„В началото Бог е създал Мавриций, а после по негово подобие е направил
рая.” Марк Твен
„Мавриций е райска градина“
Бодлер
|
Първата изненада дойде още по пътя. Полетът
Дубай - Порт Луи (Мавриций) беше с Airbus a380-800 на
Емитейтс. За първи път пътувам с двуетажен самолет. Огромен е, удобен и
комфортен. Но и това си има своята цена – голям брой пасажери и качването
отнема близо час. Самият полет мина неусетно, въпреки, че беше 6 часа.
Airbus a380-800 |
Някъде долу останаха Сейшелите…
|
А това е Порт Луи.
|
Мавриций ни посрещна с лека облачност и слаб
дъжд на места, който в следващите два дни, на моменти стана доста обилен. Но беше
топло и мнооого влажно. Денят беше 11.04.2019 г. (четвъртък). Отправихме се към
хотела ни, който се намираше на северозападния бряг. За да не повтарям
непрекъснато ще го напиша сега, но се отнася за всяко едно място, което
посетихме – посрещаха ни много гостоприемно и вежливо, а храната навсякъде беше
много вкусна. Аз избирах основно морски специалитети и мога да кажа, че съм
очарована.
Мавриций се намира на 880 км източно от Мадагаскар и дълго време е бил
ненаселен. Бил е познат на арабските мореплаватели, но едва по времето на Васко
Да Гама, португалците го описват в морските
карти. Сто години по-късно, през 1598 г. холандци акостират за са де спасят от
морска буря, обявяват острова за холандско владение и му дават името Мавриций.
След холандците, французите завладяват острова и му дават името Ile de France, а след тях става
английско владение и си връща името Мавриций. Островната държава е независима
от 1968 г. През всички тези колониални години, на острова се заселват роби от
Африка, а след края на робството и работници за плантациите със захарна
тръстика от Югоизточна Азия. В резултат на това населението на
Мавриций е пъстра сплав от различни раси, религии и култури.
Но природата на Мавриций е това, което ме впечатли
най-много. Зелени остри върхове, сякаш издялани от неумела ръка и обширни
равнини с безкрайни тръстикови плантации се редуваха по време на пътуването ни
из острова. А палмите и пясъчните плажове, с разпръснати по тях черни
вулканични скали са невероятна гледка.
Първата ни разходка из острова започна на 12.04.2019 г. (петък),
когато посетихме Ботаническата градина Pamplemousse и северната част на
острова – района на Гранд Бей (Grand Baie).
Именно в Ботаническата градина е събрано цялото многообразие от растителни
видове на острова, но и още много други уникални растения от цял свят.
Ботаническата градина първоначално е била открита като частна градина от
френския губернатор на Мавриций преди почти 300 години, а по-късно става
национална ботаническа градина на Мавриций. Там се отглеждат близо 650 вида
растения, сред които са известните баобаби, Palmier Bouteille, неизбежните
гигантски водни лилии, десетки лечебни растения, голяма градина с подправки и
много други. Една от основните забележителности на Ботаническата градина са 85
различни разновидности на палми, донесени от различни краища на света.
За мен най-впечатляващо е езерото с гигантските водни лилии „Victoria Amazonica“. Листата на лилиите могат
да достигнат повече от 2 м. диаметър и да издържат до 50 кг. товар.
Мисля, че около езерото с
лилиите можех да остана часове за да снимам тези прекрасни и уникални растения,
но в градината имаше още много неща за разглеждане. Едно от тях беше езерото с
лотосите.
Освен многото растителни
видове, Ботаническата градина е дом и на големи костенурки.
Малко костенурче |
Още доста интересни растения видяхме, но беше време да се отправим към
селището Cap Malheureux в
северната част на острова. Името "Cap Malheureux", което означава
"нос на лошия късмет", е дадено от французите, защото именно от това
място англичаните нахлуват и превземат острова. А най-интересният обект е една
от най-известните църкви в Мавриций - параклисът Notre Dame Auxiliatrice,
римокатолическата църква, известна със своя ярък червен покрив, който
контрастира на яркото тюркоазено море и лазурното небе.
Денят беше прекрасен, а
вечерта запомняща се. Залезът на плажа на хотела, където се настанихме и
невероятната гурме вечеря бяха чудесен завършък.
И шишчета с ужасно вкусната риба Red Snapper... |
Толкова много впечатления и
красота само за ден и половина, какво ли още ни очакваше?
(Следва)
Не е истина, че има такова райско кътче на измъчената ни Земя!
ОтговорИзтриванеЧакам продължението.
Не е истина, че има такова райско кътче на измъчената ни Земя!
ОтговорИзтриванеЧакам продължението.