ПРИКАЗНАТА АНДАЛУСИЯ - ВТОРА ЧАСТ

Кордоба – малката сестра на Севиля

Катедралата Мескита

17.04.18 г. (вторник) Все още под влиянието на прекрасната Севиля, тръгваме на екскурзия до Кордоба. Когато пиша за Кордоба, не може да не спомена миналото на Испания, когато маврите са владеели Иберийския полуостров. Тогава градът е бил столица на Кордобския халифат, заемал територията на почти целия полуостров. Кордоба имал своят разцвет около 10 в., когато по блясък и величие е бил сравняван с най-големите и богати градове в Средновековието. Но данни за града има още преди новата ера, а римският мост над река Гуадалвакир се е превърнал в един от символите на града. Всичко това е довело до едно многообразие от архитектурни стилове, вплетени един в друг и даващи неповторимия колорит на този испански град. Вековното съжителството на християни, мюсюлмани и евреи е оставило своя отпечатък върху Кордоба и всяка нова крачка из стария град може да те отведе в различна епоха.

Ние започнахме нашата разходка точно от Римския мост и сякаш хронологично преминахме през вековната история на Кордоба. Мостът е част от Римския път Виа Аугуста (Via Augusta), който свързва Рим с Кадиз и е построен през 1 в. пр.н.е. През 8 в. мостът е реконструиран от маврите за да придобие сегашния вид с дължина близо 250 м. и 16 прекрасни арки, елемент от мавритарска архитектура, често срещана и в други сгради в града.

Римският мост над река Гуадалвакир 

На левия бряг на река Гуадалвакир, в началото на Римския мост се намира Кулата Калаора (Torre de la Calahorra). Построена като защитно укрепление през 12 в. от арабите тя е възстановена през 1369 г. от крал Хенри II от Кастилия.

Кулата Калаора (Torre de la Calahorra)

На десния бряг на реката Римския мост завършва с Триумфална арка (The Puerta del Puente), която е построена през 16 в. за да бъде по-представителен входът към града.

The Puerta del Puente 

Точно зад Puerta del Puente е площад с извисяващата се статуя на Сан Рафаел, покровителя на града.

Plaza del Triunfo и статуята на Сан Рафаел 

От тук започна срещата ми с една от най-красивите забележителности на Кордоба – Катедралата Мескита. Историята й е дълга и разнолика, като всичко в този град. Първоначално това е била малка весготска църква - католическата базилика "Свети Винсънт на Лерин", която вероятно е била построена на мястото на римски храм на посветен на бог Янус. След завземането на Кордоба от маврите, през 784 г. Абд ал-Рахман, един от първите управниците на града, допринесъл много за процъфтяването му, поръчал строеж на Голяма джамия на мястото на католическата базилика. Следващите мюсюлмански владетели разширявали, надграждали и декорирали Голямата джамия. С Мескита се свързват имената и на Абд ал-Рахман II през 9 в. поръчал ново минаре, а през 961 г. Ал-Хакам II е обогатил и реновирал Михраба (ниша в стената на джамия, често украсена с 2 колони и арка, показваща посоката, в която се намира Мека). След падането на Халифата през 1236 г. и завръщането на християнско управление над Кордоба по време на Реконкиста, Голямата джамия е превърната в римокатолическа църква, чиято реконструкция завършва с вмъкването в сградата на ренесансов катедрален храм през 16 век.

Но за всичко това ще разкажа в реда, в който го видях.

Идвайки от Римския мост, първо видяхме гърба на Катедралата, минахме покрай бившия главен вход на джамията и се отправихме към вътрешния двор (Patio de los Naranjos) – отново, както в Катедралата на Севиля, той е изпълнен с цъфтящи портокалови дървета. 

Patio de los Naranjos

Във вътрешния двор имахме малко време, докато купим билети и това ми даде възможност да му се насладя и да направя много снимки. Естествено в Patio de los Naranjos вниманието ми привлече прекрасната гледка към Камбанарията на Катедралата Мескита. Минарето, издигнато от Абдерман III е вградено в настоящата камбанария. През седемнадесети век Хуан Секуро де Матила изгражда часовника, а Гаспар де ла Пеня реновира кулата за да я укрепи. И в резултат, днес пред нас е тази чудесна сграда.

Patio de los Naranjos и Камбанарията

Patio de los Naranjos и Камбанарията

До този момент, всичко видяно ми хареса, но влизайки в колонната зала на Катедралата Мескита бях силно впечатлена от красотата и величието й. Джамията е един от най-добрите образци на мавританската архитектура. Първото което видях са стотици колони и червено-бели арки. При строежа на джамията колоните от мрамор, гранит, оникс или аспис, завършващи с римски капители са изпратени от различни региони на Иберия като подаръци от губернаторите на провинциите. Стените са с богати декорации от слонова кост, яспис, злато, сребро и мед. А аз се чудех, кое по-напред да снимам.

Колонната зала на Катедралата Мескита

Колонната зала на Катедралата Мескита

Колонната зала на Катедралата Мескита

Тук е мястото да напиша няколко думи за Михраба. За изграждането му, през 965 г. Ал-Хакам II е поискал от византийския император Никифор II майстори и занаятчии, които да изградят и декорират Михраба. Освен тях, императорът е изпратил и 1600 кг. златни плочки за украсата на джамията. Резултатът е великолепен!

Михраб

Михраб

Михраб

И така, през 1236 г. след завладяването на Кордоба от Фердинандо III Кастилски, Голямата джамия бива осветена като християнски храм. Крал Фердинандо III проявява мъдрост и не разрушава прекрасната джамия, а с годините богатите кордобски фамилии започват да строят вътре параклиси. В началото на 16 в., след края на Реконкистата, Инквизиция решила да преустрои джамията в християнски храм като построи в средата на джамията, Катедрала ”Непорочното зачатие на Богородица”. Дори се обсъждало разрушаването на джамията. Това създало брожения сред гражданите на Кордоба и архиепископа поискал съгласието на Карл V. Карл Велики дал нареждане да се изгради параклис в сърцето на джамията, но когато след години бил завършен и той го посетил за първи път, въпреки, че бил великолепен, кралят казал: „Вие построихте, това което може да се построи навсякъде и разрушихте това което е уникално в света“. Със следващите снимки ще се опитам да покажа красотата на катедралния храм и някои от олтарите.

Параклисът на Санта Тереза

Параклисът на Санта Тереза

Санта Барбара

Параклисът на Сан Винсенте 

Сан Агустин и Санта Еулалия

Олтарът на Сан Салвадор и Сан Амброзио

Но най-впечатляващ е Главният олтар на Катедрала ”Непорочното зачатие на Богородица”. Не му отстъпват по изящество и красота хорът и органът.

Главният олтар на Катедрала ”Непорочното зачатие на Богородица”.

Главният олтар на Катедрала ”Непорочното зачатие на Богородица”.

Хорът

Органът

Последен поглед от вътрешния двор към Катедралата Мескита

След посещението ми в Катедралата Мескита се разходих из малките улички на стария град.

Времето напредваше, а исках да видя още една забележителност на Кордоба –Алказар, Крепостта на християнските крале (Alcázar de los Reyes Cristianos).

Крепостта се е ползвала от весготите, а после от арабите. Тя е служила като едно от основните жилища на Изабела Кастилска и Фердинанд Арагонски по време на Реконкиста и кампанията срещу династията Насридите в Гранада (последните маври на Иберийския полуостров). Тук през 1492 г. Изабела и Фердинанд се срещат с Христофор Колумб преди първото му плаване до Америка. През 1810 г. Алказар е гарнизон за войските на Наполеон Бонапарт, а през 1821 г. - става затвор. Само тези няколко факта показват дългата история на Крепостта на християнските крале и аз държах да я посетя, а и бях чела за красиво оформените градини на замъка и които, исках да видя.

Алказар - Крепостта на християнските крале (Alcázar de los Reyes Cristianos)

Интериорът почти липсваше, но градините бяха хубави.

Крепостта има четири кули: Първата е "Часовниковата кула" (Torre del Reloj. В югозападния ъгъл се намира кулата на инквизицията (La torre de la Inquisición), с кръгла форма. Тя получава името си от факта, че в продължение на векове там се е помещавали архивите на Трибунала на Свещената инквизиция. В северозападния ъгъл се намира кулата на лъвовете (La torre de los Leones), с квадратна форма. И четвъртата е Кулата на гълъба (La torre de la Paloma), с квадратна форма, се намира в югоизточния ъгъл.

А градините на Крепостта на християнските крале са чудесно място за отмора.

Изабела Кастилска и Фердинанд Арагонски и Христофор Колумб

Изабела Кастилска и Фердинанд Арагонски и Христофор Колумб

И още няколко снимки по улиците на Кордоба.

Сан Рафаел

Стара воденица на река Гуадалвакир

Неусетно дойде време да се разделим с Кордоба. Напуснахме това прекрасно място, а аз се питах къде повече ми е харесало – в Севиля или в Кордоба. Ами много ми е трудно да си отговоря. За малкото време в което ги посетих, по-приятно и по-уютно ми беше в Кордоба. Може би защото забележителностите са съсредоточени в стария град и успях да се потопя в атмосферата на града. В Севиля, въпреки, че много ми хареса, съм сигурна, че не успях да видя дори малка част от интересните места в града и с удоволствие бих се върнала за по-дълго време.

Следва