ЗА ПЪРВИ ПЪТ В СИЦИЛИЯ – ТРЕТА ЧАСТ

Сицилиански барок и прекрасните градове на южна Сицилия - Сиракуза

03.10.2018 г. (сряда) Това е денят, който очаквах с нетърпение - предстоеше екскурзия до Сиракуза и Ното – два от най-красивите града на Сицилия. И отново бях разочарована от времето. Мрачно с превалявания, но поне дъждът валя предимно по времето, когато бяхме в автобуса. Първо посетихме Сиракуза. Градът има повече от 2700-годишна история. Основан от древните гърци от Коринт и Тенея, Сиракуза играе ключова роля в Средиземноморието. Съюзник на Спарта и Коринт, през 5 в.пр.н.е. той е съперничел по красота и мощ на Атина, а по-късно дори на Рим и Картаген. Не мога да не повторя думите на Цицерон, че Сиракуза е “най-великия гръцки град и най-красивия от всички”. Не по-малко споменаван е фактът, че това е родният град на древногръцкия математик Архимед. През годините Сиракуза става част от Римската и Византийската империи. По времето на император Константин II е столица на Римската империя (663-669). След време Палермо става най-влиятелният град на острова и столица на Кралство Сицилия. А по-късно Сицилия се обединява с Кралство Неапол, за да формира Двете Сицилии, до италианското обединение от 1860 г. Богатата история на Сиракуза може да се види навсякъде и най-вече на остров Ортиджа – най-старата и най-посещаваната част на града. Именно Ортиджа разгледах при посещението си.

Катедрала на Сиракуза „Рождество Богородично“

Към историческата част на Сиракуза стигнах по моста Ponte Santa Lucia. Някак си сградите на брега ми напомняха за Венеция. 

Ponte Santa Lucia

Първата забележителност, която посетихме беше Храма на Аполон. Въпреки, че времето не е било благосклонно към него и са останали само руини, може да се добие представа за размерите и величието на този древногръцки храм. Датиран от 6 в. пр.н.е. дорийският храм е най-старият в Сицилия и е преминал през множество трансформации, следвайки историята на острова. По време на римската империя и гоненията на езичниците е бил затворен, бил е византийска църква, ислямска джамия по време на емирския период на Сицилия и християнска норманската църква на Спасителя, части от която впоследствие са използвани за испански казарми от 16-ти век и при направя на частни къщи. Днес от Храма на Аполон можем да видим само няколко от 42-те колони, но това е напълно достатъчно за да напомня за историческото минало и значимост на Сиракуза.

 

Храмът на Аполон

Храмът на Аполон

Храмът на Аполон

Не далеч от храма на Аполон се намират площад Архимед (Piazza Archimede) и Фонтанът на Диана, дело на Guido Moschetti от началото на 20 в. Естествено, че имам специално лично отношение към тази забележителност, но и прекрасните статуи пресъздаващи сцени от гръцката и римска митологии ме накараха да направя десетки снимки.

Фонтанът на Диана

Фонтанът на Диана

Следващият обект, към който се отправихме беше Катедралата на Сиракуза. Минахме по тесни улички с много и прекрасни барокови сгради, но не мога да не отбележа впечатляващата Църква на Йезуитския колеж. За съжаление, близостта на съседните сгради не позволява да се направи по-добра снимка.

Църква на Йезуитския колеж

Не след дълго излязохме на главния площад Piazza Duomo. Както и името на площада подсказва, тук се намира Катедралата на Сиракуза. И тя носи белезите на историята през вековете. Бивайки непреходен символ на религиозността на Сиракуза, Катедралата минава през различните исторически и културни фази на града. Създадена е като дорийски храм на богинята Атина през 5 в. пр.н.е., за който е споменават от Платон и Цицерон. Настоящата Катедрала е построена от св. Епископ Зосимо от Сиракуза през 7 век, като в стените й са вградени колоните от античния храм. Сградата е и била византийска базилика,  превърната в джамия през 878 г., а през 1085 отново в християнска църква - норманска. След земетресението през 1693 г. Катедралата е възстановена и фасадата е преработена от архитект Андреа Палма през 1725-1753 г., а стилът й е определян като сицилиански барок. Скулпторът Игнасио Марабити създава статуите на цялата фасада.

Катедрала на Сиракуза „Рождество Богородично“ и статуята на Дева Мария разположена централно, над входа.

Статуята на св. Петър и над нея статуята на първия епископ на Сиракуза, почитан като светец – св. Марчиано. 

Статуите на св. Павел и св. Лучия, покровителката на Сиракуза.

Интериорът на Катедралата на Сиракуза е не по-малко впечатляващ. Вградените дорийски колони от храма на Атина хармонизират с изящните цветни, мраморни мозайки на пода от 1444 г. Стените на централния кораб, непроменени от оригиналната норманска базилика са изчистени и са украсени само полилеи от ковано желязо. Полилеите от ковано желязо са дело на ломбарския занаятчия Алесандро Мазукотелили (1865-1938 г.).

Св. Катерина от Александрия 16 век, неизвестен скулптор

Св. Лучия 1527 г. на Antonello Gadini

Катедралата на Сиракуза - цветни, мраморни мозайки на пода

Мадона с Младенеца, XV век, от Domenico Gagini (в средата)

Катедралата на Сиракуза

Катедралата на Сиракуза

Главният олтар е в стил барок, а картината е от 17 в. и представлява "Рождество на Пресвета Богородица", чийто автор се смята или Agostino Scilla или Leburn.

Главният олтар

Параклисът на Св. Лучия - покровителката на Сиракуза

Катедралата на Сиракуза не е единствената забележителна сграда на Piazza Duomo. Там е и т.нар. "Gabinetto Numismatico" - Дворец на надзора за културно наследство на провинция Сиракуза, в който се помещава постоянна изложба на древни монети. Сградата е построена през 18 в. в неокласически стил.

Дворец на надзора за културно наследство на провинция Сиракуза

Църквата "Света Лучия алла Бадия" (La chiesa di Santa Lucia alla Badia) също е разположена на Piazza Duomo и е  посветена на покровителката на Сиракуза. Първоначално е била манастир, построен през 15 в. и почти напълно разрушен от земетресението от 1693 г. Монахините от Ordine cistercense възстановяват църквата по проект на  Luciano Caracciolo от 1695 до 1703 г. Нещото, което привлича множеството посетители е изложената вътре картина на Караваджо „Погребението на Света Лучия“, завършена през 1608 г. В църквата не може да се правят снимки, но на мен лично творбата не ми допадна. Наистина образите са живи и реалистични, но сякаш „мрачния“ и противоречив характер на Каравджо си личи и от платното му. Картината е нарисувана след бягството на художника от Малтийския затвор, осъден за убийство при поредната му свада. Смята се, че прототипа на св. Лучия е куртизанка от града.

Piazza Duomo

Църквата "Света Лучия алла Бадия"

Последната забележителност от програмата ни беше Изворът на Аретуза. Легендата гласи, че нимфата Аретуза била превърната от Артемида в извор за да избяга от влюбеният в нея Алфей. Но Зевс, решил да помогне на младежа и го превъплъщава в река, която минава под Средиземно море за да се слее с водите от извора на Аретуза. Освен с романтичната легенда, мястото привлича посетители и заради своята красота. Прекрасната панорамна гледка към крайбрежието, езерцето с риби и патици и единствените в Европа диворастящи папируси правят Извора на Аретуза неповторим.

Изворът на Аретуза

Изворът на Аретуза

Изворът на Аретуза

Изворът на Аретуза

Това беше почти всичко което успях да видя за няколко часа в Сиракуза. Остана време да се разходя из малките улички на Ортиджа и да се подкрепя с вкусно каноли – типичен сицилиански специалитет с рикота.

Много ми хареса Сиракуза, но за да бъде удоволствието пълно липсваха два момента: слънце и повече време. Надявам се следващият път да това да се промени. А дъждът едвам дочака да се качим в автобуса и заплющя. Този ден се оказа, че е имало сериозни наводнения в Катания, но на нас ни се размина. А когато стигнахме в Ното, слънцето се показа. Но за Ното ще разкажа в следващата част от пътеписа.

(Следва)