ПРИКАЗНАТА АНДАЛУСИЯ – ШЕСТА ЧАСТ

Малага – морската врата на Андалусия

21.04.18 г. (събота) Това беше последният ден от незабравимото ми пътуване из Андалусия. В ранния следобед освободихме стаите и се отправихме към Малага. Полетът ни за София беше късно вечерта, така че имахме време за разходка из града. Започнахме от върха, в буквалния смисъл – качихме се до планината Гибралфаро, непосредствено под крепостта, носеща същото име -  Castillo Gibralfaro. От там се разкри прекрасна гледка към града, пристанището и арената за корида.

Малага

Гледката от Гибралфаро

След това автобусът ни остави в центъра на Paseo del Parque, близо до красивата сграда на общината на Малага.

В далечината е Алказаба

Общината на Малага

Общината на Малага

Малага е родното място на Пабло Пикасо и на Антонио Бандерас, но ограниченото ни време не ми позволи да посетя нито една забележителност свързана с тях. По време на нашето посещение имаше и голям филмов фестивал и центърът на града беше пълен с народ, а дори нямаше акостирали круизни кораби на един от големите средиземноморски круизни терминали. Но аз се насочих към много по-спокойно място – Дворецът–цитадела т.нар. Алказаба.

Входът на Цитаделата

Алказбата на Малага има дъга история. Цитаделата е построена върху руините на римско укрепление по време на управлението на Абд-ал-Рахман I, първият емир Кордоба, около 756-780 г. Първоначалната цел на Алказаба е била защита срещу пирати, благодарение на отличната си позиция над града, с видимост към морето и към Африка.

Крепостта е възстановена от султана на Гранада, Badis Al-Ziri, от 1057-1063 г., а крепостните двойни стени, свързващи Алказаба със съседния Кастило де Гибралфаро, над хълма Coracha, са построени от насридския владетел Юсуф I през 14-ти век, когато по-голямата част от вътрешния дворец също е обновен. Дворецът е дом на редица мавритански владетели.

Моето посещение в Алказаба на Малага започна от Puerta de la Bóveda и продължих през Puerta de las Columnas (вратата с колоните).

Puerta de la Bóveda

Puerta de las Columnas

Последва вратата на Торе дел Кристо (Second Angled Gate - Torre del Cristo) за да попадна в един прекрасен двор с гледка към морето - Plaza de Armas. Името Plaza de Armas идва от това, че тук преди са разполагали артилерията на крепостта.

Second Angled Gate - Torre del Cristo

Torre del Cristo

Plaza de Armas

Пътят ми продължи към квартала Гранада (Cuartos de Granada), където са били дворците на владетелите на крепостта.

Фонтанът до Puerta de los Cuartos de Granada.

Още един фонтан в Patio de los Surtidores

Точно под дворците е силозът и градината, от която се открива отново чудесна гледка.

Силозът

Там са и двете кули - Torre de Maldonado (Maldonado Tower) and Torre de la Armadura Mudéjar.

Дворците, разбира се, са с ясно изразен мавритански стил и много ми напомняха за Алхамбра и за Мескита в Кордоба.

Patio de la Alberca 

Градината с портокалите, но не съм снимала портокаловите дръвчета.

Интериорът на Cuartos de Granada

Интериорът на Cuartos de Granada

Интериорът на Cuartos de Granada

Интериорът на Cuartos de Granada

От двореца се открива гледка към Общината на Малага.

Алказаба е прекрасно място за разходка, но времето напредваше, а аз исках да разгледам и центъра на Малага. Преди да напусна цитаделата си направих и единствената ми снимка до фонтана до Puerta de los Cuartos de Granada.

Фонтанът до Puerta de los Cuartos de Granada

Малага в събота се оказа шумен и многолюден град. Имах време само да погледна отвън Катедрала на Малага (Catedral de la Encarnación de Málaga), защото имаше дълга опашка от желаещи да я посетят и да поседна на чаша сангрия. 

Катедрала в Малага

Катедрала в Малага

Катедрала в Малага

Катедрала в Малага

Тази седмица измина неусетно. Влюбих се в Андалусия. Дори не мога да кажа къде най-много ми хареса. Посетих уникални места, пропити с история, усетих атмосферата на южна Испания, харесах жизнерадостните й хора и вкусната храна. С удоволствие бих се върнала отново!

Край