ЗА ПЪРВИ ПЪТ В СИЦИЛИЯ - ЧЕТВЪРТА ЧАСТ

Сицилиански барок и прекрасните градове на южна Сицилия - Ното

03.10.2018 г. (сряда) Напуснахме Сиракуза и дъждът буквално ни заля. Чудех се какво ще правим в Ното при това време. Но за наш късмет, едва направили няколко крачки към главната улица и дъждът спря, а небето започна да се прояснява. Градът беше „изкъпан“, а туристите бяха съвсем малко.

Ното е уникално градче, носещ името на долината в която се намира - Val di Noto. Старият град, Noto Antica, се намира на 8 километра на север в планината Алверия. Той е бил основан още преди новата ера, но е напълно унищожен от катастрофалното земетресението от 1693 г. в Сицилия.

Monastero del San Salvatore и Chiesa di San Francesco d'Assisi

Сегашният град е възстановен на ново място - на левия бряг на река Асинаро и е един истински шедьовър на сицилианският барок. Архитекти Розарио Галиарди, Франческо Сортино и други са заложили на град с прави перпендикулярни улици и прекрасни каменни сгради, които на слънчева светлина имат топъл меден отблясък. Наричат Ното "Каменната градина" и градът е включен в списъка на световното културно наследство на ЮНЕСКО.

Разходката ни започна от арката Porta Reale, по главната улица Виктор Емануил (Corso Vittorio Emanuele).

Porta Reale

Още в началото на Corso Vittorio Emanuele се намира Църквата Сан Франческо де Асизи (Chiesa di San Francesco d'Assisi), построена в периода 1704 - 1745 г. в стил барок. В църквата се съхраняват творби от францисканската църква на древния Ното, включително Девата с младенеца от 1564 г.

Chiesa di San Francesco d'Assisi

До Църквата Сан Франческо де Асизи се намира уникален комплекс носещ името на Сан Салвадоре - три сгради с различни архитектурни стилове: манастирът с барокови декорации, неокласическата базилика и семинарията, построена в средата на 19 век. Базиликата е построена в края на 18 век по волята на игумена Исабела Рау дела Ферла. Бенедиктинският манастир на Сан Салваторе е построен през първите десетилетия на 18 век по проект на архитект Винченцо Синатра. Това е най-големият архитектурен комплекс в града, а сградата на манастира е в бароков стил „златен“ Ното. Манастирът е бил дом на бенедиктински монахини, избирани от най-важните и най-влиятелни семейства в града и най-вече, дъщери на благородници. От камбанарията на манастира се разкрива изумителна гледка града.

Monastero del San Salvatore и Chiesa di San Francesco d'Assisi

Базиликата Сан Слвадоре

Базиликата Сан Слвадоре

Една от най-красивите сгради в Ното е Кметството, което се помещава в Palazzo Ducezio. Тя е проектирана от Vincenzo Sinatra през 1746 г., вдъхновен от френски дворци от 17-ти век, но е завършена едва през 1830 г., а вторият етаж е построен през първата половина на 20 век от архитекта Франческо Ла Граса. Фасада се характеризира с двадесет прекрасни арки, поддържани от колони с йонийски капители. Дворецът Palazzo Ducezio носи името на един от основателите на града Ducezio.

Palazzo Ducezio

Palazzo Ducezio

Срещу Кметството се намира Катедрала на Ното. Изграждането й започва в началото на 18-ти век и е завършено през 1776 г. в стила на сицилианския барок. Тя е посветена на свети Николай от Мира. Катедралният купол се е сринал през 1996 г. в резултат на нерегламентирано структурно отслабване, причинено от земетресение през 1990 г., но той е възстановен и Катедрала на Ното е отворена отново през 2007 година. Към Катедралата води грандиозно стълбище, което е предпочитано място за фотосесии.

Катедрала на Ното 

Катедрала на Ното 

Катедрала на Ното 

Катедрала на Ното 

Интериорът на Катедралата може да се каже, че е доста изчистен в сравнение с пищните католически църкви на други места в Италия.

Следващият обект, който исках да видя поне отвън (времето ни беше твърде ограничено) се намираше на улица Via Corrado Nicolaci и е Palazzo Nicolaci. Може да се каже, че Дворецът на фамилията Николачи е емблематичен за Ното и за сицилианския барок. Фасадата се характеризира с голям портал, обграден от две големи йонийски колони и покрит с балкон, както и с шест по-малки балкона, поддържани от корнизи със статуи на лъвовете, деца, кентаври, крилати коне, химери и сирени. 

Palazzo Nicolaci

Palazzo Nicolaci

Palazzo Nicolaci

Palazzo Nicolaci

Palazzo Nicolaci

Palazzo Nicolaci

На приземния етаж на Palazzo Nicolaci е разположена общинската библиотека "Principe di Villadorata". Останалите части на двореца все още се обитават от някои от членове на семейство Николачи.

Palazzo Nicolaci и Църквата "Монтевърджин"

В края на Via Corrado Nicolaciсе намира Църквата "Монтевърджин", посветена на Сан Гироламо, известен духовен и религиозен учен. Църквата е построена между 1695 и 1697 г. по дизайн на Винченцо Синатра и е с вдлъбна фасада и двете камбанарии. Църквата е с един кораб, заобиколен от коринтски колони с класически рисунък и покрит с гипсови декорации и барелефи, изобразяващи няколко ангела.

Църквата "Монтевърджин"

Църквата "Монтевърджин"

Църквата "Монтевърджин"

Църквата "Монтевърджин"

След като разгледах църквата, се върнах обратно по Via Corrado Nicolaci към Corso Vittorio Emanuele. 

Via Corrado Nicolaci

Via Corrado Nicolaci

На ъгъла на Via Corrado Nicolaci и Corso Vittorio Emanuele се намира още една красива сграда - Църквата Сан Карло (Chiesa di San Carlo al Corso). Тя известна като църквата на Колежа към съседния манастир на йезуитите. Църквата е посветена на Сан Карло Боромео и е построена през 1700 г. вероятно по проект на Росарио Галиарди. От терасата на върха се откриват великолепни гледки към катедралата на Ното.

Църквата Сан Карло (Chiesa di San Carlo al Corso)

От двете страни на главния олтар са две мраморни статуи, символизиращи Вяра и Надежда от скулптора Джузепе Джулиано.

Когато стигнах до Църквата Сан Доменико (Chiesa di San Domenico), слънцето вече се усмихна. И тя е дело архитекта Росарио Галиарди, построена в периода 1703 - 1727 г. и е класически пример за стила сицилиански барок.

Църквата Сан Доменико (Chiesa di San Domenico)

Църквата Сан Доменико (Chiesa di San Domenico)

Времето се изниза неусетно и трябваше да поемам по обратния път към Porta Reale, а имаше толкова интересни забележителности. Дори няма да е пресилено ако кажа, че всяка сграда е забележителност.

Паметник на загиналите през втората световна война (Monumento ai Caduti nella Grande Guerra)

И разбира се не устоях на италианския сладолед.

И тази екскурзия до Сиракуза и Ното завърши. Не мога да кажа, кой от двата града ме впечатли повече, но ако оставим на страна дъжда, това беше един прекрасен „бароков“ ден. Харесвам Сиракуза и Ното!

(Следва)