в крепостта Алказаба след битки с
Халифата на Кордоба, към който тогава принадлежала Гранада. Крепостта е с
отлично стратегическо местоположение, на хълм над Гранада, а река Дарро я
отделя от хълма Албаисин. Същинският разцвет на Алхамбра започва през 13 век с пристигането
на първия цар на династията Насридите, Мохамед Бен Ал-Хамар (Мохамед I,
1238-1273), който я прави царската резиденция. Това събитие бележи началото на
най-славния период на Алхамбра. В този период е подсилена крепостта,
водоснабдена е, построена е джамията, която сега е превърната в църква „Света
Мария“.
Но най-значителните промени
са по времето на Юсуф I (1333-1353) и синът му Мохамед V (1353-1391). Тяхно
дело са повечето зали и градини в най-забележителния за мен дворец в крепостта
– т.нар. Дворец на Насридите.
След края на Реконкистата (На 2 януари 1492 година испанците завземат последното
убежище на маврите – Гранада), католическите монарси извършили множество
реставрации и промени, но най-значимата е новият дворец на император Карл V. След това идва
дълъг период, до края на 19 в., в който Алхамбра е била изоставена, но през 20
в. тя се възражда за нов живот като един от най-хубавите образци на ислямското
изкуство и архитектура.
Нашето посещение в Алхамбра
започна именно от Императорския дворец. За него не бях чела предварително и
останах втрещена от вида му. Някак неуместно голям и тромав, стои като чужд на
целия комплекс.
 |
Дворецът на император Карл V |
Карл V след сватбата им с Изабела Португалска
през 1526 г. в Севиля, посещават Алхамбра и решават там да построят своя
резиденция. Строежът й започва през 1527 г. с амбицията да бъде най-модерната
за времето си. Интересни са два факта около Двореца на Карл V:
първият, е че императорът никога повече не се е върнал в Алхамбра, особено след
ранната кончина на любимата му жена Изабела Португалска, а вторият е, че дворецът
е окончателно завършен през … 1957 г.
На герба си, Карл V е искал да е изобразено земното кълбо,
като символ на огромната му власт и притежанието на задокеански територии.
Огромната квадратна сграда
във вътрешността си е вписана окръжност. Огромен кръгъл двор с колони изгражда
вътрешното пространство, което има перфектна акустика и често е сцена на
музикални спектакли.
Срещу Двореца на Карл V се намира най-старата част от крепостта
– Алказба.
 |
Алказба |
Нашият час за посещение
Двореца на Насридите – най-красивата част от Алхамбра беше 15 ч. Часовете за
посещение се спазват много стриктно и има ограничения в бройката на
посетителите, за това търпеливо се подредихме десет минути по-рано и изчакахме
да стане време за да се потопим в един
приказен свят. Първо минахме през грижливо поддържани градини, между
впрочем всички градини са „под конец“.
Дворецът на Насридите
(Palacios Nazaríes) се състои от три основни зони: Мексуар (Mexuar) -
полупубличната част на двореца за съдебната администрация и държавните дела,
Дворецът Комарес (Palacio de Comares), който е официалната резиденция на царя и
Дворецът на лъвовете (Palacio de los Leones), който е бил частната резиденция, включваща
и Харема.
Ние започнахме посещението
си от Мексуара. Той толкова пъти е разрушаван и реставриран през годините, че е
смесица от стилове и епохи. Там може да се види гипсов фриз с надпис:
"Всичко, което притежавате, идва от Бога", таван от християнския
период, стенни плочки с двуглав орел - гербът на Карл V и т.н.
 |
Мексуар (Mexuar) |
Продължаваме
към Златната стая и прилежащ вътрешен двор с фонтан (Patio of the Gilded Room).
Дворецът
Комарес (Palacio de Comares) е официалната резиденция на емира. Вътрешният двор
е почти изцяло зает от езеро обградено с вечнозелени растения. В другия край на
езерото е Кулата Комарес (Torre de Comares). Прекрасни декорации, арки и колони
украсяват двореца. По стените могат да се прочетат и текстове възхваляващи
господ.
 |
Дворецът Комарес (Palacio de Comares) |
 |
Кулата Comares (Torre de Comares) |
Кулата Comares (Torre de Comares) е висока 45 метра и е най-високата кула в Алхамбра. Тук се намира и Залата на посланиците (Salón de los Embajadores), където се е състоял съвета с участие и на Боабдил (последния арабски владетел на Алхамбра), решил да предаде Гранада на католическите монарси. Залата е с богата декорация и много текстове включително и мотото на Насридите – „Only God is Victor!“
 |
Залата на посланиците (Salón de los Embajadores) |
В
този комплекс се намира и Залата на лодката (Sala de la Barca). Произходът на
името й е от арабската дума baraka, което означава благословия и която се преобразувала
в испанската дума barca, което означава лодка.
 |
Залата на лодката (Sala de la Barca) |
 |
Залата на лодката (Sala de la Barca) |
В следващите минути от посещението ми в Алхамбра попаднах в истинска арабска приказка. Най-красивият дворец – Дворецът на Лъвовете, частната резиденция на емирите ме остави без дъх. Той е перлата в короната на Алхамбра, великолепен пример за изкуството на Насридите, несравним със своята красота и хармония. Започнат от Юсуф I и завършен от сина му Мохамед V, дворецът има изразено християнското влияние, което се дължи и на приятелството между Мохамед V и християнския крал Педро I, Жестокият.
 |
Дворецът на Лъвовете |
Дворецът се състои от централен вътрешен двор, заобиколен от няколко галерии с 124 бели мраморни колони по подобие на християнски манастир. Дворът на лъвовете (Patio de los Leones) е може би най-известното място на Алхамбра. В средата му е прекрасен фонтан с дванадесетте лъва.
 |
Дворът на лъвовете (Patio de los Leones) |
 |
Дворът на лъвовете (Patio de los Leones) |
От централния вътрешен двор
можете да се стигне до различни зали:
Залата на Мокарабите (Sala de los Mocárabes) на запад, Залата на царете
(Sala de los Reyes) на изток, Залата на двете сестри (Sala de Dos Hermanas), Залата на Ажимесите (Sala de los Ajimeces)
и Мирадор (Mirador de Daraxa) на север, Залата
на Авенисера (Sala de los Abencerrajes) и Харема на юг.
Залата на Авенисера (Sala de
los Abencerrajes) или Залата на възмездието се нарича така, защо се смята, че
тук са обезглавени рицари от Авенисера. Таванът на залата е великолепен, сякаш е
огромна осмоъгълна пчелна пита.
 |
Залата на Авенисера (Sala de los Abencerrajes) |
Залата на царете (Sala de
los Reyes), отново великолепна декорация.
 |
Залата на царете (Sala de los Reyes) |
 |
Залата на царете (Sala de los Reyes) |
 |
Залата на царете (Sala de los Reyes) |
Залата на двете сестри (Sala de Dos Hermanas). Залата е наречена така,
защото има две големи мраморни плочи на пода. Тази зала се намираше в центъра
на няколко стаи, където са живели султанката и свитата й. Майка на Боабдил също
е живяла там с децата си.
 |
Залата на двете сестри (Sala de Dos
Hermanas) |
 |
Залата на двете сестри (Sala de Dos
Hermanas) |
 |
Мирадор (Mirador de Daraxa) |
Градината на Даракса (Jardines de Daraxa). В градината има кипариси,
акации, портокалови дървета и храсти, обграждащи големия централен мраморен
фонтан. Към градините гледат Залата на двете сестри и императорските стаи на
Карл V.
 |
Градината на Даракса (Jardines de Daraxa) |
 |
Градината на Даракса (Jardines de Daraxa) |
Императорските зали имат
квадратни тавани с надписи, възхваляващи Карл V и мотото му "Plus oultre",
което означава „далеч и отвъд“.
 |
Императорските стаи на Карл V |
Минавайки от зала в зала, в
един момент от поредната тераса, пред нас се откри прекрасна гледка към хълма
Албаисин.
 |
Албаисин |
 |
Албаисин |
Излизайки от Двореца на Насридите
се отзовахме във великолепната Градина на Partal (Jardines del Partal). Там се
намира и Кулата на Дамите (Torre de las Damas), която е една от най-старите
постройките в Алхамбра. Още през арабския период там са живели високопоставени
личности.
 |
Кулата на Дамите (Torre de las Damas) |
 |
Градина на Partal (Jardines del Partal) |
 |
Кулата на Дамите (Torre de las Damas) |
Тук е и Църквата „Света
Мария от Алхамбра“, построена на мястото на старата джамия.
 |
Църквата „Света Мария от Алхамбра“ |
Отново минахме покрай
Дворецът на Карл V и
продължихме през алея с кипариси, покрай единствения хотел на територията на
Алхамбра, разположен на мястото на бивш манастир - Parador de Granada.
 |
Parador de Granada |
Хенералифе, това е лятната
резиденция на султаните от династията на Насридите и е разположена на хълм
срещу двореца Алхамбра. Резиденцията е скромна, не така богато декорирана като Алхамбра,
но с прекрасни градини за почивка и отмора. Дворът с водните градини (Patio de la Acequia) е
очарователен.
 |
Хенералифе, (Patio de la Acequia) |
Градините
на султана (Jardín de la Sultana) не
им отстъпват по красота. За сухото дърво в градината
има легенда свързана с жената на Боабдил (Boabdil), според която, тя там се
среща с рицар от семейството на Авенисера. Това става причина цялото семейство
благородници да бъдат екзекутирани.
 |
Градините на султана (Jardín de la Sultana) |
От
Градините на Хенералифе има прекрасен изглед към Алхамбра.
С
това посещението ни в прекрасната Алхамбра завърши. Трудно се възприема толкова
много информация и красота за няколко часа. Все още разглеждам снимките от там
и се възхищавам на всичко сътворено и запазено през вековете.
А
нашата екскурзионна програма продължаваше с посещение на Гранада. И тогава едно
необмислено решение на екскурзоводката ни, стана причина следващият един час да
се превърне в надбягване с препятствия. Дамата реши да слезем пеша до центъра,
защото в града автобуси не можело да влизат. Дали е така, не зная, но половин
час да препускаме по нанадолнището през парка, след като нямахме никаква
почивка след обиколката на Алхамбра е безумие. Още повече, че в Гранада имахме
само 20 минути и после още половин час бърз ход по главната улица за да стигнем
до автобуса. Подчертано лошо решение, не съобразено с възможностите на
туристите, което помрачи удоволствието от посещението на Гранада. За тези 20
минути аз успях единствено на посетя Катедралата на Гранада и почти в движение
да й направя няколко снимки отвън и вътре.
 |
Арката в края на парка (Puerta de las Granadas) Римска триумфална арка построена от Карл V |
 |
Катедралата на Гранада |
 |
Катедралата на Гранада |
 |
Катедралата на Гранада |
Строежът на Катедралата на Гранада започва още по времето на Карл V през 1525 г., като проектът е надграждан и доразвиван през годините до завършването й през 1704 г. Храмът е един от шедьоврите на испанския Ренесанс. Със следващите снимки ще се опитам да предам малка част от красотата на величествен храм.
 |
Олтарът Triunfo de Santiago |
След
тази бърза обиколка на Катедралата дойде време да потегляме към Фуенхирола.
Много уморени, но преизпълнени с прекрасни впечатления потеглихме по обратния
път. Осъществих още една моя мечта - да посетя Алхамбра. Незабравими спомени
оставиха в мен Дворецът на Насридите, прекрасните градини и лятната резиденция
Хенералифе. Алхамбра е прекрасна!
Следва
Коментари
Публикуване на коментар