ЗА ПЪРВИ ПЪТ В СИЦИЛИЯ – ПЪРВА ЧАСТ

Горещата Етна и чаровната Таормина

Вече няколко пъти отлагам срещата ми със Сицилия, но в края на септември 2018 г. тя се състоя. Трудно е да се разгледа този най-голям средиземноморски остров за седмица и за това аз реших да започна от югоизточната му част.

29.09.2018 г. (събота) Полетът ни беше до Катания и се настанихме в резорт близо до Рагуза. Хотелът беше с голяма територия, добра храна и ме устройваше, имайки в предвид, че нямах намерение да се застоявам там, а да направя екскурзии до основните забележителности на югоизточна Сицилия.

Вулканът Етна

30.09.2018 г. (неделя) Беше ден за почивка и разходки. До плажа се пътуваше 10 минути с шатъл. В края на сезона беше спокойно и приятно.

01.10.2018 г.(понеделник) Този ден беше предвиден за екскурзия до Етна и Таормина. Когато говорим за Сицилия, първото нещо за което се сещаме е вулкана Етна. Аз не си падам по вулканите въпреки, че това ми е третия вулкан след Тейде в Тенерифе и Везувий до Неапол. Но Етна ми хареса най-много от трите. Аз не се качих с лифт и джипове до по-високо, но кратерите Силвестър ми допаднаха. А и гледките бяха прекрасни. Етна беше благосклонна и ни се откри в цялото си великолепие. Често върхът е забулен в облаци и мъгли, но този ден слънцето огряваше кафяво-черните вулканични хребети. Кратерите на изгасналите вулкани ясно се очертаваха, а жълто-зелени треви вече завземаха по-ниските склонове, сякаш да покажат възраждането на живота дори и след като всичко е било изпепелено.

Вулканът Етна

Montebello (ит.) в превод означава хубава планина. Така сицилианците натичат Етна - най-високият активен вулкан в Европа (3 329 м.). Почти всяка година Етна напомня за себе си. Едно от най-големите изригвания е било през далечната 1669 г., когато пепел и лава са засипали повече от десет селища в района на Катания. А през юли тази година вулканът пак изригна и изхвърли стълбове от пепел и лава на близо 150 м. Пътувайки с автобуса, минахме покрай някои засипани от лава постройки. 

На височина около 1900 м. се намира туристическият център Николози с паркинги, магазини за сувенири и долната станция на кабинков лифт за върха. Той отвежда туристите до 2500 м., а от там продължават с джипове до Кулата на философа на 2920 м. Последната част от покоряването на Етна е пеша и задължително с водач, защото с вулкана шега не бива. 

Етна. В далечината се вижда и кабинковият лифт

Тук продават и различни видове мед

Тук е и 15-я меридиан

Аз разбира се не се изкачих с лифта, а се разходих до кратерите Силвестри. Големия Силвестър го пропуснах, но малкия го обиколих и се насладих на прекрасните гледки към Етна и към долината.

„Големият“ Силвестър

Това е „малкият“ Силвестър. Някои хора слизаха в кратера, но за мен беше безсмислено.

„Малкият“ Силвестър

Панорамна гледка към „големия“ Силвестър (близкия, червеникав кратер) и Етна.

Изкачвайки се на ръба на кратера пред мен се откриха прекрасни гледки към долината и някъде в далечината морето.

На ръба на „малкия“ Силвестър“

Гледки към долината

Отново да погледнем към кратера

А по склоновете започват да пъплят облаци.

А тази снимка е правена 5 дни по-късно, от самолета и Етна вече е със снежна шапка.

Подчертано бях приятно изненадана от екскурзията до Етна, но беше време да се разделим и да посетим Таормина – чаровно градче на брега на морето. Сменихме маратонките със сандали, махнахме якетата и след по-малко от час вече бяхме пред Порта Месина (Porta Messina) в Таормина.

Порта Месина (Porta Messina)

От тук започна разходката ни по главната пешеходна улица Corso Umberto. Моето внимание първо привлече църквата Света Катерина (Chiesa di Santa Caterina), построена през първата половина на седемнадесети век в бароков стил, върху руините на малък римски театър, Одеона и на древен гръцки храм, посветен на Афродита.

Църквата Света Катерина (Chiesa di Santa Caterina)

Църквата Света Катерина- олтарът

На същия площад е и Palazzo Corvaja – дворец в мавритански стил построен 11 век. Разширявана и реконструирана през вековете, днес сградата е изложбена зала.

Palazzo Corvaja 

Palazzo Corvaja 

Продължихме по Corso Umberto, запайки магазините и захласвайки се по уникалните рисувани саксии украсяващи тесните улички на Таормина.

Неусетно стигнахме на площад 9-ти април (Piazza IX Aprile) – главният площад на стария град. Площадът носи името си на датата, на която Гарибалди е пристигнал в Сицилия. Въпреки че, в действителност той е пристигнал месец по-късно, тази дата остава паметна за сицилианци. От площада се откриват великолепни гледки към Йонийско море.

Най-красивата сграда на площада е Църква Сан Джузепе (Chiesa di San Giuseppe), построена в бароков стил в края на 1600-те и началото на 1700-те.

Точно до Църква Сан Джузепе е Часовниковата кула - Porta di Mezzo. Построена през дванадесети век върху древни гръко-римски останки, кулата е разрушена при нахлуването на френските войски на Луи XIV през 1676 г., но няколко години по-късно е възстановена.

Мозайката с образа на Дева Мария с младенеца в Porta di Mezzo

Друга забележителна сграда на площад 9-ти април (Piazza IX Aprile) е бившата Църквата Свети Августин (Chiesa di Sant'Agostino), днес библиотека. Построена през 1448 г., църквата Свети Себастиан е знак за преданост към светеца за спасяването на града от чумата. С пристигането на августинските монаси в Таормина, църквата се разширява и придобива вид на манастир, който вече не се нарича Свети Себастиан, а в Свети Августин.

Църквата Свети Августин (Chiesa di Sant'Agostino), днес библиотека

Можех още дълго да остана на красивият площад с прекрасните морски гледки, но времето ни притискаше и аз продължих по главната улица Corso Umberto, минавйки през Porta di Mezzo. Тази част сякаш беше по-спокойна, с по-малко хора и подчертано артистична атмосфера.

Следващият площад беше площадът с Катедралата на Таормина (Duomo di Taormina) - Piazza Duomo. Но преди него ми направи впечатление, че една полицейска кола е паркирала точно до Катедралата. И каква беше изненадата ми когато установих, че това беше Полицейското управление на Таормина, помещаващо се в такава историческа сграда. Няма такава Полиция…

Катедралата на Таормина е средновековна църква, разположена по протежение на Corso Umberto близо до Porta Catania.  Първото построяване на Катедралата датира от тринадесети век върху руините на църквата, посветена на Свети Никола от Бари. След това е възстановена през петнадесети, шестнадесети и осемнадесети век. Сградата изглежда по-скоро като крепост, а не като религиозна институция. Това впечатление се подчертава от конструкцията, направена изцяло с големи каменни блокове и завършена с бойници по целия периметър на сградата. Фасадата е украсена с голям розов прозорец от камък от Сиракуза с отлична изработка. Красивата входна врата, която е възстановена през 1636 г. е обрамчена с барелефи на светци, като най-отгоре са Свети Петър (с ключовете на рая), Св. Павел (с мечът на Вярата).

Катедралата на Таормина (Duomo di Taormina)

Катедралата на Таормина (Duomo di Taormina)

Катедралата на Таормина (Duomo di Taormina)

На Площада с Катедралата (Piazza Duomo) се намира и един фонтан, на върха на който е една от най-странните фигури, които съм виждала. Фонтанът е построен през 1635 г. в бароков стил и е наричан още "4 чешми", тъй като от устите на четирите малки митологичните понита, разположени в ъглите на централния басейн тече питейна водата. В центъра на фонтана се намира Кентавърът (или по-точно Кентавърката), половин човек и половин кон, който е емблема на град Таормина. Женската версия на Кентавъра е изобразена с корона и държаща в ръцете си скиптър и жезъл, символите на властта. За мен няма кентавър с два крака, но явно авторът е имал друго виждане…

Не далеч от Катедралата се намира Порта Катания (Porta Catania). Построена през 1440 г. Porta Catania е южната входна врата за стария град. Над арката е поставена плоча, която изобразява емблемата на Арагон.

Порта Катания (Porta Catania)

Имахме много малко време за очарователната Таормина и не успях да посетя древния гръцки амфитеатър, от където се разкриват прекрасни гледки към Етна и йонийското крайбрежие. Но на връщане, обратно по Кросо Умберто, надникнах в Одеона, малък римски театър, намиращ се точно зад църквата Света Катерина. Построен през 21 г. пр.н.е. по времето на първия римски император Цезар Август Октавиан, одеонът е бил закрит театър с капацитет за по-малко от 200 души.

Одеона

Останах с прекрасни впечатления от Етна и Таормина. Наслаждавах се на незабравими моменти в този слънчев ден, но Сицилия ни изненада и през последвалите дни времето не беше така благосклонно. На следващия ден ни предстоеше да посетим Модена, известна освен с бароковите си сгради и като център на запазена марка за производство на шоколад, но за това в следващата част на пътеписа.

(Следва)